Керелин Спаркс - Вампирите и градът

— Лейди Памела, моля, заповядайте — подкани я Грегори да излезе напред.

Тя пристъпи с двете черни орхидеи в ръце.

— Очакваме с нетърпение да опознаем по-добре тези от вас, които ще останат. А сега орхидеите — пое си дълбоко дъх тя. — Никълъс от Чикаго.

Никълъс, облечен в чисти нови дрехи, се затътри по стълбите да вземе орхидеята.

— Извинявайте, че ви изпуснах — каза той и се върна по стълбите, където другите мъже изразиха съчувствието си.

— Антонио от Мадрид — обяви лейди Памела.

Антонио прие орхидеята със съкрушено изражение.

— Ужашно шъжалявам.

Дарси погледна Адам. От всички оставащи мъже само той изглеждаше тъжен. Тръгна към стаята си, без да погледне назад. Журито, водещият и операторите се преместиха в стаята с портретите за финалното разкритие за тази вечер. Дарси ги последва.

— Два милиона долара! — ухили се Кора Лий. — Мили боже, новият ни господар ще се търкаля в пари!

— Да, но трябва да сме сигурни, че е вампир — предупреди принцеса Джоана.

— О, Дарси, моля те, кажи ни, че тази вечер сме се отървали от всички досадни смъртни! — примоли се лейди Памела.

— Не мога да ви кажа — отвърна Дарси и извади специалното фенерче от стенния сейф. Подаде го на Грегори и му прошепна в какъв ред да разкрие мъжете. След това приглуши осветлението.

Жените се настаниха на диваните с грейнали от вълнение лица.

Грегори отиде до портретите.

— Тази вечер елиминирахте Антонио от Мадрид — обяви и включи фенерчето. Белите вампирски зъби на мъжа веднага блеснаха.

— Майчице — сви се като ударена лейди Памела. — Бях убедена, че един вампир не би могъл да има говорен дефект.

— Елиминирахте и Никълъс от Чикаго — продължи Грегори и освети портрета на мъжа. За един напрегнат миг жените останаха взрени в портрета. Нищо не се промени.

— Да! — скочи на крака Кора Лий. — Смъртен е!

— Заслугата е моя! — скочи и лейди Памела, ухилена. — Аз открих един от смъртните.

Жените се запрегръщаха през смях.

Грегори отвори бутилка Газирана кръв.

— Това трябва да се отпразнува — обяви и напълни седем чаши до ръба.

Дарси му помогна да сервира на журито. След това Грегори й подаде една от двете последни чаши и сам взе другата.

— Дами, поздравления! — Той вдигна чашата си. — Направихте още една крачка към избора на новия си господар. А господарят ви направи още една крачка към богатството.

Жените се разсмяха и чукнаха чаши. Операторите приближиха обективите към щастливите им лица.

— Не пиеш — обърна се Грегори към Дарси. — А трябва. Предаването върви страхотно.

Дарси погледна надолу към смесицата от шампанско и кръв в чашата си. Страхотно, няма що. Помагаше на бившия харем да си намери нов господар. И им помагаше да се научат сами да взимат решения и да отстояват своето. Но всичко й се струваше празно без Адам.

Остин наблюдаваше празненството на жените на лаптопа в спалнята си. След като съквартирантът му, Никълъс, беше отстранен, шпионирането стана много по-лесно.

До него стоеше Гарет и също наблюдаваше сцената.

— Такава игра играят значи. Опитват се да разберат кои от нас са смъртни, за да ни разкарат.

— Във всеки случай обяснява защо гривната за крак е толкова важна.

Остин вдигна крачола на панталона си и погледна новата си гривна. Маги му я донесе след залез-слънце и го предупреди, че веднага трябва да я сложи.

— Да — съгласи се Гарет и се наведе, като се подпря на облегалката на стола му. — Какво пият?

— Нещо със синтетична кръв — отвърна Остин, който гледаше как Дарси вдига чашата до устата си. Отпи и облиза устни. Устните, които беше целувал. Устата, в която беше бродил. Мамка му.

Той се изправи толкова рязко, че столът политна назад и Гарет го хвана. Отиде до прозореца и погледна навън. Не виждаше кой знае какво в тъмното, само отражението си в стъклото. Дарси не би видяла дори отражение.

По дяволите. Трябваше ли всичко да му напомня, че той е жив, а тя мъртва? Дори по-лошо, нежива. Мъртва през деня, но ходеща и говореща, и плачеща с истински сълзи през нощта. Беше точно толкова жива, колкото да го измъчва.

И да го изкушава. Все още бе толкова красива. Толкова умна. Толкова Дарси.

— Какво има? — попита Гарет.

— Какво ли не — отвърна Остин и закрачи из стаята. — Това е загуба на време. Нищо полезно не научаваме.

— Знам имената на няколко вампира. Повече, отколкото знаех преди няколко дни.

— Трябваше да се сближим с тях и да разберем повече за Шана. А не се получава.

Макар че Остин трябваше да признае, че поне с един определено се беше сближил. За съжаление, напълно беше забравил за Шана, докато Дарси беше в обятията му.

— Ами не е толкова лесно да се сближиш с глутница кръвожадни създания — промърмори Гарет.

— Я стига — тия жени са безобидни. Искат само да си носят хубавите дрехи и някой да се грижи за тях. Ами че те истерясват, дори само обноските ти да не са безупречни.

Гарет изсумтя.

— Размекнал си се. И мъжете ли ти се виждат безобидни?

— Говорих с неколцина тази вечер. Роберто притежава фирма за алуминиеви щори в Аржентина. Ото държи фитнес център в Германия — обясни Остин, макар че не виждаше как неживите могат да бъдат в добро здраве.

Гарет се намръщи.

— Сигурно постоянно вършат престъпления. Бас държа, че използват контрола над съзнанието да крадат парите на хората.

— Тогава защо толкова много искат парите от наградата?

— Не знам — смотолеви Гарет. — Но ако им свърши синтетичната кръв, няма да се поколебаят да те захапят.

Може би. Остин поклати глава. Но той самият не би ли постъпил по същия начин, ако това беше единственият начин да оцелее?

— Въпросът е, че пият синтетична кръв. Така че намерението им не е да вредят на хората. Междувременно наистина злите вампири си търсят жертви из Сентрал парк дори в този момент. А ние си седим тука и вдигаме паднали кърпички.

— Такава е задачата ни.

— Идиотизъм! Трябва да отидем в Сентрал парк и да пазим невинните хора от нападение.

— Не можем да напуснем. Джордж все още е тук. Не можем да го оставим незащитен. А и знаеш, че трябва да следваш заповедите на Шон.

Остин се върна до прозореца. Знаеше, че Гарет е прав. Но не намираше никаква информация за Шана. Разполагаше само със списък вампири, който Шон щеше да иска да унищожи. Как да добави и името на Дарси към него? Нищо чудно, че искаше да избяга от задачата.

— Излизат от стаята с портретите — обяви Гарет и смени на камерата във фоайето. — Жените отиват към кухнята. Еха!

— Какво? — върна се Остин до бюрото.

— Водещият изчезна.

— Сигурно се е телепортирал. Вероятно в апартамента си.

Гарет заби пръст в картината на фоайето.

— Това не е ли режисьорката?

— Да — отвърна Остин и се приближи. Дарси стоеше сама във фоайето, стиснала здраво ръце. Отиде до стълбището и се спря. Погледна към входната врата и след това отново към стълбите.

— Какво прави? — попита Гарет.

— Опитва се да вземе решение.

Сърцето на Остин заби лудо, когато Дарси тръгна нагоре по стълбите. Какво прави? На площадката стълбището се разделяше на две — на изток и на запад. Дали идва в източното крило да го посети?

Тя стигна до площадката и отново се поколеба. Ама че нерешителност. По-добре да иде при някой от вампирите. Те са от нейния род.

— Идва насам — предупреди Гарет.

Сърцето на Остин запрепуска. Моля те, ела при мен. Какво, по дяволите, го прихвана? Не можеше да има връзка с вампир.

Гарет тръгна към вратата.

— Аз ще се връщам в моята стая — заяви и излезе.

Остин превключи на камерата в горния източен коридор. Видя как Гарет се вмъква в стаята си. Няколко минути след това се появи Дарси и тръгна към него.

Той изключи оборудването за следене и затвори лаптопа. Какво иска тя? Беше се държал ужасяващо с нея в къщата до басейна. Трябваше да се страхува от тази среща. Трябваше да откаже да я приеме. Но мисълта, че тя идваше при него, го изпълваше с необуздана радост.