Той сграбчи кръста й и я повдигна, докато гърдите й се изравниха с устните му. Улови едното й зърно и го засмука. Тя изви гръб и изстена. Ръцете му се спуснаха по-надолу и притиснаха бедрата й към корема му. Плъзна ръце в бельото й и обхвана дупето й. Тя отвърна, като се раздвижи срещу него, отърквайки се в корема му.

Ерекцията му почти експлодира. Стискайки зъби, той постави буза върху гърдите й, борейки се за контрол. Точно тогава осъзна, че нощта е станала по-светла от преди. И бумтежа в ушите му не идва от него. Той погледна нагоре и се намръщи. Този звук не можеше да се сбърка. Внезапно надолу се спусна лъч светлина и освети горещата вана.

— Какво? — Дарси застина. Тя погледна нагоре, но Остин я закри с ръка.

— Недей. — Той присви очи към светлината. — Това е хеликоптер.

— Какво? — Тя го погледна ужасено. — Хеликоптер?

— Да — изруга Остин. — Трябваше да го чуя, че идва.

— О, боже мой! — Дарси покри уста с треперещата си ръка. — Казах на Бърни да наеме хеликоптер, но не мислех, че може да го направи тази вечер. Това е ужасно!

По-ужасно отколкото тя осъзнаваше. Доколкото Остин можеше да каже, двамата с Дарси бяха заснети. Той се потопи, заедно с нея във водата до брадичката.

— Ще се погрижа за това. Каквото и да правиш не поглеждай нагоре.

Тя изстена.

— Ще бъда съсипана. Никога повече няма да си намеря работа.

— Довери ми се. Нека те измъкна оттук.

— Как? Аз съм напълно гола.

— Донесох от стаята си голяма кърпа. Чакай тук. Стой ниско и не поглеждай нагоре.

— Добре. — Тя обви ръце около себе си и задържа брадичката си надолу.

Остин излезе от водата и се запъти към градинския стол, на който бе оставил кърпата. Държеше лицето си настрани от светлините на хеликоптера, докато бързаше обратно към джакузито. Разпъна кърпата, за да прикрие Дарси и когато тя излезе от водата, я обви около нея. Хеликоптерът вече бе достатъчно близо, за да предизвика силен вятър, който дърпаше кърпата и я караше да трепери. Тя обви раменете си и наведе глава.

— Дръж се за мен. — Той взе сакото й от стола и го наметна върху главата й. Намери сутиена и обувките й и й ги подаде. След това улови роклята й от басейна.

А хеликоптерът продължаваше да обикаля над тях. Лъч светлина следваше всеки ход на Остин. Той подаде на Дарси мократа й рокля и видя паниката, изписана на лицето й.

— Не ги оставяй да ти въздействат — извика й той над грохота на въртящите се перки. — Те не знаят коя си. Къде са отседнали другите дами?

— На етажа за персонала, три етажа по-долу.

Той хвърли поглед към източното стълбище.

— Добре. Ще отидем там. Всички ще си помислят, че си една от съдиите. После може да се върнеш в къщата при басейна.

— Добре — съгласи се тя и той я поведе към стълбите. Светлината от хеликоптера ги проследи. Остин погледна надолу. Заради светлината зад него тялото му хвърляше дълга сянка върху цимента.

Той се закова на място. Дарси спря.

— Какво не е наред?

Той стоеше там, без да може да отговори. Всичкият въздух излезе от дробовете му. Кръвта се оттегли от главата му. Земята се разклати и той залитна настрани.

— Добре ли си? — Тя се протегна да докосне ръката му.

Остин се отдръпна назад. Не, това не можеше да е истина. Той отново погледна към земята. Сянката му бе там, сама, надсмивайки му се, че е бил толкова сляп. Такъв глупак.

— Адам?

Тя изглеждаше толкова притеснена. По дяволите, защо се тревожеше за него? Тя бе тази с проблема. Дарси Нюхарт нямаше сянка. Мамка му, тя бе мъртва.

— Добре ли си? — извика тя над шума.

Той преглътна трудно.

— Тръгвай без мен. Аз… аз ще се убедя, че не сме оставили следи след себе си. — Или доказателства, че е бил там, сближавайки се с врага.

— Добре. — Тя се затича към стълбището и влезе вътре.

Вратата се затвори с трясък, а той стоеше там и се взираше в нея, докато проклетият хеликоптер кръжеше над главата му. Стомахът му се разбунтува. Света некрофилия. Той се бе натискал с мъртва жена.

Бавно осъзна, че хеликоптерът се отдалечаваше. Огледа района около басейна и забеляза чехлите си до градинския стол. Сграбчи ги и прекоси покрива. Полупълната луна го освети и сякаш му се подиграваше със зловещата истина. Дарси бе създание на нощта.

— Не! — Захвърли единия си чехъл към луната, който прелетя през стената и изчезна. Остин се затича и хвърли и другия след него. — Не, по дяволите!

Спусна се тичешком по стълбите, но тогава осъзна, че не може да прекара нощта в пентхауса. Не и с всички тези вампири. Не и когато неговата Дарси…

Той взе асансьора до приземния етаж, след това изтича на тротоара. Не обърна внимание на боцкането на цимента по босите му крака и продължи да бяга докато не стигна Сентрал парк. И тогава продължи да бяга. Бяга докато не плувна в пот и едва си поемаше дъх.

Накрая забави ход и се строполи върху една пейка. Да върви по дяволите. Нямаше измъкване от жестоката истина.

Дарси бе вампир.

* * *

— Мисля, че направих ужасна грешка. — Дарси стоеше в спалнята на Ванда и трепереше в мокрото си бельо и хавлия.

— Ето. — Ванда й подхвърли друга кърпа. — Изсуши се докато ти намеря нещо да облечеш. — Тя се разрови из шкафа си. — Тези трябва да ти подхождат. — Тя извади чифт бели памучни гащички. — Каква грешка?

— Бях извънредно дружелюбна с Адам в горещото джакузи.

Очите на Ванда се разшириха.

— Ох. В такъв случай… — Тя пусна белите гащички и извади червена копринена прашка. — Това ще е по-добре.

Дарси изсумтя, взе белите бикини и ги обу.

— Не трябваше да го правя. Сигурно съм полудяла.

— Нарича се страст, скъпа. — Ванда й подаде тениска и долнище от пижама. — В това няма нищо лошо.

— Много е лошо! — Дарси облече тениската. — Той е смъртен. Това никога няма да се получи. — Тя се хвърли на леглото на Ванда.

Ванда седна до нея.

— Изпитваш ли чувства към него?

Очите на Дарси се изпълниха със сълзи.

— Опитвах се да се боря с тях. Знам, че каквато и да е сериозна връзка с него, е невъзможна.

— Щом има любов, всичко е възможно.

Дарси поклати глава.

— Не и това.

Ванда се изправи и започна да обикаля из стаята.

— Разказвала ли съм ти какво се случи с мен?

— Не. — Дарси избърса лицето си. Ванда винаги я бе подкрепяла, но рядко споделяше нещо лично.

— Аз съм от малко селце южно от Краков. Бяхме голямо семейство. Много бедно. Когато майка ми почина през 1935 година, аз се превърнах в майка за по-малките ми братя и сестри.

— Това сигурно е било трудно — прошепна Дарси.

Ванда сви рамене.

— Тепърва щеше да става по-лошо. Щом немските танкове нападнаха селото ни, мъжете подготвиха съпротива. Баща ми ме умоляваше да избягам с двете ми по-малки сестри. Събрах малко храна и тръгнахме на юг към Карпатите. Аз… никога не видях повече баща си и братята ми.

Дарси примигна, за да спре сълзите си.

— Толкова съжалявам.

— Пътуването бе много тежко за тринадесетгодишната ми сестра — продължи Ванда. — Докато намеря някоя пещера, Фрида едва вървеше. Дадох й последната ни храна и вода. Петнадесетгодишната ми сестра Марта отиде да донесе вода и не се върна. Исках да я потърся, но се страхувах, че ако оставя Фрида тя ще умре. Най-накрая трябваше да отида. Намерих потока и напълних вода. Като се запътих обратно към пещерата, нощта вече бе паднала. Когато Марта излезе от сенките бях толкова щастлива да я видя. Но тя просто стоеше там, безкрайно бледа, със странно изражение на лицето. Приближи се до мен толкова бързо, че не осъзнах какво става. Събори ме на земята и впи зъбите си във врата ми. Почти бях в безсъзнание, когато ме пренесе — изведнъж бе станала много силна — до дълбока пещера и ме представи на вампира, който я бе трансформирал. Зигизмунд. Той превърна и мен онази нощ.

Дарси потрепери.

— Толкова съжалявам.

Ванда седна на леглото.

— На следващата вечер, побързах да се върна при малката си сестра, за да видя как е тя. Бе починала. Съвсем сама.

— О, не. Колко ужасно. — Дарси докосна рамото й.

Очите на Ванда блестяха от непролети сълзи.

— Намерих как да оползотворя глада, който ме измъчваше всяка нощ. Хранех се от нацистите и оставих доста от тях да умрат в южна Полша.

— Съжалявам, че си страдала толкова много — утеши я Дарси.

Ванда изсумтя в отговор:

— Мислиш, че ти разказах тези неща, за да ме съжаляваш ли? Онова, което исках да кажа, е, че бих минала през цялата тази болка и ужас отново безброй пъти, само това да върне сестра ми. Ако обичаш този Адам, трябва да прегърнеш чувството без нищо друго да е от значение. Няма нищо по-свещено от любовта.