Трябваше да спре това. Сега. Гмурна се в басейна и остави ледената вода да потуши желанието му. Преплува басейна и излезе. Потръпна, а кожата му настръхна.

Ванда го наблюдаваше от джакузито.

— Ела. Изглеждаш премръзнал.

Той потърка ръце върху раменете си. Би трябвало да откаже. Няма ли това да го елиминира?

— Не, благодаря.

— Не искаш ли да се стоплиш? — Ванда преплува през джакузито и спря до краката му. Тя изтръгна малкия си микрофон от ръба на бикините си и го хвърли в басейна. — Опа. Колко несръчно от моя страна. Сега, никой няма да ме, чуе като говоря за нощта, в която ти и Дарси се бяхте разгорещили точно тук.

Остин се напрегна.

— Не знам за какво говориш.

Ванда се усмихна.

— Записано е от камера. Пуснаха го онази вечер по ДВК.

Остин отвори уста. Бяха излъчили интимностите помежду им по вампирската телевизия? Той погледна назад към Дарси, която стоеше до басейна и изглеждаше предпазлива.

— Не се притеснявай — продължи Ванда. — Никой не знае, че е била Дарси. Освен ти и аз, това е. Повечето хора мислят, че е била лейди Памела или Кора Лий, тъй като и двете имат дълга руса коса. Но аз разпознах роклята на Дарси, когато я захвърли в басейна.

— Каза ли на някого?

— Не. — Тя се отдръпна назад в джакузито. — Поне не още. Защо не седнеш за малко?

Дали заплашваше да разкрие Дарси? Остин не беше сигурен, но не искаше да поема никакви рискове. Така че влезе в горещата вода и приседна на мястото срещу Ванда.

Тя се усмихна.

— Така не е ли по-добре? — Тя погледна зад него и трепна. — О, боже. Дарси гледа към теб в момента. — Ванда се плъзна във водата, за да седне до него. — Ще я накараме ли да ревнува?

— По-добре не.

— Хубаво. Всъщност, няма нужда. Беше изгубена в мига, в който те видя на прослушването. Нарече те Аполон, бога на слънцето. — Ванда прокара пръст по челюстта му.

Остин се плъзна надолу по седалката.

— Не искам да я разстройвам.

Ванда погледна през рамо.

— Твърде късно. Изглежда наистина ядосана.

Остин скръсти ръце върху гърдите си.

— Какво искаш от мен?

Ванда се беше подпряла с лакът на ръба на джакузито и го изучаваше.

— Искам да знам дали наистина те е грижа за нея.

След кратка пауза, той реши, че няма нищо лошо да признаеш истината.

— Аз съм влюбен в нея.

— Ах… — Ванда подпря брадичка на ръката си. — На записа, изглеждаше повече като страст. Сигурен ли си, че си влюбен?

— Сигурен съм. — За съжаление. Беше се опитал да потисне чувствата си, но те продължиха да се задълбочават въпреки всичко.

— Дарси страда твърде много. Заслужава да бъде щастлива.

Остин се изненада.

— Да не твърдиш, че те е грижа за нея?

— Да. Това изненадва ли те?

Той си пое дълбоко дъх. Преди седмица не би повярвал, че вампирите могат да почувстват състрадание или лоялност един към друг, но те явно го правеха. Като че ли чувстваха всичко точно толкова дълбоко, колкото когато бяха живи. Аз съм човек. Думите на Дарси се появиха в ума му.

— Започнах да преосмислям мнението си.

— Тя заслужава най-доброто. Имаше душата на ангел. — Ванда повдигна ъгълчето на устните си. — За разлика от мен.

— Признаваш ли, че си зла?

Усмивката й се разшири.

— Някой би казал, че съм.

— Какво си направила? Извършила си убийство? — попита той равнодушно, но беше дяволски сериозен.

Усмивката й се стопи.

— Предпочитам да го наричам административно правосъдие.

Той присви очи.

— Някога би ли навредила на невинен?

— Не — отговори тя просто. — Ти би ли?

— Не.

— Тогава никога не наранявай Дарси — приближи се тя.

Остин долови скрита заплаха в гласа й.

— Не искам да я нараня, но не е толкова просто.

— Твърдиш, че я обичаш. Тя те обича. Според мен звучи просто.

— Не, сложно е… Моята работа е важна.

— По-важна от Дарси?

— Не. Но не мога да си позволя да попадна в ситуация, в която трябва да избирам.

Боже, но не трябваше да попада и в ситуация, в която да обсъжда състоянието на сърцето си с вампир.

— Ако я обичаш, изборът е само един.

— Не е толкова просто. Ще трябва да жертвам всичко. Животът ми, разбиранията ми биха се променили изцяло.

— И не си готов да го направиш?

Можеше ли да го направи? Да обърне гръб на спецотряда и ЦРУ? Да се присъедини към Дарси и да живее сред вампирите? Щеше да бъде считан за предател на страната си. Щеше да измине труден път, дори да си намери прилична работа.

— Имала съм труден живот. — Ванда се загледа в звездите. — Виждала съм ужасни неща. Концентрационни лагери, мъчения, смърт. Невероятна човешка жестокост. Имаше времена, когато молех Бог за смелост, за да се сложи край на всичко. Не можех да понеса да видя повече ужас.

— Съжалявам. — И той не просто го казваше. Всъщност чувстваше състрадание към тези вампири.

Ванда се изправи и го погледна.

— Бих издържала всичко отново хиляди пъти в повече, ако това ще върне малката ми сестра обратно към живота. — Проблеснаха сълзи в очите й. — Тя беше толкова умна и пълна с живот. Щеше да е като Дарси, ако беше оцеляла.

Остин кимна, собствените му очи се насълзиха.

Ванда преплува до него.

— Няма нищо по-свещено от любовта. Не й позволявай да ти се изплъзне.

Усети прозрението като сълза, отронила се от тъмнината, за да разкрие светлина и най-накрая прогледна за истината.

— Ти не си толкова зла, нали? — Никой от тези съвременни вампири не бе истински лош.

— Правим най-доброто по силите ни с това, което ни е отредено.

Остин се изправи.

— В такъв случай ти желая късмет. — Той заобиколи Дарси, която го погледна яростно и му обърна гръб.

— Трябва да поговорим — каза той тихо, съзнавайки, че камерите бяха насочени към тях и продължи към зимната градина.

Маги му подаде кърпа.

— Моля, преоблечете се за церемонията на „Орхидеята“ във фоайето.

Той се отправи уморено към стълбището. Нищо чудно, че Дарси беше ядосана. Имаше чувството, че няма да бъде елиминиран тази вечер.

Глава 20

Дарси придружи Ванда обратно до салона за служители, за да разбере какво мислят другите дами за нощното състезание. За съжаление, те бяха съгласни с Ванда, така че нейната надежда, да елиминират и двамата тайни агенти, пропадна. Ванда се беше преоблякла в сухи дрехи и беше извадила две черни орхидеи от хладилника, така че се отправиха заедно с останалите дами към мястото за церемонията „Орхидея“.

Принцеса Джоана потръпна, когато един от високите й токове се закачи за килима в коридора.

— Рани господни, една дама може да си счупи врата с тези обувки.

— Ще станеш по-добра с практика — опита се да й обясни Дарси. — Изглеждаш страхотно.

— Благодаря ти. — Принцесата изглеждаше елегантна в скъпата си черна рокля и красивия наниз от перли около врата.

— В началото се чувствах гола без корсажа си — каза Кора Лий. — Но сега съм възхитена. За първи път от стотици години, в действителност мога да дишам.

Кора Лий и лейди Памела бяха облечени по-младежки с прилепнали сатенени панталони и изрязани потници.

Принцеса Джоана се обърна намръщено към тях.

— Вие двете трябва да се засрамите. Показвате твърде много плът.

— Това е злото. — Роклята на Мария Консуела стигаше до глезените й.

Лейди Памела сви рамене.

— Старата ми рокля показваше много повече от гърдите ми и никой не възразяваше срещу това.

— Да показваш пъпа си е нечестиво. — Мария Консуела стисна с ръце броеницата си. — Аз никога не съм виждала пъпа си.

— Какво? — попита Дарси. — Но когато се къпеш…

— Къпя се с риза като всяка порядъчна дама.

— Ооо… — Дарси осъзна, че може и да облече дамите в модерни дрехи, но някои от тях все още мислеха архаично.

Жените влязоха във фоайето. Всички мъже се бяха преоблекли в костюми. Грегори се отправи към тях, за да ги посрещне, докато шестте участника останаха на стълбите.

Дарси погледна бегло към Остин. Широките му рамене изглеждаха толкова добре в костюм. За разлика от Реджиналд, той не се нуждаеше от подплънки под дрехите си. Светлината на полилея хвърляше златни отблясъци в косата му. Изглеждаше така, сякаш беше изсушил косата си набързо, но разрошените къдрици му придаваха още по-секси вид.

Очите им се срещнаха и тя отмести поглед. Не можеше да му прости толкова лесно този път. Беше й обещал да се самоелиминира тази вечер, а вместо това бе влязъл в джакузито при Ванда. И след като тя беше махнала микрофона си, Дарси нямаше представа за какво са си говорили. Трябваше да спре записа, за да даде нов микрофон на Ванда.