— Подобни обноски са срам за нас. Трябва ни господар, за да ни държи на положение.

Ванда преглътна.

— На мен ми се струва, че ни трябват само пари.

Лейди Памела остави чашата си на масата със звън.

— Ако имаме господар, той ще се грижи за нас.

Ванда се изтегна на дивана до нея.

— Мисля, че ни трябва само вампирски секс от време на време. А за това лесно ще намерим колкото искате мъже вампири.

Челото на принцеса Джоана се сбърчи още повече.

— Да не предлагаш да общуваме с мъже развратно? Уверявам те, че имам твърде голямо достойнство за подобно поведение.

Ванда завъртя очи.

— Просто се чудя за какво всъщност ни е господар, освен за секс и пари.

Жените седяха смълчани. Явно нямаха отговор на въпроса на Ванда. Дарси ги гледаше, запленена. Дамите подлагаха на съмнение неща, в които никога не биха се усъмнили преди.

— Бих се радвала на господар, ако е смел и храбър — прошепна Кора Лий.

— Като Адам — обади се лейди Памела.

Дарси се дръпна като ударена.

— Видяхте ли му изражението на ревюто? — попита Кора Лий.

Докато принцесата журираше, останалите жени бяха гледали състезанието по телевизията в салона.

— Когато спря под полилея ли? — попита лейди Памела. — Беше ужасно тъжен. Помислих, че ще се разплаче.

— Чудя се от какво се е натъжил — подметна Ванда и хвърли въпросителен поглед към Дарси.

Тя усети как по бузите й се прокрадва топлина.

За щастие, точно тогава Маги влезе в салона.

— Добри новини. Мария Консуела не е ранена. Само малко се е стреснала.

Жените изразиха своето облекчение.

— Кажи ни какво стана снощи в ДВК? — настоя Ванда.

— О, да! Кажи ни! — възкликна Кора Лий. — Видя ли дон Орландо?

Маги се ухили.

— Правих пробни снимки с него.

Всички жени въздъхнаха. С изключение на Ванда. Тя се мръщеше.

— И как мина? — попита Дарси.

Маги се облегна на стената и обви ръце около себе си.

— Той погледна дълбоко в очите ми и поиска телефонния ми номер.

Жените отново въздъхнаха.

— Чухте ли какво говори Корки Кърант за него по „На живо с неживи“? — попита Ванда.

Маги изсумтя.

— Не надавам ухо на такива злобни клюки.

— Какво е казала Корки? — попита Кора Лий и отпи от чашата си.

— Каза, че сменя жените като мокри кърпички — отговори Ванда.

— Не е вярно! — извика Маги. — Просто търси подходящата за него дама.

— Тогава значи търси във всеки ковчег в Америка — измърмори Ванда.

— Какви са тези мокри кърпички? — попита принцеса Джоана.

Ванда стисна зъби.

— Навлажнена носна кърпичка за еднократна употреба.

Принцесата подсмръкна.

— Не вярвам в нещата за еднократна употреба. Те са самото зло.

Ванда изсумтя.

— Именно. Те са боклуци. И дон Орландо се отнася с жените като с боклуци.

— Стига! — викна Маги. — Няма да ти позволя да говориш така за него.

Дарси водеше вътрешна битка — дали да каже истината на Маги. Но бедното момиче изглеждаше толкова засегнато. Дарси реши да почака до по-късно. Маги трябваше да научи за връзките на дон Орландо с Корки и Тифани, но заслужаваше да получи такива тъжни новини насаме.

— И мина ли пробните снимки?

— Да — заяви Маги отбранително. — И ще бъда звезда с дон Орландо. Вие само почакайте и ще видите.

— И сега какво следва? — попита Дарси.

— Имам още едно интервю, преди да решат окончателно. Трябва да говоря с шефа ти.

— Със Слай ли? — потисна едно стенание Дарси. Ще трябва да предупреди Маги и за него.

— Готова съм — заяви Мария Консуела с влизането си в салона.

— Добре.

Дарси отиде до хладилника и грабна още две черни орхидеи.

— Да тръгваме.

Взеха асансьора до първия етаж на пентхауса и Дарси им разясни програмата оттук нататък.

— След тази вечер ще си починем три поредни нощи. Можете да останете тук, ако искате.

— А ти къде ще отидеш? — попита Маги.

— У Грегори — отвърна Дарси. — Утре вечер трябва да отида до ДВК за монтажа на първия епизод. Започва на следващата нощ, в събота.

— Колко вълнуващо! — плесна с ръце Кора Лий. — Ще се гледаме по телевизията.

— Да — отвърна Дарси, като поведе жените във фоайето, когато асансьорът се отвори в кухнята. — Шоуто ще се излъчва в полунощ в сряда и събота. Ще монтирам втория епизод тази неделя. Вие ще сте свободни тогава. След това отново започваме снимки в понеделник.

Влязоха в редица във фоайето. Грегори беше подредил мъжете на стълбището в две редици от по четирима. Както обикновено, Дарси първо потърси Адам. Вече беше със сухи дрехи. Не погледна, когато жените се подредиха една до друга. Дали съжаляваше за развоя на нещата?

Операторите заеха позиция. Бърни насочи камерата към жените, а Барт — към мъжете. Грегори започна:

— Тази вечер двама мъже ще получат черни орхидеи. Ако получите такава, ще трябва да заминете незабавно. Лимузината ви чака отвън.

Осмината мъже кимнаха. Барт бавно премина по лицата им.

— Още едно обявление, преди да започнем — продължи Грегори. — Наградата за победителя отново се увеличи. Най-сексапилният мъж на планетата вече ще получи три милиона долара.

Мъжете явно се развълнуваха — всички, освен Адам. Жените от журито ахнаха, след което се усмихнаха една на друга.

— Принцесо Джоана, ако обичате — подкани я Грегори.

Тя тръгна напред и спря под полилея.

— Тази орхидея е за Ахмед от Кайро.

Ахмед отпусна рамене, разочарован и тръгна надолу по стълбите.

— Слава на Дева Мария — прекръсти се Мария Консуела.

Дарси се потресе. Ще трябва да изреже тази част. Ахмед взе орхидеята и се върна нагоре по стълбите. Кора Лий се присъедини към принцесата под полилея и поднесе черната си орхидея:

— Тази е за Джордж от… някъде си — изкикоти се тя. — Забравих.

Джордж Мартинес от Хюстън изруга под нос, докато слизаше по стълбите. След като и той прие орхидеята, мъжете се прибраха по стаите.

Дарси и останалите отидоха в стаята с портретите. Тя взе фенерчето от сейфа в стената и го даде на Грегори, като шепнеше указания. Дамите се настаниха на канапетата.

— Тази вечер отстранихте Ахмед от Кайро — щракна фенерчето Грегори и го насочи към портрета на египтянина. Черната светлина магически извади вампирските му зъби на показ.

— О, колко жалко — изхлипа Кора Лий. — Бил е вампир.

Мария Консуела се намръщи.

— Беше мавър.

— Отстранихте и Джордж от Хюстън — продължи Грегори и освети портрета на Джордж. Нищо не се промени.

Кора Лий подскочи:

— Аз бях! Открих още един от тези долни смъртни.

Жените се изправиха и аплодираха. Докато Грегори наливаше в чаши Газирана кръв, Дарси свали още два портрета от стената. Оставаха само шестима мъже — двама смъртни и четири вампира. По странно стечение на обстоятелствата Адам беше минал и през този етап. Въпреки че не искаше.

— Поздравления — вдигна чаша Грегори към журито. — Направихте още една крачка към избора на новия си господар. А господарят ви направи още една крачка към богатството.

— Три милиона долара! — извика Ванда.

Жените избухнаха в смях и чукнаха чаши. Дарси сложи своята на масата, неспособна да пие. Когато жените намереха новия си господар, щяха да се изнесат. Щеше да ги изгуби, както беше загубила Адам. Измъкна се от стаята и закрачи из фоайето. Пред нея се простря безкрайна вечност без семейство и с много малко приятели. Щеше да бъде много самотно.

* * *

Беше четири и половина сутринта, когато Остин се върна в апартамента си в Гринуич Вилидж. Щеше да се наложи да се върне в пентхауса след три дни, но когато научи за кратката ваканция, реши да замине веднага. Имаше нужда да се махне и да прочисти мислите си.

Гледа празненството в стаята с портретите през наблюдателната камера. Гледката на вампирите, които аплодираха премахването на поредния „долен“ смъртен, го подразни. Проклетите вампири си мислеха, че са много повече от хората. А на това отгоре видя и реакцията на Дарси. Тя изобщо не се зарадва. Остави чашата си с окаяно изражение и изчезна някъде. По дяволите, мястото й не беше при вампирите. Но не беше и при него.

Дотогава вече толкова се беше ядосал, че си взе чантите и се разкара. Гарет също беше решил да си тръгне, тъй като другият смъртен, Джордж, беше отстранен.

Остин завъртя трите секретни ключалки на вратата, пусна алармата и се строполи на дивана. На холната масичка бяха пръснати видеокасети. Всички записи на новинарските емисии на Дарси. Толкова обичаше да ги гледа, когато мислеше, че е жива. Пъхна последната касета — онази, в която се съобщаваше за изчезването й. В нея показваха уличката в Гринуич Вилидж, кървавото петно на земята. Репортерът обясняваше, че полицията е намерила нож с кръвта на Дарси по него. Смяташе се, че е мъртва.