Хюрем подви и кръстоса крака върху дивана, смени позата. Тупна с длан по копринения килим, Михримах да седне до нея.

– Само че този път няма да спазваме норми и правила. Щом дъщеря ми е дошла, без да я повикаме, значи има нещо важно да ни казва. Слушам с четири уши, принцесо моя!

Михримах се обърка какво да говори. Изпариха се всички изрази, въпроси, които премяташе в мислите си по цели нощи. Задържа поглед в очите на майка си.

– Мамо?

– Да?

Думата не й идваше на езика. Само се питаше: „Какво да й кажа! Изглежда, един моряк е пленил сърцето ми?“. За бога, никога не бих могла да й кажа такова нещо! „Някаква ръка ме гали насън, ръката на моряк и аз...“ Не, аз никога, никога, никога! Невъзможно е! Не мога да ги изрека! „Там, до банята на наложниците, видях едно от момичетата. Правеха с един мъж нещо! Нещо! От онази нощ аз се чувствам омърсена, а в същото време си представям, че върша същото нещо с моряка“. Не! Няма да й го кажа!“ – изкрещя душата й.

– Такова... – едва се отрони от устните й.

– Да, дъще, слушаме ви! Проблеми ли имате?

– Хъзър Реис! – изтърси набързо Михримах.

Изскочи от устата й неволно, като вик на облекчение.

В същия миг Хюрем се зарадва: „Нищо не е чула. Все още няма поглед какво се подготвя!“ Отдъхна си. По-добре дъщеря й да го чуе от собствената й уста. Та кой друг би могъл да й обясни по-добре онова, което ще поискат от нея. А то беше много важно. Защото от него зависи животът им, и бъдещето на трона.

– О, да! – й каза спокойно. – С благоволението си да посетите негово превъзходителство Реис на собствения му кораб Негово Величие султанът ви дари с небивало щастие, нали?

– Да, мамо! – въздъхна Михримах.

И в същото време си помисли: „Отървах се!“ Изобщо нямаше да докосва до оня въпрос. Сега обаче се чудеше как да продължи нататък.

– Капитанът ме посрещна много добре – заговори отчетливо, дума по дума. – Направихме малка разходка с флагманския кораб. Чувах как вятърът издува платната, как греблата плющят във водата. Даже изстреляха топовни салюти в наша чест!

– Всеизвестна е предаността на Хъзър Реис към нашия господар и цялото му семейство. Всеки път, като се завърне от поход, има навика да поднася уникални подаръци и по това може да се съди каква нежна душа притежава този иначе груб воин. Радваме се, че дъщеря ни се е върнала от това увенчало най-красивите й мечти посещение.

Неусетно и майката, и дъщерята потънаха в дълбок размисъл. Михримах преценяваше как да продължи разговора с една тема, която въобще нямаше намерение да подхваща. Не беше на точния адрес. И по този въпрос имаше намерение да говори не с нея, а с татко си.

Хюрем също не мислеше, че дъщеря й е дошла в нейните покои за да разказва за радостта от посещението си на кораба. Усети колко е напрегната отвътре. Михримах все още виждаше нещата по детински. Какво ли беше намислила, какво ли й минаваше през ума? Съвсем безцелно подхвърли:

– И Хъзър Реис е много доволен. Според мен главно от присъствието си в столицата, но не по-малко и от посещението на красивата дъщеря на господаря на неговия кораб.

– Напротив, мамо, Реис Баба изобщо не е доволен.

– Не те разбирам! Защо? – изуми се Хюрем.

Михримах се зарадва, че намери начин да заинтригува майка си с това посещение.

– Защото негово превъзходителство Реис вярва, че така както господства на сушата, Великата османска държава трябва да бъде господар и на моретата. Каза ни: „Територията на Великата османска държава трябва на всяка цена да се разпростре и върху новия континент. И аз се страхувам това величие да не залезе. Тъй като врагът ни забогатява все повече чрез съкровищата на новия континент“.

Хюрем моментално наостри слух. Внимание! Вътрешният й глас изпрати алармени сигнали до всяка нейна фибра. Светкавично премисли: Дъщеря ти говори за изключително важни неща. Такъв стар морски вълк, не ще да е наприказвал на дъщерята на владетеля подобни приказки? Или зад думите на Реис долавяше нещо прикрито?

– Добре! – вгледа се тя в очите на Михримах. – Този човек кръстосва моретата с надути платна, размахва ятаган срещу врага. Пречи ли му нещо на негово превъзходителство Реис да изпълни желанията си?

– Пречи му! Свако ми, пашата, не бил на едно мнение с него.

„Точно така! – едва не нададе вик този път Хюрем. – Точно така! Чуваш ли, Хюрем? – запита я вътрешният й глас. – Хъзър Реис се оплаква от хърватската свиня. Тази пропаст, която зейва с всеки изминал ден между все по-впечатляващия падишаха Хъзър Реис и главнокомандващия армията и главен везир Макбул Ибрахим, ще ти свърши чудесна работа. Хъзър може да ти бъде съюзник. Най-малкото, ще ти помогне да унищожиш Ибрахим.“

Постара се да не показва пред дъщеря си колко е развълнувана. Реагира вяло, все едно че говори на себе си:

– Това е много лошо! Великият везир е страшно упорит!

– Трябваше да чуете, мамо, какво разказва за Новия свят Реис Баба. Там имало такива гори, че който навлезел в тях, повече не можел да излезе и за да се стигнело от извора на една река до устието й, трябвало да вървиш години. И под земята, и над нея – всичко било съкровища. Можете ли да си представите, неверниците прибирали всички тези съкровища.

– Добре де, Реис какво чака, та не отиде да ги донесе на нашия господар?

– Шестдесет десет нови галери! Шестдесет големи галери! Една импозантна армада. Това струва хиляди златни дуката.

– А Ибрахим паша не е съгласен, така ли?

– Така е. Свако ми, пашата, казал на Реис: „Новият свят е много далече. Ако войската се озове на такова далечно разстояние от страната ни, няма къде да се настани“.

Чудесно, чудесно! Сега много по-ясно можеше да прозре в бъдещето.

Ако Хъзър Реис получеше каквото иска, за Ибрахим това щеше да бъде такъв удар под кръста, че повече нямаше да се изправи. Второ, тя щеше да притежава вярна и признателна морска сила. Трето, това щеше да е ужасно удобен повод да засили влиянието, което Михримах упражняваше върху баща си.

– Ти какво ще кажеш?

За миг Михримах си помисли: „Какво щях да казвам, а накъде се измести целият разговор!“

– Корабите, които иска Хъзър Реис, трябва да се купят. Някой трябва да обясни на нашия татко, че Реис има право и че Великата османска държава непременно трябва да стъпи в Новия свят.

– Според теб кой би могъл да го направи?

– Не знам! – безпомощно наведе глава Михримах.

Настъпи продължително мълчание. Но когато вдигна глава, видя ужасния блясък в очите на майка си.

– Не ми отговорихте, дъще. Кой според вас би успял да го постигне!' Кой би могъл да внуши на Негово Величество султана този грандиозен план!

Михримах я погледна многозначително: „Това можеш да го направиш само ти!“. Но Хюрем изрече нещо съвсем неочаквано:

-Ти!

Без да отдели искрящи очи от дъщеря си, тя продължи с най-пленителната си усмивка:

– Моята красива дъщеря, единствено ти можеш да склониш баща си на това!

Михримах учудено я опроверга:

– Но как ще стане? Как е възможно един велик падишах да върши своите дела както каже дъщеря му? И колко ум притежава една жена, че да надхитри великия везир и да покаже на падишаха правилния път?

– Ех, моя морска русалко! – засмя се Хюрем. – Някой ден ще разбереш какво е способна да прави с мъжете умната жена. Ако подтиква мъжът й да бъде силен, всяка жена би обърнала света наопаки. Умната жена обаче изобщо няма да се захваща с това. Тя ще постъпи така, че мъжът да го направи по собствено желание!

Михримах изтръпна от загадъчните нотки в гласа на майка й.

– Ти направи ли го! – попита тихо. – Каза ли на татко, падишаха да обърне света наопаки!

– Как смяташ, дъще моя, иначе ще стоим ли на краката си аз и ти в този дворец.

Видя колебанието на момичето и каза:

– Михримах, ако го искаш – направи го. Ако наистина го искаш, ще получиш тези кораби. – Замълча за кратко. – А да ти кажа ли още нещо. На падишаха, нашия господар, този въпрос не му е непознат. Още при първото си посещение Хъзър Реис запознал Ибрахим паша с този въпрос. Но получил отговор: „Това е недопустимо! Гледай си работата!“. Господарят ни много се ядосал. По една случайност същия ден и аз му разказах колко си влюбена в морето и как всеки ден наблюдаваш отплуващите и пристигащи кораби. Знаеш ли какво ми отговори Негово Величество султана „Виж, Хюрем! Нашата принцеса има пълна представа колко е важно да владеем моретата, а великият ни везир изобщо не го проумява!“

Сърцето на Михримах подскочи от радост.

– Вярно ли? Така ли каза?

– Нима лъжа, няма измама! Извика Хъзър Реис в двореца и те запозна с него, нали?

Хюрем видя как лицето на девойката се озари и искрено се зарадва: „Ето такава е дъщерята на Александра Анастасия Лисовска. Амбициозна!“ И продължи да настоява:

– Ти успя ли да разбереш дали господарят не те е изпратил на кораба с някаква цел? Така де, качвала ли се е досега дъщеря на падишах на военен кораб? Къде се е чуло и видяло? И то сама! Явно очаква нещо от теб! Само си помисли, взема те със себе си, води те в Дивана, кара те да подслушваш разговорите на везирите. Според мен той иска да се занимаваш с държавни дела.

Михримах потвърди с глава.

С този твой прекрасен ум обезателно ще го убедиш. Ще си изиграеш чудесно ролята на победител над пашата, оня хърватин.

Стана, изправи се пред дъщеря си, наведе се и сложи ръце върху раменете й:

– Хайде сега да те видим, принцесо Михримах! Кажи, ще направиш ли каквото ти казах? Или ще преклониш глава, примирена, че жените имат по-малко ум.

„Какво ще изгубя, ако опитам? – попита се сама. – Мама има право. Нали татко ме изпрати съвсем умишлено на кораба на Хъзър Реис. Да видя, да науча някои неща. А аз какво направих? Като се върнах, му споделих по детски как съм се забавлявала там. Как плющели платната, как гърмели топовете. Господи Боже мой, толкова ли съм глупава!“