— Гарт Манли — обяви госпожа Стайн с доволна усмивка, отправена към Гарет. Усмивката й избледня, докато продължаваше надолу с останалата част от списъка. — Адам Картрайт, Никълъс Поулс, Джордж Мартинес и Сет Хауърд. Поздравления.

Докато стаята бръмчеше от викове на възбуда и стонове на поражение, Остин се наведе към Гарет и прошепна:

— Обади се на Шон и му кажи, че сме вътре.

Гарет кимна и извади мобилния си телефон. Фабио слезе от стола с гневно сумтене и се затътри към вратата. Още разочаровани мъже се изнизваха, докато останалите трима, които бяха избрани, се събраха около госпожа Стайн. Тя им даде документите, а след това закрачи към Остин и Гарет.

Гарет приключи разговора си и прибра телефона в джоба си.

— Предполагам, че поздравленията са в реда на нещата. — Госпожа Стайн ги изгледа тъжно. — Това са вашите договори.

— Благодаря ви. — Остин взе своя и погледна над него. — Госпожо Стайн, забелязахте ли нещо необичайно тази вечер?

Тя направи кисела физиономия.

— Цялата вечер бе абсурдна. Моите актьори са много талантливи, но не всички са подходящи за конкурс, наречен „Най-сексапилният мъж на планетата“.

— Какво можете да ми кажете за госпожица Дарси? — попита Остин. — Това нейната фамилия ли е?

— Наистина не знам. — Госпожа Стайн пристъпи по-близо. — ДВК законна телевизия ли е? Никога не съм чувала за тях.

— Да, законна е. В бизнеса е от пет години.

— Хмм. — Госпожа Стайн се намръщи, докато даваше договора на Гарет. — Сториха ми се малко странни.

— Да — съгласи се Гарет. — Тази лилава коса дойде малко в повече.

Тя махна с ръка, отхвърляйки твърдението.

— Работя с творчески натури през цялото време. Свикнала съм с това. Не, беше начинът, по който се държаха, а…

— Какво? — притисна я Остин.

— Ами… — Госпожа Стайн се огледа, снишавайки гласа си. — Първоначално бяха само две. Но след това станаха три. И когато преди малко пак надникнах, отново бяха само две. Никога не съм виждала жената с лилавата коса да влиза или да излиза, а вие?

Остин и Гарет си размениха погледи. Очевидно бе, че жената с лилавата коса, Ванда Барковски, се беше телепортирала, което означаваше, че тя определено е вампир.

— Не се тревожете за това, госпожо Стайн. Сигурен съм, че има просто обяснение.

Тя изсумтя.

— Не съм глупава, господин… Картрайт.

Гарет докосна рамото й.

— Опитайте се да не се разстройвате, госпожо. Държим всичко под контрол.

Тя му се усмихна.

— Благодаря на Бога, че Националната сигурност е в способни ръце като вашите.

Но не и в моите?

— Аз ще тръгвам. — Остин кимна на госпожа Стайн и Гарет. — Лека нощ.

Докато Остин чакаше асансьора, набра номера за информация на мобилния си телефон.

— Дигитален видео канал в Бруклин. — Той извади бележник от джоба на сакото си и записа номера. — Благодаря ви.

Остин изчака, докато излезе от сградата и тръгна надолу по оживения тротоар, преди да направи следващото обаждане.

— ДВК — отвърна рецепционистка с носов глас. — Ако не сте дигитални, сте невидими.

Е, това имаше смисъл… ако си нежив.

— Закачлива фраза.

— Тъпо е, но трябва да го казвам, когато вдигам телефона. Така че, какво искате?

— Името ми е… Деймиън и трябва да предам съобщение, нека погледна… по дяволите, не мога да разчета почерка. Дарси нещо си. Тя е новият режисьор на някакво риалити шоу.

— О, имате предвид Дарси Нюхарт?

Бинго.

— Да, точно така. Тя там ли е?

— В момента не. — Рецепционистката замълча. — Утре вечер със сигурност ще бъде тук. Ще се явявате на прослушване?

— Да, мисля да го направя.

— Ами, прослушването ще бъде утре вечер и в петък вечерта, като ще започне в десет часа. Добре е да дойдете тук по-рано. Очакваме много кандидати.

— Ще го направя. Благодаря. — Остин прибра телефона си. Дарси Нюхарт. Бе постигнал напредък. Качи се в колата и се отправи към офиса. Ема беше там, над полицейските доклади, докато следеше ДВК на екрана на компютъра си.

Той отиде направо на бюрото си и започна да търси информация за Дарси Нюхарт. Появи се списък със заглавия от вестник. Той се взря в заглавията, зашеметен. „Изчезнала местна репортерка“, „Къде е Дарси?“, „Репортерка беше убита“.

Пръстите на Остин се вцепениха, когато кликна върху първия доклад. Дата: 31 октомври 2001 година. Преди четири години на Хелоуин. По това време бе разпределен в Прага. Място: вампирски клуб „Зъби на съдбата“ в Гринуич Вилидж. Място, на което децата се преструваха на вампири. Някои от децата си спомняха, че са видели Дарси и оператора й да излизат през задния изход. Никой не бе видял Дарси отново.

Това беше лошо. Остин кликна на следващия доклад. Три дни по-късно, Дарси все още липсвала. Операторът бил намерен, да се крие в парк „Батъри“ изпълнен със страх да не бъде открит. Бил настанен в психиатричната болница „Шейди Харбър“, бърборещ, че Дарси е била отвлечена от вампири.

Това беше наистина лошо. Хватката на Остин върху мишката се затегна, докато кликваше върху последния доклад. Снимката на Дарси се появи на екрана. Изглеждаше по същия начин, както сега, но за четири години може би бе нормално да няма голяма разлика. Вече били изминали две седмици от изчезването й. Тялото й никога не било открито, но в близост до клуба бил намерен окървавен нож, захвърлен до локва кръв. Властите решили, че най-вероятно е мъртва.

Мъртва? Но това означаваше, че сега е вампир.

Глава 5

Остин приключи с проучването на Дарси Нюхарт. Тя беше родена в Сан Диего, най-голямата от три дъщери. В момента на изчезването си е била на двадесет и осем години. Беше ли продължила да старее или бе останала на двадесет и осем години завинаги?

Той се зае да разследва двете й придружителки. С името Ванда Барковски не постигна никакъв резултат, но беше открил свидетелство за раждане за Маргарет Мери О’Брайън от 1865 година. Родителите й бяха емигрирали от Ирландия по времето на Големия картофен глад7. Маги беше осмото от дванадесет деца, макар че само седем от тях бяха доживели до десетгодишна възраст. Бедното момиче бе имало труден живот. Надяваше се сега да е по-добър за нея.

Кръв господня, какво си мислеше той? Тя беше вампир. Синтетичната кръв бе налична само от осемнадесет години. Съществувала е дълго време, като е нападала хора. Не трябваше да чувства никакво състрадание към тези чудовища.

През щорите на прозореца нахлу слънчева светлина, хвърляйки набраздени сенки по бюрото му. Той се запъти към прозореца, за да погледне навън. Тротоарът беше оживен с ранобудни хора. Улиците се пълнеха с камиони и пикапи за доставки. А Дарси… дали гледаше изгрева или се беше прикрила, мъртва за света?

Той събра бележките си и снимките и тръгна с колата към телевизионната станция в Куинс, където Дарси бе работила. След като показа значката си, той слуша началника да говори за Дарси около час. Всички там я обичаха. Някои все още упорито вярваха, че тя е жива. Остин обеща да даде най-доброто от себе си, за да реши загадката на нейното изчезване и си тръгна с кутия пълна с копия на видеозаписи от старите информационни бюлетини на Дарси. Той прибра кутията в багажника и подкара към апартамента си в Гринуич Вилидж.

Настани се на дивана с бира и сандвич и започна да гледа старите репортажи на Дарси. Очакваше да са скучни, но тя го накара да се усмихва и смее с побърканите ситуации, в които попадаше. Той гледаше опита й за интервю с бременния хипопотам в зоологическата градина в Бронкс, когато най-накрая заспа.

И сънува Дарси.

Като се събуди, телевизорът го поздрави с прашене и снежинки. Изключи го заедно с видеото, отбелязвайки колко е часът. Шест и четиридесет следобед. По дяволите. Щеше да закъснее за всекидневните нощни срещи в седем часа. Обади се в офиса, но Шон го изненада, като му каза да си вземе няколко дни почивка.

— Вече подписа ли договора? — попита Шон.

— Не, сър. Ще се погрижа за това. — Остин затвори и зарови из документите си докато не намери договора от ДВК. Странен параграф се наби в очите му. Защо да не попита Дарси за това? Все пак знаеше къде ще бъде тя през нощта.

Прослушването за ДВК беше насрочено да започне в десет вечерта, така че Остин пристигна в девет. Той плъзна два заострени кола във вътрешния джоб на якето си. Това и сребърното разпятие под ризата му щяха да са достатъчни за защита.

Той се поколеба пред входа. Неоновите букви ДВК светеха над главата му. Действай нормално, предупреди се той. Ти не знаеш, че вампирите съществуват. Ти си глупав невинен човечец. Аха, чувстваше се като овца, влизаща в бърлогата на лъв.

Остин бутна вратата и влезе. Декорът във фоайето беше драматичен, направен в нюанси на черно и червено. Няколко мъже се излежаваха в червени кожени столове. Погледнаха го и се намръщиха, а той се отправи към рецепцията. Момичето бе облечено в тон със стаята — с черни дрехи и червен шал около врата. Дори косата й беше боядисана черна с блестящи червени кичури. Тя оформяше лакираните си в червено нокти с пиличка.