[* Не, господине (фр.). – Б.пр.]

Той повдигна вежди.

— Може би, мадмоазел, ще ми позволи сам да преценя?

Тя се втренчи за миг в него, сетне се гмурна под водата и заплува с дълги, плавни загребвания към стълбичката в другия край на басейна. Но когато излезе от водата, мъжът бе изчезнал. Половин час по-късно Белинда влезе в бунгалото и го завари да разговаря с Флин. И двамата пиеха „Блъди Мери“.

Сутрин Флин не беше в най-добрата си форма и редом с излъскания непознат изглеждаше размъкнат и остарял. При все това беше доста по-красив. Тя кацна на облегалката на стола му и отпусна ръка върху рамото му. Искаше й се да има смелостта да го целуне нехайно за добро утро по бузата, ала редките им нощни забавления в леглото не й позволяваха да чувства, че има право на подобна фамилиарност. Флин я прегърна през кръста.

— Добро утро, скъпа моя. Доколкото разбрах, двамата вече сте се срещнали край басейна.

Погледът на непознатия се плъзна по дългите й загорели крака, подаващи се изпод пухкавата хавлиена кърпа, с която се бе загърнала.

— Да, виждам, че няма опашка – подсмихна се гостът и се изправи грациозно. – Алексей Савагар, мадмоазел.

— Той скромничи, скъпа моя. Нашият гост всъщност е граф Алексей Николай Василий Савагарин. Правилно ли го произнесох, старче?

— Семейството ми остави титлата си в Петербург, топ ami*, както добре ти е известно. – Въпреки че в гласа на Алексей прозвуча лек укор, Белинда долови, че е доволен, задето Флин бе използвал титлата му. – Сега сме се превърнали в безнадеждни французи.

[* Приятелю (фр.). – Б. пр]

— И дяволски богати. Семейството ти не е оставило рубините си в Майка Русия, нали, старче? Не би го направило за нищо на света. — Флин се извърна към Белинда. – Алексей е в Калифорния, за да купи няколко стари коли, които ще изпрати по море в Париж, за да попълни колекцията си.

— Какъв селяндур си, топ ami. „Алфа Ромео“ от 1927-а едва ли може да се нарече „стара кола“. Освен това аз съм тук по делови въпроси.

— Алексей е увеличил семейното богатство с изгодни инвестиции в електрониката. Каква беше онази джаджа, за която ми разказваше? Нещо свързано с електронните лампи, нали?

— С транзисторите. Те ще заменят електронните лампи.

— Транзистори. Така беше. И ако от тях могат да се натрупат пари, можеш да се обзаложиш, че Алексей е седнал върху цяла планина от малките дяволийки. Ще си помислиш, че с радост ще ми заеме част от печалбата, за да направя следвания си филм.

Макар че гледаше към нея, Белинда имаше усещането, че всъщност говори на Алексей.

Алексей го изгледа развеселено.

— Не съм натрупал богатството си, хвърляйки пари на вятъра. Освен ако, разбира се, не пожелаеш да се разделиш със „Зака“. Това вече ще бъде съвсем друга работа.

— Ще получиш „Зака“ само през трупа ми – отвърна Флин със стоманена нотка в гласа.

— Съдейки по това, как вървят нещата, топ ami, може да не се наложи да чакам дълго.

— Спести ми проповедите си. Белинда, забъркай ни още два коктейла „Блъди Мери“.

— Разбира се.

Тя взе чашите и се отправи към кухненския бокс, свързан с дневната. Нито един от мъжете не си направи труда да снижи глас, затова тя ясно чуваше разговора им, докато разбъркваше в чашите им водка и доматен сок. Отначало двамата обсъждаха транзисторите и бизнеса на Алексей, но не след дълго минаха на по-лични теми.

— Белинда е доста по-добра придобивка в сравнение с последното ти завоевание, топ ami – чу тя гласа на Алексей. – Очите й са изумителни. Макар че е малко старичка, нали? Прехвърлила е шестнайсетте.

— Хвърляш камъни в моята градина, а, Алексей? – засмя се Флин. – Недей да кроиш планове за нея. Само ще си изгубиш времето. Белинда е моята радост. Тя е като вярно кученце, много послушно и красиво. От нея получавам само обожание. Никакво мърморене, никакви лекции за пиенето ми. Търпи лошите ми настроения и е удивително умна и находчива. Ако повече жени бяха като Белинда, щеше да има много по-щастливи мъже.

— Mon Dieu* говориш така, сякаш възнамеряваш отново да се разходиш до олтара. Сигурен ли си, че можеш да си го позволиш?

[* Боже мой (фр.). – Б. пр.]

— Тя е просто краткотрайно забавление – отвърна Флин с войнствена нотка в гласа. – При това дяволски приятно.

Страните на Белинда пламтяха, когато им отнесе питиетата. Не й хареса коментара му за кучето, но останалите неща, които каза за нея, бяха мили.

— Ето те и теб, скъпа. Тъкмо разказвах на Алексей за теб.

Тя долови леко напрежение между двамата мъже, което не бе забелязала досега.

— Според думите на Барон, вие сте истинско съкровище, мадмоазел. Умна, находчива, любяща, красива – макар че не мога да преценя докрай вашата красота… така че той може и да лъже.

Флин отпи глътка от чашата, която му бе подала.

— Мислех, че сте се срещнали край басейна.

— Тя беше под водата. А сега, както сам виждаш…

Алексей кимна към хавлиената кърпа, с която се бе увила.

Двамата мъже се спогледаха продължително. Така ли й се стори, или в очите на Алексей проблесна предизвикателство? Белинда имаше чувството, че е свидетел на някаква стара, позната игра между двамата, която тя не разбираше.

— Белинда, скъпа, ще свалиш ли това?

Флин смачка празната цигарена кутия.

— Кое?

— Хавлията, скъпа моя. Свали я, бъди добро момиче.

Тя отмести поглед от единия мъж към другия. Флин пъхаше нова цигара в кехлибареното цигаре, но Алексей я наблюдаваше съсредоточено. Стори й се, че зад развеселеността в погледа му прозираше симпатия.

— Ти я смущаваш, топ ami.

— Глупости. Белинда няма нищо против. – Флнн стана от креслото и се приближи при нея. Наклони брадичката й със същия жест, както толкова често го бе виждала да прави на екрана с Оливия де Хавиланд. – Тя ще направи всичко, което я помоля. Нали, скъпа?

Наведе се и докосна леко устните й със своите.

Белинда се поколеба само за миг, преди пръстите й да започнат да развързват възела на кърпата. Флин я докосна по бузата с опакото на ръката си. Тя бавно разтвори краищата на кърпата. Извърна се към Флин и я остави да падне на пода.

— Ако нямаш нищо против, позволи на Алексей да те види, скъпа моя. Искам добре да се наслади на гледката, която парите му не могат да купят.

Белинда вдигна тъжния си поглед към Флин, ала очите му бяха приковани в Алексей и в тях се четеше отсянка на тържество. Тя бавно се обърна към французина. От хладния въздух кожата й настръхна, а влажните миниатюрни парчета плат на горнището бяха прилепнали към гърдите й. Тя си каза, че е детинско да се притеснява. Това не бе по-различно, отколкото когато стои край басейна. Но въпреки това не можеше да се застави да срещне скосените, екзотични очи на Алексей Савагар.

— Тялото й е красиво, топ ami – рече руснакът. – Поздравявам те. Но само хабите напразно красотата си за този повехнал кумир, мадмоазел. Мисля, че все пак ще успея да ви открадна.

Тонът му бе небрежен, ала нещо в изражението му й подсказваше, че думите му не бяха изречени напусто.

— А аз не мисля така. – Тя се опита да говори хладно и изискано като Грейс Кели в „Да хванеш крадец“, ала не й се получи. Нещо в този мъж я плашеше. Може би бяха властта и могъществото, които излъчваше така непринудено, както носеше белия си копринен костюм. Тя се наведе, за да вдигне кърпата, но когато се изправи, ръката на Флин стисна голото й рамо, за да й попречи да се загърне с нея.

— Не обръщай внимание на Алексей, Белинда. Съперничеството ни не е от вчера. – Дланта му се плъзна по дължината на ръката й и се притисна собственически към голия й корем. Кутрето му се пъхна в пъпа й. – Не понася да ме вижда с жена, която не може да има. Това води началото си от дните на младостта ни, когато му крадях всички жени. Приятелят ми не умее да губи.

— Не открадна всички. Спомням си няколко, които бяха повече привлечени от парите ми, отколкото от красивото ти лице.

Белинда затаи дъх, когато топлата ръка на Флин се спусна по-надолу и се притисна интимно към слабините й, едва прикрити с яркочервените бикини.

— Но те бяха стари. Изобщо не бяха нашият тип.

Противно на волята си, тя вдигна глава и видя, че Алексей се е облегнал назад в креслото – истински портрет на аристократично безгрижие – кръстосал краката си, обути в елегантен панталон. Той също вдига очи към нейните и за миг тя забрави, че Флин е в стаята.

* * *

Алексей ги придружаваше на разходките на борда на „Зака“ и ги водеше на обяд в най-добрите ресторанти на Южна Калифорния. Понякога подаряваше на Белинда бижута, изящни и скъпи. Тя ги държеше в кутии и носеше само малкия златен въртящ се амулет на Флин на верижка около врата.

— Що за просташка дрънкулка – смъмри Алексей Флин за евтиния талисман. – Белинда определено заслужава нещо по-добро.

— О, да, много по-добро – съгласи се Флин. – Но не мога да си го позволя, старче. Не всички сме родени със сребърна лъжичка в уста.

Двамата се бяха запознали на частната яхта на шаха на Иран преди близо десетилетие, ала през изминалите години приятелството им било с горчив привкус. Присъствието на Алексей напомняше на актьора за миналите грешки и изгубените възможности. Въпреки това той не бе спрял да се надява да убеди руснака да инвестира част от богатството си в бъдещата му кариера, но напоследък съперничеството между двамата се бе изострило.

Под външното обаяние и безгрижното поведение на Алексей Савагар се криеше мъж, който се отнасяше сериозно към живота. Аристократ по рождение, той гледаше отвисоко на ниския и скромен произход на Флин и недостатъчното му образование. Като бизнесмен се отнасяше презрително към живота му на плейбой и отсъствието на всякаква дисциплина. Но на трийсет и осем – с богатство и власт, неподлежащи на съмнение – Алексей бе открил, че радостта от живота е безценна стока, която най-трудно се купува. А и Флин не представляваше сериозна заплаха за него. Поне не до момента, когато не видя русалката в басейна на „Градините на Аллах“.