[* Скъпа (фр.). – Б.пр.]

Алексей милва косата й, докато тялото й се отпусна.

Когато Белинда най-сетне заспа в прегръдките му, Алексей дълго с взира в притихналия мрак. Как можа толкова глупаво да се влюби? Тази жена, чиито наситено сини очи с цвят на зюмбюл изпълваха прочутите киноактьори с такова покорно обожание, бе събудила в него неподозирани чувства. Той бе възпитан да живее живота си единствено от позицията на сила и за пръв път от години не знаеше как да постъпи. Не се съмняваше, че може да завоюва любовта на Белинда – това бе проста работа, а и тя изпитваше към него много по-силни и дълбоки чувства, отколкото й се искаше да признае. Не, завоюването на любовта й не го плашеше. Това, което го ужасяваше, бе властта, която тя бе придобила над него.

Алексей бе приучен на самодисциплина от най-ранна възраст. Припомни си един случай от детството, когато се бе разболял от някаква детска болест. Лежеше, пламнал от треската, в спалнята си, когато майка му влезе. Обсипаните й с пръстени пръсти стискаха тетрадката му с граматични упражнения, а погледът й бе твърд и обвинителен. Нима наистина не бе довършил превода си по латински? Той й обясни, че е болен и се чувства зле.

Само селяните намират оправдания, за да се измъкнат от задълженията си. Майка му го извлече от леглото и го настани зад бюрото. Очите му горяха, ръцете му трепереха, но той писа, докато не довърши превода. Майка му стоеше до прозореца, рубините върху гривните й проблясваха на слънчевите лъчи, докато тя пушеше цигара след цигара.

Суровите спартански училища оформяха характера на богатите френски наследници, превръщайки ги в мъже, достойни да носят гордите фамилни имена. Там изчезнаха и последните навици от детството. На осемнайсет години Алексей се впусна в борба за изземването на контрола върху огромното състояние на семейство Савагар – първо се справи със застаряващите попечители, затлъстели и затънали в мързел, а след това окончателно отстрани майка си. Превърна се в един от най-могъщите мъже на Франция, имаше къщи на два континента, безценна колекция от европейски шедьоври, цяла върволица млади момичета, готови да изпълнят всеки негов каприз. Докато не срещна Белинда Бритcн, с неопетнения си оптимизъм и по детски възторжена представа за света, Алексей Савагар не съзнаваше какво липсва в живота му.

* * *

На следващата сутрин Белинда се събуди в леглото си, все още с дрехите, завита с тънко одеяло. Погледът й попадна върху листа хартия с логото на хотела, подпрян върху възглавницата. Бързо прегледа редовете, изписани със ситен, елегантен почерк.

Ма cherie,

Днес отлитам за Ню Йорк. Твърде дълго време занемарявах делата си. Може би ще се върна, а може би – не.

Алексей

Тя смачка листа на топка и го хвърли ядно на пода. Да върви по дяволите! След това, което й причини миналата вечер, тя се радваше, че е заминал. Той беше чудовище. Белинда спусна крака от леглото и стомахът изведнъж я присви болезнено. Тя се отпусна отново върху възглавницата, затвори очи и си призна, че е изплашена до смърт. Алексей се бе грижил за нея и без него тя не знаеше как ще се справи.

Закри очите си с ръка и се опита да пропъди страховете, като си представи лицето на Джеймс Дийн – непокорните коси, намръщения поглед и бунтарски нацупените устни. Постепенно започна да се успокоява. Един мъж сам кове съдбата си; една жена сама направлява живота си. Докато беше с Флин, беше загърбила амбициите си. Време беше отново да поеме в свои ръце юздите на живота си.

Остатъкът от януари Белинда прекара в опити да възстанови контактите си. Обаждаше се по телефона, пишеше бележки до директорите на филмови студиа, с които се бе запознала чрез Флин, обикаляше местата, където се навъртаха влиятелните хора във филмовите среди, но не постигна нищо. Срокът, за който наемът за бунгалото в „Градините на Аллах“ бе платен, изтече и тя бе принудена да се върне в стария си апартамент. Там постоянно влизаше в разправии със съквартирантките си, докато накрая те й заявиха, че трябва да се изнесе. Белинда не им обърна внимание. Тъпи крави, задоволяваха се с толкова малко.

Истинската катастрофа се разрази с пристигането на светлосин плик. Писмото от майка й информираше Белинда, че родителите й повече нямат намерение да финансират глупостите й. В плика бе приложен последният им чек.

Белинда опита да си намери работа, макар и не твърде усърдно, тъй като постоянно се чувстваше зле – измъчваха я странни главоболия, стомахът й се бунтуваше, повръщаше, като при не много тежък грип. Започна да икономисва малкото пари, които й бяха останали, пропускаше хранения, което не беше особено трудно, тъй като и без това нямаше апетит, престана да ходи в дрогерията на Шуоб и не спираше да се пита как е възможно толкова ужасни неща да се случват на жената, която някога Ерол Флин е обичал.

Една сутрин Белинда нямаше дори сили да стане и да се облече и изведнъж я осени прозрението, че е бременна с детето на Флин. Два дни лежа в паянтовото легло, втренчена в тавана, опитвайки се да осмисли станалото. Припомни си разказите, нашепвани ужасено, за момичетата от Индианаполис, прекрачили границата на приличието, слухове за прибързани сватби или, още по-лошо, за безбрачни деца. Ала онези момичета бяха от бедните квартали, а не от уважавани семейства като дъщерята на доктор Бритън, Една Корнилия. Момичета като нея първо се омъжваха, а след това раждаха бебета. Обратното бе немислимо.

Замисли се да се свърже с Флин, но не знаеше къде да го търси. Освен това, честно казано, не си представяше, че той ще й помогне. И тогава се сети за Алексей Савагар.

Отне й два дни, за да го открие. Беше отседнал в хотел „Бевърли Хилс“*. Белинда му остави съобщение.

Госпожица Бритън ще очаква господин Савагар в пет часа тази вечер в „Поло Лоундж“.*

[* Изискан хотел на булевард „Сънсет“, посещаван от знаменитости и богаташи. – Б.пр.]

* * *

Късният февруарски ден беше студен и тя отдели доста време на избора на тоалета си. Облече светло карамелен кадифен костюм и бяла найлонова блузка, през която прозираше дантелата на комбинезона й. Сложи си комплекта от перления наниз и изящните обеци, който родителите й бяха подарили вместо празненство, за шестнайсетия й рожден ден. Шапката, украсена със светло карамелена панделка в тон с костюма, бе килната под жизнерадостен ъгъл върху главата й. Чифт благоприлични бели памучни ръкавици и недотам благопристойни обувки на тънки високи токчета довършваха тоалета й. Белинда отиде с раздрънкания си студебейкър до дрогерията на Шуоб, откъдето извика такси, което да я закара до елегантния покрит параден вход на хотела.

Флин я бе водил няколко пъти в „Поло Лоундж“, ала когато пристъпи във фоайето, тя отново се изпълни с вълнение. Съобщи на метрдотела името на Алексей и го последва до един от извитите дивани с лице към вратата – едно от най-предпочитаните места за сядане в най-прочутия лоби бар в страната. Въпреки че Белинда не обичаше мартини, си поръча едно, защото се смяташе за изискана напитка, а тя искаше да демонстрира светските си маниери пред Алексей.

Докато го чакаше, се опита да се успокои и разсее, като наблюдаваше останалите посетители. Ван Хефлин седеше наблизо в компанията на слаба блондинка. Край две от масите зърна Гриър Гарсън и Етъл Мерман, а в другия край на залата видя един от директорите на студия, с когото се бе запознала, докато беше с Флин. Във фоайето се появи прислужник на хотела, облечен в сако с месингови копчета.

— Обаждане за гус’дин Хелфин. Обаждане за гус’дин Хелфин.

Ван Хелфин вдигна ръка и на масата му се появи розов телефон.

Белинда въртеше между ръцете си дългото хладно столче на чашата, опитвайки се да не забелязва, че пръстите й треперят. Стана пет часът, но Алексей все още го нямаше. Последния път, когато бяха заедно, тя бе засегнала гордостта му. Дали изобщо щеше да дойде? Не знаеше какво щеше да прави, ако той не се появи.

Влязоха Грегъри Пек и новата му жена, французойката Вероник. Тя беше бивша журналистка, тъмнокоса и красива, и Белинда усети как я жегва жилото на завистта. Световноизвестният съпруг на Вероник й се усмихна нежно и й каза нещо, предназначено единствено за нейните уши. Вероник се засмя и покри ръката му със своята, с ласкав и привичен собственически жест. В този миг Белинда възненавидя Вероник Пек, както никого не бе ненавиждала досега.

В шест часа Алексей влезе във фоайето на „Поло Лоундж“. Спря се за миг до вратата и размени няколко думи с метрдотела, преди да се насочи към нея. Беше облечен в перленосив копринен костюм, както винаги безупречен, и неколцина посетители го поздравиха, когато мина покрай масите им. Тя бе забравила какво голямо внимание привличаше Алексей към себе си. Флин й бе казал, че се дължи на невероятното му умение да умножава парите.

Той се настани грациозно на дивана, донасяйки със себе си полъх на скъп одеколон. Имаше неразгадаемо изражение и Белинда усети леки тръпки да пробягват по гърба й.

— „Шато О’Брион“, реколта 1952-ра – поръча на приближилия се сервитьор и посочи към недопитото й мартини. – Отнесете това. Мадмоазел ще пие вино с мен.

Докато сервитьорът се отдалечаваше, Алексей поднесе ръката й към устните си и нежно я целуна. Белинда се опита да не мисли за последната им среща, когато целувките му далеч не бяха толкова нежни.

— Струваш ми се нервна, та cherie.

Нямаше място за съмнения и размисъл, тъй като съединилите се малки клетки в нея неспирно се множаха, затова Белинда повдигна небрежно рамене.

— Мина доста време. Аз… липсваше ми. – Чувство за несправедливост внезапно избуя в гърдите й. – Как можа да изчезнеш просто така? Дори не се обади, нито ми писа.

Той я погледна развеселено.