— Ще стигнем и до там. Бъди търпелива. — Той целуна вътрешността на бедрото й.

— Сега!

— Командориш ме, а? — Освободи крака й и се настани между бедрата й. Тя подскочи, когато я докосна. — Уоу, скъпа, това не е родео.

— Съжалявам. — Дарси притисна ръка към гърдите си, борейки се за въздух. — Просто съм твърде възбудена, искам те от толкова дълго.

— Шшт, отпусни се и се наслаждавай.

Бавно я облиза, а тя изкрещя. Остин трепна и погледна към вратата.

— В съседната стая има агент от ЦРУ. Нека не привличаме вниманието му.

— Правилно. — Тя зарови ръцете си в чаршафа, а краката й се забиха в леглото. — Добре, готова съм. Покажи най-лошото, на което си способен. Имах предвид най-доброто.

— Разбира се — усмихна се Остин.

Дарси изпъшка, когато отново усети устните му върху себе си. Сграбчи чаршафа и затвори очите си. Милостиви боже. Той беше толкова сладък, нежен и съвършен, толкова дяволски бавен. Ускори движенията си и през чувствената мъгла, тя осъзна, че я е чул. О, съжалявам. Но беше толкова нетърпелива. Повдигна ханша си в търсене на по-голям натиск. Остин реагира веднага и сграбчи бедрата й. Милостиви боже, тези телепатични неща наистина бяха полезни.

— Малко надясно. Не, другото дясно. По-бързо. Бързо… — Тя изгуби контрол, неспособна да го насочва повече. Но изглежда, че той нямаше нужда. Тя се издигаше, извисяваше се и замайваше, устремявайки се към върха, докато той продължаваше да я тласка към него.

Когато удоволствието разтърси тялото й, тя извика и притисна плътно бедрата си.

— Аах! — изви той тялото си между краката й. — Майко мила, силна си.

Тя се претърколи настрани със стон. Сладката агония все още измъчваше тялото й.

Той рухна до нея и я придърпа в прегръдката си.

— Скъпа, добре ли си?

— Да — въздъхна тя. И двамата замръзнаха, когато силно чукане разтърси вратата.

— Ей, Остин! — изкрещя Гарет. — Какво става? Имаш ли нужда от подкрепление?

— Поканих една приятелка. Махай се.

След мълчалива пауза, Гарет отново се провикна:

— Сигурен ли си, че не се нуждаеш от подкрепление?

Дарси завъртя очи, когато чу кикота от другата страна на вратата.

— Разкарай се, нещастнико! — изкрещя Остин. Когато всичко утихна, той обърна Дарси по гръб. — Е, докъде бяхме стигнали?

Тя обви ръце около врата му:

— Току-що преживях най-големия, най-възхитителен оргазъм в живота си.

— Е, тогава ще бъде трудна задача, но да видим дали ще успеем да го подобрим. — Той сведе глава към гърдите й.

Дъхът на Дарси секна, когато всички усещания я връхлетяха отново. Не след дълго краката й се разтвориха и пръстите му се навлажниха с влагата й.

— Трябва ли ми презерватив? — прошепна той.

— Не — поклати глава тя и затвори очи, докато той продължаваше да я дразни с малки кръгообразни движения. — Никакви болести.

Ръката му спря:

— А деца?

Дарси отвори очи, сърцето й подскочи при вида на сериозното изражение на лицето му:

— Не мога да имам деца.

Болезнен трепет премина през лицето му:

— Така и предполагах. Съжалявам.

Тя преглътна и забрани на сълзите да се появят в очите й. Остин щеше да бъде толкова добър баща. Това беше още една причина, поради която не биваше да му позволява да остане с нея.

— Не, обичам те. — Той се настани между краката й. — Нищо няма значение.

Дарси извика, когато той проникна в нея, ръцете и краката й се обвиха около него и го притисна силно към себе си.

— Обичам те. — Повтаряше думите в ума й, всеки път, когато потъваше в тялото й. Мислите и емоциите им се вплетоха, издигайки усещанията им все по-високо.

Тялото му се разтърси и той свърши в нея. Стонът му отекна в ушите и ума й, а собственото й тяло отговори с чувствено пулсиране. Не знаеше дали оргазмът й бе по-голям в сравнение с първия, но определено бе по-сладък, защото заедно бяха достигнали до него. Той рухна до нея и я прегърна:

— Съкровище, добре ли си?

Тя потрепери, когато топлината от тялото му бързо изчезна.

— Отново ми става студено.

— Ела тук, под завивките. — Той скочи от леглото и я уви с чаршафа. Тя се пъхна отдолу, докато той загаси осветлението. Лунната светлина се процеждаше през прозореца, проблясвайки със сребрист оттенък в косата му.

Настани се до нея с усмивка:

— Ще те стопля отново, веднага след като се възстановя от първия рунд.

— Това боксов мач ли е? — попита тя и се сгуши в него.

— Не очаквай девет рунда — трепна той в отговор.

Усмихвайки се, тя погали гърдите му:

— Вече не си в ума ми. Пазя силите си — върна й той усмивката.

— Винаги ли си притежавал телепатични способности?

Остин затвори очи, дишането му се забави и тя се замисли дали не е заспал. Изглеждаше толкова невинен и красив.

Той отвори очи и зарея поглед в тавана:

— Тези способности се предават през поколение в семейството ми. Дядо ми, бащата на майка ми е бил надарен с тях.

— Този, на когото си кръстен?

Той кимна леко:

— Татко Олаф. Когато бях малък, можех да чуя какво казват хората, но те не движеха устните си. Но когато им отговарях, ме поглеждаха сякаш имам две глави. Страхувах се, че нещо не е наред с мен.

— Трябва да е било много объркващо.

— Да. Обаче татко Олаф разбра и ми обясни какво се случва. Първоначално бях уплашен, но след това той го направи забавно, сякаш сме част от специален таен клуб, създаден само за нас. — Остин се усмихна, докато си спомняше. — Прекарвахме часове, ловейки риба в любимите му езера в Минесота и водехме дълги разговори, без някой от нас да каже и дума.

Дарси потисна тъгата, която заплашваше да я погълне. Все още й липсваха дългите разговори със сестрите й.

— Бил си късметлия да го имаш.

— Да. Той ме предупреди да внимавам с дарбата си, но предполагам, че когато пораснах станах по-смел и надут. Смятах се за големия защитник на трите си по-малки сестри. Когато приятелите им идваха, четях мислите им и щом нещо не ми харесваше ги изхвърлях.

— Обзалагам се, че сестрите ти са си падали по това — изсумтя Дарси.

Той се ухили.

— Тогава се питах, защо не го оценяват подобаващо. Сега осъзнавам, че съм се държал като всезнаещ тиранин. — Усмивката му изчезна. — Когато станах на петнайсет, силите ми придобиха по-голяма мощ, започнах да се хваля какво мога да правя. Това разстрои баща ми. Винаги бе завиждал за близките ми отношения с дядо ми. Беше убеден, че татко Олаф ми влияе зле. Дори мислеше, че дядо ме учи на окултизъм.

— О, не. — Дарси подпря главата си с ръка. — Какво направи той?

— Забрани ми да се виждам с дядо. Реагирах остро, заявявайки му, че не може да спре разговорите помежду ни, защото можехме да свържем умовете си. Това го вбеси дотолкова, че той събра семейството ни и се преместихме в Уисконсин. Каза ми, че силите ми са зли и не бива да ги използвам отново.

— О, толкова съжалявам. — Дарси го погали по челото. — Трябва да е било ужасно за теб.

Остин сви рамене:

— Тогава осъзнах, че не съм толкова силен, за колкото се смятах. Не можех да се свържа с дядо ми от голямо разстояние. Вече бях в ново училище и не исках да гледат на мен като на изрод. Сестрите ми бяха бесни, защото преместването ги отдели от приятелите им. Аз… отстъпих. Исках да са щастливи с мен, затова се опитах да бъда нормален. Стараех се да накарам баща ми да се гордее с мен. Записах се в отбора по футбол и плуване. Перфектният ученик в гимназията и колежа.

Дарси въздъхна, разбираше твърде добре какво е да си затворник в свят, в който не можеш да бъдеш себе си.

— Какво се случи с дядо ти?

— Бях в колежа, когато ми се обади и ме помоли да отида да го видя. — Остин затвори очи за кратко. Устните му изтъняха, когато на лицето му се изписа болка. — Не можах да го позная, заради влошеното му здраве. Не бях осъзнал каква нужда е имал от мен. Помоли ме да спра да отричам кой съм, да приема дарбите си и да ги използвам в името на доброто. Каза ми никога да не се срамувам, защото имало причина Бог да ме направи такъв, какъвто съм и трябва да разбера мотива му.

— Бил е добър човек — прошепна Дарси. Философията му й напомни за мнението на Маги, макар че тя никога не би могла да разбере какво му е хубавото да си вампир.

Остин въздъхна:

— Имах чувството, че съм го предал, че съм предал себе си. Така че на смъртния му одър, обещах да изпълня молбата му. Присъединих се към ЦРУ и развих уменията си, за да мога да се боря със злото.

— Като мен? — попита тя сухо.

— Не обиждай жената, която обичам — погледна я той раздразнено.

Тя се усмихна и отпусна глава на рамото му. Сега разбираше защо Остин се стремеше да използва силите си, за да защитава невинните и да унищожи злото. Не можеше да очаква от него да се откаже от това. Уменията му бяха твърде ценни и редки, за да бъдат пропилени.