Конър говореше тихо на гостите. Някои реагираха като се втурваха навън през предната врата. Други използваха мобилните си телефони, за да се телепортират надалеч. Така че, беше ли истина, че венчавката е отменена? Беше ли размислила Шана относно сватбата с вампир? Дарси често се чудеше как подобна връзка може изобщо да се случи. Просто не беше честно да се въвлича някой в света на вампирите. Тя знаеше това прекалено добре.

— Хей, Конър! — Грегори махна на шотландеца да се присъедини към тях. — Какво става?

Дарси автоматично отстъпи назад, когато Конър се приближи. Сърцето й биеше толкова бързо в гърдите, че чак ехтеше в ушите й.

Шотландецът крачеше към тях, облечен в официална шотландска носия, която включваше бяла риза с дантелено жабо, черно сако и черна чантичка от кожата на мускатен воден плъх. Той се поклони леко на бившия харем.

— Дами. — Погледът му се спря за по-дълго върху Дарси.

Тя се обърна настрани, неспособна да срещне острите сини очи, които винаги я гледаха с нотка на съжаление.

— Имаме спешна ситуация — оповести Конър. — Иън и аз докарахме лимузина, за да помогнем с евакуацията на дамите. Трябва да напуснем незабавно.

— А какво става със сватбата? — попита Грегори.

— Ще обясня по-късно. — Конър посочи към предния вход. — Вашите животи може да са в опасност. Моля, придвижете се тихо и спокойно към изхода.

— Ияк! — Кора Лий повдигна кринолина си и се измъкна към предната врата. Останалите дами забързаха след нея. Дарси се позабави накрая на групата, така че да може да чуе разговора на мъжете. Чувстваше се неудобно да е толкова близо до Конър, но любопитството й беше по-силно. Разбира се, точно нейното невъзможно любопитство беше причината за кошмара й.

— Къде отиваме? — попита Грегори.

— Роматех — отговори Конър. — За приема.

— А майка ми? — попита Грегори. — Тя добре ли е?

— Радинка е добре. Тя е с Роман и Шана. Ангъс и Жан-Люк са там, така че имат достатъчно защита.

Защита от какво, почуди се Дарси. Сигурно от Истинските.

Грегори беше наел лимузина за нощта, след като нямаше как да разкарва наоколо десет жени в Лексуса си. Дори така беше доста тясно с всичките тези бални рокли. Бившият харем беше щастлив да се раздели на две групи — половината отидоха в наетата от Грегори лимузина, а останалите пътуваха в тази, която беше докарал Конър.



Грегори се качи в лимузината на Конър.

— Искам да знам какво става. — Той седна толкова близо до седалката на шофьора, колкото бе възможно.

Дарси също искаше да знае, така че се плъзна по дългата седалка, за да седне до Грегори.

Конър беше отпред на шофьорското място до Иън. Той се завъртя настрани, така че да може да види всички през отворения прозорец. Имаше шестима пътници отзад — Грегори, Дарси, Мария Консуела, принцеса Джоана, лейди Памела и Кора Лий.

— Дойде ли господарят на себе си и отмени ли сватбата? — попита принцеса Джоана.

— Не, милейди — отговори Конър. — Церемонията се извършва докато говорим. В тайна църква в Уайт Плейнс.

— Предполагам заради това не отговарят на телефоните си. — Грегори откопча сакото на смокинга си.

— Ох, глупости. — Кора Лий беше заела цялата задна седалка с кринолина си. — Сега няма да можем да се върнем обратно в къщата на господаря.

Лейди Памела притисна ръка към гърдите си.

— Вече съвсем мина границите на приличието. Казвам ви, това смъртно момиченце си играе с нас. Покани ни на церемонията, след което се измъкна да се омъжи някъде другаде.

— Тя е зла — обяви Мария Консуела. — Роман ще проклина деня, в който се е оженил за тази кучка Уилън.

— Достатъчно — извика Конър на дамите. — Шана не е виновна за проблемите тази нощ. Нейният баща е виновен за бъркотията. През целия ден той звъня в къщата на Роман, заплашвайки дневната стража и обещавайки неприятности, ако сватбата не бъде отменена.

— Как е разбрал за сватбата? — попита Грегори.

— Не знаем. Само тези, които бяха поканени знаеха за нея. После, този следобед, отец Андрю се обади на Роман и му каза, че Шон Уилън заплашвал да атакува всяка църква в града, ако допуснат вътре демонични създания.

— Чакай малко — прекъсна ги Дарси. — Да не би да казваш, че бащата на Шана знае за вампирите?

— Да — въздъхна Конър. — Предполагам, че няма да навреди да й кажем. Шон Уилън е действащ агент на ЦРУ и оглавява операция, наречена „Коловете“. Основното им предназначение е да унищожат всички вампири.

Дарси остана с отворена уста.

— Това е ужасно.

— Какво е това ЦРУ? — попита принцеса Джоана.

— Ще ти обясня по-късно — отговори й Грегори.

Дарси сведе поглед към ръцете си в скута. Сега имаше двама врагове — Истинските и група от агенти на ЦРУ, наречени „Коловете“. Горката Шана се омъжваше в много опасен свят. Не беше учудващо, че Ангъс Маккей й беше предложил да я придружи до олтара и да играе ролята на неин баща. Нейният истински баща беше убиец на вампири. Каква ужасна бъркотия. До нея Грегори проговори.

— Аз все още не виждам как Шон Уилън е разбрал за сватбата. Почти никой не знаеше. Мислиш ли, че свещеникът…

— Не. — Конър поклати глава. — Отец Андрю стана добър приятел с Роман, откак прие неговата изповед. Той няма да каже на никого.

Грегори потри брадичка.

— Добре, някой е издал новината.

Дарси се замисли. Беше ли казала несъзнателно на някого? През последните два дни Корки Кърант я преследваше за информация относно сватбата. Корки и екипът й от „На живо с неживи“ бяха поканени на приема в Роматех, но Корки си умираше да заснеме на лента действителната церемония. Дарси беше отказала да издаде каквато й да е информация, защото беше сигурна, че Шана и Роман искат да разменят клетвите си в уединение.

И тогава си спомни. Мили боже, тя беше споменала за сватбата на Адам Олаф Картрайт. Беше забравила за това, или по-скоро даваше най-доброто от себе си, за да забрави за цялата среща. Особено се опитваше да избута от паметта си целувката му. Но все още се промъкваше в мислите й. Как можеше да забрави колко горещ и страстен беше той, колко отчаяно копнееше за неговата топлина и колко силно жадуваше да го види отново.

Е, какво като му беше споменала за сватбата? Той не познаваше Шана или Роман. Беше обикновен човек, който дори не знаеше, че вампирският свят съществува.

Внезапно й стана студено и тя потрепери. А ако грешеше?

Глава 7

Когато пристигнаха в Роматех, булката и младоженецът вече бяха женени. Тази новина накара повечето дами от бившия харем да тръгнат бавно и уморено към двете кръгли маси в далечния край на голямата зала. Те седнаха нацупени и непрестанно хвърляха сърдити погледи към булката. Шана беше в другия край на залата със съпруга си и бъбреше щастливо с майката на Грегори.

С дяволита усмивка Грегори се отправи към тях.

— Нека да поздравим Роман, че му отне петстотин години да си намери булка.

— Сигурна съм, че смята, че чакането си е заслужавало. — Дарси го последва заедно с Маги и Ванда.

Грегори погледна към бившия харем, който се спотайваше в ъгъла.

— Живеят заради купона, нали? Все още ли отказват да се появят в риалити шоуто?

— Страхувам се, че да — въздъхна Дарси. Поне броят им намалява. Две от жените решиха да отидат в Париж и да станат модели. А друга ги шокира като им съобщи, че ще избяга с тайния си любовник. Тъй като за момента само Маги и Ванда бяха въвлечени в шоуто, Дарси имаше нужда всяка останала жена да участва.

Но те всички отказваха.

Грегори поздрави Радинка с целувка по бузата.

— Мамо, не трябва да стоиш права. Седни.

— Добре съм. — Радинка нагласи вратовръзката на сина си. — Не се тревожи.

Дарси прегърна Радинка.

— Толкова е хубаво да те видя отново.

— Нашата Дарси, телевизионен режисьор! — Радинка радостно й се усмихна. — Толкова съм горда с теб.

Дарси почувства как топлината плъзва по бузите й.

— Благодаря, че се обади на агенцията за таланти вместо мен.

— Бях щастлива да помогна. Винаги съм знаела, че ще бъдеш благословия за всички ни. Не го ли казах? — Радинка почука с пръст по слепоочието си, което беше нейният начин да напомни на всички, че може да предсказва бъдещето и освен това, никога не греши.

— Да — промърмори Дарси, бузите й все още горяха. Честно казано, нейният ограничен начин на живот винаги изглеждаше повече като кошмар, отколкото като благословия. Тя се обърна към булката, която беше облечена в елегантна рокля от бял сатен. Редица от плисета подчертаваха тънкия й кръст, а воалът се спускаше до средата на гърба й. — Шана, изглеждаш толкова красива. И толкова щастлива.

Шана се засмя и погледна към съпруга си, който стоеше до нея.

— Аз съм щастлива. И благодаря за еднаквите хавлии. Харесва ми да виждам новите си инициали избродирани върху джоба. Това беше много мило от твоя страна.