Адам сви рамене.

— Нещо за феромоните и как се привличаме един друг, посредством носовете си.

— Точно така. — А Адам винаги ухаеше прекрасно — топло, жизнено, секси.

— Ела и седни за малко. — Той потупа края на джакузито. — Накисни си краката и се отпусни. Беше дълга нощ.

Тя се усети, че се усмихва.

— Не се отказваш, нали?

— Не и с теб. — Адам й се усмихна в отговор. — Виж ще се държа настрана. — Той се отдръпна в противоположния край на джакузито.

Дарси свали лъскавото си сако и го остави на градинския стол.

— Само за малко. — Тя седна внимателно на ръба, уверявайки се, че не е закачила копринената си рокля на цимента. Прехвърли краката си през ръба, но усещането от горещата, бълбукаща вода бе толкова прекрасно, че тя потопи краката си чак до коленете. Тясната й рокля се вдигна до средата на бедрата й.

— Добре ли се чувстваш? — тихо попита той.

— Да.

— Всичко наред ли бе с шоуто тази вечер?

— Да.

— В къщата при басейна ли ще спиш?

Какъв мошеник.

— Да.

— Сама?

— Да.

Той се ухили.

— Много си благосклонна тази вечер.

Тя потисна смеха си.

— Да. — И сега щеше да поиска да прекара нощта с нея, мислейки си, че тя ще каже „да“.

— Била ли си влюбена някога?

Тя примигна. Въпросът му я изненада.

— Да, предполагам — въздъхна Дарси. — Не съм сигурна. Може би просто исках да съм влюбена.

— Той обичаше ли те?

— Каза, че ме обича. Бяхме заедно около година в колежа. Аз си мислех, че сме сгодени, но… — Тя сви рамене. — Очевидно не бяхме единодушни по този въпрос.

— Бил е глупак. Това е малко прекалено, не мислиш ли? Не. Всеки мъж, който би те оставил да се изплъзнеш, трябва да е глупак.

— Той просто бе незрял.

— Това е мила дума за глупак.

Дарси се разсмя.

— Добре де, беше глупак. — За нейна голяма изненада това я накара да се почувства добре. — Значи големият въпрос сега, предполагам, е колко интелигентен си ти?

Той се усмихна бавно и трапчинките му се задълбочиха.

— Достатъчно умен съм.

А също така живееше в различен свят от нейния. Тя наистина не биваше да флиртува с горкия мъж. За жалост, бе дяволски близо до неустоим. Но по някакъв начин трябваше да се противопостави на привличането, което изпитваше.

Адам се придвижи към нея. Ръката му обхвана ходилото на левия й крак.

— Мога ли да ти направя масаж на стъпалата?

— Н… — Думата заглъхна в гърлото й щом силните му пръсти се притиснаха към стъпалото й. О, боже, не беше ли добър. — Да.

Той правеше бавни кръгчета по крака й.

— Добре ли се чувстваш?

— Да.

Той нежно дръпна пръстите й.

— Вършиш страхотна работа с шоуто.

Комплиментът му премина през нея като слънчева светлина.

— Благодаря ти.

Той се прехвърли на десния й крак.

— Мога ли да ти кажа една тайна?

Тя отвори очи.

— Не ми казвай, че си сериен убиец.

Той се усмихна и продължи да масажира крака й.

— Не, не съм. Вярваш или не, аз съм… чувствителен мъж.

Тя изсумтя.

— Не може да си гей. Не и при начина, по който целуваш.

Очите му блеснаха.

— Сигурна ли си? Може да се наложи да направиш още една проба, за да си напълно убедена.

Тя се разсмя.

— Ти определено си познавач на жените.

— Така е. Относно тайната ми… — Ръцете му се плъзнаха нагоре по краката й и стигнаха до прасците й.

Той започна да масажира мускулите й там. Дарси повдигна вежди.

— Ако се опитваш да ме сваляш, това едва ли може да се нарече тайна.

Адам постави буза върху коляното й.

— Тайната е, че по някакъв начин мога да усещам какво чувстват хората.

— Искаш да кажеш, че си добър в четенето на езика на тялото?

— Не. — Той я погледна притеснено. — Мога да го усетя.

Тя се облегна назад.

— Искаш да кажеш, че си емпат?

— Да. — Той се приближи, докато гърдите му не се притиснаха в краката й. — Знаеш ли какво долавям от теб?

— Може би съмнение? — Тя го погледна скептично. — Или нека позная. Имаш внезапното усещане, че искам да спя с теб.

Той се ухили.

— Мислиш си, че това е част от плана ми за свалка?

Тя кимна.

— Но получаваш точка за оригиналност.

Той целуна лявото й коляно.

— Благодаря ти. Но сериозно имам усещането, че си затворена някъде, където не желаеш да бъдеш.

Тя застина. Мили боже, може би наистина бе емпат. Той я наблюдаваше внимателно.

— Вярно ли е, Дарси? Необходима ли ти е помощ?

Тя преглътна трудно.

— Аз… не. Добре съм.

— И няма нищо, което да искаш да ми кажеш?

Очите й се изпълниха със сълзи. Сега ли? Рицарят с блестяща броня дойде сега? Какъв жесток свят. Защо не го бе срещнала преди четири години? Той бе всичко, което тя желаеше. Всичко, от което се нуждаеше.

Адам се изправи пред нея. Топлата вода се стече от него по бедрата й. Дарси искаше да се разтопи заедно с него.

Той докосна раменете й.

— Нека ти помогна.

Тя се изправи. Бе около тридесет сантиметра по-висока, тъй като стоеше на седалката на джакузито. Погледна надолу към него и прокара пръсти през косата му.

— Адам, ти си всичко, за което съм мечтала, но е прекалено късно.

— Не. — Той я сграбчи за кръста и я дръпна от седалката. — Никога не е прекалено късно. — Адам потъна в топлата, бълбукаща вода, вземайки я със себе си.

Тогава и последната й съпротива се стопи.

Глава 12

Остин издърпа Дарси в скута си и покри лицето й с целувки, насочвайки ги все по-близо до устните й. Тя завъртя глава, за да го посрещне и топлината избухна между тях. Езиците им се сплетоха. Ръцете им се увиха в стегната прегръдка.

И все пак не бяха достатъчно близо. Той я повдигна леко и избута роклята й, за да може да възседне скута му. Прегръщаха се силно, така че гърдите й бяха притиснати към неговите. Можеше да долови учестеното й дишане, докато тя трепереше в ръцете му.

— Скъпа. — Той потърка нос във врата й. Толкова силно искаше тя да му се довери, но по някакъв начин, междувременно, това желание бе прераснало в нещо много по-силно. Нуждаеше се от това да го обича. Трябваше да я защити. Трябваше да я запази завинаги.

Дарси прокара ръце по раменете му, след това надолу по гърба му.

— Толкова си красив.

Усмихвайки се, той потърка брадичка в меката й коса.

— Как не те е срам. Това беше моята реплика.

Тя се облегна назад в скута му.

— Как не те бе срам теб да ме издърпаш тук, докато съм облечена с най-хубавата си рокля.

— Може да се погрижим за това. — Адам разкопча ципа на гърба й. Тя изви гръб щом той прокара ръка надолу по гръбнака й.

Дарси му се усмихна закачливо.

— Нали осъзнаваш, че тази рокля не би трябвало да бъде в топла вода.

— Тогава ще я пуснем на програмата със студена вода. — Той издърпа роклята през главата й и я метна в басейна.

Дарси се разсмя.

— Страхотно. Хлор. Това ще помогне много.

Той изучаваше мокрия й сутиен, прилепнал по кожата й.

— Аз съм доволен от резултатите. — Той потърка с палец зърното й и то се втвърди. Описваше кръгчета около настръхналата й плът, докато връхчето не се превърна в твърда пъпка. Стенейки, Дарси затвори очи.

Той я гризна по врата и продължи до ухото й, а след това прошепна:

— Искам да те вкуся.

Тя му отвърна с нежни целувки по бузата и челюстта му. Това трябва да означаваше „да“. Той я целуна дълбоко. Сърцето му бушуваше в ушите. Слабините му бяха подути, изискващи внимание. Той откопча сутиена й, издърпа го и го захвърли на цимента. Внезапен бриз раздвижи парата от горещата вана, правейки я да изглежда почти нереална. Магично видение на красотата, прекалено съвършено, за да му устои който и да било мъж.

Очите й се отвориха.

— Нещо нередно ли има?

За секунда той помисли, че е видял червен блясък в тях, но това бе само някакво странно отражение.

Неговите собствени снимки винаги излизаха с червени очи.

— Ти си съвършена. — Той обхвана гърдите й, после се наведе, за да постави целувка върху горната извивка на лявата й гърда. Можеше да усети туптенето на сърцето й. Собственото му сърце бумтеше оглушително в ушите му. И сякаш ставаше все по-силно и по-силно.