— Тя е тук, Тайгър. Това е достатъчно — изръмжа Валиант.

— Беше инцидент — опита се да бъде логичен Тайгър. — Някой от наша страна е прецакал нещата, грешката е наша. Не осъзнавахме какво се е случило, докато тя не се появи. Беше първата, пристигнала след управителя на кетъринг фирмата. Това е Тед Армстронг. Той е бил няколко пъти преди тук и щом погледна картата, разбра, че не е наред. Веднага се свързахме с портала, но те ме информираха, че бусът вече е влязъл. И ето, всички сме тук. Хайде, Валиант, достатъчно я изплаши. Какво каза Джъстис за опита ни да се впишем в обстановката? Спомняш ли си този разговор? Бог ми е свидетел, че аз го помня. Не е учтиво да плашиш до смърт хората.

— Нали наистина няма да я нарани? — Тед звучеше доста напрегнато. А това говореше много, тъй като шефът й винаги оставаше хладнокръвен, когато беше под напрежение. — Искам да кажа, Исусе! Това беше шега, нали?

Тайгър тихо изруга.

— Сигурен съм, че се е пошегувал — тонът му изобщо не звучеше убедително на Тами. — И така, какво ще кажеш, Валиант? Тя може да се успокои малко и да си тръгне, ако ти просто се отдръпнеш. Би ли обмислил отново предложението ми да дойда и да я взема? Това ще отнеме само секунда. Просто се втурвам вътре, грабвам я и веднага изскачам навън.

Валиант изръмжа и погледът му се върна към Тами. Тя преглътна, премигна. Пак дишаше нормално. Всички функции на тялото й бяха под контрол, само крайниците й бяха все още вдървени. Като продължаваше да се взира в лицето й, мъжът — звяр спря на около шест стъпки от нея. Това е напредък, нали?

Боже, надявам се!

Младата жена раздвижи устни, устата й наистина се отвори. Опита да се извини за постъпката си, но не излезе никакъв звук. Дявол да го вземе. Винаги си бе мислила, че ще реагира по-различно в стресова ситуация. По принцип бе природно интелигентна и имаше готов отговор за всичко. Бе си спечелила репутацията на непоколебима, независимо колко опасни бяха обстоятелствата. Очевидно не съм била права, призна си тя. Когато съставяше най-лошите сценарии, никога не бе включвала в тях мъже — зверове с остри зъби или котешки очи, които надаваха вой.

— Отдръпнете се — предупреди Валиант. Вдиша дълбоко, погледът му все още бе съсредоточен в Тами. Той направи още една крачка към нея.

— Валиант! — извика Тайгър, човекът с дълбокия глас. — Веднага спри! Не я приближавай! Не го прави, по дяволите!

Валиант извърна рязко глава, за да погледне мъжа, острите му зъби блеснаха, когато изръмжа застрашително към него. Ревът му прозвуча съвършено зловещо, преди да се фокусира отново върху Тами.

— Давай — настоя Тед. — Ти си огромен почти колкото него. Спаси я!

Тайгър произнесе следващите думи с нежелание:

— Не мога. Ще ме убие веднага. Той е един от най-свирепите кучи синове, които живеят в Резервата. Точно затова е тук и поради тази причина Джъстис купи мястото. Има наши събратя, които не са настроени съвсем доброжелателно към хората. Ако вляза вътре, нещата ще станат по-зле, защото тогава ще има възможност да убие двама души, а не само един.

— Застреляйте го — прошепна тихо някаква жена, но гласът й заглъхна.

— Не става — обясни друг мъж. — Все още нямаме оръжие с приспивателно.

— Използвайте пистолетите, които носите в кобурите си — нареди жената по-силно. — Не му позволявайте да я убие! Боже мой! Можете ли да си представите какво би означавало това за връзките с обществеността?

— Никой няма да стреля по него — спря ги Тайгър. — Валиант? — направи пауза. — Кажи ми, защо си толкова ядосан на жената? Тя е едно дребно същество. Затова ли е? Бориш се със своите инстинкти, защото я приемаш като плячка? Помисли си, Валиант. Това е невинна човешка жена. Тя не знае, че ако нахлуе в територията ти, означава обида за теб. Говори ми, дявол да го вземе! Само ми кажи какво става в главата ти.

Валиант извърна глава, като отново откъсна напрегнатия си поглед от Тами. Той затвори очи и си пое дълбоко дъх. После ги отвори рязко. Изгледа свирепо някой зад лявото й рамо.

— Няма да я убия.

— Благодаря на Бога — каза Тед и въздъхна.

— Искаше просто да я уплашиш ли? — облекчението в гласа на Тайгър бе очевидно. — Е, свърши си добре работата. Може ли сега да си иде?

Екзотичният поглед на Валиант отново се впи в Тами. Пое си още веднъж въздух и издаде дълбок, тътнещ звук. После отмести взор към Тайгър.

— Не. Тя остава. Ти върви.

— Знаеш, че не мога да го направя — обясни спокойно Тайгър. — Какво има, приятел? Какъв е проблемът?

Валиант изръмжа. Той пристъпи още една крачка към Тами, после още една. Тя спря да диша. Погледът на котешките му очи отново бе впит в нея. Изведнъж приклекна на четирите си крайника, подуши я и издаде звук, който тя не беше чувала преди. Не беше точно ръмжене, по-скоро грубо мъркане, но страшно. Той застана на ръце и колене пред нея.

— По дяволите — изруга Тайгър. — Валиант! Не го прави, човече!

Валиант вдигна рязко глава и погледна заплашително към Тайгър. Звярът бе достатъчно близо и Тами забеляза, че мирише на свежо, на нещо мъжко, което в действителност беше хубаво. Пое си дъх и задиша нормално, тъй като той не гледаше към нея.

Тя сведе поглед, огледа го и реши, че пак е голям, въпреки приклекналата му поза. Мъжът бе в дънки и тениска, но без обувки. Имаше огромни ръце и крака. Той се придвижи още по-близо и ако повдигнеше ръката си на няколко сантиметра, тя можеше да го докосне, но крайниците й бяха все още вдървени.

— Какво прави той сега? — изпаднал в паника, попита Тед.

— Не питай! — сряза го Тайгър. — Валиант! Хайде, човече! Какво правиш? Ти знаеш по-добре, че не бива, ако си мислиш това, което аз подозирам. Тя е дребно човешко същество и ти не искаш да го направиш.

Валиант примигна.

— Тя е разгонена.

— О, мамка му! — изруга Тайгър.

Валиант изръмжа.

— Да му се не види! — прокле силно Тайгър. — Тед, нали ти казах, да се увериш, че жените от персонала ти не са в овулация. Дискутирахме това, дявол да го вземе! Нищо чудно, че се държи като луд.

— Откъде можех да знам — изломоти Тед. — Знаеш ли колко много дела за сексуален тормоз ще получа, ако питам всеки път жените, които работят за мен, дали са в особения си период на месеца? Хайде де! И как, по дяволите, някой може да разбере, Тайгър?

Тайгър пак изруга.

— Ние знаем, Тед. Обясних ти, че можем да ги помиришем от километър разстояние, и ти казах, че някои от нашите хора реагират лошо на това. Спрямо нея аз съм срещу вятъра, но той не е. И ако твърди, че е в овулация — а повярвай ми, тя е — значи имаме проблем. Нищо чудно, че се държи по този начин. — Мъжът замълча. — Кой е бил на смяна, когато е влязла?

— Смайли — отговори тихо мъжки глас. — Той е примат и обонянието му не е толкова силно. Очевидно е пропуснал аромата й.

— Какво от това, ако е в овулация? И затуй той иска да я убие? — беше жената, която досега се бе обаждала. — Да не би да полудява като акулите, когато подушат кръв?

Тайгър помълча няколко дълги секунди.

— Тя не кърви. Като жена трябва да знаете разликата между менструация и овулация. Тя е в овулация. И той не иска да я убие. Иска да се размножава с нея.

— Благодаря на Бога! — жената се засмя облекчено. — Мислех, че ще я превърне в играчка за дъвчене и ще я разкъса на парчета.

— Марси! — извика Тед. — Как можеш да се смееш на това? Не е забавно. Всички си отдъхнахме, че не възнамерява да я убие. Но чу ли, какво предполага Тайгър? Трябва да я измъкнем от там.

— Омъжена ли е? — попита Тайгър.

— Не. — Тед се поколеба. — Чакай малко. Не гледай облекчено, сякаш нещо ще се случи между тях. Изведи я от там.

Тами се втренчи в профила на мъжа от Новите видове. Той не искаше да сложи край на живота й. Искаше да се размножава с нея. Все още бе в шок. Огледа огромния звяр от главата до краката и потръпна. В училище бе зле с математиката, но знаеше достатъчно, за да изчисли размерите на този.

Мъжът изглеждаше почти два пъти по-голям от нея и нямаше начин да се осъществи физическа връзка помежду им. И освен това — за какво, по дяволите, си мисля?! Отново искаше да изкрещи за помощ, но от устата й не излезе нищо. Свършено е с мен! Не! Не казвай това. Измисли нещо друго. Затънала съм до ушите в лайна. Да. Това е по-добре. Дори не си помисляй за прецакване и край.

— Не мога — обясни Тайгър. — Ако някой от нас се опита да се доближи до нея, той ще я пази. Представи си как животното защитава любимата си играчка. Е, точно това имаме тук — после замълча за минута. Никой не продума нищо. Най-накрая, когато отново започна да говори, май бе взел решение за нов подход. — Валиант? Мога да намеря някоя, готова да заеме мястото й. Трябва да я пуснеш. Тя не е от Видовете, а човек и ще я нараниш. Виж колко е малка. Тя е хилав дребосък и ти не я искаш. Осъзнавам, че ти мирише доста приятно и, по дяволите, забелязах, дори отдалече, че е привлекателна, но отново ти напомням — тя е човек. Преди няколко седмици, когато се бяхме събрали заедно на по питие, дискутирахме колко крехки са те. Ние не се занимаваме с тях, не помниш ли? Само се отдръпни далеч от нея, а аз ще се обадя на някоя от нашите жени. Една от тях ще бъде повече от щастлива да дойде тук и да заеме мястото й, ако си в настроение за игрички. Звучи добре, нали, приятелю? Послушай ме.