— Добър вечер.

Без да го поглежда, жената посочи към папката с листа.

— Ако сте тук за прослушването, запишете се — започна тя с носов глас.

— Дойдох да се срещна с Дарси Нюхарт.

Тя погледна нагоре и се намръщи.

— Какво правите тук?

— Трябва да се видя с Дарси Нюхарт. По бизнес въпрос. — Той й посочи кафявия плик в ръката си.

— Но вие сте… — Тя затвори уста, очевидно осъзнавайки, че не трябва да признава, че тя не е толкова жива, колкото беше той. — Ъъъ, добре. Офисът й е надолу по коридора. Петата врата отдясно, точно преди да стигнете до записващото студио.

— Благодаря. — Остин тръгна надолу по коридора, абсолютно сигурен, че всеки един вампир във фоайето го зяпаше в гръб. Почука на вратата. Никакъв отговор.

— Госпожице Нюхарт? — каза той, отваряйки вратата. Нямаше никой, макар че книжата по бюрото й сочеха, че е била доскоро тук. Шмугна се вътре и затвори вратата. Стаята представляваше малък офис — без прозорци, с вехто бюро и остарял компютър. Двата стола, поставени пред бюрото изглеждаха сякаш са били пенсионирани от някой стар хотел.

Блуждаещият му поглед се спря на голяма картонена чаша върху бюрото й. Тя беше с непрозрачен пластмасов капак, в чийто център имаше дупка, където бе пъхната сламка. Беше почти празна. И леденостудена. Това беше добре. Кой вампир ще иска кръвта си студена? Вдигна чашата до носа си и помириса. Шоколад? Имаше и друг аромат, макар да не беше сигурен какъв е, но шоколадът определено се усещаше. Той се ухили. Тя трябваше да е жива. Все пак, щеше да пробва, само за да е сигурен. Засили се да махне капака.

Вратата се отвори. Дарси Нюхарт влезе в стаята и след това спря рязко. Устата й се отвори. Неговата също, а той дори нямаше извинение за изненадата си. Но беше забравил колко силно го привлича тя. Физическата му реакция беше незабавна, карайки сърцето му да препуска и слабините му да се подуят.

Косата й беше пусната до раменете. Беше облечена в свободни панталони в цвят каки и синя тениска, която перфектно очертаваше гърдите й. Блузката беше лишена от каквито и да е смислени изрази като „Горещо маце“, което в нейния случай щеше да е прекалено нелепо.

— Добър вечер. — Той се фокусира върху лицето й, за да спре влюбените погледи, които отправяше към страхотното й тяло.

— Здравейте. — Бузите й порозовяха. Тя бавно затвори вратата. — Малко съм изненадана, господин Картрайт. — Погледът й попадна върху чашата в ръката му и лицето й пребледня.

— Съжалявам. — Той сложи капака обратно и остави чашата на бюрото й. — Със сигурност ухае много добре. Шоколадов млечен шейк?

— Не точно. Аз… — Тя забърза напред, грабна чашата и я изхвърли в коша. — Аз съм… алергична към лактоза. Ще искате ли нещо за пиене, господин Картрайт? — Дарси посочи към вратата. — Мога да ви взема…

— Добре съм. Благодаря ви. — Той се усмихна, опитвайки се да я успокои. — След като ще работим заедно, защо не ме наричате Адам?

— Добре. — Тя се плъзна покрай него и заобиколи бюрото. — Какво мога да направя за теб… Адам?

— Става въпрос за договора. — Той отвори стиснатия плик и извади листата.

— Нямаш ли агент, който да ти помогне с това?

— Честно казано и госпожа Стайн е объркана. — Поне Остин предполагаше, че ще бъде. Отгърна на страница шест и посочи малкия шрифт в долната част на листа. — Ето го. ДВК не поема никаква отговорност за претърпени травми по време на ангажимента. Това включва загуба на кръв, прободни рани и смърт.

Той погледна Дарси. Лицето й беше станало смъртнобледо.

— Изглежда малко прекалено, не мислите ли?

Тя затъкна косата си зад ухото с треперещи пръсти.

— Това е сравнително стандартно за ДВК. Обичат да покриват всички точки. Хората тези дни са склонни да съдят за най-обикновени неща.

— Не мисля, че прободни рани или смърт са обикновени неща.

Тя махна с ръка във въздуха.

— Всичко може да се случи. Ще снимаме в голям пентхаус. Може да паднете по стълбите или да се спънете на килима и…

— Да падна върху вилица?

— Моля?

— Прободни рани, госпожице Нюхарт. Как точно очаквате да се пробода? — С чифт кучешки зъби?

Очите й трепнаха.

— Съгласна съм, че начинът на изразяване е малко необичаен, но намерението е ясно. ДВК не може да бъде държана отговорна за никакви наранявания, които е възможно да се получат по време на шоуто.

— Имате ли намерение да ни карате да правим нещо рисковано?

— Не, разбира се. Повярвайте ми, господин Картрайт, няма да се спра пред нищо, за да гарантирам вашата безопасност.

— Вие сте загрижена за нашата безопасност?

— Разбира се. Мразя да виждам невинни смъ… хора да бъдат наранявани.

Тя почти каза смъртни, което изглеждаше малко странно, след като самата тя беше смъртна. Беше ли? Проклятие, това колебание трябваше да спре.

— Вие сте добър човек, госпожице Нюхарт — Той взе ръката й в своята. Пръстите й бяха студени.

— Благодаря. — Погледът й се спусна към съединените им ръце. — Но аз не съм тази, която трябва да впечатлите. Ще има жури от пет жени, които ще решат изхода от състезанието.

Той обхвана ръката й в дланите си.

— Не се интересувам от вашите пет съдийки или от състезанието.

Погледът й рязко се вдигна.

— Не искате да бъдете в шоуто? Моля ви, не позволявайте на формулировката в договора да ви разубеди.

Той плъзна два пръста по китката й.

— Мислите ли, че мога да спечеля нещо наречено „Най-сексапилният мъж на планетата“?

— Аз… аз мисля, че имате спорен шанс. И това със сигурност ще изглежда добре за вашата актьорска кариера, не мислите ли?

Той притисна върховете на пръстите си към нежната кожа на китката й.

— Наистина не искам да бъде гледано на мен като на сексиграчка. — Освен от теб.

— Разбирам. Аз щях да се чувствам по същия начин. — Бузите й порозовяха. — Но не сте чули последните новини. Нашият продуцент, господин Бакъс, току-що обяви, че победителят ще получи един милион долара! Това със сигурност ще ви убеди да се включите в шоуто?

— Не съвсем. — Беше се концентрирал върху пръстите си. Да, ето! Не беше ли това пулс?

Тя му се намръщи.

— Не разбирам. Ако не сте заинтересован да спечелите титлата или паричната награда, тогава защо задавате въпроси за договора?

Да! Това определено беше пулс. Туптеше бързо под връхчетата на пръстите му. Най-накрая положително доказателство. Дарси Нюхарт бе жива. Жива!

— Господин Картрайт? — Тя издърпа ръката си от хватката му и го изгледа с объркан поглед. — Защо сте тук?

Той се усмихна бавно.

— Госпожице Нюхарт, тук съм заради вас.

Тя пое остро дъх и направи крачка назад.

— Господин Картра…

— Мисля, че се съгласихме да ме наричаш Адам.

— Аз… да, но може да придобиете грешна…

— И нормално, трябва да ми отговориш като ме поканиш да те наричам Дарси. Не мислиш ли?

— Нормално, може би, но това не е точно нормална…

— Права си. — Той пристъпи по-близо. — Има нещо специално, което се случва тук. Чувствам го. Ти не го ли усещаш?

Очите й се отвориха широко. Тя изглеждаше нервна и за момент той се почуди дали не я притиска твърде бързо. Развълнуваното й състояние можеше да е причинено както от желание, така и от страх.

Тя облиза устни.

— Аз…

— Това „да“ ли е? — Той докосна врата й.

— Аз… — Погледът й се спусна към устата му и тя отново облиза устни. — Не мисля, че ще е умно от наша страна да… имам предвид, аз съм режисьор на продукцията.

— Тогава ме режисирай. — Той обви ръка около врата й. Почувства меката й коса върху кожата си. — Кажи ми какво да направя. — Господи, искаше да я целуне. Но дали не я притискаше? Само едно надзърване в ума й, това е всичко, което щеше да направи. Само да надзърне.

Толкова бе лесно. Нахлуването му беше леко като бриз, умът й просто се разпростря като бляскаво бяло платно. Надникна в мислите й. Беше топла от желание. Копнееше за него. Аполон, богът на слънцето.

Отдръпна се назад изненадано. Тя мислеше, че прилича на бог? Да му се не види, трудно можеше да си се представи в този образ.

Лицето й пламна. Изглеждаше толкова сексапилна и възхитителна, че той избута всичките си съмнения настрани. Желаеше го. Прочете го в ума й. И това го накара да се почувства всемогъщ като бог.

Очите й се затвориха.

— Не мога…

— Не можеш да ме целунеш? — Той докосна леко с устни ъгълчето на устата й.

По тялото й се спусна трепет.

— Не мога да… устоя. — Дарси го сграбчи за раменете.

Уау, тя го искаше. Остин решително впи устни в нейните. Докосна всеки милиметър от меката им плът, докато ги моделираше със своите. Притисна я силно и ръцете й се заровиха в косата му, придръпвайки го още по-близо.