— Не, разбира се, господин Стрейзънд. Ако имам нужда от някой, с вашия… стил, бъдете сигурен, че ще ви се обадя.

Боби вдигна кърпичката високо във въздуха, а след това свали ръката си, притискайки я към гърдите си.

— Благодаря ви — завърши той и излезе през вратата.

Дарси поклати глава.

— Дано нещата станат по-добре.

Мишел отвори вратата.

— Чъки… — Тя погледна в листа и се намръщи. — Бадабинг.

В стаята влезе слаб мъж. Копринената му риза бе наполовина разкопчана и разкриваше къдравите косми на гърдите му и три златни синджира. Той подметна снимка на масата.

— Уау! — Мъжът ги изгледа, а в усмивката му проблесна един златен зъб. — Никога не съм виждал толкова много горещи мадами под един покрив. — Отстъпи назад и застана в небрежна поза, с бедро, издадено настрани.

Дарси потисна потръпването си.

— Господин… Бадабинг. Имате ли опит?

Той се засмя и засука тънкия си мустак. На кутрето му блестеше диамантен пръстен.

— Да, по дяволите. Аз имам всякакъв опит. Какво имате предвид, дами? — намигна той.

Ванда се наведе към Дарси и прошепна:

— Мога ли да го убия?

— Значи — Чъки затъкна палци под колана си, — ако спечеля, ще ми викат най-сексапилния мъж на планетата?

— Първо трябва да бъдете избран за шоуто. — Дарси взе снимката му и я плъзна под бележника си.

— Ей, ако искате сексапил, попаднали сте на правилното място. — Чъки завъртя тесните си бедра. — Не ме наричат Бадабинг без причина.

— Моля те, остави ме да го убия — изсъска Ванда.

Дарси се изкушаваше да даде благословията си.

— Съжалявам, господин Бадабинг, но няма да имаме нужда от вашите услуги.

Чъки изсумтя.

— Не знаете какво изпускате.

Ванда се усмихна.

— Нито пък ти.

С презрителна усмивка, Чъки закрачи към вратата.

Окото на Дарси трепна. Тя разтри слепоочието си, опитвайки се да облекчи засилващото се чувство на обреченост.

Мишел отвори вратата.

— Това е Уолтър.

Уолтър влезе в стаята. Той бе мъж на средна възраст, с оплешивяваща коса и заоблен корем.

— Как сте? — Мъжът се усмихна, докато оставяше снимката си на масата.

Никога не би минал за сексапилен, но поне притежаваше добри маниери. Дарси се усмихна.

— Имате ли опит в актьорството?

— Разбира се, че имам. През последните три години съм участвал в реклами на „Пилешките крилца на Капитан Джак“. — Усмивката на Уолтър стана колеблива, когато те не реагираха. — Сещате се, „Пилето на Капитан Джак“? Те правят най-добрите пържени крилца в града.

— Страхувам се, че не ядем пилешко — каза Маги.

— О, вегетарианци, а? Е, аз пея и танцувам този танц. Ето, ще ви покажа. — Уолтър пристъпваше напред-назад из стаята, размахвайки ръце. След това започна да пее: — „Аз съм печен с билки и подправки и пристигам с вкусен ориз. Никога не се пържа, така че няма да умрете. И ще се влюбите в новите ми ниски цени!“

Ченето на Дарси увисна. Двете й приятелки запазиха мълчание.

Усмивката на Уолтър бе горда.

— Много яко, нали? Разбира се, изглежда още по-добре, когато нося костюм на пиле. Прибран е в колата ми, ако искате да го видите.

Те продължиха да го зяпат.

— Останахте без думи, а? Случва ми се постоянно.

Окото на Дарси отново трепна.

— Страхувам се, че прослушването не е музикално риалити шоу. Но ако някога направим такова, ще си спомня за вас.

— О, добре. — Раменете на Уолтър се отпуснаха. — Благодаря ви, все пак. — Той тръгна към вратата, изглеждайки напълно смачкан.

Дарси се наведе напред и тресна челото си върху масата.

— Това е безнадеждно.

— Не се притеснявай — потупа я Маги по гърба. — Има още цяла група, която трябва да видим.

Един час и двадесет кандидати по-късно, пилешкият танц на Уолтър започваше да изглежда наистина добре.

Тогава Мишел отвори вратата и изпусна дълга, замечтана въздишка.

— Гарт Манли. — Тя притисна ръка към гърдите си, докато той влизаше в стаята.

Маги и Ванда също въздъхнаха. Те потънаха в местата си. Дарси им хвърли притеснен поглед. Може би бяха пили кръв с изтекъл срок на годност. Но не, не изглеждаше да страдат от лошо храносмилане. Те се взираха блажено в новия кандидат.

Мъжът бе наред, предположи тя. Определено бе най-красивият, който бяха виждали досега, макар че това не означаваше много. Вълнистата му тъмна коса бе сресана назад, откривайки мургавото му лице.

— Господин Манли, имате ли опит в актьорството?

— Да. — Той остави надписаната си снимка на масата, а след това зае разкрачена поза. Когато скръсти ръце над широките си гърди, бицепсите му се издуха.

Маги и Ванда въздъхнаха отново. Мишел остана на прага, потривайки бузата си срещу рамката на вратата.

— Какъв опит? — попита Дарси.

— Най-вече в театъра. — Той повдигна едната си тъмна вежда. — Искате ли да ме видите как играя?

— О, да — каза Маги.

Той наведе глава, очевидно влизайки в роля.

Ванда прошепна:

— Избери го. Великолепен е.

Дарси я сръчка, за да млъкне.

Гарт Манли вдигна брадичката си и се загледа над главите им. След миг вдигна дясната си ръка.

— Да бъдеш или да не бъдеш…

— Може ли да се завъртиш, моля? — попита Маги.

Той изглеждаше изненадан, след това се обърна с гръб към тях и започна отново. Вдигна дясната си ръка.

— Да бъдеш или да не бъдеш…

Ванда и Маги се наведоха напред, очите им бяха приковани към стоманения му задник. Дарси едва успяваше да изслуша изпълнението му от тежкото им дишане.

— Кое е по-благородно…

— Може ли да си свалиш ризата? — попита Ванда.

Той се завъртя, за да ги погледне.

— Моля?

Дарси потисна един стон. Трябваше да настоява сама да провежда интервютата.

— Ще има джакузи — обясни тя. — Трябва да знаем, дали ще изглеждате добре в бански костюм.

— О, разбира се. — Той свали черното си кожено яке и го метна на гърба на стола. Докато разкопчаваше ризата си, ги погледна изпод гъстите си мигли и бавно се усмихна. — Ще получа ли някаква музика, докато се събличам?

Маги се изкикоти. Дарси почти се изкикоти. Ванда прокара дългия си лилав нокът по долната си устна.

— Кажи ми, Гарт, имаш ли опит в стриптийза?

Той я дари с горещ поглед.

— Предпочитам да не го правя сам.

Ванда спусна ръката си към ципа на деколтето на плътно прилепналия си костюм.

— О, аз определено съм в настроение за… дует.

Дарси отмести поглед встрани. Господи, Ванда разкопчаваше костюма си.

— Добре, това е достатъчно. Господин Манли, бихте ли изчакали във фоайето? Може да се наложи да ви видим отново.

— Разбира се. — Със знаеща усмивка, той събра разхвърляните си дрехи и излезе. Мишел се препъна след него.

Маги се обърна към Дарси.

— Защо го отпрати? Мисля, че е перфектен за шоуто.

— Вярвам, че е такъв — призна Дарси, — но трябваше да го измъкна оттук, преди Ванда да се съблече гола.

Ванда изсумтя и закопча костюма си.

— Не си забавна.

— Той ще бъде страхотен, но е само един — напомни им Дарси. — Имаме нужда от най-малко още четирима смъртни и трябва да ги намерим тази вечер.

— Добре. — Ванда прокара ръка през лилавата си коса. — Нека се залавяме отново за работа.

След още три часа, Маги се упражняваше да изписва г-жа дон Орландо де Корасон върху лист хартия, а Ванда се забавляваше като въртеше стола си в кръг.

Дарси масажираше слепоочията си, където напрежението растеше. Мили боже, бе забравила колко е трудно да се намери свестен мъж. Нищо чудно, че бе останала необвързана.

— Може ли да си ходим вкъщи? — попита Маги. — Никога не съм виждала такава ужасна проява на мъжественост.

— Знам — съгласи се Дарси. — Но ни трябва още един.

Мишел отвори вратата. Тя обяви с усмивка:

Това е последният ни кандидат. Адам Картрайт.

Той влезе в стаята. Устата на Дарси се отвори. Висок, с дълги крака и широки рамене, той се движеше с неосъзната грация, сякаш бе пълен с енергия. Гъстата му коса бе изпъстрена със златни кичури. Бронзовата му кожа блестеше с естествена жизненост.

Той продължи напред, оглеждайки стаята, но изведнъж спря внезапно и погледът му се прикова в Дарси.

Сините му очи се разшириха. Дарси остана без дъх, неспособна да отмести поглед.

Мъжът пристъпи към нея. Прочисти гърлото си и тя можеше да се закълне, че звукът отекна в собствените й гърди.

— Госпожица Дарси?