Лош сън, това беше всичко. Добре, той заслужаваше лоши сънища.

— Не. — Той се сви на леглото. — Дарси.

Тя си пое рязко въздух. Сънуваше я. А гласът му беше изпълнен с болка. Или бе нечистата му съвест? Дали и той си падаше по нея?

Дарси излезе от стаята. Припомни си начина, по който изглеждаше онази нощ в оранжерията, когато си мислеше, че никой не го гледа. Изглеждаше нещастен.

Приближи се до дивана. Дали всички тези празни бутилки не бяха тук, за да удавят мъката му? Надписът на един видео запис привлече вниманието й. Канал 4 „Дарси Нюхарт“. Какво, за бога? Тя грабна записа и го пусна. Намери дистанционното на дивана и се обърна към екрана. Звукът беше доста нисък, но въпреки това го спря.

Видеото започна. Коленете й поддадоха и тя приседна на канапето. О, господи, спомняше си това. Беше за отварянето на кучешкия парк в Бронкс. Тя беше там, жива и се разхождаше под слънцето. Притисна устните си с ръка, а очите й се напълниха със сълзи. По дяволите. Нямаше да плаче. Този живот беше приключил.

Изключи екрана и разгледа записите. Имаше поне дузина — обхващаха цялата й кариера и дори повече. На последния Дарси прочете: Изчезването на Дарси. С въздишка тя го остави на масата. Боже господи. Стисна очи и се съсредоточи над дишането си.

Обзе я спокойствие, когато осъзна, че Остин Ериксън беше гледал тези записи. Беше я изучавал като някакъв обект, който впоследствие да манипулира. Тази лъжлива отрепка. Взе един компютърен диск и прочете заглавието: ДВК „Запис служители“. Това копеле. Взе още два от масата. ДВК „Запис абонати“. ДВК „Запис рекламодатели“. Господи, той трябва да е свалил всичко от ДВК. Това ли правеше в офиса й? Беше дошъл, преструвайки се, че е искал да я види, но всичко е било, за да намери начин да унищожи работното й място, нейните познати, целия им свят.

Тя съзря нещо жълто под дисковете и ги разбута. Измъкна едни жълт бележник и го вдигна, за да различи написаното на него. Нейното име беше надраскано на края на списъка. А заглавието на списъка гласеше: Вампирите трябва да умрат.

Със сподавен писък тя изпусна бележника върху масата. Тръпка премина през цялото й тяло. Да умре? Той имаше намерение да я убие? Притисна ръцете си една в друга и погледна отново списъка. Грегори, Ванда, Маги, в списъка бяха имената на всички, за които я беше грижа. Обзе я паника, която заплашваше да я удави, когато осъзна пълния размер на предателството на Адам.

Дарси скочи на крака. Нямаше да позволи да се превърне в жертва по този начин. Животът й беше откраднат преди, но нямаше да го допусне никога повече. Това копеле. Искаше й се да влезе там и да го изрита в главата. Но първо трябваше да защити приятелите си вампири. Повече нямаше да се преструва, че не е една от тях. Тя беше една от тях и това означаваше война.

Скъса първите няколко страници от доклада и ги направи на малки парченца. После погледна лаптопа му. Вероятно беше пълен с информация. Щеше да го вземе със себе си, като тръгваше. А колкото до дисковете, те трябваше да изчезнат.

Тя ги събра заедно и ги отнесе в кухнята. Отвори микровълновата и ги пъхна вътре. Три минути щяха да са достатъчни. Включи бутона и се отдръпна, усмихвайки се жестоко, когато отвътре започнаха да пращят искри.

— Остани на място — каза бързо един дълбок глас. — Дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам.

Дарси се обърна бавно и видя Остин да минава през вратата на спалнята. Лунната светлина отрази пистолета в ръката му. Докато вървеше напред, той се оглеждаше наляво-надясно, като насочваше оръжието си към сенките.

— Сам ли дойде?

Той не можеше да я види добре, осъзна Дарси.

— Сама съм.

Той замръзна при звука на гласа й.

— Дарси?

Тя включи светлините в кухнята и се наслади на шока, изписан на лицето му.

— Изненадан си да ме видиш ли, Остин! — Погледът й се насочи към пистолета му. — Ако планираш да ме убиеш, ще ти трябва нещо по-добро от това.

Глава 18

Тя знаеше кой е той. В напрегнати моменти Остин беше обучен обикновено да удря, като това му позволявате да прикрие всичките си емоции и да реагира с хладна логика и прецизност. Така се предполагаше, че трябва да действа. Но един поглед към лицето на Дарси и всичките му чувства закрещяха да бъдат освободени. Тя знаеше кой е той. Мамка му.

Огледа стаята, за да се увери, че беше сама. Ключалките на вратата му бяха доста сигурни. Заключващият механизъм не беше отключен, така че алармата все още беше включена. Трябва да се е телепортирала вътре.

Един от видеозаписите беше буквално изтръгнат от видеото. Трябва да е гледала някой от тях. Компютърните дискове ги нямаше на масата за кафе. Късове жълта хартия бяха разпилени по масата и пода. Сигурно бе видяла и списъка, който беше направил със заглавие: Вампирите трябва да умрат. Емоциите му се отприщиха.

— Мамичката му.

— Ако имаш предвид себе си, съм напълно съгласна. — Дарси стоеше в кухнята със скръстени ръце и вбесено изражение.

Сърцето му се сви. Не сега. Остави болката настрана и се изправи срещу нея.

— Мога да обясня.

— Не се притеснявай. Вече знам всичко, Остин. — Използваше името му като оръжие и всеки път щом го произнесеше, все едно го удряше и го заклеймяваше като лъжец.

Серия от силни пукания се чуха от микровълновата.

— Какво правиш?

Той изтича в кухнята и натисна бутона да отвори вратичката на микровълновата. Всички компютърни дискове се бяха превърнали в разтопена маса от пластмаса. Слава на Бога, че беше свалил всичко на лаптопа си и на преносима памет. Но изглежда трябваше да смени микровълновата си.

Той я погледна раздразнено.

— Много готино.

Тя погледна към боксерките му:

— Щях да кажа същото нещо.

Бооожее. От всички нощи, точно тази ли трябваше да обуе боксерките си на картинки с тъпия Спондж Боб.

Дарси повдигна вежди.

— Имаш ли семейство? Мислех си, че може да те блъсна от някоя скала. Или може би да те натопя в някое зелено мазно езерце.

— Знам, че си ядосана.

— Олеле. Ти наистина притежаваш телепатични сили.

— Не достатъчно телепатични. — Все още не се беше развълнувал от това как се бяха обърнали нещата. Бе намерил перфектната жена, само за да я загуби.

— Всъщност си мислех, че си човек само до преди няколко дни.

Тя замръзна:

— Аз съм човек.

— Имах предвид жив човек. — Той остави пистолета си на плота, но така, че да е в обсега му. — Мислех, че си невинен жив човек, хванат във вампирския сват. Исках да те спася.

Тя наклони глава, изучавайки го.

— Мислел си, че съм смъртна? Не си могъл да откриеш разликата?

— Не! Ти имаш пулс, по дяволите. Как е възможно вампир да има пулс? И пиеше студен шоколад. Когато прочетох съзнанието ти, си мислеше за плажове и слънце и за семейството си. Що за вампир би продължил да мечтае за слънце?

Тя скръцна със зъби:

— Такъв като мен.

— Направи ме на пълен глупак. Смятах, че си в ужасна опасност. Мислех, че се нуждаеш от спасяване.

— И реши, че ще си герой и ще ме спасиш? — Тя пристъпи по близо, в очите й се отразяваше болката. — Твърде си закъснял.

Той трепна. Беше закъснял. Тя никога нямаше да бъде негова.

— Видях заглавието на малкото ти списъче. Вампирите трябва да умрат. Така че сега, вместо да ме спасиш, искаш да ме убиеш?

Силна болка се заби като кол в сърцето му.

— Никога не бих могъл да те нараня.

— Лъжеш отново. Ти вече ме нарани.

— Не съм го искал. Мислех, че си жива, когато аз… но когато открих, че си мъртва…

— Изглеждам ли ти мъртва! — Тя заби един пръст в гърдите му. — Дали се чувствах мъртва, когато ме докосваше? Имах ли вкус на мъртва, когато ме притискаше страстно?

— Мислех, че си жива, по дяволите! — Той блъсна забодения в гърдите му пръст настрани. — Щом се откъснахме от страстната прегръдка, видях сянката си. Ти нямаше такава. Тогава осъзнах истината.

Очите й се присвиха.

— И тогава ме заряза.

— Какво очакваш да направя? Да правя любов с мъртва жена?

Тя ахна, след което вдигна ръка и го зашлеви силно.

— Може ли една мъртва жена да направи това?

Той усети кръв върху устните си. Боже, трябваше да знае, че не бива да ядосва женски вампир. Дарси беше изключително силна и бърза. Избърса устните си и видя червената ивица кръв върху пръстите си. Тя замръзна, когато погледна към ръката му.

— Какво не е наред, Дарси? Забрави ли да хапнеш, преди да дойдеш тук?

Очите й светнаха гневно:

— Никога не съм хапала никого. Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че не бих могла да извърша подобно нещо.