Керелин Спаркс - Вампирите и градът

Тя беше смъртна. Слава богу! Остин бавно осъзна, че стои там с глупава усмивка на лицето. Но защо не? Бе намерил мистериозната жена и тя бе смъртна. Трябваше да е. Бе влязъл в ума й толкова лесно и веднъж щом бе там, мислите й избухнаха като лъчи от слънчева светлина. Мислеше си за топъл пясък, плажен волейбол и смеха на сестра си. Никой вампир не би имал подобни мисли.

А другите две жени? Ниската с тъмната коса определено беше вампир. Той я разпозна от паркинга пред ДВК. И можеше да се обзаложи, че тази с лилавата коса също е нежива. Тя имаше крещящ външен вид и гладен блясък в очите. Погледът му едва докосна другите две жени, преди да се върне на прекрасната жена в синьо. Запази силата си внимателно фокусирана върху нея, така че другите жени да не го разкрият.

Тя най-накрая проговори, гласът й бе тих шепот.

— Аполон.

— Ъх? — Той наклони глава, опитвайки се да дешифрира какво има предвид. Картините в главата й все още бяха фокусирани върху плажа. Тя мечтаеше топлината на слънцето да гали кожата й. Лицето й бе зачервено, гърдите й се надигаха с всеки поет дъх. Разтърсен, той осъзна, че тя щеше да изглежда по същия начин, ако правеше любов с нея. Прилив на кръв се спусна към слабините му и за секунда си представи как я дърпа върху масата и я целува докато устните й станат подути и червени. И тогава той… какво? Не можеше да направи нищо с една или може би две вампирки в стаята.

Защо бе тук с тези две неживи жени? Беше ли пленничка? Дали я изнудваха или заплашваха член на семейството й, за да я принудят да сътрудничи? Двете продължаваха да шепнат и да се побутват. Дали бе под техен контрол? Но госпожа Стайн му бе казала, че госпожица Дарси е шефът.

Нуждаеше се от повече информация. Трябваше да спечели доверието й. И взирайки се в нея с голяма издутина в панталоните си, не бе начинът да го направи. Той постави снимката на масата пред нея. Сиво-сините й очи се сведоха надолу, а после се върнаха на лицето му.

— Може ли? — Той издърпа един черен кожен стол от масата и седна, пред нея.

Мислите й се плъзнаха в главата му. Той не иска да стои там и да ни гледа отгоре, както другите мъже. Не, той седна на нивото на очите ми. Колко мило и внимателно от негова страна.

Мило и внимателно. По дяволите, той просто криеше ерекцията си.

— Как сте, дами? Аз съм… Адам Олаф Картрайт.

Тази с лилавата коса сбърчи носа си.

— Олаф?

— Да. — Остин знаеше, че най-успешните лъжи са тези, които включват възможно най-много истина. — Кръстен съм на дядо ми, татко Олаф. Най-добрият рибар в Минесота. Моите любими спомени са как ходя на риболов с него. — Остин хвана някои мисли, идващи от красивата госпожица Дарси. Той обича семейството си. На открито. И простите удоволствия в живота.

Ниската се прозя.

— Обичаш ли да убиваш риба?

— Наслаждавам се на самия риболов, на очакването от това какво може да се случи. Ако не се нуждаех от рибата за ядене, я пусках обратно във водата. — Чу още мисли, идващи от госпожица Дарси. Той е търпелив и състрадателен. И толкова красив. Мили боже, тя наистина го харесваше.

Жената с лилавата коса се наведе към нея и прошепна:

— Той е скучен.

Остин знаеше, че не е скучен за госпожица Дарси. Също така разбра, че другите жени я наричат просто Дарси.

— Мога ли да попитам как се казвате?

— Предполагам — отвърна ниската. — Аз съм Маргарет Мери О’Брайън, асистент-режисьор. Всички ме наричат Маги.

— Ванда Барковски. — Жената с лилавата коса вдигна ръка, показвайки дългите си лилави нокти.

Той отмести погледа си към жената в синьо.

— А вашето?

Тя въртеше писалката между пръстите си.

— Дарси.

— Това първото ви име ли е или фамилията?

— Фамилията — прошепна тя, докато другите две казаха „Първото“. Окото й трепна, а ръцете й стиснаха химикалката още по-силно.

— Кое от двете? — попита той меко. Бедното момиче бе изнервено. Защо? Дали беше, защото е принудена да прави компания на вампири?

Тя пое дълбоко дъх и внимателно остави химикалката на масата.

— Имате ли опит в актьорството?

Той се закани да изрецитира списъка с лъжите, които си беше подготвил, но промени решението си.

— Не, нямам никакъв опит.

Той е честен мъж. И интелигентен. Мислите й проникнаха в главата му, последвани от прилив на вина от собствената му съвест. Честен? Той дори не й бе казал истинското си име. И колко интелигентен би могъл да бъде, щом идваше на прослушване за риалити шоу? Освен това, тези жени нито изглеждаха, нито се държаха като жестоки убийци. Той беше разпитал другите кандидати, след като бяха излезли от конферентната зала и никой не бе наранен по някакъв начин. Може би беше вярно това, което бе казала Шана? Че всъщност съществуват два вида вампири — безобидни и насилници?

Не, не бе готов да го приеме все още. Дори и така да беше, това изглеждаше като загуба на време. Ема имаше право. Способностите му щяха да бъдат по-полезни в Сентрал парк, в лова на вампири, които нападаха хора и се хранеха от тях. И когато успееше да хване едно от тези създания, можеше да го разпита за Шана.

— Страхувам се, че прослушването ми беше грешка. Съжалявам, че загубих времето ви.

Той хвърли един последен поглед на госпожица Дарси, докато ставаше. Бедната красива сладурана. Която и да бе тя, нямаше да се откаже от нея. Може би бе в опасност и се нуждаеше от помощта му. Щеше да започне да я разследва веднага. Той тръгна към вратата.

— Почакайте!

Остин се обърна. Тя се изправи.

— Вие… вие всъщност не се нуждаете от опит. Не се нуждаете дори от талант. Това е риалити шоу.

Той не можа да се сдържи и се усмихна. А когато тя се усмихна срамежливо, знаеше, че е изгубен. И какво, ако това бе загуба на време? Шон му беше наредил да участва в шоуто.

Тя му хвърли умолителен поглед.

— Бих искала да участвате в шоуто.

Бих искал да те целувам, до безпаметност.

— Мога да го направя.

Тя въздъхна облекчено и се усмихна.

— Добре.

О, ще бъде добре. Погледът му се плъзна надолу до ханша й, а след това се върна обратно на лицето си.

— По-скоро прекрасно.

Очите й се разшириха.

— Аз… ще поддържаме връзка.

— Сигурен съм, че ще е така. — Остин издиша, докато излизаше от стаята. Наистина възнамеряваше да има връзка с нея.

И то много скоро.

Дарси пое дълбоко дъх и се опита да успокои препускащото си сърце. Адам Олаф Картрайт — само мисълта за него караше сърцето й да тупти абсурдно бързо. Тя се протегна към снимката му с треперещи пръсти. Мили боже, можеше да види трапчинките му на снимката. И красивия тюркоазносин цвят на очите му.

— Добре ли си? — попита Маги. — Едва говориш.

— Ами… нещо подразни гърлото ми.

— Наистина ли? — Ванда я изгледа весело. — Бих могла да се закълна, че дразнението е малко по на юг.

Маги изпухтя.

— Света Дево! Няма нужда да си груба.

— Няма нужда и да отрича. — Ванда се изправи и протегна. — Признай си, Дарси, падаш си по този мъж.

Дарси поклати глава.

— Просто съм уморена. Интервюираме утайката на мъжкото население в продължение на четири часа.

— За утайката си права — Маги се прозя отново. — Но ти се изчерви.

Дарси започна да си вее със снимката му.

— Тук е горещо.

— На мен не ми е горещо. — Ванда погледна към Маги. — А на теб?

— Не. Всъщност си мислех, че е малко хладно.

— Достатъчно, вие двете. — Дарси подреди всички снимки на масата. — Трябва да изберем петимата най-добри мъже.