— Хей, добре ли си?

Гарет потърка челото си.

— Доста е горещо тук.

— Може би си болен от нещо. Или може би това е просто резултат от вампирското ровичкане в главите ни.

— Да — кимна Гарет. — Би могло да е от това. — Той се запъти към конферентната зала.

— Идвам веднага. — Сърцето на Остин ускори ритъма си, докато се насочваше към машината за унищожаване на документи. Беше много лесно да обърка Гарет, но все пак това да бърника в главата на колега агент, твърде много приличаше на предателство. Но какво можеше да направи той? Не можеше да позволи на Шон да унищожи добрите вампири.

Сложи списъка на Гарет в машината и натисна бутона. Дявол да го вземе. Току-що се бе превърнал в двоен агент.

Той се втурна към мъжката тоалетна и изплакна лицето си със студена вода. В продължение на няколко секунди дишаше тежко, докато се успокои. След това тръгна към конферентната зала.

Гарет беше лесен за манипулиране. Шон Уилън обаче не.

Когато влезе в стаята, кимна на Гарет и Шон.

— Добро утро. — Той затвори вратата.

— Закъсня. — Шон беше седнал начело на масата. Гарет седеше отдясно с приведени рамене.

Шон почукваше с върха на писалката си по масата.

— Имаме проблем.

— Да? — Той се приближи към тях.

— Искам докладите ви, но Гарет няма такъв. Той каза, че ти също нямаш. Каза още, че вампирите са разбъркали умовете ви.

Остин седна.

— Да, мисля, че са.

— Как можа да позволиш това да се случи? — Шон го изгледа свирепо. — Мога да разбера, ако Гарет има проблем с отблъскването на техния контрол над ума, но ти… Остин, силата ти е много по-голяма от обичайното! Трябва да си бил способен да ги спреш.

Остин присви очи, сякаш се опитва да се концентрира.

— Спомням си някои неща. Но нищо, което е от значение. Не знаем къде е дъщеря ти. Съжалявам.

Шон стисна зъби.

— Какво си спомняш?

Остин сви рамене.

— Не мога да си припомня имената им, но там имаше няколко вампири. Бяха безобидни.

Шон изсумтя.

— Я, това е оксиморон, безобиден вампир.

— Те никога нямаше да ни навредят.

Шон тресна писалката върху масата.

— Разбъркали са мозъка ти. Това ти вреди.

— Спомням си някои имена — заяви Гарет. — Роберто. Не, може би беше Алберто. И имаше някаква къща на плажа.

Остин поклати глава.

— Не, беше пентхаус.

— О, да, правилно — възкликна Гарет. — Защо си спомням къща на плажа?

Остин проникна в ума на Гарет и го снабди с още образи.

— Спомням си конкурса и това, че имаше петима журита. Пудели — каза Гарет.

— Какво? — Шон го стрелна с объркан поглед.

— Съдиите бяха пухкави розови пудели. — Гарет се намръщи и потърка лъщящото си чело. — Това не може да е вярно.

— Тези копелета. — Шон стовари юмрук върху масата. — Те си играят с нас. — Той стана и започна да обикаля из стаята. — Всичко това беше загуба на време. Не сме по-близо до намирането на дъщеря ми.

Остин пое дълбоко дъх.

— Мисля, че трябва да съсредоточим усилията си върху вампирите, които в действителност нападат хора. Вампирите в ДВК просто искат да се забавляват помежду си с глупави сапунени опери и да продадат няколко бутилки Шококръв. Може да са виновни, че имат лош вкус, но в същината си, те са безобидни.

Шон спря да обикаля и се втренчи в Остин.

— Ако вампирите са бърникали в главата ти, всичко, което кажеш, е под съмнение. Няма такова нещо като безобиден вампир.

— Спомням си достатъчно от риалити шоуто, за да знам, че тези вампири никога няма да навредят на хората.

Шон му се присмя.

— Това ли си спомняш, Гарет? Група сладки безобидни вампири?

Лицето на Гарет пламна.

— Нямаше никакво хапане. Пуделите бяха мили. Исках да кажа дамите.

Шон му се намръщи.

— Изглеждаш болен. Провери ли врата си за белези от ухапване?

Гарет пребледня.

— О, боже мой. — Той разкопча яката си и прокара пръсти по врата си. — Добре съм.

— Не, не си — скръцна със зъби Шон. — Паметта ти е била изтрита. Вземи си час при служебния психиатър.

— Да, сър. — Гарет избърса влажното си чело. — Чувствам се странно, сякаш имам температура.

Шон присви очи.

— Можеш да тръгваш — нареди тихо той.

— Благодаря ви, сър. — Гарет тръгна с нестабилна походка към вратата и напусна.

Остин се изправи, за да го последва.

— Седни.

Той седна обратно. Поток от топъл въздух обгради ума му с мощен и задушаващ натиск. Остин знаеше кой беше и също така знаеше, че умът му е пълен със спомени, които не можеше да позволи някой да види. Спомени, които претендираше, че са забравени. И спомени за Дарси. Менталните сили на Шон стягаха като менгеме. Остин незабавно издигна защитна стена и започна да събира сили.

— Не е зле — прошепна Шон. — Осъзнаваш, че когато човек нахлуе в съзнанието ти, чувстваш топлина, нали? Колко интересно, че Гарет усещаше топлина.

Силите на Остин достигнаха предела си. Той свали защитната стена и отприщи силата си, разбивайки мощното стягане, което го обграждаше.

Шон остана вцепенен и дишаше тежко.

Остин се изправи.

— Не опитвай това отново.

— И очакваш да повярвам, че вампирите са разбъркали мозъка ти? — Лицето на Шон бе почервеняло от гняв. — С такава сила, каквато имаш, те не могат да ти направят нищо. Освен ако не го искаш.

Остин скръцна със зъби. Надяваше се да насочи вниманието на Шон върху Бунтовниците и далеч от Дарси и приятелите й. Но това никога нямаше да стане. Шон вече нямаше да му има доверие.

Той го стрелна с унищожителен поглед.

— Какво се е случило с теб, Остин? Да не би да позволи на някоя от онези вампирски кучки да те съблазни?

Той сви ръцете си в юмруци.

— Уверявам те, че съм в пълен контрол над себе си.

— Тогава го докажи. Върни се в пентхауса и ги намушкай всичките, докато спят.

Остин преглътна тежко.

— Не.

Шон заби дланите си в масата и се наведе напред.

— Помисли внимателно, преди да отговориш, Ериксън. Отказваш да се подчиниш на пряка заповед, така ли?

Сърцето му ускори ритъма си, причинявайки гръмовен шум в ушите му.

— Да. Така е. Днес ще си подам оставката.

— Глупак такъв.

Остин поклати глава.

— Ти си този, който отказва да научи истината. Има два вида вампири. Трябва да оставиш миролюбивите вампири на мира и да съсредоточиш усилията си върху Бунтовниците. Те са опасните.

— Всички са опасни!

— Не, не са! За бога, Шон, говори с дъщеря си. Шана ще ти каже истината.

— Не ми говори за нея! Тя се обърна срещу мен. А сега, ти също ме предаваш. Разкарай се оттук!

Остин тръгна към вратата.

— Ще продължа битката срещу злото. Все още ще бъдем на една страна.

— Ти си злото, предател такъв! Махай се оттук — изкрещя Шон.

Остин затвори вратата след себе си. Алиса и Ема обикаляха наоколо с притеснени изражения на лицата. Той свали служебната си карта и я подаде на Ема.

— Не трябва да напускаш — прошепна тя. — Ти си най-силният сред нас.

— Аз все още се боря срещу лошите. — Остин се усмихна тъжно. — Пази се. — Той излезе и взе асансьора до приземния етаж.

Беше прецакал всичко. Шон знаеше къде се снима риалити шоуто и беше достатъчно вбесен, за да отмъсти на вампирите, които са там. Остин трябваше да се върне в пентхауса, за да се увери, че Дарси и приятелите й са защитени. Оставаше само една нощ за снимки. Веднъж, след като приключеше всичко, Дарси и приятелите й щяха да са в безопасност.

А какво щеше да прави той след това? Загуби работата си. Загуби момичето. Опита се да направи нещата правилно, но всичко се бе разпаднало.

* * *

Можеш да се омъжиш за мен или да прекараш остатъка от вечността в пиянски унес.

Неуместният избор на думи на Остин, продължи да преследва Дарси. Не можеше да се омъжи за него. Как би могла да го обрече на живот, изпълнен с тъмнина и жена, която можеше да се превърне в чудовище във всеки един момент? Тя все още потръпваше всеки път, когато си спомняше болката от удължаването на зъбите й, мощния порив да ги използва и непреодолимата жажда за кръв.

За щастие реакцията й на ужас и отвращение беше също толкова силна, колкото и нуждата й за кръв. Само това й бе помогнало да запази достатъчно контрол над себе си, за да се сдържи да не ухапе Остин. Ами ако се случваше отново и отново? Какво щеше да стане, ако тя бавно свикне с мисълта и ужасът от това изведнъж изчезне? Тогава нямаше да има нищо, което да я спре да ухапе Остин или да го превърне против волята му. А след това, той щеше да я намрази. Точно, както тя мразеше Конър.