Една част от зимната градина бе отделена за рози. Няколко пълзящи рози бяха пуснати по свода, от който започваше розовата градина. В средата срещу стената бе разположен малък фонтан, който изсипваше вода в един басейн.

В задната част на зимната градина имаше обособена малка тропическа зона с цъфтящи лимонови и бананови дръвчета. Под една върба имаше каменна пейка. Дарси седна и събу обувките си. Това щеше да е идеално място за следващите две изпитания — за добри обноски и водене на разговор.

— Дарси!

Тя забеляза Маги да идва към нея.

— Здрасти. Настани ли мъжете по стаите им?

— Да, и разпределих смъртните заедно, както поиска.

— Благодаря ти. Не знам как бих се оправила без теб. — Докато Маги й помагаше тя можеше да избягва да прекарва времето със смъртните. Или по-точно с един определен смъртен.

Маги спря до нея.

— Всъщност, точно за това исках да поговорим. Утре вечер трябва да съм в ДВК за новото прослушване.

— О, точно така. — Дарси й се усмихна окуражително. — Не се притеснявай. Ще си страхотна.

Маги потрепери.

— Ужасно съм нервна. Ще чета заедно с дон Орландо. Надявам се, че ще ме хареса.

— Аз… аз съм сигурна, че ще е така. — Дарси потуши един стон. Тя не бе казала на приятелката си за аферата на дон Орландо с Корки и Тифани и един Бог знае още колко други жени. Не можеше да понесе мисълта да унищожи мечтата на Маги. Тя винаги бе оптимист и твърдеше, че всичко се случва така, както е писано. Макар че Дарси не можеше да се съгласи с това, не бе осъзнавала, колко й бе нужно Маги да го вярва. Докато Маги вярваше в щастливия край, той все още изглеждаше възможен.

— Мисля, че трябва да снимаме тук утре вечер. — Дарси се изправи и взе обувките си.

Маги тръгна заедно с нея.

— Искаш да тестваш добрите обноски на мъжете тук?

— Да, мислех си… аах! — Дарси се подхлъзна в една локва.

— Добре ли си? — Маги се протегна да й помогне. — Не трябва да ходиш по чорапи. Прекалено хлъзгаво е.

— Да, ще сваля и тях. Само минутка. — Дарси се измъкна от чорапите си, а след това ги набута в обувките си. — Знаеш ли, точно това ни трябва. Ще направим голяма кална локва на средата на пътеката утре вечер и ще видим как момчетата ще успеят да предпазят жените да не изцапат обувките си.

— О, харесва ми. Точно като историята за сър Франсис Дрейк, който поставил пелерината си на земята, за да може кралицата да мине по нея.

— Точно. — Дарси носеше обувките си в ръце, докато вървеше боса. — Може да направим най-различни препятствия тук в зимната градина. И мисля, че изпитанието трябва да проведе лейди Памела. Тя изглежда като експерт по правилата за учтиво поведение.

Маги изсумтя.

— Така е.

Те излязоха от зимната градина и спряха до стълбището. Маги отвори вратата.

— Аз отивам на етажа за персонала. Искаш ли да се присъединиш към нас във всекидневната?

— Не. Уморена съм. Успех с прослушването утре.

— Благодаря ти. — Маги се плъзна към стълбите. Тежката врата се затвори с трясък след нея. Дарси затвори очи и усети хладния въздух срещу лицето си. Първата вечер бе приключила. Време бе да се отпусне. С въздишка тя се запъти към къщата до басейна.

Плясък на вода привлече вниманието й. В басейна имаше мъж, който правеше дължини докато дългото му, слабо тяло се движеше бързо през водата. Той представляваше перфектната комбинация между сила и изящество. Тя пристъпи по-близо. Гърбът му бе гол и почернял, раменете му широки. Мускулите по гърба и раменете му се разтягаха при всяко загребване. Краката му бяха дълги и мощни.

Трябва да бе смъртен. Вампирите нямаха такъв тен. И нищо толкова красиво не можеше да трае цяла вечност. Дори най-грандиозният залез траеше само няколко мига. За този смъртен, това бе неговият момент, комбинация от младост, сила и изящество — още по-красиво, защото неговият зенит бе краткотраен и този момент от време бе прекалено ценен.

Очите на Дарси се изпълниха със сълзи. Вампирите грешаха. Те се мислеха за красивите, защото можеха да останат млади завинаги. Не осъзнаваха, че вечността, прекарана в младост и красота, е повърхностна, когато е открадната и безсмислена, ако е всекидневие.

Мъжът стигна до края на басейна и отметна гъстата си мокра коса назад от лицето си. Дарси затаи дъх. О, господи, трябваше да се сети, че е той. Обувките й тупнаха върху цимента.

Мъжът се обърна по посока на шума и й се усмихна.

Коленете й се огънаха. Той се изтласка от ръба и заплува към нея. Дарси погледна към къщата до басейна. Щеше да изглежда като страхливка, ако избяга сега. Но, по дяволите, бе толкова решена да стои настрана от него.

Той спря и постави почернялата си ръка на скосения ръб на басейна.

— Здравей, Дарси.

Дори само гласът на Адам, докато изговаряше името й, бе толкова топъл и светъл, че я караше да се чувства сякаш може да литне до слънцето и никога повече да не й бъде студено.

— Здрасти.

— Водата е страхотна. Искаш ли да се присъединиш към мен?

Тя се подсмихна.

— В случай, че не си забелязал, облечена съм с рокля.

— О, забелязах. Не мога да откъсна очи от теб.

Лицето й почервеня.

— Всъщност, трябва да поговоря с теб за това. Не трябва да гледаш към мен, защото обикновено съм много близо до камерата.

Той наклони глава, без да отклонява поглед от нея.

— Сега няма камера. Само аз и ти.

— А аз имам малко работа. Лека нощ. — Тя се наведе да вземе обувките си.

— Как се сваля тази рокля? Има ли цип на гърба?

Тя се изправи рязко, забравила за обувките си.

— Моля?

— Трябва да свалиш роклята си, за да плуваш.

— Няма да плувам с теб. Водата е прекалено студена.

— Ооо… в такъв случай… — Той сложи ръце на скосения край на басейна. Мускулите на ръцете и раменете му се опънаха щом той се изтласка от водата.

Дарси отстъпи назад и ахна от изненада.

Адам се изправи бавно. Водата блестеше по загорялата му кожа. Вадички се стичаха по тялото му, търсещи най-бързия път по добре оформените му гръдни и коремни мускули. Косъмчетата по гърдите му лежаха прилепнали и мокри. Изглеждаха тъмнокафяви като косата му. Водата и тъмнината се бяха съюзили, за да изглежда златен, като бог на слънцето. Тази вечер той изглеждаше по-опасен от всякога за спокойствието й.

— Ще намерим нещо по-топло. — Той се запъти към джакузито.

Останала без думи, Дарси наблюдаваше как Адам я подминава. Памучният му бански, подобен на боксерки, никога не би бил определен като секси, но мократа материя прилепваше към тялото му. Щом той мина покрай нея, тя видя точно колко ниско на тесните му бедра стоеше банският. Материята обхващаше задника му, очертавайки ясно всяко кълбо и мускулите, които се открояваха при всяка негова стъпка.

Коланът бе толкова ниско, че тя можеше да види двете трапчинки под кръста му. О, господи, това правеше общия брой на трапчинките равен на четири. И я караше да иска да прегледа всеки сантиметър от него за още.

Той влезе в джакузито и натисна един бутон на контролното табло. С бръмчащ звук, водата започна да се върти. Той й се усмихна, докато сядаше.

— Усещането е страхотно.

Над водата се издигна пара, обещавайки топлина и удобство… и край на студа, който я измъчваше четири дълги години.

— Хайде, Дарси — тихо каза Адам.

О, господи, той бе самият дявол. Знаеше точно как да я изкуши и измъчва едновременно. Тя се приближи бавно.

— Ако аз бях в журито на това състезание, ти със сигурност щеше да си победителят. Но аз не съм, така че си губиш времето.

— Въобще не ми пука за състезанието. И времето, прекарано с теб, никога не може да е изгубено. Ела и ще ти покажа.

Тя изсумтя.

— О, добър си. Но няма причина за това. — Само болка, задето иска нещо, което не може да има.

— Няма причина? — Той се намръщи. — Какво ще кажеш за приятелство?

Тя се разсмя.

— Ти искаш да сме просто приятели? Чувала съм го и преди.

Той се ухили.

— И аз. Но наистина го мисля, Дарси. Не се ли нуждаеш от някой, с когото да си говориш?

Как можеше да сподели с един смъртен, че живее сред вампири?

— Съжалявам — обърна се тя, за да си тръгне.

— Чакай. — Той се метна през ваната, предизвиквайки вълна, която преля през ръба и заля краката й с топлина. — Трябва да ти кажа нещо. За онази гривна, която се налага да нося.

Тя се обърна към него.

— Какво за нея?

— Аз… аз някак си съм я изгубил. Важна ли е?

Тя преглътна. Повече от важна. Тя бе крайно необходима, за да го запази в безопасност.

— Ще се погрижа да получиш друга.

— Какво точно е тя? — Очите му бяха напълно невинни.

— Ласло не ви ли обясни?