Древна легенда разказва за царица от пустинята, която потеглила на север с керван с разкошни дарове, за да отдаде почит на един цар и неговия единствен бог. Легенда за царица, покорена от велик владетел и отрупана с богатства, преди да се завърне в своята земя.

Това е историята, на която са ви накарали да повярвате.

Но всъщност голяма част от нея е лъжа.

Истината е много по-невероятна, отколкото дори разказвачите могат да си измислят. Богатствата са много по-безценни. Тайните – по-гибелни. Любовта и предателството – по-страстни и по-опустошителни, и двете.

Любов... Самата дума е обвивка, изсъхнала под слънцето на пустинната шир, сърцевината й е отдавна изгубена в пясъците. Разказът ми ще е за тези, които бродят из безплодните й пътища, по които вече няма следи от моите стъпки, сякаш никога не съм минавала оттам. Планините не ме помнят, водите на уади* Дана не шепнат легендата за мен, докато напояват плодородните равнини. Далеч от пустинята, речните наноси се трупат неумолимо. Намирам това за проява на милост.

Отвъд тясното море**, на стълбовете на великия храм някога бе изсечено моето име: Билкис, Дъщеря на луната.

[*Уади – традиционен арабски термин за пресъхваща река и нейното сухо русло, понякога дори за цялата речна долина. Тези сухи русла се запълват временно или периодично от водни потоци, особено през зимния сезон. – Б. пр.]

[**Има се предвид Червено море. – Б. пр.]

Тук, на запад, на колоните на двореца пише друго: Македа, Огнената жена.*

За тези, на които служех като жрица и обединителка, носех името на царството си – Сава**.

[*Билкис е популярното име на Савската царица в ислямската традиция, а в етиопската традиция е известна като Македа. – Б. пр.]

[**В различни текстове страната на Савската царица е по-известна като Шеба, Шева, Саба и Сабейско царство, но също и като Сава, Савейско царство. С цел уеднаквяване на превода са избрани варианти, указващи пряка връзка с името на Савската царица, както е популярна в библейския разказ. – Б. пр.]

За израилтяните бях царицата от страната на подправките, която те наричаха Шева.

Те ме наричаха и „блудница“.

Пазителите на миналото, без съмнение, ще представят историята ми по свой начин, жреците ще разкажат друго. Изглежда, именно историите на мъжете за завоевания оцеляват през времето, а нашите деяния се забелязват едва когато излезем от мрака на спалнята и семейното огнище. И така се сдобиваме с печална слава, имената ни са опозорени, защото вече не сме невидими, а истината за живота ни се оказва ефимерна като димящ ливан*.

[*Друго название за тамян. – Б. пр.]

За цариците, които не могат да си позволят смирение, е още по-трудно. Историята не може да приеме и съвмести амбицията и силата ни, които ни правят достатъчно могъщи, за да оцелеем. Жреците имат нетърпимост към тези от нас, които са изпълнени с божествената лудост на любознателността. Затова нашите истории са почернени от огъня на праведното възмущение на тези, които завиждат на въображаемите ни прелюбодеяния. Те ни заклеймяват като прелъстителки, блудници и еретички.

Била съм всичко това и в същото време нито едно от тези неща, в зависимост кой разказва историята.

От другата страна на морето, в Сава, в планините дъждовният сезон вече е отминал, водите на могъщата уади Дана са се изпарили над полетата на зазоряване. След няколко месеца търговците от Севера ще тръгнат по пътя на тамяна и златото... носейки новини от царя, който ги изпраща.

Не съм изричала името му от години.

Да, наистина има една легенда. Но ако желаете да ви разкажа истинската история, тя започва така:

Никога не съм искала да бъда царица.



ПЪРВА ГЛАВА