Джейк рязко вдигна глава.

— Да бе. Как ли пък не.

Тя не каза нищо. Само продължи да се усмихва.

— Мен? Да ме е страх от коне?

Отново мълчание.

Ново дърпане на ципа.

— Все много знаеш.

Явно нямаше намерение да се предава. На лицето му се появи войнствено изражение и дори изсумтя презрително. Сладката й усмивка се превърна в сиропирана. Джейк най-после сведе глава.

— Не бих казал точно, че се страхувам – промърмори.

— А какво точно би казал? – измърка тя.

— Просто аз и конете не се разбираме, това е всичко.

Фльор прихна и падна по гръб на леглото.

— Ти се страхуваш от коне! Птичаря Калибър се бои от коне! Сега завинаги ще бъдеш мой роб. Мога да те изнудвам до края на живота ти. Масаж на гърба, домашно сготвена храна, извратен секс…

Джейк се нацупи обидено.

— Аз обичам кучета.

— Не думай?

— При това големи.

— Сериозно?

— Ротвайлери. Шотландски овчарки. Мастифи. Колкото по-големи, толкова повече ми харесват.

— Впечатлена съм.

— И би трябвало.

— Много впечатлена. Аз пък започвах да си мисля, че по-скоро ще си падаш по чихуахуа.

— Да не си откачила? Малките проклетии хапят.

Фльор избухна в смях и се хвърли в прегръдките му.

В последния ден от престоя им Фльор лежеше на леглото, отпуснала глава в скута му, и си мислеше как не й се иска да се качва утре сама на самолета, но Джейк трябваше да остане още няколко седмици в Калифорния, за да се погрижи за бизнеса си, който бе занемарил, докато пишеше книгата.

— Мислех си… – подхвана Джейк, уви около пръста си дълъг кичур от косата й и като с четка погали устните й. – Как мислиш… какво мислиш, че ще стане… – Плъзна импровизираната четка по скулата й като художник, нанасящ последния щрих. – Какво ще кажеш… да се оженим?

Заля я вълна на радост. Тя вдигна глава.

— Наистина ли?

— Защо не?

Радостната вълна се отдръпна малко, но достатъчно, за да разкрие предупредителната жълта светлина.

— Мисля… мисля, че е малко прибързано.

— Познаваме се от седем години. Достатъчно отдавна.

— Но през тези седем години не сме били заедно. Нито един от двама ни няма го да понесе, ако се провалим. Прекалено сме уязвими. Трябва да сме абсолютно сигурни.

— Аз няма накъде да съм по-сигурен.

Нито пък тя. Ала в същото време…

— Нека да видим как ще се справим с разделите, с кариерите – с проблемите, които неминуемо ще изникнат.

— Мислех, че жените са романтички. Къде се дянаха спонтанността и страстта?

— Във Вегас, при Уейн Нютън.

— Много ти знае устата. – Той се надвеси над нея и захапа долната й устна. – Крайно време е да направим нещо по въпроса.

Устните му се придвижиха към гърдите й и тя притвори очи и се опита да се убеди, че е постъпила правилно, като не е приела начаса предложението му да се оженят. През този уикенд и двамата научиха много важни тайни един за друг, беше им нужно време, за да приемат и осмислят всичко.

Но имаше и още една причина. Една малка част от нея все още не вярваше напълно на Джейк, а нямаше да може да понесе още едно изоставяне.

Целувките му се спуснаха надолу, сетивата й се възпламениха и светът около тях изчезна.

* * *

Успехът ражда успех и сега, когато вече нямаше толкова огромно значение, всичко, до което Фльор се докосваше, се превръщаше в злато. Промени финансовите условия на договора на Оливия Крайтън за участието й в „Заливът на дракона“, след това подписа с един от най-обещаващите млади актьори в Холивуд. Филмът на Киси пожъна огромен успех в Лондон, а съдейки по класациите на радиостанциите, по всичко си личеше, че албумът на „Раф Харбър“ се превръщаше в голям хит. Не спираха да сипят поръчки за моделите на Мишел. А черешката на тортата беше телеграмата, която намери върху бюрото си един следобед след поредния делови обяд. Основното се свеждаше до:

ЗАМИНАВАМ УТРЕ ПО ОБЯД СТОП ПРИСТАВАМ СТОП ЩЕ СЕ ОБАДЯ СЛЕД МЕДЕНИЯ МЕСЕЦ СТОП ЧАРЛИ ТОКУ-ЩО МИ КАЗА КОЛКО УЖАСНО БОГАТ Е СТОП ЛЮБОВТА Е ВЕЛИКА

Фльор се засмя и се облегна назад в креслото. Наистина, любовта е велика.

Джейк долетя от Ел Ей за един дълъг уикенд, изпълнен със секс, разговори и смях, но трябваше да се върне за някои допълнителни озвучавания. Тя говореше с него два или три пъти на ден, понякога и повече. Той се обаждаше още щом се събудеше, а тя му звънеше всяка вечер, преди да си легне.

— Това е добре – заяви младата жена веднъж. – След като не можем да се докосваме, ще се научим да общуваме на много по-висше, интелектуално ниво.

Отговорът му бе в типичен стил за Коранда.

— Престани да плещиш глупости и ми кажи какъв цвят са ти гащичките.

Една петъчна вечер в края на февруари тя се прибра у дома след купона, който Мишел и Деймън бяха устроили, за да отпразнуват преместването си в новото им общо жилище. Тъкмо влизаше, когато телефонът иззвъня. Фльор се усмихна и го вдигна.

— Казах, че аз ще ти се обадя, любовнико.

— Фльор? О, Господи, бебче, трябва да ми помогнеш! Моля те, бебче…

Пръстите й се стегнаха около слушалката.

— Белинда?

— Не му позволявай да го направи! Зная, че ме мразиш, но моля те, не му позволявай да ми го причини.

— Къде си?

— В Париж. Аз… аз мислех, че съм се отървала от него. Трябваше да зная… – Гласът на Белинда заглъхна и тя се разплака.

Фльор стисна клепачи.

— Кажи ми какво се е случило.

— Той изпрати в Ню Йорк двама от главорезите си. Чакаха ме в апартамента, когато вчера се прибрах, и ме принудиха да тръгна с тях. Ще ме заведат в Швейцария. Той ще ме заключи в клиника, бебче. Защото останах далеч от теб в Ню Йорк. Заплашва ме от години, а сега наистина ще…

Внезапно се чу изщракване и линията прекъсна.

Фльор се свлече на ръба на леглото, все още стискайки слушалката в ръка. Не дължеше нищо на майка си. Белинда сама бе решила да остане омъжена за Алексей. Беше прекалено обсебена от ореола на свръхбогатите и могъщите, обкръжаващ Алексей, и каквото и да се случваше в момента с нея, бе единствено по нейна вина.

Ала все пак… Белинда беше нейна майка.

Остави слушалката върху вилката и се застави да проанализира отношенията си с Белинда, което отдавна избягваше. Спомените за времето, прекарано заедно, се заредиха пред очите й като страниците от ръкописа на Джейк. Тя видя с нови очи това, което не бе забелязала преди. Видя съвсем ясно майка си – слаба, лекомислена жена, която искаше да гребе с пълни шепи най-доброто от живота, но или нямаше възможности, или не притежаваше силата да го постигне сама. И тогава видя любовта на майка си – егоистична, себична, оплетена с условности и различни хитрости – но все пак любов. Толкова искрена, че Белинда никога не можа да проумее защо Фльор се съмняваше в нея.

Запази билет за сутрешния полет до Париж. Беше твърде рано, за да се обади на Джейк, затова остави бележка на бюрото на Риата да го уведоми, че се е наложило спешно да замине по работа извън града и да не се тревожи, ако няколко дни не му се обади. Не желаеше нито той, нито Мишел да разберат какво е предприела. Последното, което искаше, бе Джейк да цъфне в Париж, въоръжен с два револвера и камшик. А Мишел бе страдал достатъчно от безразличието на Белинда.

Докато излизаше от къщата, в главата й се превъртаха различни сценарии, кой от кой по-ужасен. Белинда може да смяташе, че всичко е заради нея, но Фльор не се заблуждаваше: Алексей използваше Белинда като примамка, за да доведе дъщеря му обратно при него.

* * *

Къщата на „Рю дьо Биенфезанс“ се издигаше сива и мълчалива в сумрака на зимната парижка вечер. Изглеждаше също толкова недружелюбна, каквато Фльор я помнеше. Докато се взираше през прозореца на лимузината, която бе наела от хотела, младата жена си спомни за първия път, когато бе видяла мрачната резиденция. През онзи ден бе толкова изплашена – ужасена от срещата с бащата, когото не познаваше, изпълнена с болезнен копнеж да види майка си, притеснена за неподходящите си дрехи. Поне този път нямаше защо да се тревожи за дрехите.

Под вечерната кадифена наметка, подплатена със сатен, Фльор бе облечена с последния тоалет, който Мишел бе сътворил за нея – права, виненочервена рокля от кадифе, с тесни, плътно прилепнали ръкави. Корсажът беше с дълбоко деколте, извезан с изящна плетеница от тъмночервени мъниста. Роклята бе с асиметричен подгъв, превърнал се в запазена марка на Мишел – от едната страна стигаше до коляното, а от другата се спускаше до средата на прасеца, с мъниста по края, за да се подчертае диагоналната линия. Косата й бе вдигната в по-сложна прическа от обичайното, а между спуснатите покрай ушите й кичури проблясваха гранатови обеци. На шестнайсет години Фльор бе решила, че е много мъдро да се появи в дома на Алексей в обикновени дрехи, но на двайсет и шест не мислеше така.

Вратата отвори млад мъж в костюм от три части. Дали не беше един от главорезите, за които бе споменала Белинда? Приличаше на погребален агент, завършил „Харвард“ с диплом по икономика.

— Вашият баща ви очаква.

Обзалагам се, не ме очаква. Подаде му вечерната наметка.

— Бих искала да видя майка ми.

— Оттук, ако обичате.

Тя го последва в предния салон. Стаята беше студена и празна. Единственото украшение беше букетът от бели рози върху полицата на камината като в погребална зала. Фльор потръпна.

— Вечерята ще е готова всеки момент – оповести погребалният агент. – Бихте ли желали първо да пийнете нещо? Може би чаша шампанско?

— Бих желала да видя майка ми.

Той се обърна, все едно не я беше чул, и изчезна надолу по коридора. Фльор обви ръце около себе си, опитвайки се да се предпази от гробовния студ в помещението. Свещниците по стените хвърляха зловещи сенки върху гротескните фрески по тавана.