След последния израз Михримах се разсмя, сложи точката и погледна към майка си.

– Валиде, ами че вие официално по най-груб начин изпъдихте Мустафа.

– Не е така! – разсмя се и майка й. – Престъпление ли е, че искаме да се видим с нашия син и неговата съпруга? Да си обърне гърба и да си тръгне, без да ни е показал дори и лицето си? Е, ако го направи, нас какво ни засяга? Той си знае! Ние и писмо даже сме му написали!

„Хайде да видим на какви още тактики ще се поучим от нашата валиде!“ – помисли си Михримах, докато удряше печата върху писмото на майка си.

***

Прославата на победата прокънтя по всички краища и във всяко кътче на Османската империя, не само в Истанбул. Наместникът на трона – престолонаследникът принц Мустафа – издаде заповед из цялата страна да се разпратят глашатаи. Викачи оповестиха победата пред хората по изникналите отскоро кафенета, по пушалните с наргилета, по кръчмите, под чинарите, из джамиите, в дворовете на месчитите46.

– Хей, народе! Слушайте, знайте! Който не е чул, да чуе, който не е узнал, нека знае. Спечелена е убедителна победа за Всевишния Аллах и за нашия господар, нашия повелител, владетеля на седем страни върху три континента, сина на Явуз Селим хан – Сюлейман шах. Храбрите юнаци на адмирал Хайредин паша дадоха урок на неверника, който в опита да заложи капан на Османската империя и да извърши убийства в харема на нашия господар...

Никой не се сещаше за какъв капан и какво убийство става дума, но изпадаше в екстаз от крясъците на глашатаите.

– Имперската флотилия от Йонийско море премина през Отрантския проток. По заповед на господаря войската ни се стовари в Италия... Отранто беше победен. Крепостта Фонди – превзета! И още – леговището на неверника – остров Корфу – бе обсадено и разбито...

Примесваха се възгласи: „Браво! Да пребъде!“. Площадите преливаха от хора, които се прегръщаха. Не се намери някой да попита: „Добре де, как стана така, че тридесет и пет годишният мир с Венеция беше нарушен?“ Откъде можеше да се знае, че венецианските дожове са помогнали на заговора между Ватикана и Карл V да заложи вероломния капан. Никой не знаеше и за това, че на един венециански остров храбрият мъж Исмаил от Алаийе е бил манипулиран с отровни лекарства дотогава, докато му притъпят мозъка и го внедрят в Истанбул, за да извърши покушение върху харема на Сюлейман шах. Падишахът заедно със синовете на Хюрем – принцовете Мехмед и Селим, неочаквано беше тръгнал на поход от Одрин към Албания, а шест месеца преди него Хайредин паша беше напуснал Истанбул с цялата флотилия.

Само това беше известно.

– Господарят им казал: „Капан не се залага така, ей сега - сега ще ви покажа как!“ – и изготвил толкова дързък план, така налетял върху венецианския неверник, че светът няма да види друг път такова нещо! – украсяваха думите си глашатаите.

Планът наистина беше дързък, обаче аналите за събитията по италианските брегове през онова лято бяха малко по-различни, малко по-противоречиви.

– Отранто де Бриндизи беше превзет. Остров Корфу – обсаден. Но това беше само тактика, измислена да прикрива истинското нашествие. Тези две територии и особено отчаяно отбраняващият се Корфу не бяха реалната цел. Сюлейман шах бе заповядал:

– Хайредин паша, изтръгнете и ми донесете сърцето на Венеция! Донесете ми го, да изпита неверникът мощта на Османската империя. Да запомни как се залага капан, как се оказва натиск, как се прави покушение!

А сърцето на Венеция беше другаде.

През една непрогледна нощ четири тесни дълги кораба без отличителни знаци отплуваха тайно под командата на Хайредин паша от един страничен залив на остров Корфу към Тиренско море. Денем пашата не излизаше на палубата, а обсъждаше с четиримата капитани похода си до най-малките детайли. Капитаните на срещнатите по пътя венециански, генуезки и испански галери обстойно разглеждаха през дълги бинокли тези хилави, беззащитни плавателни съдове, които още на пръв поглед изглеждаха невъоръжени. По палубите им не се мяркаше никой, освен неколцина моряци, нарамили вехти разкривени сандъци със стока, които подготвяха за разтоварване на първото срещнато пристанище. Явно бяха търговци на дребно. А стоката в сандъците вероятно беше само от порядъка на амбулантната търговия. И корабите, и пренасяната стока с нищо не издаваха признаци за вражеско нападение. По какво биха познали, че в едно от тези вехти разнебитени корита се намира Барбароса – морският вълк, наричан така заради червената си брада. Откъде биха разбрали, че в трюма на всяко едно от тях са скрити ятаганите на себеотрицателните бойци, тръгнали да осъществят най-дръзката невиждана дотогава атака. Те също махаха с ръка на моряците от корабите, с които се разминаваха.

През една безоблачна нощ групата кораби се промъкна в залива Гаета. Отпред блещукаха светлинките на малкото градче Фонди. Отдавна преваляше полунощ. Четирите кораба свиха платна още при навлизането в залива и завиха рязко към брега.

Наблизо се мяркаха единствено няколко пияни рибари, потопили от лодките си въдици в морето. И морето, и нощта бяха тихи, спокойни. От едната лодка долиташе звук на мандолина, и толкоз.

Хайредин паша прегърна и благослови четиримата капитани и излезе на палубата. Като видяха своя паша капитан с гола глава, без capъка, храбрите воини отново разбраха колко важно щеше да е това, което им предстоеше да свършат.

– Да ви видя, юнаци мои! – обърна се към тях пашата. – Да не посрамите нашия господар и бащицата си капитан. Стоварете плесницата на Османската империя върху лицето на неверника така, че следата от нея никога да не изчезва!

Върху палубата се разнесоха мъжки вричания:

– Твоята повеля е закон за нас!

Добре де, какво щяха да правят в този залив? Бяха се промъкнали в сърцето на Венеция, но все още не си знаеха задачите. Четиридесет юнаци нямаше как да завладеят цял град и да побият в него флага на Сюлейман шах.

– Зад маслиновата гора, която се простира до самия морски бряг е дворецът на принц Веспасио Колана, когото папата много цени и е съюзник на венецианския дож. Вашата задача е тайно да се промъкнете в двореца, да отвлечете самотната съпруга на принца – Джулия – и да се приберете.

Мракът прикри изненадата, изписана по лицата на моряците. Пашата капитан обаче знаеше какво им минава през ума: „Дойдохме тук да крадем жена ли?“.

– Да няма насилие и грабеж! Лично ще наказвам, така да знаете! Да не се вдига ятаган срещу деца, жени и онези, които искат милост. Да не се пролива кръв, ако не се налага! Четиридесет тръгвате, четиридесет да се върнете!

Четиридесетте моряци, облечени в черни дрехи, се насочиха към перилата, но в това време Хайредин паша подвикна тихо след тях:

– Я почакайте! Ако някой се обади и рече: „Дойдохме да крадем жена ли?“, нека да знае, че няма мозък в главата си дори колкото мишките в Трюма!

Моряците не знаеха, че принц Веспасио е един от най-опасните врагове на Османската империя, че той е в дъното на всеки организиран срещу империята заговор. И че пак той изигра най-важната роля чрез лъжата: „Не си истински турчин, а испанец!“, да създаде от Исмаил от Алаийе нещо като машина на смъртта и да го насъска срещу харема на султан Сюлейман. Само пашата капитан знаеше, че крепостта, където изтезаваха Исмаил, беше негов остров. Съпругата на Веспасио, Джулия, се славеше като най-красивата жена, която е виждал християнският свят. За тази красавица, едната от двете дъщери на принц Гонзага, се редяха стихове и куплети, художници се надпреварваха да пресъздават красотата й в портрети, музиканти съчиняваха неповторими песни. След като се омъжи, Джулия бе преименувана на Жана д’Арагон и ако сега бъдеше отвлечена и подарена за харема на султан Сюлейман, това щеше да бъде позорен, смъртоносен удар за целия християнски свят.

– Хайде, благославям ви за победа! – пусна моряците си той и не забрави да ги предупреди: – И косъм да не падне от главата й!

– Ами мъжете?

Пашата скри устата си с ръка, за да не го видят, че се разсмя.

– Ако неверник се намеси и по време на инцидента главата му се блъсне в някой ваш ятаган, какво мога да сторя? За всеки случай кажете поне едно: „Лека му пръст!“

После всичко протече съвсем безшумно. Черната наметка на нощта скри от погледите четиридесетте моряци, които се озоваха в морето по спуснатите от кораба такелажни въжета. После през маслиновата гора се промъкнаха до двореца на принц Веспасио по пътя, показан от същите шпиони, който доложиха на Хайредин паша, че красавицата Джулия е във Фонди. Метнаха въжета с куки, прехвърлиха се незабелязано през високия зид и се озоваха в градината на двореца. Всичко вървеше по план.

В това време красивата съпруга на принца, загърнала полуоблеченото си тяло с тюлена наметка, съзерцаваше от терасата примигващите в беззвездна нощ като светулки фенери на излезлите в морето рибари. В този момент обаче се случи нещо съвсем неочаквано. Тихата нощ внезапно се раздвижи. Лекият дотогава повей изведнъж се завихри. Почувствала хлад, красивата Джулия се загърна плътно в тюлената си наметка. Краищата на един облак внезапно започнаха да се озаряват в някаква светлина зад него. Вятърът подхвана и понесе облака нанякъде. Половината луна, изскочила на свобода от затвора на облака, рязко освети всичко наоколо. Тогава един все още буден пазач от прислугата на принц Веспасио видя, че към терасата на господарката му се катери някакъв силует. В първия момент не разбра какво става, после се загледа по-внимателно и забеляза раздвижването сред дърветата и розите. Из градината на двореца шетаха въоръжени мъже.

– Нападат ни! – викна колкото му глас държи пазачът. – Бягайте! Нападат ни!

Първа чу вика му красивата съпруга на принца. Наведе се да погледне надолу и видя катерещия се право към нея мъж с кама между зъбите.

– Пресвета Богородице! – изпищя тя и побягна.

Настана страшна олелия. Целият дворец скочи на крак. Стана тя каквато стана. На нападението се отвърна с нападение. Задрънчаха саби. Смесиха се ругатни и писъци.