— Номер едно трябва да е Гарт Манли. — Маги намери неговата снимка и я подаде на Дарси.

— Съгласна съм. А номер две трябва да е… — Ванда се протегна за снимка. — Ето го — Аполон, богът на слънцето.

Маги се изкиска.

— Името му е Адам. — Дарси грабна снимката от Ванда. Адам, като първия мъж. В главата й изникна картина — Адам Олаф Картрайт, лудуващ в Райската градина, носещ единствено препаска. Не, нека бъде смокинов лист. Много голям смокинов лист. Такъв, който ще отлети при най-лекия бриз.

По дяволите! Толкова ли абсурдно повърхностна беше, че да бъде зашеметена от великолепно тяло, красиво лице с трапчинки и чифт пленителни сини очи? Тя погледна към снимката му. Е, явно, да.

С тих стон, тя призна, че това бе нещо повече от моментна похот. Адам Олаф Картрайт притежаваше повече от страхотна външност. Тя бе усетила неговата интелигентност, доброта, честност и сила.

— Изчерви се отново — предупреди я Маги внимателно.

Дарси седна с въздишка.

— Това е невъзможна ситуация. Знаете го.

— Може би не е. — Ванда се облегна назад в стола си. — Чувала съм истории за дами, които държат смъртен мъж като сексиграчка.

Дарси трепна.

— Никога не бих могла да направя такова нещо.

— И този вид връзки не траят дълго — добави Маги.

— Съжалявам, Дарси. Ще спрем да те дразним за това.

— Добре. — Тя остави снимките на Гарт и Адам настрани, а след това започна да рови из останалите. — Какво мислите за Джордж Мартинес и Никълъс Поулс? — Тя извади снимките им.

— Стават. — Маги избра още един. — И този също беше добър. Сет Хауърд.

— Чудесно. Значи сме готови. — Дарси започна да рови в папката си за мобилния телефон. — Ще се обадя на Грегори, за да дойде да ни вземе. — Тя го завари в колата му и той прецени, че ще пристигне след петнадесетина минути.

Ванда стана.

— По-добре да се телепортирам вкъщи. Гладна съм, а Гарт Манли изглежда доста вкусен.

— Тръгвай. — Дарси бързо й връчи телефона. — О, и се опитай да убедиш останалите дами, да участват в шоуто с теб.

— Ще се опитам. — Ванда сви рамене. — Но ако са се карали през цялото време, няма да са в настроение да ме изслушат.

— Още нещо — продължи Дарси. — Закълни се, че няма да им кажеш, какво сме правили тази вечер. Трябва да е изненада, че ще има смъртни в шоуто.

Ванда сбърчи нос.

— Каква изненада би било това? Можем да ги подушим от една пресечка разстояние.

— Погрижила съм се. — Дарси събра снимките на всички отхвърлени кандидати в спретната купчинка. — Когато работех в Роматех се случи двама вампири да изгубят контрол. Те ухапаха някои от смъртните служители.

— О, спомням си — каза Маги. — Роман беше бесен.

Дарси кимна.

— Напълно провалиха мисията му да направи света сигурен и за смъртни, и за вампири. И фактът, че това се случи на собственото му работно място, бе много смущаващ.

— И какво направи той? — попита Ванда.

— Първо, предложи безплатна синтетична кръв на всички служители вампири. Това вършеше работа за известно време, но после нападенията започнаха отново. Роман се страхуваше, че смъртните ще го съдят и това ще да доведе до привличане на вниманието към света на вампирите. Затова създаде пластмасова гривна за глезен, покрита с някакъв химикал, който напълно прикрива миризмата на смъртните. Работи като отблъсква вампирите. Когато не усещат миризмата на смъртните, не се изкушават да ги нападнат.

— Ще използваш гривните за глезен в шоуто? — попита Маги.

— Да. Смъртните ще бъдат в безопасност. И ще бъде невъзможно да ги разкрият.

Ванда наклони глава, докато размишляваше.

— Въпреки всичко вампирите могат да разберат кой е смъртен като проникнат в умовете им.

— В шоуто няма да бъде позволено четенето на мисли или контролът над ума — обясни Дарси. — Това ще бъде включено в договорите за вампирите. — В противен случай, никога няма да успеем да проведем справедлив конкурс.

— Има логика. — Ванда набра домашния номер на Грегори. — Трябва да тръгвам. Миризмата от тези мъже, надолу по коридора ме настървява. — Тя направи пауза и после каза в телефона: — Лейди Памела, ще задържиш ли? Ще продължиш ли да говориш?

Дарси задържа телефона, докато Ванда изчезна напълно, а след това го прибра в папката си.

На вратата се почука и госпожа Стайн надникна. Тя огледа стаята.

— Къде… — Тя погледна назад към празния коридор. — Мислех, че сте три.

— Да. — Дарси се усмихна и бързо смени темата. — Взехме своето решение. Това са петимата мъже, които искаме. — Тя подаде петте надписани снимки.

— Добре. — Госпожа Стайн пристъпи леко напред, за да вземе снимките.

— Тук имам някои инструкции и договорите, които трябва да подпишат. — Дарси извади документите от папката си.

Госпожа Стайн ги взе.

— Ще ги дам на бедните… ъъъ, късметлиите.

— Благодаря ви. Те ще трябва да върнат подписаните договори в рамките на пет дни, за да можем да се придържаме към графика. Ако нямате нищо против, ще бъде по-лесно за нас, ако ги върнат тук. Маги ще дойде вечерта на петия ден, за да ги вземе.

— Много добре. — Госпожа Стайн излезе от стаята.

Дарси заобиколи масата.

— Имаме нужда от художник, който да нарисува портретите на всички претенденти. Смяташ ли, че можеш да ми намериш художник-вампир?

— Предполагам. Ще погледна в Черните страници.

— Добре. Уведоми ме, ако намериш. Имам специални инструкции за него.

Очите на Маги се разшириха.

— Да не би това да е още някаква изненада?

Дарси се усмихна.

— Може би.



Тълпата в чакалнята се стопи до около двадесет нервни мъже. Остин реши, че тези, които си бяха тръгнали по-рано, моментално са били отхвърлени от госпожица Дарси и нейните… приятелки… Положението го дразнеше. Защо една интелигентна, красива жена като нея се мотаеше с вампири?

Той се отправи към каната за кафе и кимна с глава към Гарет, за да се присъедини към него. Сипа малко кафе в стиропорена чаша, а след това започна да си играе с розовите и сините пакетчета захар, докато чакаше.

Гарет спря до него и си наля чаша кафе.

— Мисля, че съм вътре — прошепна Остин. — А ти?

— Така смятам. — Гарет хвърли поглед назад, когато покрай тях мина един нисък, закръглен мъж, който приличаше на планински трол. — За наш късмет, конкуренцията не е особено голяма.

— Мислиш ли? — Остин изскърца със зъби. Гарет не осъзнаваше ли, че госпожа Стайн манипулира прослушването, за да ги накара да изглеждат добре? — Какво ще кажеш за трите… жени?

— Те определено са… нали знаеш.

И трите?

— Не, онази в синия костюм е нормална. — По-скоро изумителна, но тя определено беше жива.

Гарет изсипа малко сметана на прах в кафето си.

— Не мога да се съглася.

Нервите на Остин се опънаха. Той сниши глас:

— Влязох в ума й. Тя мислеше за слънце, плажове и за семейството си.

— Наистина ли? Аз не можах да вляза в ума на никоя от тях.

— Не си силен, колкото мен. Без да се обиждаш.

— Няма. Но дори и така да е, бих могъл да се закълна… — Гарет спря, когато планинският трол дойде за кафе.

Остин заговори по-високо.

— Не мисля, че се познаваме. Аз съм Адам Картрайт.

— Гарт Манли. — Гарет разтърси ръката му.

— Аз съм Фабио Фуничело — изгрухтя планинският трол, докато изсипваше пет пакетчета захар в кафето си.

— Приятно ми е да се запознаем. — Остин се отправи към празния ъгъл на стаята, следван от Гарет. — Та какво казваше?

Гарет се огледа, за да се увери, че никой не може да ги чуе.

— Когато бях в конферентната зала, можех да видя отражението си в прозорците с изглед към улицата.

— Е, и? — В корема на Остин се загнезди тежък възел.

Гарет сниши гласът си до шепот.

— Дамите нямаха отражение. Нито една от тях.

Хладна тръпка се спусна по гърба на Остин. Мамка му.

— Това не е категорично доказателство. Може да е въпрос на осветление, местоположение и куп други фактори.

Гарет сви рамене.

— Може и така да е, но се обзалагам, че и трите са… няма да се чувстват удобно без ковчег.

Коремът на Остин се сви на топка. Кафето остави горчив вкус в устата му и той постави чашата на съседната маса. Не можеше да е вярно.

— Не, чакай. Шон каза, че една дама се е обадила в тази агенция следобед. През деня. Това трябва да е била Дарси. — Тя трябваше да е жива.

— Моля за вашето внимание! — Гласът на госпожа Стайн звънна и стаята се умълча. — Петима мъже бяха избрани за риалити шоуто „Най-сексапилният мъж на планетата“. Ако сте сред избраните, моля, останете тук, за да ви дам вашите договори.

Докато тя мълчеше, атмосферата в стаята се изпълни с напрежение. Мъжете разхлабиха вратовръзките си. Юмруците бяха стиснати в очакване. Фабио се покатери на един стол, така че да може да вижда.