– Какво си мислеше, че знам?
– Че Хюрем хасеки... Ето това, че е хасеки. Наложница.
– Както другите момичета ли?
Есма усети как й пресъхва гърлото, та чак до стомаха. Ако Хюрем хасеки чуеше, че е отговорила: „Да, както другите момичета“, един Аллах знае какво можеше да я сполети.
– Неее... – отвърна тихо. – Не съвсем.
– А доколко „не съвсем“?
Есма погледна с облекчение към двете придворни, които точно в този момент се върнаха в стаята с един чудесен кафтан. Спасиха я oт отговора.
– Не си въобразявай, че си се отървала. Като тръгнем, по пътя ще ми обясниш всичко докрай – ощипа я Михримах.
Стори й се, че пламна цялата й ръка. Е, отдавна се беше примирила с болката от тези ощипвания.
Още щом излязоха в коридора, Михримах отправи своя въпрос към следващата я по петите Есма:
– Мама е наложница както другите момичета ли? Само толкова? Не е ли жена на баща ми?
– Неее... – отговори зад гърба й Есма. – Не е само толкова.
– Как така, Есма!? Добре тогава, доколко? Наложница ли е или не?
„Какво ли си мисли това момиче? – запита се Есма. – Дали не приема, че хасеки е второто име на майка й?“
– Тя е хасеки! – отсече тъкмо когато завиваха по коридора към приемната зала. – Тя е фаворитката на господаря. Най-първата сред всички други момичета.
Михримах беше поразена. Така, майка й беше разказала съвсем откровено всичко – как е дошла в харема, как е живяла по времето, когато е била наложница. Нямаше скрито-покрито. Но Михримах непрекъснато си беше представяла, че щом баща й я видял и харесал, той е постъпил така, както го изисква шериатът. А истината била съвсем друга Майка й и баща й нямаха религиозна обвързаност един с друг. И батко й Мехмед, и тя, и останалите й братя не бяха плод на благословен от Бога съюз.
Когато разбра по толкова драстичен начин, че е рожба на някаква си похотлива нощ в харема, върху Михримах се стовари, като гръм от ясно истинско бедствие.
Есма видя побелялото лице на принцесата и се отказа да й разкрие цялата истина докрай. Наред със слуховете, че падишахът ще сключи брак, из потайните кътчета на харема се носеше още една версия. Падишахът не се бил обидил, че Хюрем хасеки приела исляма, без да му каже. Но когато настъпила вечерта и той пожелал да грабне Хюрем в обятията си, и тя не го допуснала до себе си, нещата придобили друг обрат.
„Аз вече съм мюсюлманка – му казала тя. – Неомъжената жена е неприкосновена за мъжа, нежененият мъж е неприкосновен за жената. Aз съм готова да извърша грях и съм готова сърцето ми да изгори в огъня на ада, но не мога да приема Ваше Величество султанът да извърши грях и да гори в огъня на ада!“ Казват, че когато въпреки всички настоявания, заповеди и молби на султан Сюлейман Хюрем започнала всяка нощ да прилага тази забрана, той вече изпаднал в ярост. Най-вероятно щял да й заповяда „Вземай си децата и се махай!“ и да я изгони от двореца.
Само като си представи, че ако чуе и тази клюка, Михримах направо ще припадне, Есма се стресна и сама се скастри: „Затваряй си устата, Есма! Това е достатъчно, останалото го запази за себе си!“
Михримах наблюдаваше като през мъгла всичко, което се случваше в приемната зала след нейното идване. Причината бяха връхлетелите в ума й мисли. Гласовете кънтяха в ушите й като ехо.
Остана като ударена от гръм, когато от издигнатата в центъра кабини падишахът обяви на везирите и пашите, че без негово знание Хюрем е приела исляма.
Внезапно настроението й се подобри: „Вече ще можем заедно да правим намаз!“
– Взех решение и заповядах – заяви султан Сюлейман, – отсега нататък Хюрем ханъм вече не е наша наложница. Ние й върнахме свободата!
В този момент тя наведе глава, погледна към майка си и усети, че нещо отвътре я жегна. По бледото лице на Хюрем сега личаха следи от уплаха. Отначало Михримах не можа да проумее какво означава решението на баща й. Страх сграбчи и нейното сърце. Щом майка й повече нямаше да бъде наложница, трябваше ли да напуснат двореца? Щяха ли да заточат някъде Хюрем и децата й, както Гюлбахар с принц Мустафа?
Размишляваше за всичко това, докато главният мюфтия Зембилли Али Джемали ефенди четеше монотонно Корана. Отправи молитви от цялото си сърце. Безмълвието, което настъпи, след като Али Джемали ефенди се обърна към падишаха със „Сюлейман хан“, за принцесата не предвещаваше нищо добро. Разбра, че е настъпил съдбовният миг.
Гласът на Зембилли Али Джемали ефенди достигна до слуха й като насън.
– Съгласен ли сте, както ми казахте, да вземете присъстващата тук Хюрем ханъм за своя съпруга?
Михримах почувства, че ще припадне. Докато изчакваше отговора на баща си, през ума й мина мисълта: „Не знам за мама, но аз със сигурност ще умра“.
– Съгласен съм, вземам я, ходжа ефенди!
Този път ходжа ефенди се обърна към везирите и бейовете зад кабината.
– Чухте ли? Свидетели ли сте?
– Свидетели сме! – отговориха му всички в един глас.
В тона им обаче и в държането им личеше пълно объркване.
Дори и зад решетката на кабината Михримах прочете в очите им какво си мислеха: „Не може да бъде! Великият султан Сюлейман да вземе за съпруга московската наложница Хюрем!“ Особено – свако й! Beликият везир Ибрахим паша, когото майка й наричаше „оная хърватска свиня“.
Главният мюфтия, присъствал досега при мъжете от другата страна на паравана, тръгна към тях. Спря се досами решетката.
– Коя сте вие, дъще!
„Наистина, моята майка коя е?“ – замисли се Михримах. Какво щеше да му отговори сега? Наложницата Хюрем ли? Сърцето й се сви.
Но се случи нещо неочаквано. Майка й, застанала между свекървата и зълвата с побеляло от страх и вълнение лице, изправи рамене и достолепно заяви:
– Аз съм Александра Анастасия Лисовска, дъщеря на поп Никола от Рутения!
– Съгласна ли си да приемеш за съпруг Сюлейман шах, син на султан Селим хан?
– Съгласна съм! Приемам го!
***
Щом напусна приемната зала, Михримах запристъпва като насън към гувернантката си Есма, която я чакаше с нетърпение да разбере какво се е случило вътре.
– За добро ли беше, принцесо? Вярно ли е това, което чухме? Какво стана?
– Ние, Есма – пое си дъх, – вече сме дъщеря на законната съпруга на нашия господар.
Подмина бавачката и придворните, без да ги погледне. Нямаше представа от колко часове стои на прозореца, не мислеше за нищо. Вероятно щеше да има сватбено тържество по случай сключването на брака между майка й и баща й. Не се стърпя да възкликне:
– Булка с пет деца!
Когато влезе при дъщеря си, Хюрем я завари разкъсвана между противоречиви чувства.
– Мамо! – едва промълви Михримах.
Опита се да изрече нещо. Моментално се отказа. Какъв смисъл щеше да има? Щеше да й потърси сметка как така едно поробено момиче, вкопчено със зъби и нокти в живота, е раждало – извън шериатските догми – безбрачните деца на всесилния господар? Наистина, какво щеше да й каже? „Копелета ли бяхме до днес, мамо?“ А това щеше да е най крещящата несправедливост.
Стана и целуна ръка на майка си. Стисна устни, за да не издаде разтреперания си глас, и промълви:
– Честито!
Хюрем я прегърна. Усети топлотата й. Вдиша уханието й. С върха на пръста си разнесе дъждовните облаци в очите й.
– Прощавай, дъще!
Михримах реши, че майка й иска прошка, защото е доловила какво си мислеше допреди малко. Но Хюрем й каза съвсем друго нещо:
– Че с този брак хвърлих всички ни в още по-голям пожар.
Михримах я погледна с недоумение.
– Дано този брак не те заблуждава! – прошепна Хюрем в ухото на Михримах. – Гюлбахар и Смъртта вече ни чакат на прага.
Току-що се бе съмнало, но султан Сюлейман беше буден отдавна. Стана от леглото възможно по-тихо, от страх да не събуди Хюрем. В съседното помещение си направи абдеса с водата от златния ибрик с извитото дълго гърло и се върна в стаята. Забеляза, че Хюрем го наблюдава изпод ресниците.
– Нека всеки ваш ден да бъде залят в светлина, Ваше Величество султане мой!
– Събудих ли те, Хюрем? Рано е още. Спи, спи!
Хюрем обаче изкокетничи и се зае да помогне на падишаха в обличането:
– Защо ми е ден, който да започва, без да виждам нашия господар още с отварянето на очите си?
Падишахът положи ръце на раменете й, обърна я към себе си. Крайчето на сутрешната роба се хлъзна по коприненото бельо и оголи розовото рамо и гърдите й. По лицето на Сюлейман плъзна дяволита усмивка.
– Нека дрехата да не покрива веднага красотата, на която биха завидели дори и онези богини, чиито статуи видяхме в двореца на Будин.
С тези думи той съблече робата на съпругата си.
– Ще забравим обещанието си към Михримах султан и ще се хвърлим в огъня на любовта.
Хюрем коленичи пред него, за да му помогне при обуването на ботушите.
– С вниманието и нежността си нашият господар ще разглези Михримах.
– Няма да се разглези! – прекъсна я Сюлейман. – Майка й разглези ли се, та и дъщерята да прояви подобно лекомислие?
Хюрем преля от щастие. Ето това усещане искаше да породи у него, Никога не биваше да се разглезва. Не биваше да дава на падишаха ни най-малък повод дори да му мине подобна мисъл през главата. За една появила се от мрака, от страданията, от мизерията жена, която е успяла да покори сърцето на най-могъщия в цял свят мъж, беше изключително трудно да не се разглези. Но тя го постигна.
Смени темата:
– Имате право, както винаги. След сюнетите на нашите принцове Михримах узря още повече, порасна. Така или иначе, вече ще навърши петнадесет. Мъничката Михримах се превърна в млада дама.
– При това – и красива! Естествено, не колкото Хюрем, но...
Хюрем свенливо се почувства поласкана от този комплимент:
– Ваше Величество, султане мой, тя е истинска фея! Какво съм аз пред красотата на господарската дъщеря?
"Unknown" отзывы
Отзывы читателей о книге "Unknown". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Unknown" друзьям в соцсетях.