Двамата имаха сходни вкусове – харесваха млади момичета и разцвета на невинността, с порозовели от свян страни. Славата на Флин и сексуалният магнетизъм като че ли му даваха предимство, но богатството на Алексей и безупречните маниери често бяха неустоим афродизиак. За Флин Белинда беше новата пешка в играта, която двамата играеха от години. Той не подозираше, че Алексей гледа на нея по друг начин.

Собствената му реакция и чувствата, които Белинда Бригън събуждаше у него, удивяваха руския аристократ. Тя беше глупаво дете, абсурдно обсебено от кинозвездите. С изключение на младостта, нямаше с какво толкова да се похвали. Макар че беше умна, бе слабо образована и не притежаваше почти никаква обща култура. Несъмнено беше красива, но той познаваше много красиви жени. При все това, редом до покварената невинност, която Белинда излъчваше, много по-светските му и изискани приятелки изглеждаха стари и похабени. Белинда беше съвършената комбинация между дете и блудница, с чист и невинен ум и чувствено тяло на опитна изкусителка.

Ала привличането, което изпитваше към Белинда, беше много по-дълбоко и сериозно от обикновено сексуално желание. Тя приличаше на възторжено дете с пламтящи очи, нетърпеливо и жадно за истинския живот, който тепърва започва, пълно с вяра и надежди за бъдещето. Алексей искаше да бъде мъжът, който ще я въведе в огромния вълнуващ свят. Този, който ще я закриля и подкрепя и ще я превърне в идеалната жена. Дните се нижеха и на него му се струваше, че цинизмът, натрупан с годините, изчезва без следа. Отново се чувстваше като юноша, пред когото се простираше цял живот, пълен с обещания.

Към края на ноември Флин обяви, че заминава за Мексико за една седмица, и помоли Алексей да се грижи за нея. Руснакът се усмихна бавно на Белинда, сетне се извърна към Флин.

— Ако бях на твое място, щях добре да си помисля, преди да изчезна от сцената.

Флин се засмя.

— Белинда дори не носи дрънкулките, които си й подарил, нали, скъпа моя? Не мисля, че има за какво да се тревожа.

Белинда също се засмя, сякаш това бе остроумна шега, но Алексей Савагар я смущаваше. Досега никой не се бе отнасял към нея с такава почтителност и внимание. Собствените й чувства я объркваха. Той беше влиятелен и богат мъж, но не беше филмова звезда – не беше Ерол Флин – тогава защо присъствието му толкова я вълнуваше?

През следващата седмица Алексей бе неин постоянен спътник. Двамата се носеха наоколо с главозамайваща скорост в яркочервеното му ферари, което сякаш бе продължение на отлично поддържаното му тяло.

Белинда се улавяше, че гледа ръцете му, управляващи автомобила, наблюдава увереността на движенията му, силата на пръстите му. Питаше се какво е усещането да си толкова уверен в себе си? Докато летяха по улиците на Бевърли Хилс, тя чувстваше как устремният трепет на двигателя се просмуква в бедрата й. Представяше си любопитните погледи и шушукането на околните. Коя бе тази блондинка, успяла да възбуди интереса на двама толкова значими мъже?

Вечер посещаваха „Чирос“ или „Чейзънс“, изисканите свърталища на знаменитостите. Понякога разговаряха на френски, като Алексей се стараеше да говори простичко, за да може Белинда да го разбира. Той й разказа за колекцията си от ретро автомобили, описа й забележителностите на Париж, а една вечер, когато бяха спрели ферарито високо на хълма и светлините на града блещукаха в краката й, той заговори за семейството си.

— Баща ми е бил руски аристократ, достатъчно умен, за да замине за Париж преди избухването на Първата световна война. Там се запознал с майка ми. Тя го убедила да промени името си, като го съкрати от Савагарин на Савагар, за да се впише по-лесно в парижкото общество. Аз съм роден една година преди края на войната и една седмица преди баща ми да умре. Наследил съм любовта към изящните предмети от моята майка, французойка. Но не се заблуждавай. Под външното изискано лустро си оставам необуздан руснак.

Жестокостта на Алексей едновременно очароваше и плашеше Белинда. На свой ред тя му разказа за себе си, описа му родителите си и самотното си детство. Той слушаше със съпричастност и внимание, които я ласкаеха, докато му споделяше мечтите си да стане звезда, както и лични тайни, за които никой друг не знаеше. Алексей заговори за Флин.

— Той ще те изостави, та cherie. Сигурно го разбираш.

[* Скъпа моя (фр.). – Б.пр.]

— Зная. Той навярно ще ме отпрати, за да бъде с други жени. Може би дори ще се върне при съпругата си. – Белинда го погледна умолително. – Моля те, не ми разказвай, ако знаеш. Той си е такъв, не може да се промени и аз го разбирам.

— Какво обожание. – Алексей изкриви леко устни. – Както винаги, моят приятел е късметлия. Жалко, че не те оценява. Може би със следващия компаньон ще ти провърви повече.

— Говориш така, сякаш съм лека жена – тросна се Белинда. – Това не ми харесва.

Странните скосени очи на Алексей сякаш пронизваха дрехите й, проникваха през кожата, достигаха до най-тайното кътче в душата й, известно само нему.

— Жена като теб, та cherie, винаги ще се нуждае от мъж. – Той улови ръката й и си поигра с върховете на пръстите, изпращайки леки тръпки по тялото й. – Ти не си от онези енергични модерни жени. Ти си от тези, които трябва да бъдат закриляни и пазени, моделирани, за да бъдат превърнати в нещо скъпоценно и прекрасно. – За миг й се стори, че зърва болка в очите му, но тя бързо изчезна. Когато заговори, гласът му прозвуча грубо: – Продаваш се твърде евтино.

Тя отскубна ръката си от неговата. Той не разбираше. Нямаше нищо евтино в това, да се отдаде на Флин.

Скоро след Коледа всичко приключи катастрофално, когато Флин се умори от играта с Алексей. Тримата седяха на един диван в „Романов“. Флин пъхна нова цигара в кехлибареното си цигаре и заяви, че заминава и ще прекара няколко месеца в Европа. Избягваше погледа й и Белинда разбра, че не е поканена да го придружи.

Сякаш огромна задушаваща буца изпълни гърдите й. Очите й се наляха със сълзи. Тъкмо когато и последната капка самоконтрол се отцеди от нея, усети остра болка в бедрото си. Ръката на Алексей я стисна силно под масата, забранявайки й да се самоунижава. Като че ли силата му се преля в нея и тя успя да издържи остатъка от вечерта. Когато на първия ден от новата година Флин отлетя, Алексей я взе в прегръдките си и й позволи да се наплаче. По-късно тя прочете във вестника, че новата спътница на Флин е петнайсетгодишна.

Макар че отдавна бе приключил с деловите си ангажименти в Калифорния, Алексей като че ли нямаше намерение да се връща в Париж. Наемът на бунгалото бе платен до края на януари – не от Флин, както Белинда подозираше – и следващите няколко седмици двамата прекарваха заедно почти всяка вечер. Една нощ той неочаквано се наведе и я целуна леко по устните.

— Недей!

Белинда скочи на крака, изпълнена с негодувание и гняв от проявата на интимност. Алексей не беше Флин и тя не беше проститутка. Втурна се през вратите от двора в гостната и грабна една цигара от порцелановата поставка върху малката масичка.

Останал сам на верандата, Алексей Савагар прати по дяволите всички години на железен контрол и самодисциплина. Изстреля се от мястото си и влетя в дневната.

— Тъпа малка кучка!

Белинда рязко се извъртя, потресена от злобата в гласа му, а когато видя лицето на Алексей, отстъпи назад. Добре шлифованата френска маска се бе свлякла, разголвайки истинската физиономия на атавистичния продукт на безброй поколения руски дворяни.

— Как смееш да ми отказваш? – озъби се той. – Ти си просто една уличница. Но вместо да се чукаш за парите на един мъж, се продаваш заради славата му.

Белинда издаде приглушен вик, когато той се насочи към нея. Алексей я сграбчи за раменете и я притисна грубо към стената. Пръстите му се впиха в брадичката й и преди тя да успее отново да извика, устата му завладя нейната. Той ухапа устните й, насилвайки я да ги разтвори. Белинда се опита да избута езика му, който нахлу в устата й, но пръстите му се сключиха здраво около гърлото й, отправяйки красноречиво послание. Той беше граф Алексей Николай Василий Савагарин, всемогъщ господар на крепостните, имащ право по рождение да притежава всичко, което пожелае, и тя бе длъжна безропотно да му се подчинява.

След като покори устата й, той се отдръпна.

— Аз заслужавам уважение. Флин е глупак, придворен шут. Той живее безотговорно, пилеейки чара си, и умее единствено да хленчи, когато нещата се влошат. Но ти си прекалено глупава, за да го разбереш, затова трябва аз да те науча.

Белинда простена задавено, когато ръката му се пъхна под полата й. Той смъкна гащичките й и раздалечи с коляно бедрата й. Без да обръща внимание на хлипанията й, я облада с аристократичните си пръсти, нахлувайки във всички места, на които си представяше, че е бил Флин. През пелената на ужаса нещастницата усещаше възбудения му член, притиснат върху бедрото й. Нападението му беше акт на притежание, свято право на царете, неопровержимо потвърждение на социалния порядък в класовото общество, в което аристокрацията стои много по-високо от всяка кинозвезда.

Тя плачеше, когато Алексей разтвори блузата й, и не забеляза нежното му докосване. Сълзите й капеха върху ръцете му, докато той разкопчаваше сутиена и галеше гърдите й, целувайки ги с нежност, каквато Флин никога не бе проявявал, мърморейки думи на френски или може би на руски, които тя не разбираше.

Бавно и постепенно Алексей я успокои.

— Прости ми, малка моя. Съжалявам, че те изплаших. – Той угаси лампата, вдигна я и я сложи на коленете си. – Постъпих ужасно с теб – прошепна, – но ти трябва да ми простиш – заради себе си и заради мен. – Устните му докоснаха косата й. – Аз съм единствената ти надежда, cherie*. Без мен ти никога няма да се превърнеш в жената, която би могла да бъдеш. Без мен, ти ще се носиш по течението и ще водиш жалко съществуване ден за ден, опитвайки се да откриеш отражението си в очите на мъжете, които не те заслужават.