— Добре дошли в предаването „Най-сексапилният мъж на планетата“, дами — произнесе с ясен глас Грегори. — Общо петнадесет мъже ще се състезават за титлата. Като бивш харем на господаря Роман Драганести, вие петте имате честта да бъдете най-уважаваните вампирки в Северна Америка. Ето защо сте най-подходящото жури за това състезание.

Дарси наблюдаваше как жените реагират на комплимента. Те вдигнаха брадички и се изправиха. Беше хубаво да види това, след като самочувствието им бе пострадало при разпускането на харема от Роман.

— Принцеса Джоана Фортескю. — Грегори се поклони. — Приветствам ви с добре дошла.

— Благодаря ви, добри ми господине. — Принцесата слезе по стълбите с високо вдигната глава.

— Задръж камерата на нея — прошепна Дейзи на Барт. Тук щеше да вмъкне биографията на принцеса Джоана — с няколко внимателни редакции. Дарси се бе свила, когато средновековната жена бе обявила всички шотландци за варвари. Очевидно принцесата бе израснала във време, в което Шотландия бе представлявала заплаха за Англия. Но, боже, това бе преди осемстотин години! Колко дълго някой може да поддържа недоволството си? Очевидно много дълго време. Сега изглеждаше ясно, че жените от бившия харем се придържаха към нещо повече от старите си дрехи. Старите им предразсъдъци бяха оцелели непокътнати през вековете.

Принцеса Джоана стоеше гордо до Грегори. В своята средновековна рокля тя изглеждаше като кралица, инспектираща владенията си.

Грегори се поклони още веднъж.

— Сеньора Мария Консуела Монтемайор, приветствам ви с добре дошла. — Като втора по възраст дама сред съвременните вампири, Мария Консуела бе следващата, която слезе по стълбите.

— Лейди Памела Смайт-Уортинг, приветствам ви с добре дошла.

Грегори се поклони на вампирката от периода на регентството. Тя повдигна полите си, за да слезе по стълбите.

— Мис Кора Лий Примроуз, приветствам ви с добре дошла.

Кора Лий заподскача надолу по стълбите, а роклята й с кринолин пружинираше.

Грегори се поклони на последния най-млад член на журито.

— Ванда Барковски, приветствам ви с добре дошла.

— Мерси, пич. — Ванда отправи закачлива усмивка към камерата, докато слизаше по стълбите.

— Насам, дами. — Грегори ги поведе към западното крило и една двойна врата. Те го последваха и се настаниха в кожените кресла срещу него. — Това е стаята с портретите. — Грегори посочи стената зад него.

Дарси включи осветлението и всички петнадесет портрета бяха осветени с лъчове светлина от тавана. Тя сама бе закачила портретите — седем на горния ред, осем на долния. Очите й автоматично се насочиха към любимия й портрет.

Художникът бе свършил добра работа, макар тя да мислеше, че очите на Адам са по-сини. Поради някаква причина, той не се усмихваше, тъй че трапчинките му не се виждаха. Но дори със сериозно изражение, портретът му караше дъха й да спира, а сърцето й да се разтупти. През последните две седмици тя заспиваше, припомняйки си усещането за устата му, вкуса на устните му и топлината на тялото му. Трябваше да е силна и да се държи настрана от него. В противен случай, би бил прекалено голямо изкушение, за да може да му устои.

— Най-сексапилният мъж на планетата ще бъде избран според вашия списък с критерии — обясни Грегори. — Най-важното изискване е той да бъде богат. В края на шоуто победителят ще бъде такъв. Вторият ви критерий е красота. Така че тази вечер, използвайки портретите, вие ще оцените външността на тези мъже. Маги ще даде на всяка от вас по пет черни орхидеи. Под всеки портрет има тясна полица. Ще поставите по една орхидея до портрета на всеки мъж, който искате да елиминирате. Петима трябва да бъдат елиминирани тази вечер.

Кора Лий се намръщи на черните орхидеи, които Маги пусна в скута й.

— Трябва да вземем решение тази вечер? Пет решения?

— Да — отвърна Грегори. — Коя от вас желае да бъде първа?

Дамите се спогледаха.

Принцеса Джоана се изправи бавно, събирайки своите пет орхидеи в ръце.

— Като най-възрастна, аз ще бъда първа.

Дарси никога не бе виждала принцесата да изглежда толкова развълнувана. Средновековната вампирка разгледа двата реда портрети. Тя стисна ръце, мачкайки цветята. Обърна се към другите дами за напътствие.

— Ами… — осмели се да се обади Кора Лий. — Изглежда ми напълно очевидно, че трябва да елиминираме африканеца. Не мога да имам черен господар. Скъпият ми папа ще се обърне в гроба си.

— Трябва да се отървем и от маврите — добави Мария Консуела.

— Стоп! — Дарси се запъти към жените. — Дами, няма да позволя расистки пропаганди в това шоу. Моля ви, сложете настрана предразсъдъците си. За бога, това е двадесет и първи век!

— Така ли? — Кора Лий наклони глава. — Сякаш вчера навърших сто години. Кога отлетя времето?

— Вашите числа са безсмислени за нас. — Принцеса Джоана погледна от високо Дарси. — Само смъртен би смятал времето, защото има толкова малко от него.

— Не мога да направя това, което искаш — каза Мария Консуела на Дарси. — Ти не разбираш колко страдахме ние испанците, преди да изчистим страната си от тези ужасни маври.

— Съчувствам ти за трудностите, които си преживяла в миналото, но това е било много отдавна — настоя Дарси. — И честно казано, е време да го преодолееш. Няма да ви позволя да изберете тези мъже заради тяхната раса или религия. Тази вечер трябва да вземете решението си на базата на външния им вид. Първата реплика, която не харесам ще сложи край на шоуто. Разбрахте ли ме?

Кора Лий изсумтя.

— А аз си мислех, че имаме право да говорим свободно.

Дарси въздъхна.

— Просто внимавайте какво говорите.

Мария Консуела й хвърли един поглед.

— Това ни казваха и по време на Испанската инквизиция.

Дарси поклати глава в отчаяние, докато се връщаше обратно зад камерата.

— Записваме.

Барт включи камерата. Принцеса Джоана отново погледна предизвикателно към Дарси и постави своите пет орхидеи пред пет портрета. Дарси изстена.

Маги се наведе към нея.

— Не можеш да очакваш да изтръгнеш за една нощ омраза, трупана векове наред.

— Предполагам, че не мога.

Дарси наблюдаваше обезсърчена как всяка от журито използва своите пет орхидеи, за да елиминира петима мъже. Ванда бе единствената, която не взе под внимание расата, но тя бе превъзхождана числено четири към едно.

Дарси наблюдаваше петте жени, докато те се връщаха по местата си. Усмихваха се и очевидно бяха много доволни от себе си. Колкото повече го обмисляше, толкова повече се убеждаваше, че това е нещо хубаво. Тези жени съществуваха от векове, без да им се налага да вземат нито едно самостоятелно решение. Тази вечер те успяха да го направят. Наистина напук на инструкциите й, но все пак бе голяма стъпка към независимостта. Имаха право да са горди.

Но техният момент на слава щеше да бъде кратък. Беше време за голямата изненада на вечерта. Дарси посочи на Грегори да се приближи.

— Готов ли си за отприщването на ада? — Тя му подаде фенерче, което имаше лампа с черна светлина.

— Мда. Само кажи кой да бъде последен.

Дарси му каза, след това той се върна пред камерата.

— Време е да хвърлим по-близък поглед на петимата отхвърлени тази вечер. — Грегори насочи фенерчето към портрета и го включи. — С общ сбор от пет орхидеи, Тадайоши от Токио е елиминиран от надпреварата.

Дарси изключи светлината, която бе насочена към портрета. Черната светлина на Грегори освети невидимата до сега боя от портрета на Тадайоши. Изведнъж той се сдоби с дълги бели вампирски зъби.

— О, тези са хубави — прошепна Кора Лий. — Но се страхувах, че той може да е един от онези страшни нинджа господари.

Дарси потрепери. Тази реплика трябваше добре да се редактира.

— С четири орхидеи под портрета си Дерек от Филаделфия, също бе елиминиран от надпреварата. Грегори насочи черната светлина към портрета на Дерек.

Дългите му зъби светнаха в тъмнината. Ванда въздъхна.

— Колко жалко, че трябваше да изгубим Блакула16. Той е толкова красив.

Дарси бе съгласна, макар че другите дами не изглеждаха убедени.

— Също с четири орхидеи, Харша от Ню Делхи отпада от надпреварата. — Белите зъби на Харша се появиха, като по магия щом черната светлина освети лицето му.

— Интересен трик — съгласи се принцеса Джоана, — но не виждам какъв е смисълът му.

— С три черни орхидеи казваме сбогом на Фердинанд от Залцбург. — Грегори насочи светлината към лицето на Фердинанд и зъбите на австриеца заблестяха.

Лейди Памела въздъхна.

— Доста е глупаво, нали? Ние вече знаем, че тези мъже са вампири.

Мария Консуела завъртя в ръце броеницата си.

— А щом си видяла едни зъби, все едно си видяла всичките.

— Не съм напълно сигурна в това — каза Ванда с усмивка.

— Като се замисля, виждала съм някои с ужасен жълтеникав оттенък. — Лейди Памела потрепери. — Просто няма нищо по-лошо от вампир с лоша зъбна хигиена.