Остин трепна. Дарси вероятно бе бясна. Трябваше да я убеди, че не се е случило нищо фатално. Все още можеше да загуби от Роберто на финала.

Придружи Гарет до долу и му помогна да натовари багажа си в лимузината. Ото вече бе вътре, мърморейки под носа си. Лимузината потегли и Остин се отправи директно към покрива и къщата до басейна. Почука, но не получи отговор. Опита да отвори вратата, не беше заключена и влезе вътре.

— Дарси? Тук ли си? — Всекидневната бе празна, спалнята също. Отиде към кухнята и напълни една чаша с вода и лед. Отправи се към къта за сядане и остави чашата на масичката за кафе. Върху нея имаше още три празни чаши и почти празна бутилка. Вдигна шишето и подуши съдържанието му. Уауу. Погледна към съборения на пода люлеещ се стол. Значи, след като го бе отхвърлила, Дарси се бе напила. Той бавно се усмихна.

Входната врата се отвори и Остин се обърна.

Дарси го зяпна учудена.

— Здравей, съкровище. — Той повдигна бутилката с ръка. — Искаш ли отново да се напиеш?

Погледът й се стрелна към бутилката.

— Снощи ми бе достатъчно.

— Странно. — Остин върна бутилката на масата. — На мен не.

Тя трепна, след което затвори тихо вратата.

Той седна на плетеното канапе и я попита:

— Получи ли се?

— Кое дали се е получило? — приближи се тя предпазливо.

— Да се напиеш така, че да забравиш, че ме обичаш?

Очите й излъчваха болка, докато сядаше на края на канапето.

— Нищо не може да ме накара да забравя това. — Изражението й стана остро. — Също така си спомням, че се съгласи да се самоелиминираш от шоуто.

— Не можах да го направя. Не и без да съм говорил с теб.

— В такъв случай да ми беше изпратил телеграма. — В очите й проблесна гняв. — Да не се опитваш да ме уволнят? Това ще се случи, ако спечелиш.

— Не искам да спечеля. Утре вечер ще бъда противен и груб.

— Няма да снимаме през следващите два дни. Вторият епизод на шоуто ще се излъчи утре вечер. Няма да ме видиш преди петък. Тогава ще са финалните снимки. И се постарай да загубиш.

— Довери ми се, ще загубя.

— Да ти се доверя? Не ме разсмивай, Адам.

— Никога не съм те лъгал за чувствата си.

Очите й се присвиха:

— Как го направи? Как премести канапето само с една ръка.

Остин се фокусира върху преобърнатия люлеещ се стол. Столът се издигна бавно във въздуха, след което се приземи в изправено положение.

Дарси зяпна стола, след това мъжа до себе си, но отново се върна към стола:

— Как?

— Телекинеза.

— Мили боже, колко си силен?

Той сви рамене:

— Чувствам се дяволски безпомощен, когато ти си замесена. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб, а ти ме отблъскваш сякаш това не означава нищо.

— Мислиш ли, че на мен ми е лесно? — Тя потърка челото си. — Имам чудовищно главоболие.

— Изглежда, че имаш две възможности: Можеш да се омъжиш за мен или да прекараш остатъка от вечността в пиянски унес.

Дарси го изгледа свирепо, докато масажираше слепоочията си:

— О, благодаря. Това е най-прекрасното предложение, на което едно момиче може да се надява.

Той се премести в края на канапето до нея.

— Позволи на мен. — Притисна пръстите си към главата й, масажирайки слепоочията й с леки, кръгообразни движения.

— Не трябва да ме докосваш — каза тя и затвори очите си.

— Защо не?

— Защото съпротивата ми отслабва.

— Хубаво.

Той премести ръцете си към врата й и продължи с масажа.

— Скъпа, ти мразиш студа. Спри да се бориш с това и се стопли с мен.

Тя простена в отговор, докато очите й бяха все още затворени.

— Остин, искам да си щастлив. Как би могъл да бъдеш щастлив с мен?

— Обичам те, разбира се, че ще бъда щастлив с теб.

Той се фокусира върху чашата си с вода. Тя се плъзна по масата, докато той я достигна. Извади кубче лед и го прокара надолу по шията на Дарси.

Очите й бързо се отвориха и тя настръхна:

— Това е толкова студено.

— Да, но аз съм тук, за да те топля. — Той се притисна към врата й, облизвайки студената следа от вода, която ледът беше оставил.

— Осъзнаваш ли какво правиш? — потръпна тя.

— Съблазнявам те? — Остин плъзна кубчето лед по ключицата й, а след това надолу между гърдите й и кожата й настръхна.

— Не мога да напусна света на вампирите. Заклещена съм тук. Ще бъдеш принуден да го споделиш с мен.

— Знам. — С кубчето лед той нарисува две кръгчета върху тениската й, очертавайки гърдите й. — Имам само един въпрос към теб.

— Какъв? — потрепери тя отново.

Остин потърка леда в зърната й, намокряйки тениската и сутиена й.

— Ще ме обичаш ли все още, когато съм стар и посивял? Или плешив?

— Разбира се.

— Значи е решено — каза той и хвърли кубчето лед на масата.

— Когато го казваш, звучи толкова лесно. — Дарси отново потрепери. — Засрами се. Знаеш колко мразя студа.

— Но обичаш, когато те стоплям. — Той издърпа тениската над главата й и се пресегна зад нея, за да разкопчае сутиена й.

— Господи, помогни ми, обичам те! — Тя обви ръцете си около врата му.

Да! Тръпка от победата премина през него, докато я буташе назад върху канапето. Обичаше го. Искаше го. Целуна гърдите й, след това разкопча дънките й и ги издърпа надолу по краката й. Но те заседнаха върху маратонките й, така че той ги дръпна едновременно с обувките. Тя се излегна върху покритите с цветя възглавнички, облечена само с червеното си дантелено бельо.

— Изглеждаш невероятно! — Той се настани до нея на канапето.

— Благодаря — отговори тя и се пресегна към него.

— Само минутка. — Извади още едно кубче лед от чашата си и огледа бикините й. — Хмм.

— Да не си посмял — извика тя и очите й се разшириха.

— Но обещах, че ще те стопля.

Тя скочи от дивана, но той я хвана за кръста и пусна парче лед в бикините й.

— Аах! — извика Дарси и се размърда в бельото си.

— Уоу. — Остин се изправи ухилен. — Никога не съм виждал дама да подмокря бельото си толкова бързо.

— Ти си негодник! — Тя постави ръце на кръста си и го изгледа. — Имаме сериозен проблем.

— Какъв?

Очите й заблестяха дяволито:

— Аз съм напълно гола, но ти все още си с костюм и вратовръзка.

— Оу. Няма проблем. — Той започна да се съблича, но тя го спря.

— Мисля, че това ми харесва. — Тя го обиколи бавно, плъзна длан по гърдите му, след това я прокара по ръката му и завърши с гърба му. — Чувствам се… дива и необуздана.

Той си пое рязко дъх, когато гърдите й се отъркаха в ръката му. Слабините му се стегнаха болезнено.

— Трябва да призная, че харесвам това, което виждам.

— Аз също. — Тя повдигна края на вратовръзката му и прокара ръба й по врата си и надолу между гърдите си. Той сграбчи бедрата й и я притисна към ерекцията си.

— Готова ли си да бъдеш сгорещена.

— Това горещо желязо ли е или просто се радваш да ме видиш. — Дарси се отдалечи от него и дръпна вратовръзката, повеждайки го като куче на каишка. — Ела.

И той я последва. При това с удоволствие. По дяволите, искаше му се да вие. В крайна сметка, жената, която обичаше, го водеше към спалнята. А като допълнителен бонус наблюдаваше полюшването на бедрата й.

Дарси спря, когато достигна леглото. Бавно се обърна към него:

— Нека те съблека. — Но той вече бе свалил сакото и обувките си. Очите й се разшириха от изненада. — Със сигурност бързаш.

— Скъпа, на път съм да експлодирам.

— Наистина? — Тя уви крака си около таза му и потърка вътрешната страна на бедрото си в панталона му. — Страдаш ли?

— Заядливка — промърмори той, разхлаби вратовръзката си и я издърпа през главата си.

Тя започна да разкопчава ризата му с дразнещо бавно спокойствие. С ръмжене той разкопча колана си, след това панталоните си, свали ги и ги изрита настрани. Бельото му ги последва, докато тя все още разкопчаваше ризата му.

— Достатъчно. — Дръпна ризата и потника си едновременно, след което погледна към вратата и тя се затвори.

— Уау! — въздъхна Дарси.

Със силата на ума си той свали покривката на леглото, разкривайки чистите бели чаршафи и възглавници.

— Качвай се, скъпа.

Тя изсумтя:

— Готин номер, но за да ме впечатлиш наистина, трябва да можеш да оправяш леглото.

Остин я хвана през кръста и я бутна върху матрака.

— И прането. Да не говорим за мръсните чинии.