Иън я закара бързо до ДВК. Тя пресече фоайето, където беше съпроводена от няколко гневни погледа на намиращите се вътре вампири. Страхотно. Вече имаше врагове и във вампирския свят.

Рецепционистката се намръщи срещу нея.

— Господин Бакъс ви очаква. Ще му предам, че сте пристигнали. — Жената блъсна бутона за директно набиране. — Тя е тук.

Беше обречена, помисли си Дарси, докато вървеше надолу по коридора. Почука на вратата на кабинета на Слай.

— Влез.

Докато Дарси влизаше, покрай нея мина Тифани. Страхотно. Надяваше се, че тя го е оставила в добро настроение. Дарси затвори вратата. Силвестър Бакъс стоеше зад бюрото си със скръстени ръце и свирепа, намръщена физиономия.

Беше надценила Тифани. Изправи рамене и повдигна брадичка.

— Искал си да ме видиш?

Слай присви очи.

— Гледах дебюта тази вечер. Целият шибан вампирски свят го е гледал.

Дарси преглътна.

— На това се надявахме.

Той заобиколи бюрото.

— Шоуто приключи преди два часа. За това време получихме петнайсет хиляди обаждания и електронни писма. Искаш ли да знаеш за какво се отнасяха, Нюхарт?

— Те… са харесали шоуто?

Той изсумтя и застана пред нея.

— Мразят те.

Тя сплете ръце.

— Мога да обясня.

— Мисля, че ти казах, че най-сексапилният мъж на планетата трябва да бъде вампир.

— Ще бъде. Смъртните никога няма да могат да преминат през всички тестове.

— Казал ли съм, че можеш да включиш някоя смъртна плюнка във вампирското шоу?

— Не, но ти искаше голяма популярност, нещо, което ще шокира всички. Вярвам, че съм постигнала именно това.

Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи.

— Нека да ти кажа какво си постигнала. Ядосала си целия вампирски свят.

— Аз… — Тя млъкна, след като той я посочи с пръст.

Слай пристъпи по-близо, докато не се озова само на няколко сантиметра от лицето й.

— Имам да ти казвам само две думи.

Тя се стегна. Уволнена си.

— Брилянтна си — усмихна се Слай.

Тя се опули.

— Направи само едно нещо и предизвика такава врява! Това е най-вълнуващото събитие от изобретяването на синтетичната кръв.

— Моля?

Слай се заразхожда из стаята.

— Получаваме над седемстотин имейла и обаждания на час. Вампирите из целия свят са ядосани. На нас! Това е страхотно.

— Хъъ?

— Когато дойде сряда вечер, целият свят ще гледа със съскане шоуто ни. Кажи ми, дали в следващото предаване ще отпадне някой смъртен?

Дарси се замисли. Да, Никълъс беше отпаднал, след като беше изтървал лейди Памела в калта.

— Да, ще отпадне.

— Страхотно. — Слай плесна по бедрото си. — Ти си гениална, Нюхарт. Това е като да създадеш война по телевизията. Вампирите ще залепнат за екраните си, за да гледат дали смъртните ще бъдат победени.

— Разбирам.

— Те ще бъдат разбити, нали? — Слай спря по средата на крачката. — Предупреждавам те, Нюхарт, вампирите трябва да спечелят.

— Да, господине.

— Завършили ли сте вече записите?

— Не. Остават ни още три нощи.

— И последната вечер кога е?

— Този петък.

Слай кимна.

— Искам да присъствам лично, за да предам харема и да проверя победителя. Ще е страхотно!

— Да, господине.

Слай се ухили.

— Това е всичко, Нюхарт. Страхотна работа.

— Благодаря ви. — Тя се отправи към вратата.

— Само запомни, трябва да спечели вампир.

— Няма проблем. — Дарси издиша с облекчение, когато тръгна към собствения си офис. Все още беше на работа. И Остин се беше съгласил той и Гарет да бъдат елиминирани в следващия кръг от състезанието. В кабинета си започна да работи над втория епизод от шоуто, който щеше да се излъчи в сряда.

След няколко минути рецепционистката дойде с купчина телефонни обаждания и имейли.

— Слай иска да прегледаш тези.

Дарси започна да прелиства съобщенията. О, не. Вампири от целия свят се оплакваха от старите дрехи и прически на бившия харем. Някои дори си правеха шеги с тях.

Дарси се беше старала толкова много, за да направи дамите модерни. Тези съобщения може би щяха да свършат тази работа.

Тя работи, докато Грегори и Маги пристигнаха. Бяха облекчени, че Дарси запази работата си и шоуто ще продължи.

Маги разгледа съобщенията, които оплюваха вкуса на бившия харем.

— Знаеш какво значи това, нали?

— Лейди Памела ще изпадне в нервна криза? — промърмори Грегори.

Маги се усмихна.

— Да, но след това ще можем да я преобразим.

Глава 19

— Това просто не е редно — промърмори Грегори. — Не можеш да ми платиш достатъчно за такова унижение.

Дарси трепна.

— Всъщност, въобще няма да ти плащам. — Беше понеделник вечер и тя се намираше в горещото джакузи с Грегори и Ванда, подготвяйки се да запише четвъртия епизод на „Най-сексапилният мъж на планетата“. — Съгласи се да ми помогнеш на драго сърце, помниш ли?

Грегори се потопи по-дълбоко в горещата вода с мехурчета.

— Това ми е проблемът. Твърде съм мек. Добрите момчета никога не получават момичето.

Ванда се разсмя.

— Хайде, Грегори. Точно сега имаш две жени само за себе си.

Той изсумтя.

— Не съм забелязал нито една от вас да бъде благосклонна. Седя си тук съвсем сам в малкия си ъгъл…

— Нацупен — завърши изречението Дарси вместо него.

Той пръсна вода в лицето й.

— Ти каза, че ще бъда добре облечен за шоуто. Което означава смокинги, а не това… това бельо от ликра, което нося. То едва покрива прелестите.

— Спри да се тревожиш. — Дарси го пръсна на свой ред. — Изглеждаш чудесно в Спидо18.

— Да — намигна му Ванда. — Изглеждаш секси, като онези танцьори от снощи.

— Не ми напомняйте. — Грегори им се намръщи. — Дами, не трябваше изобщо да ви водя до онзи долнопробен клуб.

— Но ние се забавлявахме — протестира Ванда. — И трябваше да отпразнуваме успешните промени.

— Струвахте ми четиристотин долара!

— Така ли? — попита Дарси. — Но ние поръчахме само по едно питие за всяка и това беше само за визия.

— Забравяш, че Ванда пъхна малко пари в леопардовото кожено бельо на момчетата — измърмори Грегори. — Пари, които получи от мен.

Дарси сви рамене.

— Беше само един долар.

— Беше двайсетачка — изръмжа Грегори. — А след това всичките дами трябваше да го пробват. Отново и отново.

Дарси трепна. Нищо чудно, че танцьорите буквално се катереха по дамите от бившия харем.

— Съжалявам. Не осъзнах, че прахосват толкова много пари.

— Защо ти не натъпка малко пари? — попита Ванда.

Дарси сви рамене.

— Не бях в настроение. — И те не бяха Остин. Дори и с танцьори, въртящи се пред нея, тя искаше да мисли само за Остин. Трябваше да му е ядосана. Беше я излъгал. Беше шпионирал нея и приятелите й. Но също така й бе признал, че е влюбен в нея. Как би могла да му бъде ядосана, когато той я обичаше?

— Не си била в настроение? — погледна я Ванда изненадано. — Но момчето леопард беше толкова секси. Много ми хареса и онзи каубой със секси панталоните.

— Онова бяха чапси19 — поясни Дарси. И изглеждаха наистина секси, защото каубоят беше забравил да сложи панталоните си отдолу. В един момент, докато ресните на каубойските чапси я шляпаха, осъзна колко лесно беше простила на Остин. Единственото обяснение, което можеше да й хрумне бе, че тя все още много го обичаше. Твърде много, за да се откаже просто така.

— Е, аз определено бях в настроение — разпали се Ванда. — Каубоят носеше истински шесткалибров пистолет.

— Да — намръщи се Дарси. — Притеснявах се, да не би случайно да стреля.

Ванда се разсмя.

— И пожарникарят, леле! Никога не съм виждала толкова дълъг маркуч.

— Достатъчно! — изръмжа Грегори. — Наистина нямам нужда от тези смахнати образи. Достатъчно лошо е, че…

— Какво? — попита Дарси.

— Нищо. Радвам се, че дамите са се позабавлявали.

— Аз също — кимна Дарси. След разкрасяването им, дамите изглеждаха млади и хубави. Беше чудесно да ги наблюдава в клуба, осъзнавайки колко привлекателни са все още. И каква власт притежаваха над мъжете.

Грегори се намръщи и скръсти ръце.

— Ако някога отново пожелаете да посетите това място, ще ви оставя и ще се върна по-късно.