— Но имаш жаждата за това, нали? — Той пристъпи към нея. — Не можеш да си помогнеш. Ти си такава.

— Престани! — Тя го блъсна назад и напусна кухнята. — Не съм такава. Не съм зла. И никой от моите приятели не е.

Той я последва във всекидневната.

— Виждал съм вида ти в действие. Те атакуват хора, изнасилват и убиват невинни жени.

— Това са Бунтовниците. — Тя мина през стаята. — Останалата част от нас не са такива.

— Изпитваш същата жажда, същата ненаситност за човешка кръв.

— Ааа! — извика тя и вдигна двете си ръце с чувство на неудовлетвореност. — Как може да си толкова сляп? Ти видя приятелите ми в шоуто. Трябва да си разбрал, че няма никакво зло в тях.

Беше толкова дяволски разочарован, че трябваше да я нападне.

— Твоите скъпи приятели съществуват отпреди изобретяването на синтетичната кръв. Така че те трябва да са нападали невинни. Това ги прави зли.

— Какво ти дава правото да отсъждаш какво е зло?

— Представлявам невинните, жертвите.

— Ти не би повярвал, но аз бях жертва.

Сърцето му се сви. Разбира се, и тя беше жертва. И една от невинните. По дяволите, искаше му се всичко да е просто. Правилно или неправилно. Не тази неясна бъркотия, която нямаше никакъв смисъл.

Тя пристъпи към него.

— Никога не съм те лъгала за името или професията си. — Посочи му видеозаписите. — Никога не съм те разследвала зад гърба ти. Не съм нахлувала на работното ти място, преструвайки се, че желая да те целуна, когато всичко, което съм искала, е информация. Никога не съм прониквала в съзнанието ти. Не съм поставяла най-добрите ти приятели в списък за унищожение. Никога не съм те предавала, не съм планирала да забия нож в гърба ти. Така че кажи ми, Остин, кой от нас е злият!

Той се отпусна назад върху дивана. По дяволите. Толкова силно се опитваше да убеди себе си, че е на правилната страна, на страната на хората. Но беше ли самият той нечовечен?

Погледна към купчината от видеозаписи. Беше се влюбил в човешката Дарси. Когато откри истината за нея, си помисли, че просто може да изключи тези чувства. Да я обяви за мъртва и да погребе чувствата си към нея и да продължи с разследването. Но не можеше. Мамка му.

Беше направил компромис.

И все още беше влюбен. Въпреки че знаеше каква е.

— Трябва да вървя. — Тя се обърна към вратата. Направи няколко последни крачки и затвори очи, като се намръщи при опита си да се съсредоточи.

Блъсна се във вратата.

— По дяволите — измърмори тя и подпря челото си на вратата.

Неговата сладка Дарси.

— Май не си много голям вампир, а?

Тя му хвърли един вбесен поглед през рамо.

— Имам проблем с концентрацията — отвърна тя и отключи първата брава.

Напускаше го. Това го накара да се чувства като предател. Не можеше да я остави да си замине така. Наблюдаваше я как завърта втората и третата ключалка.

— Ти беше всичко, което някога съм искал в една жена.

Ръката й притихна.

— Не ме лъжи.

— Начинът, по който се чувствах не беше лъжа. Беше истинско.

Тя се извърна към него. В очите й блестяха сълзи.

Той посочи записите.

— Първоначално бях любопитен, исках да зная какво се е случило с теб. Но колкото повече те опознавах, толкова по-заинтригуван ставах. По-запленен и впечатлен. Накрая осъзнах, че съм влюбен в теб.

Тя рухна.

— Сега не можеш да понесеш мисълта да ме докоснеш. Мислиш, че съм отблъскваща.

Остин трепна. Господи, искаше му се това да е истина. Щеше да бъде много по-лесно, ако не можеше да понесе да я докосне. Но дори сега, след като знаеше каква е тя, все още я желаеше.

— Дарси — изправи се той. — Ти беше най-красивата жена, която някога съм познавал.

— В минало време. — Тя затвори очи и извърна глава. — Не вярваш, че това между нас може да се получи, нали?

— Не, не вярвам.

— Повторих си го хиляди пъти. Опитах се да устоя, но те исках толкова много…

Остин простена, и двамата страдаха. Незнайно как това, че разбраха един за друг, не им помагаше много.

— Ще те разбера, ако пожелаеш Гарет и аз да напуснем шоуто.

Тя си пое рязко въздух.

— Ще е трудно да обясня тази каша на шефа си. Слай ще побеснее адски много, когато разбере, че съм наела двама смъртни за шоуто, но да доведа двама убийци на вампири…

— Никога не съм планирал да нараня когото и да било. Ние само събирахме информация.

— Която планираше да използваш срещу нас.

Той простена вътрешно. Не можеше да отрече това.

— Шефът ми е отчаян в опитите си да открие дъщеря си.

— И иска да убие зет си ли? — поклати глава Дарси. — Роман и Шана са много щастливи. Би трябвало да ги оставите намира.

— Не мислиш ли, че е в опасност, като се жени за вампир?

Дарси го погледна с насмешка:

— Ти не разбираш колко много се обичат те. Впрочем, не мисля, че изобщо знаеш много за любовта.

Ох. Той знаеше, че любовта боли ужасно.

Дарси въздъхна.

— Ако ти и Гарет направите така, че да отпаднете в следващия кръг, това би било от помощ. Така и двамата ще си тръгнете и аз все още ще имам работата си.

— Добре, ще продължим да държим всичките шпионски работи в тайна.

Тя кимна.

— Така ще бъде най-добре за всички ни.

— Как ни разкри?

Тя въздъхна още веднъж и се обърна към вратата.

— Шоуто се излъчи по ДВК снощи. Шана те видя и разпозна. Обадила се е на Конър и двамата ми разказаха кой си.

Той трепна.

— Мислехме, че най-напред ще приключите със снимките, преди да излъчите първото предаване.

Почукване по вратата я стресна.

— Това е за мен. Аз… ще се видим в пентхауса в понеделник вечерта.

— Да, почакай за минута. — Той стана и отиде до вратата, за да изключи алармената система. — Сега можеш да тръгваш. Лека нощ.

Тя го погледна, а лицето й беше пребледняло.

— Лека нощ.

Беше изминала само няколко крачки, но имаше чувството, че ги разделя пропаст. Два различни свята.

— Такъв срам — прошепна той. Как би могъл някога да я спечели?

— Да, така е — намръщи се тя и отвори вратата.

Остин се напрегна, когато видя облечения в килт шотландец в коридора. Младоликият вампир хвърли на Остин един раздразнен поглед, после взе ръката на Дарси и я отведе.

Далече от живота му, обратно в света на вампирите. Остин бавно затвори вратата.

Какво, за бога, се предполагаше, че трябва да направи? Да предаде Дарси и приятелите й? Или да предаде професията си и ЦРУ?

* * *

Иън я ескортира навън от сградата до мястото, където беше паркирал.

— Конър току-що се обади. Грегори се е опитал да те открие. Каза, че шефът ти искал да те види веднага.

Дарси простена.

— Естествено, че ще иска. — Слай сигурно беше изпаднал в истерия, заради смъртните в шоуто. Точно от този разговор се беше страхувала. Страхотно. Не беше ли достатъчно, че сърцето й бе разбито? Не искаше да изгуби и работата си. Освен това след тази нощ, за смъртните щеше да има обрат. Как щеше да признае, че тези смъртни са били шпиони под прикритие? Този малък факт никога не би споделила със Слай. Беше в гадно положение. Трябваше да опази тайната на Остин и Гарет, за да опази и себе си.

Иън й отвори вратата.

— Ще те закарам до ДВК. Грегори го предложи, а когато приключиш, той ще те прибере вкъщи.

Иън заобиколи и зае шофьорското място.

— Имам мобилен телефон, ако предпочиташ да се телепортираш. Ще стане по-бързо.

Дарси закопча колана си.

— Предпочитам да ме закараш, ако нямаш нищо против.

— Добре. — Той запали двигателя и потегли.

Дарси не искаше да се опитва отново да се телепортира. Все още беше твърде разстроена, за да се концентрира достатъчно. Последният й опит беше достатъчно излагащ. Да се блъсне във вратата? Гадост. Това й напомни за научнофантастично шоу, където вратите не успяваха да се отворят с гръм и трясък и актьорите се блъскаха в тях, докато се опитваха да влязат.

Осъзна, че се опитва да не мисли за Остин. Или за признанието му в любов. Или за неговата убеденост, че те двамата нямат бъдеще. По дяволите, бъдещето е единственото нещо, което тя имаше. При това в изобилие. Защо не можеше да го сподели с мъжа, когото обичаше? Шана беше щастливо омъжена за Роман. Защо Остин да не може да е щастлив с нея?

Очакваш от мен да правя любов с мъртва жена?

Тя чуваше отново думите, които я нараняваха и разстройваха. Нямаше бъдеще за тях. Мисията на живота му беше да унищожи всички от нейния вид.