Маги погледна назад към затворените врати.

— Тя изглеждаше ужасно нервна.

— Да. — Дарси остави кожената си папка на масата. Тя също бе малко нервна. — Благодаря, че ми помагаш, Маги.

— Не искам да пропусна цялото забавление.

Маги бе отказала да участва в риалити шоуто, защото все още имаше надежди за получаване на роля в сапунен сериал. Бе повикана за друго прослушване след две седмици. Междувременно се бе съгласила да помага на Дарси, като нейна асистентка.

— Надявам се, че не си на прослушване при Слай. — Дарси си спомни какви услуги предлагаше Тифани, за да се яви на прослушването.

— Не, извадих късмет и ще се срещна с асистент-режисьора от „Когато вампир се превърне“. Тя мисли, че ще съм много подходяща за шоуто, а това означава, че ще бъда с дон Орландо. — Маги се загледа през прозореца със замечтан поглед. — Ние сме орисани да бъдем заедно. Знам го.

Дарси подскочи, когато мобилният телефон в папката й започна да звъни. Това бе нов телефон, подарък от Грегори, така че да може да му се обажда, ако има нужда от него.

Маги се приближи.

— Чудя се кой ли се обажда?

— Не знам. Едва ли някой знае този номер. — Дарси бръкна в папката си и намери телефона. — Ало?

— Дарси! — Силният глас на Ванда звучеше неистов. — Идвам. Безопасно ли е?

— Искаш да кажеш да се телепортираш? Достатъчно безопасно е, но моментът не е подходящ. — Дарси чуваше неясни гласове на фона. — Ванда? Какво става?

— Нещо не е наред ли? — попита Маги.

— Не знам. — Дарси затвори телефонът, когато Ванда се материализира в стаята. — Какво правиш тук?

Ванда се огледа.

— Чудесно. Не сте започнали още.

— Не трябва да си тук — настоя Дарси. — Ти си единствената, която ще участва в риалити шоуто и не би трябвало да виждаш мъжете преди това.

— Не се притеснявай. Ще се държа прилично. — Ванда оправи черния камшик, който носеше около кръста си като колан. — Освен това, трябваше да се измъкна от онзи апартамент. Там е зона на военни действия.

— Какво е станало? — попита Маги.

— Всички мърморят на Кора Лий, защото глупавите й поли с обръч заемат цялото пространство в килера. Тогава Кора Лий каза: — Ванда продължи с престорен южняшки акцент. — Заявявам, че женската фигура изглежда по-изкусителната в корсети и поли с обръч от Викторианската епоха, отколкото във всеки друг стил в цялата история на света.

Дарси направи гримаса.

— Ако обичаш да те измъчват.

— Точно така. — Ванда прокара ръка през късата си заострена, лилава коса. — После Мария Консуела каза, че средновековните рокли са много по-привлекателни и полите с обръч на Кора Лий могат да отидат направо в Ел Диабло.

— Света Дево и Йосиф — прекръсти се Маги.

Ванда се ухили.

— След това лейди Памела Смайт-Уортинг изкара на показ високомерното си изражение и обяви, че най-елегантните рокли, създавани някога, са тези, носени в Регентска Англия. И в този момент Кора Лий каза, че роклите с висока талия на лейди Памела я правят да изглежда широка като стена на плевня.

Дарси трепна.

— И тогава ли започна скандалът?

— Не точно. Лейди Памела изкрещя, беше толкова ужасно разстроена, че яхна метлата или нещо подобно. След това, отиде до гардероба, грабна една от полите с обръч на Кора Лий и я натъпка в камината.

— О, боже! — Маги притисна ръка към сърцето си. — И тогава ли започна скандалът?

— Не точно. Полата се запали, но нали е пола с обръч, изскочи от камината и се приземи върху кадифената пелерина на принцеса Джоана.

Дарси ахна.

— Не и червената, обшита с хермелин? Струва цяло състояние.

— Точно тази. — Ванда вдигна ръце драматично. — И това е моментът, в който адът се отприщи.

Маги въздъхна.

— Това беше любимата пелерина на принцеса Джоана.

— Знам — съгласи се Ванда. — И най-тъжното нещо бе, че в същото време тя я носеше.

— Какво? — изписка Дарси. — Тя добре ли е?

— Малко е препечена. Но ще се оправи след един хубав дневен сън.

Дарси се отпусна в един стол.

— Това е ужасно! Тези жени ще се избият една друга.

— Знам. Никога не сте виждали принцесата толкова под пара. — Ванда изсумтя. — Или по-скоро пушеща.

Вратата на конферентната зала се отвори и госпожа Стайн надникна вътре.

— Готови ли сте? — Ченето й увисна, когато видя Ванда. Тя огледа стаята, после погледна зад себе си в празния коридор. — Как… как… мислех, че сте само двете.

Дарси се изправи и се усмихна, сякаш не се е случило нищо странно.

— Това е Ванда Барковски. Тя е… втората ми асистентка.

Очите на госпожа Стайн се разшириха, когато видя лилавата коса и черният плътно прилепнал спортен костюм на Ванда.

— Добре. Ние, ъъъ, ние сме готови да започнем. Секретарката ми Мишел ще води всеки кандидат при вас.

— Благодаря ви, госпожо Стайн. — Дарси заобиколи масата така, че да бъде обърната към вратата.

Госпожа Стайн излезе от стаята, като затвори вратата.

Дарси седна в центъра на масата, след това извади бележник и писалка от папката си. Ванда седна от дясната й страна.

— Значи търсим най-красивия мъж? Това е лесно. Трябва да е висок, тъмен и загадъчен.

— Искаш да кажеш като дон Орландо. — Маги седна от лявата страна на Дарси. — Той би бил моят избор за най-сексапилен мъж на планетата.

Ванда подпря лакът на масата.

— Какво ще кажеш ти, Дарси? Какво смяташ за секси?

— Ами нека да помисля. — Тя си припомни слънчевите безгрижни дни по плажовете на Южна Калифорния. Кои мъже караха сърцето й да бие като плясъка на вълните? — Той трябва да е интелигентен, мил, честен и да има духовито чувство за хумор.

— Скука. — Ванда се прозина. — Кажи ни как изглежда.

Дарси присви очи, представяйки си перфектния мъж.

— Той ще бъде висок, с широки рамене и златна кожа, потъмняла от слънцето. Косата му ще бъде руса, не, светлокестенява, но с руси кичури, изсветлели от слънцето. Ще има сини очи, които искрят като езеро, когато слънцето залязва, а усмивката му ще бъде бляскава…

— Нека позная — промърмори Ванда. — Като слънцето?

Дарси се усмихна смутено.

— Е, ти попита. Това е моята представа за перфектния мъж.

Маги поклати глава.

— Скъпа, това не е мъж. Това е Аполон, богът на слънцето.

Ванда се изсмя.

Аполон, богът на слънцето? Дарси простена. Може би перфектният мъж беше един мит, една фалшива надежда, която никога нямаше да види светлината на деня.

Чу се почукване на вратата. Една млада жена надникна.

— Здравейте, аз съм Мишел. — С хубав костюм и кестенява коса, вдигната в кок, беше очевидно, че секретарката подражава на шефката си. — Първият ви кандидат е готов. Боби Стрейзънд.

Дарси вдигна писалката си, за да си води бележки и замръзна на място. В стаята влезе висока жена с широки рамене. Червената й пайетена вечерна рокля блестеше ослепително. Тя метна червената си боа от пера през рамо и застана в драматична поза.

Какво? Ченето на Дарси увисна. Не знаеше ли госпожа Стайн, че прослушването бе като за армията — търсеха няколко добри мъже?

— Съжалявам, но ние търсим мъж…

— Той е мъж — прошепна Ванда.

Дарси примигна и погледна по-внимателно. О, боже.

Боби се отправи към тях, бедрата му се люлееха в тясната червена рокля.

— Аз съм мъж, скъпа — каза той с дълбок, дрезгав глас. — Бихте ли искали да чуете как пея? Моето изпълнение на „Спомени“6 гарантирано ще ви разплаче. — Той постави надписана снимка на масата и я потупа леко. Червеният му лак за нокти напълно съответстваше с роклята му.

Дарси се загледа в нея — или него — за момент. Как можеше да се случва това? Беше обяснила, че търсят най-сексапилния мъж на планетата.

— Аз… аз се страхувам, че не сте подходящ за ролята, която имаме предвид.

Лицето на Боби посърна. Той подсмръкна и извади една дантелена кърпичка от деколтето на вечерната си рокля.

— Винаги е едно и също. Хората никога не ме разбират.

Дарси изпъшка вътрешно. Страхотно, сега щеше да се разплаче.

— Само искам шанс да се докажа. Твърде много ли искам? — Боби попи очите си. — Защо не съм подходящ за водеща мъжка роля?

— Може да помогне, ако се обличаш като мъж — промърмори Ванда.

— Но аз съм мъж. Изцяло мъж — настояваше Боби, а след това се наведе към Дарси. — Да не би да ми се е разтекла спиралата?

— Не, изглеждаш… чудесно.

— Благодаря ви. — Боби се усмихна тъжно, червените му устни трепереха. — Не се притеснявайте за мен. — Той вдигна ръка, сякаш да предотврати съчувствието им. — Някак си, ще оцелея. Ще продължа борбата. В края на краищата, аз съм артист. И никога не трябва да жертвам личния си стил.