Керелин Спаркс - Вампирите и градът

Той завладя устните й още по-настойчиво. Исусе, тя му отвръщаше. Изпитваше същия силен глад. Как бе възможно двама относително непознати да бъдат толкова дяволски отчаяни един за друг? Това беше нещо повече от физическо желание: беше душевен глад.

Езикът й се преплете с неговия, оставяйки слабия вкус на шоколад в устата му. О, тя беше сладка. Сладка навсякъде. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й и се обвиха около кръста й. Придърпа я към ерекцията си. Тя изстена и се разтопи срещу него.

Остин плъзна устните си надолу по шията й и после към ухото й. Ръцете му се спуснаха към дупето й, впиха се в плътта й и потриха бедрата й в слабините му.

— Дарси — прошепна той в ухото й. — Знаех. В минутата, в която те видях. Знаех, че си принадлежим.

Ръцете й го сграбчиха за раменете, но после с мъчителен стон тя го отблъсна настрани.

— Не!

Остин отстъпи назад.

— Какво? Какво не е наред?

Дишайки тежко, тя кръстоса ръце пред гърдите си.

— Аз… аз съжалявам.

— Не съжалявай. Аз не съжалявам.

Изражението й посърна.

— Не мога. Не мога да позволя това да се случи.

— Сладурче, вече се случи.

— Не! — Тя си пое дълбоко дъх и лицето й се превърна в каменна маска. — Трябва да запазим нещата професионални. Имам нужда от тази работа.

— Не бих направил нищо, за да я застраша. Никога не бих те наранил по някакъв начин.

Тя поклати глава и се обгърна още по-силно.

— Дарси, ако имаш нужда от нещо, моля те, кажи ми. Мога да ти помогна.

Тя запази мълчание намръщена, сякаш в нея се водеше някаква вътрешна борба. Най-накрая проговори:

— Ако наистина искаш да помогнеш, ще се съгласиш да участваш в шоуто.

— Добре, ще го направя. — Той взе химикал от бюрото й и подписа договора. Струваше си да рискува прободни рани или смърт. — Наистина го мисля, Дарси. Ако си се забъркала в неприятности, ако някой… нещо те застрашава или плаши, искам да ми кажеш.

Тя преглътна.

— Добре съм.

Не, не беше добре. Тя бе смъртна, която живееше сред вампири. И той трябваше да спечели доверието й — само така щеше да сподели с него.

— Ще провеждам още прослушвания след няколко минути. Имам нужда от малко време, за да се приготвя.

Искаше той да си тръгне. Чувствителен мъж като него схвана намека.

— Може би трябва да се срещнем по-късно за чаша кафе.

Усмивката й излъчваше примирение и умора.

— Благодаря ти за поканата, но нямам представа колко време ще отнемат прослушванията.

— Утре вечер?

Тя оправи документите, разпилени върху бюрото й. Макар че се опитваше да го прикрие, поклащането на листовете доказваше, че ръцете й треперят.

— Имам още прослушвания утре.

— Събота вечер? — Той нямаше гордост.

— Трябва да ходя на сватба.

— Надявам се не твоята.

— Не, определено не. Но те са прекрасна двойка. — На лицето й се появи тъжен, изпълнен с копнеж поглед. — Мисля, че ще са много щастливи.

— Дали е някой, когото познавам?

— Съмнявам се да познаваш Роман или Шана.

Той се вцепени в опит да прикрие шока. Майко мила, годежът беше оповестен само преди няколко дни. Как можеше да каже на Шон, че сватбата е тази съботна нощ?

— Никога не съм чувал за тях. Кой от тях ти е приятел — булката или младоженецът?

— Аз… Познавам младоженеца от няколко години. Но считам и булката за приятел.

— Имаш ли нужда от придружител? — На лицето й се появи неловък израз, който подсказа на Остин, че я притиска твърде силно. — Извинявай, не трябваше да се самопоканвам. Една от онези големи, фантастични църковни сватби, а?

Бузите й почервеняха, докато тършуваше из купчина с документи върху бюрото си.

— Ти… ти трябва да си направиш портрет. Оставих информация на госпожа Стайн, но имам копие тук. — Тя грабна кубче със самозалепващи се листчета и надраска отгоре адреса. После откъсна листа и му го подаде.

Очевидно не искаше да обсъжда вампирската сватба. Трябваше да й позволи да се измъкне засега или щеше да го заподозре. Пръстите му докоснаха леко нейните, докато вземаше листчето и незабавно отчаяно му се прииска да я грабне в ръцете си.

— Дарси.

Само за няколко секунди, очите й отговориха с израз на болка и копнеж, след което тя премигна и се обърна.

— Не можем да си позволим да… да изгубим контрол отново.

Как, по дяволите, се канеше да го спре? Привличането, което изпитваше към него бе излязло наяве. Не би го пренебрегнал, не и след като се чувстваше по същия начин.

— Ще се чуваме. — Той прибра листчето в джоба си и си тръгна.

Докато шофираше на път за вкъщи, набра номера от бележката и си уговори среща за портрета. Художникът работеше само нощно време и Остин предположи, че е вампир.

Започна да набира номера на Шон, после спря. Как ще му каже за сватбата? Шон щеше да използва всичките си ресурси, за да открие кога и къде ще е церемонията. И после щеше да нареди на екипа да нападне с арбалети и да стреля с дървени стрели по всеки, който им се изпречи. А Дарси щеше да бъде там. Ами, ако бъде наранена или убита? И всичко, защото беше подал информацията на Шон. Как би могъл да живее със себе си, ако Дарси бъде наранена?

Тя наистина мислеше, че Шана и Роман са прекрасна двойка. Как би могъл един смъртен да каже същото нещо? Но тя познаваше и двамата. Може би беше права. Остин бе видял Роман и Шана заедно в Сентрал парк. Двамата се прегръщаха и изглеждаха истински щастливи.

Шана се беше опитала да убеди екипа от операция „Колове“, че Роман е добър човек. Той бе изобретил синтетичната кръв, която беше спасила милиони човешки живота. И според Шана, насърчавал хиляди вампири да се откажат от истинската кръв за сметка на синтетичната, като по този начин защитавал хората от нападения. Шон бе отхвърлил всичките й твърдения, обявявайки ги за резултат от промиването на мозъка й, но сега Остин не беше сигурен дали е така.

Майко мила, каква каша. Стисна силно кормилото. За пръв път в кариерата си беше силно изкушен да не предаде важна информация на началника си.