— Дай ми пръста си — протегна ръка тя.

Той отстъпи.

— Дай ми лепенката.

Дарси я метна на плота.

— Хубаво, сам си я сложи.

— Ще си я сложа — отвърна той и се замъчи да я залепи с лявата ръка.

Тя го гледаше свирепо.

— Не те разбирам. Постоянно ми задаваш въпроси и казваш разни работи, все едно знаеш твърде много… неща.

— Въобразяваш си.

— Дали? Само разправяш как трябва да ти вярвам и да ти се доверявам, а когато най-сетне усетя някаква сигурност, ми обръщаш гръб.

Той стисна зъби.

— Не съм ти обърнал гръб. Още съм тук.

— Не искаш дори да ме погледнеш, нито да ме докоснеш. Какво се е случило?

Той приключи с лепенката.

— Нищо. Просто… реших, че няма да се получат нещата.

— Ти си решил, така ли? А аз нямам ли право на мнение?

Не, защото си мъртва.

— Довиждане — изрече той и тръгна към вратата.

— Адам! Защо се държиш така с мен?

Той се спря до вратата и се обърна. Сърцето му се сви. Мамка му. В очите й напираха сълзи. Караше я да плаче. Мъртвите жени не плачат.

Тя тръгна бавно към него.

— Като си толкова чувствителен и състрадателен, кажи ми какво чувствам в момента.

По бузата й се търкулна една сълза и го удари като шиш за лед, пронизал сърцето му. Той извърна поглед.

— Не мога.

— Не можеш да го усетиш ли? Или не можеш да признаеш, че тъкмо ти ми причиняваш толкова болка?

Той се сви.

— Съжалявам — промълви и хукна към стълбището, но осъзна, че все още не може да се изправи пред вампирите. Вмъкна се в оранжерията, за да остане сам. Там седна на пейката и зарови лице в дланите си. Как да признае, че й причинява болка? Мъртъвците не чувстват болка. Не плачат. Не те гледат така, сякаш им разбиваш сърцето.

Мамка му! Как да се справи с това? Ако признае, че Дарси я боли, ще трябва да признае, че е още жива. Ще трябва да се изправи лице в лице с факта, че е вампирка. А работата му в ЦРУ е да унищожава вампири.

Каква ужасна каша. Само да знаеше предварително. Щеше да барикадира сърцето си, да избягва да я вижда. Да бе, да. Това са пълни глупости. Всички го бяха предупредили, че е вампир. Дори тя се бе опитала да го отблъсне, но той не желаеше да чуе. Вината не беше нейна. Остин твърдоглаво бе игнорирал всички знаци, защото сърцето му вече беше загубено. А сега нямаше друг избор, освен да се изправи лице в лице с действителността.

Беше влюбен във вампир.



Дарси затвори вратата на къщата до басейна и се облегна на нея, разтреперана. Дишаше с мъка. Краката й се подкосиха, тя се свлече и седна на зеления всекидневен килим.

Той я бе наранил. Явно наистина се беше увлякла по него и бързия му говор. Значи казва на жените, каквото искат да чуят. Копеле.

Колко срамно лесна се оказа. Беше толкова студена, така самотна и нещастна през последните четири години, че се лепна за първия мъж, който й предложи топлина и любов. Сълзите преляха от очите й и тя ги избърса с растящ гняв. Как смее той да се обръща на сто и осемдесет градуса? Нали едва снощи каза, че никой с всичкия си не би я оставил да си тръгне? Значи по собствените си стандарти Адам не беше с всичкия си. Прав му път.

Дарси се изправи на разтрепераните си крака. Трябваше да се върне при екипа. Това беше работата й и тя не можеше да си позволи да я загуби. Но, по дяволите, сърцето й бе под заплахата на двуостър нож. Как можеше да продължи да го вижда — и как би могла да понесе да не го вижда? Той бе направил така наречения й живот отново поносим. През последните четири години бе принудена да живее в мрак. Само трите гънки лъча светлина — Грегори, Маги и Ванда — я бяха опазили да не полудее. След това Адам нахлу в тъмното й съществуване като сияйно слънце. Той бе богът на слънцето, носещ надежда за топлина и живот.

Но онова, което я измъчваше, е било само фалшив отзвук. Никога повече нямаше да бъде жива. Никога нямаше да може да бъде с Адам. Винаги го бе знаела. И въпреки това се беше влюбила в него. Искаше да вярва, че любовта побеждава всичко, че е свята, както казваше Ванда. Сълзи се стичаха по лицето на Дарси. Не можеше да понесе да го види отново още сега, затова тръгна през западното крило и надолу по стълбите към етажа на прислугата.

Жените си приказваха в салона. Лейди Памела пийваше гореща Шококръв от чаена чаша. На телевизора се виждаха Грегори и състезателите в билярдната зала. Снимачният екип беше там, записваха впечатленията на мъжете от предаването.

— Добре ли си? — попита Ванда, присвила очи.

— Нищо ми няма — излъга Дарси с надеждата да не си личи, че е плакала. Нямаше как да се огледа — един от дребните недостатъци на вампирството. Големите недостатъци включваха загубата на семейството й, спестяванията й и кариерата й на журналист. По дяволите, беше загубила целия си живот заради този глупав таен свят. Ако Конър не настояваше толкова много да запазят проклетата тайна, можеше да я телепортира и някоя болница, а не в къщата на Роман Драганести. Може би щеше да оживее. Никога нямаше да разбере обаче, беше твърде късно.

— Готова ли сте за края на състезанието? — попита тя лейди Памела. — Остават още трима мъже, които очакват изпитанията си.

— Трябва ли? — направи гримаса лейди Памела. — Ужасно съм уморена. Освен това вече знам кои мъже трябва да отпаднат.

— И ние знаем — намеси се Кора Лий. — Трябва да махнем оная маймуна, дето пльосна лейди Памела в калта.

Жените замърмориха одобрително.

— Трябва да се отървем и от мавъра — обяви Мария Консуела.

— Ахмед ли имаш предвид? — попита лейди Памела. — Но той имаше чудесни обноски. А говорът му е безупречен.

— Да не говорим и че е много красив — обади се Ванда.

— Несъмнено — съгласи се лейди Памела и пресуши чашата си. — Вторият отпаднал трябва да е Антонио от Мадрид. Просто ужасно фъфли!

— Естествено, че фъфли! — възкликна Мария Консуела. — Говори перфектно испански.

— Добре, но на английски звучи глупаво — настоя лейди Памела. — Каза ми, че ухая на шладка шервена роша!

Принцеса Джоана потрепери.

— Ужас, представете си господар, който говори така.

Мария Консуела изсумтя.

— Тогава аз кога мога да си предложа мнението кой да отпадне?

— Ще ви дойде редът — увери я Дарси. — Записала съм ви да съдите по показател номер девет — сила.

Леко стресната, Дарси осъзна, че същите тези жени, които не можеха да вземат решение предната вечер, сега нямаха търпение да се изкажат.

— Гледайте — посочи Кора Лий телевизора. — Кой е този?

Дарси обърна поглед към екрана и дъхът й замря. Един от операторите се беше качил на покрива и насочил камерата към оранжерията през стъклените стени. На пейката седеше Адам, приведен, заровил глава в шепите си.

— Май е Адам — отговори Ванда и погледна Дарси с любопитство.

Кора Лий въздъхна.

— Горкият човек. Колко тъжен изглежда.

Дарси преглътна. Адам изглеждаше напълно съсипан. Би трябвало да се натъжи от тази гледка, но в сърцето й покълна малко зрънце задоволство. Той също страдаше! Значи не му е безразлично.

— Трябваше да ме оставиш да опитам кръвта му — измърмори лейди Памела. — За секунда щях да разбера дали е смъртен или вампир.

— Със сигурност е като нас — обяви принцеса Джоана. — Няма как да не е. Твърде много знае за нощите ни.

— Това беше странно — обади се Ванда и двете с Дарси се спогледаха.

Гърлото на Дарси пресъхна. Тя отново обърна поглед към телевизора. Адам разтриваше челото си. Дали беше открил тайната им? Затова ли изведнъж вече не можеше да я погледне и докосне?

— Така е — съгласи се Мария Консуела. — Адам трябва да е вампир.

Дарси въздъхна.

— След като вече знаете кои мъже искате да елиминирате, да преминем към орхидейната церемония. Вземете две орхидеи от хладилника, среща във фоайето след пет минути.

Съгласиха се. Дарси взе асансьора до втория етаж на мансардния апартамент и помоли всички мъже да слязат във фоайето. Изпрати Грегори да доведе Адам и втория оператор. Подреди мъжете в две редици на голямото стълбище. След това бързо мина в другия край на фоайето, за да е възможно най-далеч, когато Адам пристигне.

Петте членки на журито влязоха под строй във фоайето с високо вдигнати глави. Застанаха в редица под огромния полилей.

— Господа — обяви Грегори, — двама от вас ще си отидат вкъщи тази вечер. Лимузината чака долу. Ако получите черна орхидея, значи трябва да си вървите. Готови ли сте?

Всички мъже кимнаха и Бърни фокусира обектива върху лицата им, едно след друго.

— Преди да започнем, имаме още едно обявление — продължи Грегори. — Сумата на наградата току-що скочи. Сега вече победителят в „Най-сексапилният мъж на планетата“ ще получи два милиона долара!

Жените ахнаха. Барт записа техните реакции, а Бърни — на мъжете.