— Адам?

— Адам ще свърши работа. А ти, млади човече, трябва да имаш по-добро отношение към сценичните изкуства.

Тя подсмръкна и излезе от стаята. Шон отиде с нея, оставяйки екипа насаме. Гарет поклати глава.

— Не мога да повярвам! Риалити шоу?

Остин сви рамене.

— Защо трябва хората да са единствените с лош вкус?

— Звучи ми тъпо — възропта Гарет.

Алиса се усмихна.

— Поне имаш хубаво име.

— Гарт Манли. — Ема стисна устни. — О, толкова е секси.

Алиса се засмя, после рязко спря, когато Шон влезе обратно в стаята.

— Добре. — Той хвърли на Остин твърд поглед. — Госпожа Стайн е загрижена за твоя… смачкан външен вид. Така че, очаква теб и Гарет в агенцията си след час. Обади се на стилист за спешни случаи и моден консултант.

Остин се намръщи.

— А какво ще стане с моето наблюдение? — Надяваше се да я види отново тази вечер. И 35-мм камера бе готова, така че да разбере истината за нея веднъж и завинаги.

— Забрави — отвърна Шон. — Ема може да записва ДВК оттук.

Ема отбеляза още нещо в бележника си.

— Ще направя база данни с регистрационните номера вместо теб.

— Наистина ли е необходимо това шоу? — Гарет се облегна назад в стола си. — Защо просто не проникнем в ДВК през деня и не съберем информация, докато вампирите спят?

Шон опря дланите си на масата и се наведе напред.

— Искам да знам къде е дъщеря ми. Съмнявам се, че е написано върху фактура. Ще трябва да говорите с проклетите вампири и да спечелите доверието им. Работата в това шоу ще ви даде тази възможност. Ясно ли е?

— Да, сър. — Отговорът на Остин бе повторен от Гарет.

— Добре. — Шон хвърли на Остин ироничен поглед. — Нуждаеш се от подстрижка.

Той прокара ръка през рошавата си гъста коса.

— По дяволите. Мислех, че пуделската прическа ми върши работа.

Ема изсумтя.

— Очевидно не.

— Приеми това сериозно — предупреди го Шон. — Животът на дъщеря ми е заложен на карта. И можеш да бъдеш убит. — Устата му се изви в саркастична усмивка. — Или по-лошо, може да станеш звезда.

Глава 3

— Имаш ли напредък в убеждаването на дамите да участват в шоуто? — Грегори маневрираше с Лексуса в дясната лента на Бродуей.

Дарси гледаше през прозореца на колата в ярките светлини и образи, блестящи по сградите на Таймс Скуеър.

— Не. Принцеса Джоана обяви шоуто за позорно и тъй като другите я следват, всички отказаха да участват.

— Освен Ванда — добави Маги от задната седалка.

Дарси кимна.

— Харесва й да е бунтар.

— Е, продължавай да опитваш. — Грегори зави надясно към Четиридесет и четвърта улица. — Ще ти намеря луксозен пентхаус. Просто махни харема от моя апартамент. Договорихме ли се?

— Дадено. — Дарси забеляза светлините на театър „Шуберт“. Кастинг агенцията „Звездите на бъдещето“ бе само на две пресечки.

Грегори насочи любопитния си поглед към нея.

— Защо правиш прослушвания в тази агенция, а не в ДВК?

— Опитвам се да го запазя в тайна от Слай. Той искаше изненади в шоуто и аз си помислих, че тази ще бъде добра.

Грегори трепна.

— Може да се ядоса, че разваляш шоуто му с нисшите смъртни.

— Възможно е — призна Дарси. — Първоначално. Но след това мисля, че неговият комплекс за превъзходство ще надделее. Той ще бъде убеден, че смъртните никога няма да успеят да преминат първите няколко кръга.

— Но какво ще стане, ако продължат напред? — попита Грегори. — Може да вбесиш цял куп вампири, които мислят, че са по-висши.

— Е, може би ще трябва да осъзнаят, че не са чак толкова по-добри в края на краищата.

— По дяволите — промърмори Грегори. — Виж, на мен също не ми харесва нахалното им отношение. Мразя, когато погледнат от високо смъртната ми майка. Но така стоят нещата. Не можеш да се пребориш с това.

— Някой трябва да го направи. Виж как се държат — пълнят телевизията със сапунени сериали като „Всички мои вампири“ и „Военна морга“. Копират смъртните и в същото време твърдят, че са по-висши от тях. Това е крещящо лицемерие и на мен ми е писнало от него.

Грегори въздъхна.

— Съжалявам, че си нещастна, Дарси, но трябва да се успокоиш. Не си струва да правиш нещо, което ще те нарани.

Тя погледна през прозореца. Грегори може би бе прав. Това беше най-добрата работа, която можеше да си намери и не трябваше да оставя гнева си да унищожи шансовете й за успех.

— Добре, ще бъда внимателна.

— Добре. Пристигнахме. — Грегори отби на мястото за паркиране. — Ще проверя местата под наем за новия ресторант на Роман. Обади ми се, когато сте готови и ще дойда.

Дарси докосна ръката му.

— Благодаря ти за всичко.

Двете с Маги слязоха от колата, влязоха в кафявата тухлена сграда и зачакаха пред асансьора. Дарси осъзна, че Маги е непривично тиха. Вместо озарено от обичайната й усмивка, лицето й се мръщеше на светещото копче на асансьора.

— Добре ли си, Маги?

Тя въздъхна.

— Не бях осъзнала, че ни мразиш толкова.

— Не те мразя! Никога нямаше да оцелея през всичките тези години, ако не беше толкова добра с мен.

Маги се обърна към нея с блеснали от гняв очи.

— Сляпа ли си? Да, бях мила. Съжалявах те. Но не виждаш ли какво направи за мен? Когато те срещнах все още се обличах, сякаш е 1879 година. Света Богородице, носех глупав турнюр5!

— Трябва да призная, че вкусът ти се е подобрил.

— Повече от това е. Ти ми даде куража да опитвам нови неща. Ти си толкова модерна, силна и уверена. Искам да бъда като теб. Така че, не ми казвай, че всички се смятаме за по-висши.

— Съжалявам. Не осъзнавах…

Маги й се усмихна тъжно.

— Ти направи съществуването ми отново смислено. Сега имам големи надежди за бъдещето. Благодарение на теб.

Очите на Дарси се напълниха със сълзи.

— Благодаря ти.

Маги я прегърна.

— Всичко се случва с определена цел. Вярвам в това и ти също трябва да го повярваш. Писано е да бъдеш тук и сега.

Дарси отвърна на прегръдката. Тя искаше да каже на Маги, че е съгласна, но думите не идваха. Каква цел можеше да има тя в света на вампирите?

Вратите на асансьора се отвориха и един мъж излезе отвътре.

— Господи, дами. Наемете си стая. — Той продължи да си мърмори нещо, докато напускаше фоайето.

Дарси и Маги се отделиха една от друга, след това започнаха да се кикотят, докато влизаха в асансьора. На десетия етаж намериха една жена на средна възраст в скъп костюм, която ги чакаше пред агенцията. На Дарси й се прииска и тя да може да си позволи такъв хубав тоалет. Отново носеше синия си костюм, защото бе единственият, който притежаваше. Беше загубила всичко, когато животът й се бе превърнал в кошмар.

Жената се отправи към тях.

— Аз съм госпожа Елизабет Стайн, собственик и директор на кастинг агенцията „Звездите на бъдещето“. Дали някоя от вас е госпожица Дарси?

— Аз съм. — Усмихната Дарси подаде ръката си.

Госпожа Стайн стисна ръката й бързо, сякаш се страхуваше да не се зарази с някоя болест. Лицето й беше бледо, а устата й бе опъната напрегнато.

— Удоволствие е да се запозная с вас, госпожице Дарси.

Дарси остави грешката непоправена. По телефона бе оставила само първото си име от страх, че пълното й име може да предизвика някои спомени.

— Това е моята асистентка, Маргарет О’Брайън.

Госпожа Стайн кимна кратко на Маги, после стисна ръцете си заедно.

— Във фоайето е пълно с кандидати. Помислих, че не трябва да ги виждате преди прослушването. Така, ще ме последвате ли? — Тя махна отсечено към една необозначена кафява врата.

Дарси и Маги придружиха госпожа Стайн. Докато минаваха покрай стъклената врата на агенцията, Дарси забеляза, че лобито наистина е пълно. Чудесно! Нямаше да има проблем с намирането на подходящи смъртни мъже за шоуто.

Госпожа Стайн отвори необозначената врата и махна с ръка, за да влязат.

— Този коридор ще ни отведе до конферентната зала.

Дарси и Маги тръгнаха по обикновения бял коридор. Госпожа Стайн забърза, за да ги настигне и се мушна покрай тях.

— Оттук. — Тя зави надясно в по-голям коридор, после спря пред двойни врати. Стисна ръцете си силно, докато кокалчетата на пръстите й побеляха. — Това е конферентната зала. Надявам се, че ще бъде достатъчна.

— Сигурна съм, че ще бъде. — Дарси се усмихна. — Благодарим ви, че ни позволихте да използваме вашите помещения.

— Вие сте добре дошли. — Госпожа Стайн отвори вратите. — Ще ви дам няколко минути, за да се настаните.

— Благодаря ви.

Дарси влезе в стаята с Маги, а след това чу как вратите се затварят зад нея. Това бе типична конферентна зала — дълга маса с тапицирани в кожа столове. Едната стена беше с три големи сводести прозореца, които гледаха към Четиридесет и четвърта улица. На останалите стени бяха окачени лъскави снимки, подписани от успешните клиенти на госпожа Стайн.