О, да, малко мокър. Тя можеше да си обясни това.

— Фред каза, че тези четири са готови — продължи Адам. — Бе прекалено зает, за да ги донесе тук, така че му предложих да му помогна.

— Наистина не трябваше да го правиш.

— Напротив, трябваше. — Ъгълчето на устата му се повдигна. — Това ми дава идеалното извинение да те видя отново.

Сърцето й затуптя по-силно.

— И утре, когато моят портрет е изсъхнал, ще имам още една причина да се отбия и да те видя. Умен план, не мислиш ли? — Лявата му трапчинка се задълбочи.

Тя преглътна. Той бе великолепен. Красиво лице и този секси глас, като на трубадур. Боже, сякаш списъкът, който правеха дамите от бившия харем, описваше точно него. Може би те все пак знаеха какво правят.

Той седна на ъгъла на бюрото й.

— Как мина уикендът ти?

Дарси настръхна, спомняйки си как бащата на Шана почти провали сватбата. Адам със сигурност нямаше нищо общо с това.

— Бях на една сватба. — Тя го наблюдаваше внимателно да види реакцията му.

Той присви очи сякаш се опитваше да си спомни, след това кимна.

— Вярно. Твоите приятели Раул и Шери. Как беше?

Дарси издиша облекчено. Как можеше да е казал на някого, щом дори не можеше да си спомни точните имена?

— Хубаво беше.

— Браво. — Той отмести поглед настрани. Челюстта му се стегна леко и тя се зачуди дали не е стиснал зъби. Внезапно й подари една от своите невероятни усмивки с трапчинка. — И така, къде ще е меденият месец? Кое е модерното място тези дни?

Сърцето й замря в гърдите й. Защо я питаше това?

— Ами… не знам.

Той кимна.

— Една от моите сестри отиде в планините на Канада. А другата отиде на Хаваите. — Трапчинките му се задълбочиха. — Обзалагам се, че ти би избрала плажа.

Тя отклони поглед, а бузите й се изчервиха. Адам бе прав. Но не бе много вероятно да се случи някога. Дарси се премести към вратата.

— Много съм заета…

Той взе една снимка от бюрото й, на която бе сградата, където се намираше пентхаусът.

— Значи шоуто ще бъде в Ралий Плейс?

— Ъъъ, да. — Явно бе ровил из нещата й. Това бе нормално любопитство, нали? Все пак нейното собствено любопитство бе променило живота й завинаги. По гърба й полазиха тръпки. Любопитството уби нещо повече от котката.

Той пристъпи към нея.

— Добре ли си?

— Да… да, добре съм. — Дали наистина го е грижа?

— Работиш прекалено много. Почти полунощ е.

Окото й трепна. Как можеше да обясни странното работно време на ДВК на един смъртен?

— Аз… аз имам много работа за вършене. — И трябваше да го разкара оттук. Ако Слай или някой от бившия харем го види, веднага щяха да разберат, че е смъртен. И тогава, щяха да я преследват с въпроси, на които тя не искаше да отговаря.

— Разбирам. — Той я гледаше тъжно.

Изведнъж тя заподозря, че Адам разбира много повече отколкото показваше. Предпазливостта й се събуди.

— Има ли нещо, което искате, господин Картрайт?

— Искам да си в безопасност. — Той докосна един кичур от косата й, който почиваше на рамото й. — Искам да ми вярваш.

— Та аз едва те познавам.

Той потърка кичура между палеца и показалеца си.

— Може да променим това по всяко време.

Тя искаше да се наклони напред и да се облегне на силните му, широки гърди. С усилие се принуди да отстъпи назад.

— Нямам никакво време. — Тя отвори вратата и надникна навън. Коридорът беше чист. — Благодаря ти, че донесе портретите.

— Пак заповядай. — Той пристъпи в коридора. — Кога започва шоуто?

— Ще сме готови до две седмици. Ще изпратя цялата информация на агента ти.

Дарси тръгна надолу по коридора и замръзна, когато видя Слай да говори с рецепционистката. По дяволите! Защо не можеше да бъде в офиса си и да се задява с Тифани? Боже. Що се отнася до мъжете не можеше да се разчита дори и на перверзниците. Тя сграбчи ръката на Адам и го обърна в обратна посока.

— Какво ще кажеш за една обиколка?

— Страхотно. — Той й хвърли притеснен поглед, но й позволи да го съпроводи покрай офиса си. — Мислех, че нямаш свободно време.

— Няколко минути няма да са проблем. — Тя го издърпа зад ъгъла, където не можеха да бъдат видени от рецепцията. — Тук се намират студията за запис. — Тя посочи надясно. — В първото студио записват Нощните новини със Стоун… Кауфън. — Тя посочи бързо наляво. — А това е…

— Нека позная. — Той посочи към номера, отпечатан на вратата. — Да не би това да е студио номер две?

Тя се усмихна.

— Да, колко умно от твоя страна. Тук снимат „На живо с…“. — Усмивката й се стопи. — Токшоуто със знаменитости. — Мили боже, тя почти каза неживи.

Не изглежда той да забеляза. Опитваше се да надникне през прозореца, но щорите бяха пуснати.

— Изглежда тъмно.

— Тези предавания са приключили за тази вечер. В момента върви последният сапунен сериал за вечерта. — Тя посочи надолу по коридора. — Студио четири, пет и шест. В тях се заснемат сапунените опери.

— А в студио номер три? — Адам отиде до там и се опита да надникне през затворените щори. — Какво става тук?

Той със сигурност бе доста любопитен.

— Това е малко студио, в което правят реклами и неща от този сорт.

— Червената лампа свети. Да не би да правят реклама сега?

— Не, не точно. — Тя едва ли можеше да обясни програмата за упражнение на вампирските зъби.

Той се загледа в контролното табло на вратата.

— Това ли е бутонът за звука?

— Не, недей. — Дарси се пресегна, за да го спре, но беше прекалено късно. Гласовете от студиото прозвучаха от малкия говорител на вратата.

— Не мисля, че може да се задържи в тази позиция много дълго — каза Грегори. — Изглежда малко странно.

— Може да го направи — настоя Джовани. — Тя е професионалистка. И изглежда толкова красива. Толкова секси.

Очите на Адам се разшириха.

— Какво правят там?

Дарси се облегна на стената.

— Нещо като… упражнение.

— Еротично упражнение? — попита Адам тихо.

— Не бих казала… — Дарси бе прекъсната от гласа на Джовани.

— Време е, bellissima. Извади ги. Покажи ми ги.

Адам я погледна скептично.

— А би ли казала порно?

— Не! — извика Дарси. — ДВК не се занимава с подобни неща.

— Точно така, bellissima! — възкликна Джовани. — Те са толкова красиви. Толкова бели и перфектно оформени.

Адам повдигна вежда. Тя потрепери.

— Не е това, което си мислиш.

— Сега ги прибери обратно, bellissima. Чак до края.

Адам се наведе по-близко, поставяйки ръка на стената до главата й.

— Може и да имам мръсно съзнание, но на мен ми звучи доста извратено.

Тя сведе поглед засрамено. Тогава осъзна, че се взира в чатала му, затова вдигна очи до нивото на неговите.

Адам се усмихна леко и на лявата му буза се появи трапчинка. Дарси трябваше да се пребори с импулса да сложи пръста си върху нея.

Той подпря ръка на стената от другия край на главата й, препречвайки пътя й за бягство.

— Доста си мислех за нашата целувка. А ти?

Тя отвори уста да излъже, но бе прекъсната от развълнувания глас на Джовани.

— Точно така, bellissima! Сега го направи в такт с музиката. — През говорителя се разля бавна джаз мелодия. Саксофонът свиреше тихо и приканващо. — Направи го пак, bellissima. Навътре и навън. Навътре и навън.

Музиката накара стената зад Дарси да вибрира. Адам се наведе по-близо и дъхът му погали челото й. Топлината на тялото му бе така изкусителна, а студът я изпълваше от толкова дълго време.

Целуна я, започвайки с челото й, след това слепоочието, после скулата й. Тя сграбчи ризата му. Между краката й се разля желание, карайки я да изпитва болка от копнеж. Той хвана крайчето на ухото й с уста и го засмука.

Тя изстена. Какво правеше? Бе се заклела никога повече да не губи контрол. Освен това по всяко време някой можеше да мине по коридора.

— Не. — Тя блъсна рамената му.

Той отстъпи назад, очите му изгаряха от желание.

— Защо не?

— Това е работното ми място — пое си рязко дъх Дарси. — Някой може да ни види — завърши тя и изключи говорителя.

— Нека идем у нас.

— Не — отказа тя и се отправи надолу по коридора. Каква глупачка беше само да се поддаде така. И какво ставаше с Адам? Дали секси приказките и музиката го накараха да направи това? По дяволите. — Не осъзнавах, че толкова лесно се възбуждате, господин Картрайт.