Навсякъде имаше танцьорки – потропваха по земята на Пунт или балансираха делви на главите си в оазисите – и музиканти, които свиреха на тъпани, удове* и египетски систруми**.

[*Уд – струнен музикален инструмент, разпространен в страните от Близкия изток. Предшественик на европейската лютня. – Б. пр.]

[**Систрум – перкусионен инструмент. Състои се от дръжка и U-образна рамка, между двете рамена на рамката има напречни тръби, на които са нанизани метални гривни или намотки. – Б. пр.]

Голям златен казан стоеше близо до входа, пълен с благоуханни ливанови перли. И в средата на Червено море – остров с алабастров престол, такава безупречна имитация на този в дворцовата зала, чак до изваяните във формата на ибекс крака и метнатата на облегалката леопардова кожа, че зашеметените гости се питаха на глас по какъв магически начин е бил пренесен тук толкова бързо.

Плеснах с ръце и музикантите спряха.

— Дойдохме от небето, както самите богове – казах аз, за да преплаваме през Червено море към Офир. Ще отидете там, за да видите златото и екзотичната дива природа на Пунт, за да се насладите на деликатесите му сред птичите трели. Или може би ще отпътувате на север до Египет, за да вкусите бирата на фараоните, да запалите в дар тамян пред олтара на Изида и да се помолите Ра да изгрее отново. Или ако предпочитате, тръгнете към тази страна на морето с керваните, през Дедан и Ятриб, по целия път до Палмира!

Пристъпих до казана и загребах шепа ливан с една от многото подредени до него сребърни купи.

— Но ако очаквате да отнесете златото на Пунт, благоволението на Ра и гостоприемството на оазисите, не забравяйте да вземете със себе си и най-доброто от Сава! Закълнете се в боговете на всяко място, което ще посетите, че ще направите жертвоприношения, тъй сладки, че дори те трябва да обърнат с копнеж очи към Сава и да я възхвалят. Сава и Алмака над всичко!

Отекващият вик изпълни нощта и аз погледнах към белия диск на луната в небето.

Въодушевени възгласи и веселие огласиха градината. Дори членовете на съвета ми се присъединиха към въодушевените по-млади мъже, когато музиката засвири отново.

Хвърлих победоносен поглед назад към търговеца и не останах разочарована.

Той се засмя от удоволствие, когато моите гости загребаха от ароматния ливан и се пръснаха из градината в търсене на екзотични изкушения.

Тамрин се наведе, не толкова близо, че да предизвика гнева на моя евнух, но достатъчно, за да мога да го чуя, когато ми прошепна:

— Наистина, царице моя, ги твориш чудеса.

— Благодаря ти за подаръка, търговецо – отвърнах аз.

— Може би някоя вечер ще благоволиш да чуеш историите на един обикновен търговец, царице моя, преди керванът ми да потегли на север, и ще ме посъветваш какви други думи да отнеса със себе си. Въпреки че който чуе моя разказ за тази вечер, непременно ще ме нарече лъжец. Дотогава умолявам те да се обърнеш към мен, ако има някакъв начин да докажа лоялността на Габан и лично на Тамрин търговеца към теб. Веднъж отдадена, предаността на Габан, е ненарушима. Може би един ден ще ми окажеш честта да го докажа.

Погледнах го за миг – правата линия на носа, начина, по който кожата му бе набръчкана около очите... Очи, свикнали да се присвиват към слънцето.

— Ще го направя.

Тази нощ, след като се настаних на трона в градината си, мислите ми не бяха насочени към Пунт, Египет или оазисите, нито към гостите, които, подпийнали, пощипваха робините, преди да се понесат по водите на Нил.

Улових се, че мисля за част от територията, недокосната от светлината на най-отдалечените фенери. Ивица земя на север от оазиса Тема, отвъд Идумея, един далечен свят.

Израил. Името се претърколи през ума ми като дума, която вкусвах с езика си. Потърсих с поглед търговеца сред хаоса от гости, но не можах да го открия. Историите на Тамрин бяха очевидно толкова шлифовани, колкото дворцовите му обноски. Но никое царство, съществуващо само от половин век, не би могло да упражнява влияние в такъв мащаб, нито да се похвали с такова богатство, за каквито говореше той. Никой владетел не можеше да получи толкова благодеяние от вечно капризните богове.

Часове по-късно, когато най-накрая провъзгласих края на пътуването, доказвайки, че Сава е по-богата от всякога, и когато и последните златни дискове, египетски скарабеи и топове ярко оцветени тъкани от долината на Инд бяха раздадени на гостите, а хората от двореца получиха по една от хилядата торби със сребърна чаша вътре, аз се оттеглих в покоите си. Отпратих изтощената Шара да спи и седнах на дивана с новия си свитък, отгърнах го и забелязах финикийските букви и ситно изписания арамейски текст.

Четох до разпукването на зората и дълго след като сутринта бе разцъфнала напълно.


СЕДМА ГЛАВА

— Кажи ми – настоях аз от трона в личната си зала за аудиенции. – Що за наглост е това?

Тук бях умолявала баща ми да не ме дава на Садик. Тук го помолих да ме отпрати. Колко се бяха променили нещата.

Тамрин повдигна глава, все приведен в поклон, силно изненадан.

— Царице моя?

Той отново бе семпло облечен, лентата на китката и спретнато оформената брада бяха единствените му украшения, косата му бе прибрана назад с обикновена кожена каишка. В другия край на стаята Яфуш стоеше до вратата, злато блестеше на носа и по шията му, той бе внушителен, неподвижен и красив като обсидианова статуя. Нямаше двама мъже, които да са толкова различни един от друг!

Шара наля вино и аз се облегнах назад в гравирания си трон, докато Тамрин отпиваше глътка от чашата си, както бе обичаят, гледайки ме все така с недоумение.

— Чел ли си свитъка, който ми подари? – попитах аз.

Търговецът повдигна вежди.

— Аз... всъщност не. Писанията на царя понякога се четат и споменават в двора на израилтянина.

— Разбирам.

Миналата нощ ми се прииска да изгоря свитъка – този сборник от притчи, толкова очевидно повлиян от други, предимно египетски, широко разпространени истории. Така трябва да се прави с „мъдри“ писания като тези; с неохота обаче трябваше да призная, че този сборник бе доста находчив, макар и да не бе някакво по-специално откровение.

Но не притчите в него ме бяха засегнали.

— От колко време е на престола този цар?

— Десет години, царице моя, ако не и единайсет. Но, моля те, кажи ми, какво те обиди толкова?

— Вътре са включени две песни от този цар. – Посегнах към свитъка на масата от слонова кост до мен, вдигнах го и зачетох: – „В негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечината трае „*.

[*Псалтир 71:7. Тъй като има известни разлики в използвания на английски език превод на Библията (в случая Новата международна версия, NIV) и изданието на Българския синод, при всеки цитат ще използваме варианта, който отговаря по-точно на смисъла, вложен от автора в текста. – Б. пр.]

Вдигнах глава към търговеца.

— Ах, царице моя – каза той, както ми се стори, с облекчение. – Уверявам те, че тук не е вложена съзнателна обида спрямо твоя бог. Сред хората в покрайнините на града на израилтянина, а и сред жените му, и в техните домакинства се почитат много и различни богове.

— Наистина ли? – попитах аз и продължих, преди той да успее да отговори: – „Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат; царете на Тарсис* и на островите данък ще му поднесат.** – Вдигнах поглед от свитъка и се втренчих в мъжа пред себе си, докато произнасях: – Царете на Шева и на Сева ще му поднесат дарове ***.

[*Митично място, споменато в Библията. Местоположението му не е твърдо установено. Предполага се, че е Картаген (днешен Тунис), иберийският Тартес на Атлантическото крайбрежие на Испания или най-вероятно остров Сардиния. – Б. пр.]

[**Псалтир 71:8 – 10. – Б. пр.]

[***Псалтир 71:10 (Превод от NIV, 72:10). – Б. пр.]

Дали той пребледня, както стоеше пред мен?

— Наясно съм, че царството ми се нарича „Шева“ от хората с невежи езици. Нали така?

— Думите ти казват истината, господарке.

— А къде е Сева?

Той се поколеба.

— Пунт, царице моя.

Погледът ми можеше да го вкамени. Той веднага падна в дълбок поклон, докато аз продължих да чета по-нататък:

— „Защото той ще избави бедния (...) ще бъде милосърден към бедния и сиромаха.* И ще живее вечно; и нему ще се даде от шевското злато „**.

[*Псалтир 71:12 – 13. – Б. пр.]

[**Псалтир 71:15 (Превод от NIV, 72:15). – Б. пр.]

Хвърлих свитъка в краката му.

— Царице моя, искрено се извинявам. Не знаех...

— Това е записано като молитвата на Давид, сина на Иесей – продължих твърдо аз. – Кой е той?

— Бащата на цар Соломон.

— Така ли го наричат – „сина на Иесей „?

Тамрин се изправи.

— Да. Бащата на царя не е роден в царско семейство.

— Как тогава – попитах, развеселена – този мъж е станал цар?

Търговецът сви устни за миг.

— Бил е избран от един от пророците им сред останалите синове на Иесей. Бил е пастир... най-малкият син.

Смехът ми отекна из залата.

— И сега синът на овчаря е могъщ и богат цар.

Погледнах незабулената Шара, която се опитваше да прикрие една от рядко появяващите се на устните й усмивки.

— Да – разпери търговецът ръце. – Малко вероятно е било баща му да стане цар. Но е имало основание: той е бил велик воин. В онези дни е бил голям разбойник и е погубил много мъже. Обединил е племената на Израил.

Нашите собствени владетели бяха обединили племената ни. Дори и днес моят народ ме наричаше мукариб – „обединителната“, следвайки традицията на дядо ми, който бе събрал четирите велики царства в едно и бе поставил Сава над всички тях.

— Значи, този пастирски цар се моли Сава да даде златото си на сина му.