— Не е това. — Гласът му прозвуча остро докато я следваше. — Винаги съм възбуден щом съм с теб. Не ми се е случвало с никоя друга.

Окото й трепна. Мили боже, мъжът действаше сякаш бяха двойка. Тя трябваше да спре това, преди да е стигнало по-надалеч.

— Това не бе нищо повече от отговор към най-близкото на разположение тяло.

— Господи. Ти си мислиш, че си просто удобна?

Тя се обърна и се загледа в него.

— Не, казвам, че ти си удобен за мен.

Той се спря рязко.

По дяволите, беше й студено. Също както през онази ужасна нощ преди четири години. Но това трябваше да се направи. Беше за негово добро.

В очите му гореше гняв, докато вървеше към нея. Тази връзка няма нищо общо с удобството. И е дяволски близо до невъзможното.

Тя пое рязко дъх. Защо постоянно имаше чувството, че той знае прекалено много? В него имаше нещо опасно, но Господ да й е на помощ, това само я караше да го желае повече.

Той спря пред нея. Яростта в очите му се разгорещи.

О, боже, искаше тази топлина. Нуждаеше се от нея.

— Все още те желая — прошепна той.

Тя примигна, за да скрие сълзите си. Той бе толкова изкушаващ.

В коридора отекнаха стъпки и гласове. Острият глас на Корки Картрайт иззвъня. По дяволите. Нямаше как да изведе Адам от сградата, без Корки да го види.

Дарси се завъртя обратно, търсейки отчаяно алтернативи и забеляза врата.

— Тук. — Тя набута Адам вътре.

— Боже, това част от обиколката ли е? — сухо попита той.

— Да. — Дарси затвори вратата и затърси ключа за лампата. Светлината откри редици закачалки за дрехи и рафтове.

Адам се залута между два дълги реда със закачалки.

— Това е гардеробната — ненужно обясни тя.

Той издърпа една от закачалките и се усмихна одобрително на оскъдното червено неглиже.

— Едно модно ревю дали не е част от обиколката?

— Не. — Тя издърпа неглижето от ръката му и сложи закачалката на мястото й. — Господин Картрайт, спрете да флиртувате с мен. Това е чисто професионална връзка.

Челюстта му се стегна.

— Целувала ли си някого от другите актьори? В чисто професионален аспект, разбира се.

Тя скръсти ръце.

— Не е твоя работа.

— Целувала ли си някой от тях? — изръмжа той. — Изобщо пожелавала ли си да го направиш?

— Не. — Тя го погледна свирепо. — Но това не означава, че този флирт трябва да продължи.

Остин пристъпи към нея.

— Това е много повече от един флирт и ти го знаеш много добре. Тук става нещо специално. То е дяволски изнервящо и… красиво.

Някак си той винаги успяваше да каже правилното нещо. Дявол да го вземе.

— Не може да има нищо между…

— Побързай! — Гласът на Корки прозвуча отвън. — Тук вътре.

Дарси ахна и се завъртя към вратата. После ахна отново, когато Адам я сграбчи изотзад и я издърпа зад закачалките.

— Какво…

Той запуши устата й с ръка.

— Тихо — прошепна той.

— Побързай! — Корки отвори вратата. Повече от един чифт стъпки се чуха в стаята. — Затвори вратата — изсъска тя. — И изключи осветлението.

— Да, мила моя — отговори тих глас.

Мъжкият глас й бе познат, макар че Дарси не можеше да се сети от къде. Тогава светлините угаснаха и тя остана да се крие в тъмнината с Адам. Той все още държеше ръката си леко върху устата й, а другата му ръка бе обвита около кръста й като стоманена връв. Дишането му се накъса, широките му гърди се движиха зад гърба й. Ръката му освободи устата й и се спусна надолу по врата й. Той постави брадичка срещу косата й. Те останаха напълно неподвижни и тихи.

Но не и Корки и нейният приятел. Устните им издаваха шумни звуци, докато се целуваха. Телата им се блъснаха в щандовете със закачалки, докато се въртяха наоколо. Закачалките с дрехи започнаха да се клатушкат и да падат върху Дарси.

С ръка върху корема й, Адам я насочи тихо назад, зад втория щанд със закачалки. Тя бе напълно наясно как бедрата и задникът й се отъркваха в него, докато се движеха.

Двамата спряха до стената с рафтовете. Той я придърпа по-близо и дупето й се притисна към панталоните му. Поемайки си рязко въздух, Дарси осъзна, че той е напълно възбуден. Или поне на деветдесет и пет процента. Един мъж не можеше да стане по-голям от това, нали?

— Моя мила Коркарина, ти ме побъркваш от желание — прошепна натрапникът с латино акцент.

Корки изстена.

— О, вземи ме, дон Орландо.

Дарси се стегна рязко. О, не! Слуховете бяха верни. Горката Маги. Това бе ужасно. Дарси се облегна на Адам и той мигновено затегна прегръдката си. О, боже. Той трябва да е бил само на седемдесет и пет процента от потенциала си. Определено имаше растеж.

Тя размърда бедра, така че той да се намести удобно. О, да, мъжествеността му рязко бе нараснала. А сърцето й звънеше като камбана. Той наведе глава и гризна нежно ухото й. За щастие, нямаше начин да бъдат чути заради другите доста по-шумни любовници.

Адам погали шията й с дългите си пръсти. След това, устата му се спусна по нея и я целуна леко. Тя наклони глава назад към рамото му, осигурявайки му по-добър достъп. Пръстите му се спуснаха надолу по тениската й. Тя потрепери, когато дланта му покри гърдата й. Той внимателно я стисна.

Дон Орландо прошепна:

— О, Коркарина, гърдите ти са като сочно манго.

Дарси покри с ръка устата си, за да спре реакцията си. Тя не знаеше дали да вика или да се смее.

— А аз имам едно горещо тамале15 за теб — добави той.

Дарси стисна устни, за да потисне вика си. Това ли бе дон Орландо, най-добрият любовник на света? Усети как гърдите на Адам потрепваха, докато той потискаше собствения си смях.

Внезапно вратата се отвори с трясък и се чу остър писък.

— Дон Орландо, как можа? Ти каза, че ме обичаш.

— Наистина те обичам, Тифани.

— Какво! — извика Корки.

— Аз обичам всички красиви жени — обясни спокойно дон Орландо. — И те обичат мен.

— Тогава усети любовта, копеле. — Чу се шумен удар. — Ще те унищожа в шоуто си. — Корки се изниза от стаята.

— Коркарина! — Дон Орландо изтича след нея.

— Плужек! — извика Тифани. Тя изчака и след това влезе в тъмната стая. Мина, опипвайки щандовете с дрехи, докато не стигна рафтовете до стената.

На няколко крачки от нея, Дарси и Адам замръзнаха. Тя не ги забеляза, защото се взираше в обувките.

— О, тези изглеждат добре. — Тя взе един чифт и се запрепъва към коридора, затваряйки вратата зад себе си.

— Най-после сами — прошепна Адам. — Мислих си, че никога няма да си тръгнат.

Тя се обърна в ръцете му и застана с лице към него.

— Не осъзнавах, че ще бъде толкова оживено тази вечер.

— Да. И аз очаквах да е по-голямо… мъртвило.

Тя вдигна поглед към лицето му бързо, но не можеше да разчете изражението му в тъмното. Той сложи ръка в джоба на панталоните си.

— Тук имам нещо за нас.

— Горещо тамале? — Дарси трепна. Не трябваше да го казва.

Той се засмя.

— Извини ме, докато извадя това навън. — Чу се дрънчене на ключове, а после той включи малко фенерче, което бе закачено на ключовете му. Насочи светлината към лицето й.

Тя присви очи и извърна лицето си.

— Прекрасна, както винаги. — Той свали светлината към дясната й гърда, след това към лявата.

— Ако обичаш.

— Просто проверявам да не съм повредил сочното манго.

Тя изсумтя.

— Можеш ли да повярваш що за мъж е този? — Тя хвана ръката на Адам и отклони светлината от гърдите си. За нещастие сега светлината падаше точно върху скута му. Уау, това вече трябваше да са сто процента. Това беше най-голямото тамале, което бе виждала, а тя бе виждала няколко в Южна Калифорния.

— Мале — прошепна тя.

— Възхитен съм, че си впечатлена. — Той насочи светлината към тавана. — Но ако продължиш да ме гледаш, ще се озова в доста излагаща ситуация.

— Ох. — Тя отстъпи назад. — По-добре да излезем от тук.

— Води ни. — Той осветяваше пътя към вратата. — Знаеш ли, нямаше как да не забележа, че не искаш никой да ме види.

Дарси сви рамене.

— Не трябва да се замесвам с някой от актьорите. — Тя отвори вратата и надникна навън. — Теренът е чист.

Той се протегна над нея и затвори вратата.

— Да не би да намираш връзката ни за срамна?

— Не. — Тя се обърна към него с гръб към вратата.

Просто е невъобразима. Невъобразимо изкушаваща и невъобразима за съществуване.

— Тогава защо ме криеш?

Окото й трепна.

— Скъпа… — Той докосна ъгъла на окото й нежно, галейки кожата с леки кръгообразни движения. — Няма нужда да се страхуваш повече. Може да ми се довериш.