Принцеса Джоана се намръщи.

— Не можем да четем мислите им?

— Не. Без мисловен контрол или четене на мисли.

— Но можем да правим секс с тях, нали? — попита Ванда.

Дарси трепна. Мисълта, че някой друг може да докосва Адам накара сърцето й да се присвие.

— Предполагам, че можете. Ако мъжете са съгласни.

Ванда се ухили и се заигра с края на камшика, който беше обвит около кръста й.

— Добре, те ще искат.

Лейди Памела потрепери.

— Не мога да си представя да искам някой мъж да ме докосне. Много повече предпочитам вампирския секс. Той е много по-цивилизован.

— Si — съгласи се Мария Консуела. — Смъртното правене на любов е твърде физическо и мръсно. Напомня ми на мъчение.

— Добре. Това е договорено. — Дарси обърна на последната страница на договорите им. — Ето тук трябва да се подпишете или да поставите знака си.

Докато Маги събираше подписаните договори, Дарси подаде бележник за правилата на лейди Памела, след като тя беше единствената, способна да пише.

— Сега искам да си помислите за това какви качества трябва да притежава най-сексапилният мъж на планетата.

Мария Консуела въртеше в ръце броеницата си.

— Не разбирам.

— Мъжът, който ще спечели състезанието ще бъде новият ви господар — обясни Дарси. — Сега искам да посочите отличителните черти, които държите да притежава. По-късно ще използвате тези качества, за да оценявате мъжете по време на шоуто. — Жените я погледнаха неразбиращо. — Вижте, какъв господар искате да имате?

— О, аз знам, аз знам! — Кора Лий вдигна ръката си, сякаш беше в училище. — Той трябва да бъде необикновено привлекателен и отвратително богат.

Дарси кимна.

— Частта с богатството ще се уреди, когато той спечели голямата парична награда. Относно привлекателността му — това наистина може да бъде един от критериите ви за оценяване. Трябва да направите списък с поне десет характеристики, подредени според важността им.

— Съгласна съм с Кора Лий — каза Ванда. — Номер едно — трябва бъде богат. Номер две — с привлекателно лице.

— Нека да изясним нещо — предупреди ги Дарси. — Качествата, които изберете, ще определят с какъв вид господар ще се озовете накрая. Така че може да обмислите интелигентност, честност, надеждност…

— Скучно — прозя се Ванда. — Аз гласувам за богат и привлекателен.

— Съгласна съм. — Лейди Памела написа номер едно и номер две в бележника. — Богатството и добрият външен вид са крайно необходими.

Дарси въздъхна.

— А какво ще кажете за добротата?

— Глупости — каза Кора Лий. — Той може да бъде мил като светец, но ако има лице на муле, няма да съм способна да го търпя.

— Това е самата истина. — Принцеса Джоана махна към бележника. — Номер едно трябва да бъде богатство. Номер две — хубаво лице.

Дарси изстена вътрешно, но се въздържа от намеса. Все пак, това щеше да бъде техният господар.

— Отлично. — Лейди Памела написа решенията им.

— Сега, за номер три предлагам добри маниери. Някой, който знае как да се държи в изтънченото общество и да се обръща към нас с подходящата титла.

— Съгласна съм — обяви принцеса Джоана. — За номер четири, той трябва да има гласа на трубадур и да е способен да очарова дама с прекрасни думи.

— О, това ми хареса. — Кора Лий кимна и русите й къдрици подскочиха. — И трябва да бъде добре поддържан. Да се облича елегантно.

— Наистина. — Лейди Памела добави и тези неща към списъка.

— И трябва да бъде много добър танцьор — възкликна Кора Лий.

— И добър любовник — каза ухилено Ванда. — Той трябва да знае как да ни задоволи.

— Първокласно — подигра се лейди Памела. — Аз нямам намерение да се забърквам физически с никой мъж.

— Чудесно — измърмори Ванда. — Но е по-добре да сме сигурни, че обича жените и прави добре вампирски секс. И трябва да има прекрасно тяло. Ще се налага да го гледам векове наред.

Дарси беше готова да се разкрещи. Какво се беше случило с интелигентността, честността или надеждността?

— Вие изглежда се справяте много добре, така че ще ви оставя. — Тя избърза да излезе от стаята преди чувството й на безсилие да избухне. Техният идеал за мъж беше добре облечен ласкател-трубадур, който може да танцува и да прави вампирски секс? Уф.

Отправи се към стаята за почивка, която беше до записващите студия в задната част. Когато зави зад ъгъла, налетя на Грегори.

— Здравей — каза тя и после поздрави компаньонката му: — Симон.

— Bonsoir — отговори Симон със самодоволна усмивка. Нищо чудно, че бе станала известен модел, защото беше наистина зашеметяваща. Висока, опасно слаба, с кафяви очи с формата на бадем и дълга черна коса. Беше облечена в дрехи, които й бяха запазена марка — очертаващ фигурата черен гащеризон с колан, покрит с блестящи камъни.

— Симон току-що се телепортира от Париж — обясни Грегори. — Тази нощ ще започнем да работим по ДВД с упражнения.

— Колко интересно — измърмори учтиво Дарси.

— Беше идея на Роман — продължи Грегори. — След като в днешни дни вампирите вече не хапят, той се притеснява, че можем да изгубим кучешките си зъби от неизползването им.

— Ах — кимна Дарси. — Не трябва да позволяваме тези зъби да изпадат. — Но няма ли това да е хубаво?

— Аз же бъда звехздата в ДВД-то — обяви Симон със силен френски акцент. Тя прехвърли през рамо косата си. — Чакаме изхвестен рхежисьор от Милано, Джовани Белини. Naturellement13, рхаботя само с най-добхрия.

— Естествено — кимна Дарси.

Точно навреме един нисък мъж в омачкани дрехи и черна барета заобиколи, без да бърза, иззад ъгъла.

— Ах, bellissima14. Ето къде си, красива както винаги. — Той целуна Симон по двете бузи.

— Синьор Белини, това е Грегори. — Симон се поколеба, когато погледна към Дарси. — Забрхавих името на тажи жена, но не е вахжно.

— Благодаря. — Тя изскърца със зъби. — Аз съм Дарси.

Джовани й кимна, след което се обърна към Симон.

— Bellissima, това ще е най-великият вампирски филм на всички времена. Предвиждам да направим определени неща основно в черно и бяло, за да изразим черното отчаяние от модерния свят.

Грегори прочисти гърло.

— Господин Белини, това е просто програма за упражнения за нашите зъби.

Джовани отстъпи назад, притискайки длан към гърдите си.

— Дори упражненията могат да бъдат обрисувани като качествено изкуство. Представете си конфликта. Човек срещу собствената си покварена, бездейна природа. Ела, bellissima. — Той я придружи до студиото.

Грегори потрепери.

— Не трябваше да го наемам, но Симон настоя.

— Имаш предвид bellissima! — Дарси го потупа по рамото и се усмихна. — Късмет.

— Да, ще имам нужда. — Грегори пристъпи тежко в студиото и затвори вратата. Червената светлина светна.

Дарси забърза към собствения си офис. Отвори вратата и замръзна.

Адам Олаф Картрайт седеше на бюрото й.

Глава 9

Той вдигна поглед и се усмихна.

— Здравей, Дарси.

Сърцето й забумтя в гърдите. Не беше ли животът й достатъчно смахнат и без този мъж, който се опитваше да го обърне с главата надолу? Докато затваряше вратата, тя се питаше, защо той седеше на бюрото й. Дали бе преровил документите й? Обърна се и застана лице в лице с него. Той все още се усмихваше. Ако бе ровичкал из нещата й, не изглеждаше засрамен от това. А и защо Адам ще се интересува от данните на доставчиците или агенциите за лимузини под наем?

И защо тя реагираше по този начин всеки път щом го види? Сърцето й препускаше, но всичко друго, сякаш забавяше своя ход. Тя забеляза всеки малък възхитителен детайл в него. Забави отговора си поне с десет секунди, защото мозъкът й отказваше да работи нормално. Ако продължаваше в същия дух, той щеше да я помисли за глупачка.

— Добър вечер.

Остин се изправи и заобиколи бюрото.

— Извинявай, че седнах на стола ти, но всички други са заети. — Той посочи към столовете пред бюрото. Два пакета, опаковани в кафява хартия и връв, стояха на всеки от тях. — Това са портрети — обясни той преди тя да има възможност да попита. — Тъкмо направих моя. Фред всъщност е много добър. — Адам се усмихна и трапчинките му се задълбочиха. — Трябва да признаеш, че Фред е необичайно име за художник.

Също така е необичайно и за вампир, иронично си помисли Дарси. Тя се опита да не обръща внимание на реакцията си към Адам, но това бе трудно, когато сърцето й бе опасно близо да експлодира в гърдите й. И всичко това заради чифт трапчинки и тюркоазни очи. Тя се зачуди дали Фред е успял да улови излъчването му.

— Някой от тези ли е твоят?

— Не, моят е все още малко мокър.