– И какво е то?

„Чудо! Стената проговори!“ – рече си Хюрем.

– Дръж здраво юздите, дъще! Разиграе ли си веднъж кончето, изпускаш го. Дръж юздите така, че добре да познава стопанина си. Вече вие ще решите кога и какво, преди брачната нощ ли, после ли, но още утре искам да кажете на Рюстем това: Имаш две щастливи звезди. Едната съм аз, другата е валиде. Ако искаш славата ти да расте и богатството ти да сее множи, и най-вече – да бъдеш пазител на държавния печат, няма да цепиш на две думата на майка ми. Точно така ще му кажете. Като е взел султанската дъщеря, не значи, че ще си прави каквото поиска. Ние знаем и как да си вземаме обратно това, което сме дали. Взели сме все пак само едно джубе. Съпругът ти не бива да забравя за покойния Ибрахим. Човек не трябва да казва „какво бях“, а „какво ще бъда“, нали?

Макар че Хюрем изрече всичките си думи в ухото на Михримах, все пак се огледа трескаво наоколо.

– Разбира се, винаги ще държиш на секретността. От това зависи животът ти. Когато разговаряш със съпруга си, винаги си мисли, че и стените имат уши. Покрай нас има не едно, а хиляди уши. Трябва да бъдеш сигурна, че никой не ви подслушва. Дори и градината не е сигурно място. Трябва да знаеш, че най-защитеното място е банята.

Михримах изпадна в ужас.

– Банята ли?

– Шшшшът! – изшътка Хюрем, докато потвърждаваше с глава. – Отпращате прислугата и докато пълните курната, си казвате каквото трябва.

Само при мисълта, че може да бъде на баня заедно с Рюстем, Михримах загуби ума и дума. „Боже мой!“ – настръхна цялата. Тя щеше да го вижда вече и гол!

Хюрем разбра какъв ужас обхвана дъщеря й по въпроса за банята, но се направи, че не го е забелязала.

– Зетят показва, че държи на изрядността в това отношение, но все пак ми се искаше да го кажа още веднъж и на вас.

Усети, че повече няма да издържи. Усмихна се с горчивина:

– А ние си въобразихме, че нашата валиде е дошла да пожелае щастие на единствената си дъщеря!

Хюрем рязко извърна глава. Едната й вежда отхвръкна нагоре.

– Какво смятате сме правили до днес? – Тонът й бе рязък и гневен. - От деня, в който ви родихме, работим само за това. Обаче има още нещо, което, дъще, вие не знаете.

– Така ли?

– Има нещо, което е по-важно от щастието!

– Наистина ли? И какво е то?

– Да живееш! Да оцеляваш в този живот! Душата!

Хюрем стана и тръгна към вратата. Внезапно се спря. Остана на място. Бавно-бавно се обърна към дъщеря си.

– Не знам дали си давате сметка, дъще – продума с вледеняващ тон – че вашата валиде, която се опитвахте да засегнете с тези свои заядливи думи, опази всички ви до ден-днешен живи и здрави!

Михримах се уплаши от израза в очите на майка си. Сякаш сред черни буреносни облаци проблясваха светкавици.

– Но дотук! Сега вече на дневен ред сте вие, дъще! От теб, Михримах, зависи дали ще живеем, дали ще бъдем убити!

Обърна се и излезе разгневена. Остави вратата отворена и вътре се втурна Есма. Натъкна се на зачервеното разстроено лице на своята господарка.

– Красива моя принцесо! – прегърна я Есма. – Случило ли се е нещо?

– Не! – успя да й отговори Михримах.

А всъщност върху плещите й се стовари огромна тежест и я премаза само за миг.

КОНАКЪТ НА РЮСТЕМ ПАША

26 ноември 1539 г.

Седеше на леглото с ръце, отпуснати върху коленете. Нямаше представа преди колко време придворните я доведоха в тази стая. Беше приковала поглед в къносаните си длани, не мислеше за нищо. Моята първа брачна нощ – само това й се въртеше в главата. „Аха - поправи се тя. – Нощта на твоята смърт. Нощта на смъртта за Михримах"

И суматохата навън беше стихнала.

Значи часът на смъртта наближаваше.

Изведнъж пред очите й оживя грейналото красиво лице на Есма. Беше толкова щастлива! Сега и тя седеше като нея на едно легло и очакваше нетърпеливо своя съпруг. Ако не витаеше из облаците, разбира се, от щастлива радост! – допълни онова, което си представяше. След малко вратата срещу Есма щеше да се отвори, Али Ипекчи щеше да влезе и двамата щяха да се хвърлят един към друг в прегръдка, прималели от щастие.

А Михримах се молеше, докато свят светува, вратата точно срещу нея да остане затворена. Да станеше някакво чудо и да пристигнеше отказа на султан Сюлейман: „Ние нямаме дъщеря за някакъв рушветчия!“

Или пък Рюстем да хукне презглава и да избяга.

Усети се, че вдигна неволно глава и погледна към вратата. За миг само й беше хрумнало: „Ей сега да се отвореше вратата и да влезеше той!“ Исмаил от Алаийе! Героят Исмаил с пламенните очи. Да я грабне в обятията си, да я качи на една лодка и да я отвлече оттук. Вятърът да надуе платната и да полетят по вълните. Да се държат за ръце и подгонени от щастието, да се надбягват с морските талази. Дори не можеше да си представи по-нататък... Какво по-нататък! Само като се сетеше за съветите, които й шепнеха на ухо как да направи „онази работа“, тя се разтреперваше от ужас. „Моля те, Господи! – мълвеше с цялата си наивност. – Ще позволиш ли да ми сторят това? Да ме омърсят!? Лигавата му уста да пълзи по устните ми, по мене!“ Думи нямаше.

Внезапно й се стори, че отдолу се чува някакво раздвижване. Наостри слух. Само тишина. Ударите на сърцето си ли беше чула?

Отново долетяха гласове. Някой викаше отдалече:

– Текбир51! Текбир!

След него се надигна кресчендо на хор от мъжки гласове:

– Аллах! В името на Аллах!... Аллах е велик!

– Фатиха52! – викна предишният глас.

До ушите й достигна мърморенето на мъжките гласове в подножието на стълбището. В един момент всички заедно викнаха:

– Амин!

А след тях някой рече:

– Хайде да те видим, паша! Не оставяй жената дълго да чака. Особено пък ако булката е красивата дъщеря на господаря Сюлейман хан!

Разнесоха се такива звуци, като че ли потупваха някого по гърба. Тя чу подвикванията „Тичай, тичай!“ и заедно с тях – стъпки по стъпалата! Някой се качваше!

Стъпките на Смъртта!

Оброни глава.

– Аллах! – зашептя. – Помогни на робинята си Михримах! Твоите чудеса са безгранични. Извърши чудо, пусни тук Исмаил!

Стъпките приближаваха.

– Или да се появи пред мен Майстор Синан!

Паникьоса се, като осъзна за кого се моли така горещо. Представи си бялата коса, бялата брада на Синан, озареното му от духовна светлина лице. Стисна очи от срам. Ясно, тези мисли я споходиха единствено от отчаяние. Засрами се – от себе си. За миг се замисли – как щеше да погледне Майстор Синан отново в очите?

Стъпките спряха пред вратата. Дали пък не ги заглушаваха ударим на сърцето й.

Так, так, так!

Смъртта тропаше на вратата й!

– Принцесо?

Смъртта я зовеше.

Так, так, так!

Смъртта тропаше на вратата втори път.

– Принцесо?

Вратата бавно се отвори. В полутъмната стая, където мъждукаше пламъчето на единствената свещ, нахълта ярката светлина от многобройните лампи, кандила и полилеи в коридора. Михримах не смогна, дори да диша. Вратата се затвори. Нахлулата през процепа светлини изчезна. Стаята потъна пак в предишния полумрак. Трептящият плам на свещта остана отзад, затова тя видя само една груба сянка, която се наведе над белия й копринен чаршаф към нея.

– Принцесо моя, красавице на красавиците!

Протегнаха се две огромни космати ръце. Бавно повдигнаха червения воал над главата й. Михримах не погледна Смъртта в лицето.

Грамадните космати ръце закачиха на врата й голяма огърлица.

– Какъвто и подарък да поднесем за повдигнатото було53, моята принцеса винаги ще заслужава много повече! – промълви Смъртта. – Много повече и от индийските диаманти, от изумрудите и бисерите.

Сетне почувства върху лицето си парещия като огън дъх на Смъртта.

Михримах се дръпна встрани и му прошепна:

– Валиде султан пожела да ви кажа някои много важни неща.

Рюстем изруга наум. Още сутринта същия ден Хюрем му се изпречи на пътя и просъска като змия:

– Зетко! Поверихме ти живота си! Искаме живот за живот!

Ако я чуеше някой, щеше да си помисли, че майката на булката иска внук! Само че животът, който искаше тя, беше нещо съвършено различно. Рюстем много добре знаеше какво е.

Веднага й се поклони до земята.

– Като си подреждаш нещата, имай предвид това. Трябва да получаваме сведения дори за това как диша този живот.

Ако я чуеше някой, щеше да си помисли, че Хюрем се интересува от здравето на дъщеря си. Но той знаеше за кого очакваше сведения. Рюстем отново се поклони до земята.

– Птичка да прехвръкне – да я чуем, на врата да се потропа – да ни се каже, някой да дойде – да узнаем! Такава е нашата воля!

Откакто дойде в Истанбул, свикна напълно да превива гръб. Пак го направи и промълви:

– Птичка да прехвръкне – ще я чуете, на врата да се потропа – ще ви се каже, някой да дойде – ще го узнаете! – След миг мълчание Рюстем завърши: – Ще бъде вашата воля!

Посланието беше от ясно по-ясно. Аз ще ти поднеса живота, който искаш, а ти ще ми пуснеш в кесията печата на Сюлейман!

По блясъка в очите на Хюрем Рюстем позна, че тя приема неговото условие. В този момент на зетя паша му идеше да викне с цяло гърло: „Хееей! Аз ще взема един живот, а на теб, жено, ще ти дам цял трон! Но трябва да знаеш, че и твоите юзди, и юздите на цялата Османска империя ще са вече в ръцете на Рюстем!“

А сега стоеше в поклон пред дъщерята на тази жена и слушаше нейните заповеди. Заслужаваше си! Заради властта, която щеше да придобие.

– Валиде каза: „Да не забравя какво сполетя Любимеца Ибрахим!“ - предаде му Михримах и завърши с наставлението на Хюрем: – Човек не трябва да казва какъв бях, а какъв ще стана!

За да печели време, тя беше изреждала заповедите и наставленията на майка си поотделно и общо, раздуваше ги и ги украсяваше и със свои думи. А наум се молеше: „Аллах! Нека да тръшне вратата и да се махне!“. С тази надежда тя за пръв път вдигна глава да види лицето на своята Смърт.