– Защо мълчиш? Не можеш да си отговориш ли? – продължи майка й оттам, където беше прекъснала. – Няма отговор. Умре ли баща ти, не мога да ви спася. Трябва ни маша, която да потуши предателството още докато е в огнището, преди от искрата му да е лумнал пожарът. Маша с безгранична амбиция и алчност.

– И тази маша е някакъв си куц човек? – горчиво се засмя Михримах.

Хюрем се престори, че не я е чула.

– Хитър като лисица, безмилостен като змия, жесток като врага, мъж, който заради кариера и власт е способен да убие, без да му мигне окото!

По подражание на майка си Михримах също се престори, че не я е чула:

– И това е някакъв си куц човек!

– Един човек, който боготвори силата и парите!

Михримах се разсмя.

– Не пропуснахте ли нещо, валиде? – Тонът й беше абсолютно безчувствен. – Щяхте да кажете: „И който безспорно боготвори и нас?"

– Имаш право! – без ни най-малък смут се съгласи Хюрем. – Човек, който ме боготвори! Хитър, безмилостен човек, предан много повече от всеки друг, до смърт! Готов да изпълнява каквото му наредя! Човек, който е убеден, че ако прави това, което му кажа, ще се наемем да сложим печата на Великата Османска империя в неговия джоб.

Михримах потръпна. Майка й не търсеше за нея съпруг, а наемен убиец. Заради своите кроежи.

– И този човек е куцият Рюстем, така ли?

– Така! Неговият живот ще е залогът за нашето оцеляване. Плюс това куцукането му не е чак толкова очебийно.

– Не говорете така! Дъщеря си ще дадете на куция...

– Стига толкова вече! Вместо мъж, сакат в главата, предпочитам мъж, сакат в краката!

Михримах се изправи и с последни сили заяви:

– Това са си ваши предпочитания, аз няма да се омъжа за този човек!

Ненадейно майка й я хвана за брадичката и я обърна с лице към себе си:

– Защо?

Впи очи в очите на дъщеря си да я разгадае.

– Я ме погледни, Михримах! – процеди. И тонът й, и изражението вече съвсем не подобаваха на дворцова дама. Бяха груби и заплашителни – Влюбена ли си в някого?

Всичко друго очакваше, но този въпрос я завари неподготвена. Отново поникна дълбоко скритото й подозрение: „Знае какво се е случило на кораба и сега ме принуждава да си призная. Сглупих, като си въобразих, че не е чула нищо“.

Не се ли говори, че няма ъгълче без шпионин на Хюрем. Вярно е, значи. Може да са й докладвали какво е станало и за да го предотврати час по-скоро е решила, да й стовари на главата онова зло Рюстем.

Този въпрос я скова. Идеше й да кресне: „Да! Да, влюбена съм в един моряк. Не ми излиза от ума, от мислите, ясно ли ти е? Той е с мен в храната, която ям, във водата, която пия. Той е в сънищата ми...“

– Отговори ми, принцесо! Влюбена ли си в някого?

Езикът й не се превъртя, не успя да произнесе: „Да!“ Само измърмори срамежливо с наведена глава:

– Валиде! Що за приказки!

– Познавам дъщеря си. Думата на две не ми е прекършвала досега, без причина нямаше да ми тропа с пета по пода. Още повече когато става въпрос за живота на всички нас.

– Няма никаква причина! – тихо й отвърна.

Започна с пръст да чертае линии по атлазената покривка, на която седяха.

При тази гледка сърцето на Хюрем трепна. „И в този жест прилича на мен!“ – си рече наум. Преди години, когато в Кримския дворец седяха и си приказваха с майка Гюлдане и с Айбала хатун, самата тя чертаеше върху постелките същите пътеки, същите карти.

– Няма да се омъжа за него! – промълви Михримах.

Замълча, вдигна глава и без да поглежда към майка си, взе да прибавя към вече начертаните пътеки все по-нови и нови.

– Нито за него, нито за друг! Не искам да се омъжвам! За никого!

Настъпи дълго мълчание. Поне така се стори на Михримах. Опита се да погледне физиономията на майка си, без да вдига глава, изпод вежди за да разбере каква е нейната реакция, но не успя. Видя единствено как гърдите й се надигат и спадат при всяко вдишване и издишване.

„Ето на, не мога да се омъжа – си прошепна наум. – Насила ли ще ме омъжиш? Ще говоря с татко, ще го склоня.“

Искаше вече да се махне оттук. Понечи бавно да се надигне.

– Я почакай, принцесо!

Тонът на майка й не търпеше възражение, но прозвуча някак си разколебано.

– Не можеш просто ей така да ми заявиш „Няма да се омъжа за никого!“ и да си тръгнеш! Защо? Защо нямало да се омъжваш? Няма да помръднеш оттук, докато не ми кажеш!

Михримах усети, че й се завива свят. Пое дълбоко дъх, няколко пъти едно след друго.

– Защото... – измърмори под нос. Устните въобще не успяха да отронят думите, които напираха в мислите й. – Защото...

– Да? Защото...?

Най-сетне от устата й изригна като бунт онова, което не можеше да сподели с никого.

– Защото съм отвратена!

Хюрем повдигна зачервеното като рак сведено пак надолу лице на дъщеря си.

– Какво? От какво си отвратена?

– От онова нещо!

– Принцесо! Какви са тия брътвежи! Няма ли да спреш вече? От какво? Какво е това нещо?

– Ами... онова нещо!

Стрелата излетя, не можеше вече да я спре. Знаеше, че майка й няма да я остави на мира, докато не изплюе камъчето.

– Ами онова нещо! – повтори отново. – Нали разбираш?

– Не разбирам! Не мога да го разбера! Какво те отвращава?

Ръката на майка й я държеше за брадичката, без да я пуска, докато Хюрем се взираше в очите й. Михримах направи опит да се отърве, но Хюрем не й позволи.

– Казвай, от какво се отвращаваш!

– От това, което се върши в леглото!

Думите, които си беше забранила да изрече дори наум, излетяха от устата й на един дъх. Жаравата от пламналите бузи на дъщерята се пренесе и върху дланта на майката. Михримах изтръгна рязко главата си от пръстите й и се обърна на другата страна. Застинала на място за секунда Хюрем постепенно започна да идва на себе си.

– А ти откъде знаеш какво се върши в леглото?

– Защото... защото... Видях го!

Хюрем скочи уплашено. Опита се да овладее връхлетялата я паника: „Не може да бъде!“.

– Михримах!

В шепота на Хюрем бушуваха объркване и страх.

– Какво си видяла?... Или... Да не си...

Усети, че й призлява. Не можа да продължи. Притисна длани до гърдите си, сякаш да забави ускорения пулс.

– Казвай! Какво си видяла! Господи, не позволявай на дъщеря ми да изрече онова, от което се страхувам!

По обзетото й от ужас зачервено лице Михримах се сети за какво се уплашила толкова много. Не можеше повече да чака.

– Не! – реагира, донякъде притеснена. – Погрешно си ме разбрала! Аз само видях... Други видях! Видях ги и се отвратих. Разбра ли? Отвратих се...

После й разказа всичко от игла до конец. За всичко, само не и за моряка с огнените очи, когото срещна на кораба.

За усещанията, които породиха у нея двамата от прислугата в харема, и за тяхната похотливост, за ръката, която пролазваше в сънищата и, за гърчовете... Накрая заключи:

– Ето на, отвратих се! Това имах да ти казвам!

Вдигна глава с поруменели бузи и погледна майка си. Ужасът, който побъркваше допреди малко Хюрем, сега беше заместен от покой. Тя погали дъщеря си по косата и промълви:

– Ех, мое хубаво момиче! Ще свикнеш, ще свикнеш... Аз свикнах... Момичетата свикват.

– Валиде, аз няма да свикна! – отвърна тя и стана. – А и не искам да свиквам!

Хюрем реши да охлади гнева на дъщеря си.

– Дъще, като казваме сватба, това не значи, че е още утре. Няма място за тревога. Да кажем, ще минат поне две години. Държавните дела на Негово Величество султана, походите... А и ти да пораснеш още малки А пък после...

– После какво?

– На Рюстем ага му предстои изпитание. Освен това, да видим и как ще ни служи.

– Не трябва... Не ме интересува. А и що за служба ще е това?

По лицето на Хюрем пропълзя зловеща сянка.

– Лов на свине, дъще! – прошепна тя. – Да видим дали ще успее ди си проправи път към кариера. Ако си изпълни добре задачата, ще му дадем дъщеря си. Ако не успее, ще намерим за дъщеря ни друг, по-подходящ съпруг.

– Боя се, че не се изразихте точно. Ще потърсите за дъщеря си друг съпруг, който ще служи на вас.

Изведнъж Михримах се сети за думите, на които не обърна внимание в момента, когато майка й ги изрече. Кръвта отново се качи в главата й.

– Преди малко вие не казахте ли, че куцукането му не се забелязвало.

– Така казах.

– Откъде знаете?

– Видях го.

– Какво?

Хюрем въобще не се усети и продължи:

– Поговорих си с него. Да, като ходи, леко понакуцва. Но не прекалено много. Ако не ми бяха казали, че зет ми е такъв, нямаше и да го разбера.

– Валиде, само не го наричайте зет. Кой се е оженил, та да ви е зет? Значи го викате тук и се уговаряте помежду си, без да ми кажете, без да ви интересува дали аз желая да се омъжвам или не?

– Да, за да разбера дали Рюстем е човекът, когото търся! Той ще е добър съпруг за теб, а на нас – добър зет. Стига да му оставяме пред муцуната обилно количество зоб.

Михримах блъсна с гняв вратата и излезе. Не чу подхвърлените зад гърба й думи на Хюрем:

– Върви си, върви си, невесто! – След което промърмори: – Бъди спокойна, моя Дуняшке! Майка ти продаде на дявола и душата си! От сега нататък живите ще сме ние, мъртвите ще са те!

КОРПУСЪТ НА МОРСКИТЕ ПЕХОТИНЦИ

Истанбул

Изчака, докато всички се приберат. Кризата можеше да го връхлети всеки момент. С такъв страх се живееше непоносимо трудно, но когато тя го сграбчваше, пълзящите из цялото му тяло болки бяха хиляди пъти по непоносими – те го изтезаваха до прималяване, а като се прибавеше и треската, която пък го подхвърляше неспирно насам-натам, място не можеше да си намери. Проклетите гърчове бяха толкова жестоки, все едно го пребиваха с камшик. Изпепеляваха му мозъка, караха го несъзнателно да вика, да крещи извън границите на възприятията.