— Обичам, когато ми говориш мръсотии. — Той я притисна към леглото и посвети цялото си внимание на гърдите й.

Тя зарови ръцете си в косата му с въздишка.

— Опитах се да стоя далеч от теб. Знаех, че не мога да ти устоя.

Той раздели коленете й и се настани между бедрата й.

— Тук съм, за да остана.

Дарси подскочи, когато той я погали между краката. Беше гореща и влажна. Тя трепереше и пъшкаше, докато той я изучаваше с пръстите си. Ароматът на желанието й го примами по-близо. Притисна устните си към нея и бързо я убеди, че заедно наистина биха могли да открият семейното щастие.

Дарси извика, когато оргазмът й настъпи, а той се притисна до нея, за да почувства пулсиращите й конвулсии. Майко мила. Трябваше да проникне в нея, при това бързо.

— Обичам те — изстена тя.

Погледът му се насочи към лицето й и съзря изгарящите й в червено очи. Поколеба се само за няколко секунди и тя използва това време, за да се озове върху него.

— Обичам те — повтори тя, докато целуваше гърдите му и дразнеше зърната му с език.

Ерекцията му се притисна към женствеността й и той почти свърши:

— Дарси, не мога да чакам.

Тя възседна хълбоците му и се отпусна върху него. Всеки път, когато се наместваше, за да свикне с големината му, изтръгваше стенание от него.

— Сега! — Сграбчи бедрата й и я притисна към себе си. — По-бързо — нареди й той чрез ума си. — Не мога да чакам повече.

Тя се отпусна върху него и отметна косата си назад. Започна да се движи бавно със затворени очи, а устата й бе леко отворена. Никога не я бе виждал толкова красива, толкова секси. Обхвана гърдите й и нежно ги стисна. Със стенание тя се отпусна върху него. Той се тласна силно напред и притисна ханша си в нейния. Дишането й се накъса и пръстите й се забиха в него. Той напредваше, а бедрата им се притискаха.

Не можеше да издържи още дълго. Стисна зъби, за да им осигури още време. Трябваше да се присъедини към него. Той я докосна там, където телата им бяха слети и погали гладкия й, горещ клитор. Дарси извика, той обви ръцете си около нея и достигнаха кулминацията си заедно.

Изведнъж тя настръхна и се дръпна настрани от прегръдката му. Седна на леглото, докато цялото й тяло трепереше.

— Дарси, какво не е наред?

— Не! — Тя притисна устата си с двете си ръце, а сините й очи бяха изпълнени с ужас.

— Дарси?

Бързо се отдалечи от него. Очите й се оцветиха в червено и тя се преви на две, плачейки от болка. Не можеше да я остави така:

— Как да ти помогна?

— Тръгвай! Махай се оттук.

Остин отскочи назад, когато видя белия проблясък на зъбите й. По дяволите! Кучешките й зъби се бяха удължили. Той падна от леглото.

От гърлото й се изтръгна плач, вик, изпълнен с толкова болка и ужас, че той се поколеба. Тя се нуждаеше от помощ, но какво би могъл да стори той?

— Бягай! — Дарси сграбчи една възглавница и заби зъбите си в нея.

Той потръпна при звука от разкъсания плат. Това можеше да е вратът му. Пухени пера се разнесоха във въздуха около главата й.

Остин изтича в кухнята, грабна една бутилка Шококръв и се втурна обратно към спалнята. Махна капачката и й я подаде:

— Ето.

Тя остана свита на кълбо, продължавайки да плаче.

— Дарси? — Побутна ръката й със студената бутилка.

Тя се изправи, ръмжейки яростно. Остин отскочи назад. С яркочервените си очи и уголемени зъби, тя запълзя покрай леглото към него.

По дяволите! Имаше чувството, че се опитва да нахрани полудяло животно. Внимателно й предложи бутилката.

Тя я взе и я обърна. Поглъщаше толкова бързо течността, че капки кръв се стекоха по шията и гърдите й.

Остин преглътна. Как би могъл да живее с това? Обърна се, за да се облече. Можеше да чуе звуците от преглъщането й зад него. Най-накрая, когато вече закопчаваше ризата си, настана тишина.

Той се обърна, а тя остави празната бутилка на нощното шкафче. След това използва чаршафа, за да попие кръвта от гърдите си.

— Добре ли си?

Тя поклати глава, неспособна да го погледне.

— Зъбите ти показвали ли са се досега?

— Само веднъж, след трансформацията. Тогава бе първична реакция. Но това се случи преди четири години. Аз… никога не съм желала да ухапя някого. Мислех, че съм безопасна.

— Просто беше гладна. Ще трябва да сме сигурни…

— Не! — Тя го погледна, очите й бяха пълни със сълзи. — Вече пих тази вечер. Не съм толкова гладна. Сякаш… не знам, загубих контрол.

— От секса?

Една сълза се търкулна по лицето й.

— Не бива да го правим отново. Можеше да те убия.

— Но не го направи. Атакува възглавницата. — Вида на разкъсаната възглавница го накара да трепне.

— Трябваше да захапя нещо. — Още сълзи се спуснаха по страните й. — Не мога да позволя да останеш с мен. Прекалено съм опасна.

Усети как сърцето му спира:

— Ще измислим нещо. — Това не можеше да се случва. Не можеше да я изгуби сега.

— Не! — Тя извърна глава. — Искам да си вървиш. Веднага!

Почувства се, сякаш сърцето му е хвърлено в кофа с киселина и не му е останало нищо друго, освен съсухряща, разяждаща болка. Обмисляше да спори с нея или да я умолява, каквото и да е, само да я запази. Но тя дори не го погледна.

Едно последно перце полетя към леглото, приземявайки се до окървавения чаршаф. Той погледна към разкъсаната възглавница и осъзна, че тя беше права. Можеше да го убие. Отправи се към вратата и излезе.

Глава 24

Остин не можеше да остане в пентхауса. Спалнята му напомняше твърде много за Дарси. Ароматът на шампоана й се бе пропил във възглавниците и правеше съня му невъзможен. Той взе метрото до апартамента си в Гринуич Вилидж. Но дори тогава не успя да избяга от болката и спомените.

На следващия ден отиде в офиса. Не бяха изминали и пет минути, преди да осъзнае колко трудно ще му бъде да продължи да работи за ЦРУ. Вече не можеше да води борба срещу всеки вампир с убеждението, че до един са лоши. Трябваше да накара Шон да разбере, че единствено Бунтовниците нападаха хора. Ако можеше да насочи вниманието на екипа от операция „Колове“ към Бунтовниците и да го откъсне от миролюбивите вампири, тогава щеше да си струва да запази работата си.

Ема спря до бюрото му и го огледа внимателно.

— Изглеждаш уморен. Сигурно е доста трудно да бъдеш най-сексапилният мъж на планетата.

— Изтощително е.

Тя изсумтя.

— Е, събуди се, любовнико. Шон иска с Гарет да сте в конферентната зала до пет минути.

Остин простена. Шон вероятно искаше да му докладва за риалити шоуто и ДВК. Никой от тези вампири не бе заплаха за човечеството. Дори огромният Ото не беше такъв, на какъвто се правеше. Той се приближи до бюрото на Гарет.

— Как върви?

Гарет вдигна поглед.

— Работя върху списъка ми с участниците. От къде беше Реджиналд?

Остин се намръщи.

— Реджиналд? Той вампир ли е?

— Да, така мисля.

Остин въздъхна.

— Не мога да си спомня. Мисля, че вампирите са бърникали в паметта ми.

— Наистина ли? — Очите на Гарет се разшириха. — Кога се случи това?

— Не зная. Ако са изтрили паметта ми, как бих могъл да си го спомням?

— О! — Гарет отмести поглед отново към книжата си. — Спомних си тези имена.

— Може ли да видя списъка ти? Може би ще ми помогне да си размърдам паметта.

— Разбира се. — Гарет му подаде листа хартия.

Остин прегледа списъка с имена. Ако това е всичко, което е открил, докато е работил под прикритие, Гарет очевидно не се е трудил много усърдно.

— Нямаш фамилиите им. Ще бъде трудно да ги намерим.

Гарет сви рамене.

— Никога не сме знаели фамилните им имена.

— Сигурен ли си? — Остин повдигна вежда. — Или са изтрили и твоята памет?

Гарет изглеждаше объркан.

— Не зная.

— Откри ли къде е Шана?

— Не. — Гарет се изправи бавно. — Или може би съм я открил, но са го изтрили от спомените ми.

— По дяволите. — Остин смачка хартията в юмрука си. — Шон очаква от нас да му дадем подробни доклади, но не можем да си спомним кой знае колко много.

— Но аз си спомням. Спомням си пентхауса и петте дами от журито, и…

Остин слушаше, докато Гарет скачаше от мисъл на мисъл и после се промъкна в главата му, без той дори да забележи. Остин не можеше да трие спомени като вампир, но със сигурност можеше да разбърка паметта на някого чрез проектиране на противоречиви образи. Гарет спря да говори и затвори очи, когато съзнанието му се препълни с мисловните картини, които Остин му изпращаше.