Керелин Спаркс - Вампирите и градът

— Осем и двадесет вечерта, бял мъж, метър и осемдесет, осемдесет килограма, около двадесет и пет годишен, излиза от бяла Хонда Сивик — промърмори Остин Ериксън в мини магнетофона. Той коригира сгъваемия нощен обектив на бинокъла си и го увеличи върху обекта от другата страна на паркинга. Човекът не изглеждаше въоръжен. Нещо повече, носеше една огромна чаша ароматно кафе и плик с понички. Късметлийско копеле. Обикновено, това щеше да се сметне за… е, нормално. Но тук бе паркингът на Дигиталния вампирски канал. Нищо не беше нормално. Особено след залез-слънце. Остин смени бинокъла си с 35-милиметрова камера и хвърли още един поглед към мъжа.

— Обектът е човек. Влиза.

Човекът носеше закуска в ДВК? Не осъзнаваше ли, че самият той можеше да е закуската? През паркинга премина сноп от светлина, след което бавно изчезна, когато вратата се затвори. Отново стана тъмно. Остин бе паркирал черната си Акура1 в сенчестия ъгъл на този паркинг в Бруклин. Големият склад, в който се намираше ДВК, беше тъмен, а всички прозорци — затъмнени. Само три букви — ДВК — блестяха във флуоресцентни червени светлини над входната, лакирана в черно врата.

Остин остави камерата си на съседната седалка с въздишка. Предполагаше, че човекът ще бъде в безопасност. Наблюдаваше станцията на вампирската телевизия в продължение на четири нощи и всяка вечер няколко мъже се осмеляваха да влязат вътре. Стигна до заключението, че ДВК действително бяха наели на работа една шепа смъртни. Дали бедните глупаци знаеха, че работят за демонични същества? Дали умовете им се контролираха? Може би вампирите предлагаха някакви страхотни условия за ползване на зъболекарски услуги. Каквито и да бяха техните причини да бъдат там, Остин можеше да потвърди, че всички хора си тръгваха около пет часа сутринта все още живи и очевидно в добро здраве. Беше странно, но имаше много странни неща в света на вампирите.

Бе научил за съществуването им преди около шест седмици, когато служителят на ЦРУ Шон Уилън го бе прехвърлил в операция „Колове“. Шон му беше обяснил какви покварени убийци са тези вампири, така че Остин бе нетърпелив да защитава невинните. Очакваше действие, много акции, забиване на дървени колове в гадни зелени същества с гниеща плът и набръчкани чела. Вместо това, той се оказа забит пред телевизионния канал, където вампирите изглеждаха и действаха твърде много като хора.

Всъщност, единственият начин, по който Остин можеше да различи човек от вампир, бе да го види през 35-мм камера. И живите и неживите се виждаха на дигитална камера, но вампирите не можеха да се видят на 35-мм камера по същата причина, поради която никога не се виждаха в огледалото. Образът им не можеше да бъде отразен.

Остин премести камерата на пода пред седалката.

Останалата част от оборудването бе там: очила за нощно виждане, дигитална камера с нощни лещи, Глок със сребърни куршуми, лаптоп и новият му любимец — CV-3 видео вюър. Боже, обичаше да работи за ЦРУ. Имаше най-готините неща.

Също така бе снабден с кутия от дървени колове. Произведена в Китай от компания, специализирана в изработването на пръчици за хранене. Кутията седеше на задната седалка на колата му, отворена и готова за извънредни ситуации.

Той отвори лаптопа си на съседната седалка и въведе тайната честота за получаване на телевизионен сигнал от ДВК. Екранът се фокусира. Добре, вампирските новини все още вървяха. И бяха свободни за достъп. Те естествено приемаха, че никой не би могъл да разбере за тайните им телевизионни предавания и не бяха поставили защита около апаратурата си. Показателно за това, което Остин считаше за най-очевидната им слабост. Тяхната арогантност. Той пъхна десетте гигабайта флаш памет и започна да записва.

Това бе неговата мисия — да наблюдава ДВК, да събира информация и най-важното, да научи местонахождението на дъщерята на Шон, която бе държана като затворник. За последен път бяха видели Шана преди осем дни в Сентрал парк. Тя бе заобиколена от армия от шотландски вампири. Според Остин, изглеждаше като пленник по собствено желание, но Шон настояваше, че са й промили мозъка. Тъй като бяха ужасно числено превъзхождани, „Коловете“ се принудиха да се оттеглят и да оставят Шана Уилън.

Шон побесня. Той наблюдаваше градската къща на Роман Драганести всяка нощ, но досега нямаше и следа от дъщеря му. Бе наредил на Гарет да наблюдава Руското сборище в Бруклин. Алиса следеше Роматех Индъстрис. Новото момиче, Ема, бе на пост пред офиса в Мидтаун и претърсваше полицейските доклади за каквато и да е следа, сочеща към вампирско участие. А Остин наблюдаваше ДВК — сградата и предаванията.

Той сложи CV-3 видео вюъра. Специалните очила му позволяваха да не гледа към екрана на компютъра си непрекъснато. Продължи да наблюдава паркинга, докато изображението от ДВК се проектираше върху виртуален екран пред очите му.

Според говорител на ДВК, Руското сборище бе в смут. Някои от мъжките членове на сборището отказваха да приемат две жени като господари. Можеше да избухне гражданска война. Остин се усмихна на себе си. Нека гадните вампири да се избият един друг.

Наля чаша кафе от термоса си. Скъпоценният кофеин бе като инжекция с наркотик и той си пожела тази да бъде вкусна. Би било хубаво и ако имаше няколко закуски. Трябваше да конфискува поничките на онзи мъж за доказателства. Докато отпиваше, започна реклама. Една секси жена твърдеше, че вкусната й напитка е с ниско съдържание на холестерол и кръвна захар. Кръв Лайт.

Остин се задави, пръскайки кафе по целия си волан, преди да успее да преглътне. По дяволите, демонска диетична храна? Той грабна една стара салфетка, за да забърше бъркотията. Следваше предаването за вампирски знаменитости, водено от Корки Кърант. Огледа гърдите на водещата. Това трябваше да са импланти.

Вниманието му бе отвлечено, когато на екрана до главата на Корки се появи снимка. Снимка на Драганести.

— Никога няма да повярвате! — възкликна Корки с усмивка. — Най-желаният ерген в Америка ще се жени! Да, Роман Драганести, господарят на вампирското сборище на Източното крайбрежие, изобретателят милиардер, създателят на синтетичната кръв и фюжън кухнята и главен изпълнителен директор на Роматех Индъстрис, обяви своя годеж. И никога няма да повярвате, коя е късметлийката! Останете с нас!

Започна друга реклама, тази бе за специална вампирска паста за зъби, гарантираща избелване на зъбите или връщане на парите. Остин се чудеше, дали вампирките домакини крещят с изцъклени очи, защото супер ергенът Роман Драганести се жени за друга. Всичко звучеше твърде странно. Можеха ли всъщност вампирите да се влюбват? И къде щяха да кажат брачните си обети? Със сигурност демоните не ходеха на църква. И как биха могли да обещаят „докато смъртта ни раздели“, след като вече са мъртви?

Едно нещо бе сигурно. По-добре булката да не е Шана Уилън. Шон щеше да побеснее. Буквално. Той вероятно ще взриви камион с С4 в Горен Ийст Сайд, където се намираше градската къща на Драганести.

Предаването на Корки се завърна. Показаха друга снимка.

— О, гадост. — Остин направи гримаса. Беше снимка на Драганести и Шана Уилън заедно.

— Можете ли да повярвате? — изписка Корки. — Роман Драганести се жени за смъртна!

По дяволите. Остин махна CV-3 видео вюъра и го сложи до лаптопа си. Това бе възможно най-лошата новина. Той простена, наведе се напред и блъсна челото си във волана. Шон щеше да иска да отвърне на удара. А имаше само петима агенти в екипа на операция „Колове“. Те бяха твърде малко, за да направят нещо открито. И все още не знаеха къде е Шана. Проклетият Драганести я криеше.

Остин бе твърде напрегнат, за да остане в колата.

Трябваше да направи нещо. Флашката все още записваше, а за да продължи не бе необходимо неговото присъствие. Огледа паркинга. Имаше тридесет и седем автомобила и повечето от тях принадлежаха на неживи. Ако запишеше номерата им, можеше да научи техните имена и да започне съставянето на база данни от известни вампири.

Той грабна дигиталния си фотоапарат и излезе от колата. Почти бе свършил със снимките на регистрационните номера, когато ярка светлина от фарове проряза тъмнината. В паркинга навлезе друг автомобил. Черен Лексус седан с четири врати.

Придържайки се ниско, Остин се стрелна от прикритието на една кола към следващата, докато не намери ясна гледка към мястото, където бе паркиран Лексуса. Той увеличи обектива на камерата върху нюйоркския регистрационен номер и тихо щракна.

Шофьорската врата се отвори и се появи висок мъж, облечен в скъп костюм. Остин го засне. Тогава и съседната врата се отвори и оттам излезе млада жена. Млада, задникът ми. Остин, стисна зъби, докато правеше нейната снимка. Тя може и да се обличаше като тийнейджърка с карирана пола и мрежести чорапи, но ако бе вампир, би могла да е по-стара от земята.

За съжаление, нямаше как да разбере дали те са смъртни или неживи с дигиталния си фотоапарат. Нуждаеше се от 35-мм камера. Той се хвърли обратно към колата си, скривайки се в сянката на висока тухлена стена. След това чу третата врата на автомобила да се затваря. Той заобиколи голям джип и съзря руса коса. Последният път, когато беше видял Шана, тя бе блондинка. Възможно ли е? Той се приближи леко, като остана приведен. Ченето му увисна. Това не беше Шана.