— Наистина ли?

— И не мога да спра да мисля за теб.

Чувствата й сякаш се сплетоха на възел. Толкова много го желаеше. Ала нещо не беше както трябва. Ако е завършил книгата, би трябвало да изпитва облекчение. Вместо това Джейк изглеждаше изтерзан и тя бе длъжна да разбере защо.

— Вдигни си ципа, каубой – рече тихо. – Първо трябва да поговорим.

— Да говорим, как ли пък не! – Джейк изрита обувките, дръпна одеялата, с които се бе завила, и плъзна поглед по светлосинята нощница, омотана около дългите й бедра. – Хубава гледка. – Събу джинсите.

— Не.

— Ще замълчиш ли? – Той протегна ръка към края на нощницата.

— Първо ще поговорим. – Фльор понечи да се отдръпне, но той сграбчи нощницата и я задържа на място.

— По-късно.

Фльор стегна пръсти около китката му.

— Не правя секс само за забавление, не и с теб.

Той я пусна рязко и удари с длан по стената над главата й.

— Тогава какво ще кажеш за едно чукане от милосърдие? Чукаш ли се от съжаление, защото, ако го правиш, в момента имаш дяволски добра възможност да се развихриш.

Тя видя болката, която той не успя да скрие, и сърцето й се сви от състрадание.

— О, Джейк.

Капаците се захлопнаха.

— Забрави! – Той грабна джинсите си и припряно ги нахлузи. – Забрави, че съм бил тук. – Взе и ризата и се отправи към вратата.

— Почакай! – Фльор скочи от леглото, но се заплете в одеялата. Когато най-после се освободи, предната врата се затръшна. Чу трополенето на стъпките му по стъпалата, водещи към мансардата. Тя си припомни дълбоките сенки под очите му и отчаянието, което излъчваше. Без да се замисли, младата жена излезе в коридора и пое нагоре по стълбата към тавана.

Вратата отново беше заключена.

— Отвори.

От другата страна й отговори тишина.

— Говоря сериозно, Джейк. Отвори веднага тази врата!

— Върви си.

Тя изруга тихо и слезе долу, за да вземе своя ключ. Когато най-после отключи вратата, цялата трепереше.

Той се бе излегнал върху неоправеното легло, облегнат на таблата при главата, с бутилка бира върху голата гръд, със свален цип на джинсите.

— Чувала ли си някога за права на наемателя? – Гласът му бе враждебен и остър, като сух лед.

— Ти нямаш договор за наем – отсече Фльор, прекрачи смачканата риза на пода и се запъти към него. Когато стигна до леглото, се вгледа внимателно в лицето му, опитвайки се да прочете мислите му, но видя само дълбоките бръчки от изтощение около устата и отчаянието, запечатало се още по-дълбоко в сенките под очите му. – Ако някой се нуждае от милосърдие – пророни тя тихо, – това съм аз. Много време мина.

Изражението му се скова и в този миг Фльор осъзна, че той няма да я улесни. Беше разкрил огромната си жажда и сега трябваше някак да я прикрие. Отпи от бирата и я изгледа, сякаш беше хлебарка, изпълзяла от някоя цепнатина.

— Може би някой нещастен глупак щеше да те заведе в леглото си, ако не беше толкова властна и взискателна жена.

Изпита желание да го цапардоса, но тази вечер той бе настроен на саморазрушителна вълна и тя подозираше, че тъкмо това цели.

— Не ми липсват предложения.

— Не се и съмнявам – изсумтя Джейк презрително. – Зализани момченца с превзет вкус и лъскави беемвета.

— Наред с останалите.

— Колко са?

Защо просто не признае, че му е нужна, вместо да подлага и двамата на това мъчение? Но тя трябваше да контролира тази опасна игра, която Джейк искаше да играе.

— Десетки – отвърна. – Стотици.

— Да бе, сигурно.

— Аз съм легенда.

— В мечтите си. – Той отпи още една глътка от бирата, сетне

избърса уста с опакото на ръката. – И сега искаш от мен да притъпя последиците от сексуалните ти разочарования.

Този мъж нямаше срам.

— Ако нямаш нищо по-добро наум.

Джейк сви рамене и изрита одеялата.

— Май нямам. Свали тази нощница.

— Няма да стане, каубой. Ако искаш да остана без нея – сам я свали. И междувременно смъквай джинсите, за да видя какво предлагаш.

— Какво аз предлагам?

— Смятай го за прослушване.

Джейк дори не се усмихна и Фльор разбра, че е достигнал предела на силите си.

— От друга страна, като се замисля – рече тя, – защо не останеш просто да лежиш? Чувствам се агресивно настроена. – Вдигна нощницата, за да я изхлузи през глава, но косата й се заплете в презрамките. Фльор остана гола и уязвима пред него. Треперещите й пръсти се опитваха да освободят кичурите, но само я оплетоха още повече.

— Наведи се – промърмори ласкаво Джейк.

Привлече я към леглото. Тя седна с гръб към него и голото й бедро се отърка в неговото, все още обуто в джинсите.

Нощницата се изхлузи.

— Готово.

Той не понечи да я докосне. Тя се взираше през стаята, изправила сковано гръб и скръстила ръце в скута. Знаеше, че не може да продължи. Матракът се разклати и тя разбра, че сваля джинсите. Защо трябваше всичко да е толкова трудно? Може би дори нямаше да я целуне. Може би просто ще я повали върху леглото и ще я обладае, без дори да я целуне. Чук-чук и чао. Драго ми беше, че се запознахме, маце, но е време да си вървя. Нямаше ли да е съвсем типично за него? Той беше такъв кучи син. Играеше си с чувствата й. Не желаеше да разговаря с нея, освен да я обижда. Беше готов отново да я изостави, без да му мигне окото!

— Цветенце? – Ръката му докосна рамото й.

Фльор рязко се извърна.

— Няма да го направя, ако не ме целунеш! Говоря сериозно, Джейк! Ако не ме целунеш, можеш да вървиш по дяволите!

Той примигна сащисано.

— И да не си помислил нито за миг…

Джейк я прегърна през шията и я привлече към голите си гърди.

— Нуждая се от теб, цветенце – прошепна. – Наистина отчаяно се нуждая от теб.

Устните му завладяха нейните в дълбока, страстна целувка. Тя се потопи в целувката, окъпа се в нея, вкусваше я, изпиваше я, искаше да продължи до безкрай. Той я претърколи по гръб и я притисна към матрака с тежестта на тялото си.

Целувката изгуби сладостта си, в нея се появи привкус на мрачно отчаяние. Дишането му се учести, а тя изви гръб, за да посрещне бедрата му. Потта изби по тялото му, смеси се с нейната и внезапно ръцете му плъзнаха навсякъде по нея. Груби, непохватни, алчни – по гърдите и талията, бедрата и дупето, опитваха да проникнат в нея.

Имаше някакво отчаяние в ласките му. Стана й страшно за него, за самата нея. Цялата обида и болка, всички години на отричане избухнаха като огнена топка в гърдите й. Тя обви ръце около раменете му и откликна на ожесточения му порив с дива страст.

— Обичай ме, Джейк – прошепна. – Моля те, обичай ме.

Пръстите му се впиха в кадифената кожа на бедрата й, разтвориха ги широко, твърдият му член се настани между тях и с внезапен силен тласък той проникна в нея. Тя извика. Той стисна главата й между дланите си и впи устни в нейните. Целуваше я с отчаяние, докато се движеше в нея. Фльор мигом достигна върха, разтърсена от тръпките на горчив оргазъм. Той не спря. Езикът му, преплетен в трескав танц с нейния, пръстите му, заровени в косата й, докато се движеше по-безмилостно… по-бързо… накрая от устните му се изтръгна хриплив вик и той се освободи дълбоко в нея.

Отдръпна се веднага, след като всичко свърши. Тя остана да лежи, втренчила поглед в тавана. Отчаянието му… мрачното мълчание… мъката, докато се любеха… Беше написал своята книга и сега се сбогуваше с нея.

Обичай ме, Джейк. Моля те, обичай ме. Нейните думи, прошепнати в агонията на любовната страст, изведнъж избухнаха като фойерверк в главата й. Призля й и кръвта й се вледени.

Двамата останаха да лежат един до друг, но дори ръцете им не се докосваха. Нищо.

— Цветенце?

Зад затворените й клепачи пред нея се простираше безбрежна пясъчна пустиня, обгоряла до бяло под палещите лъчи на слънцето, пуста и безлюдна.

— Цветенце, искам да говоря с теб.

Тя се обърна с гръб към него и зарови лице във възглавницата. Сега той искаше да говори. Сега, когато всичко бе свършило. Главата я болеше, пресъхналата й уста горчеше. Матракът изскърца, когато той стана от леглото.

— Зная, че не спиш.

— Какво искаш? – попита Фльор накрая.

Той включи лампата върху бюрото. Тя се претърколи с лице към него. Джейк стоеше до бюрото, без да се стеснява от голотата си.

— Имаш ли някаква работа през този уикенд? – попита. – Нещо спешно, което да не може да се отложи?

Явно възнамеряваше да изиграе финалната сцена с великото сбогуване.

— Почакай да бръкна под възглавницата, за да проверя бележника си с ангажиментите – рече Фльор уморено.

— По дяволите! Върви да хвърлиш малко багаж в един куфар. Ще те взема след половин час.

* * *

Два часа по-късно двамата се намираха на борда на чартърен самолет, летяха бог знае накъде, а Джейк спеше на седалката до нея. Дали нямаше нещо много сбъркано дълбоко в душата й, което я караше постоянно да се влюбва в този мъж, който не беше способен да отвърне на чувствата й? Вече нямаше смисъл да го увърта. Фльор Савагар обичаше Джейк Коранда.

Беше се влюбила в него, когато беше на деветнайсет и сега историята отново се повтаряше. Той беше единственият мъж на този свят, който, изглежда, бе роден за нея. Джейк, който с всички сили се стараеше да се огради от света, беше част от нея. Може би стремежът към самоунищожение й бе вроден. Отново и отново той я изоставяше емоционално опустошена пред вратите на манастира. Джейк не й даваше нищо. Не желаеше да говори за нищо важно – войната, първия му брак, това, което се бе случило, докато снимаха „Затъмнението“. Вместо това й се изплъзваше и я държеше далеч от себе си с остроумия и саркастични шеги. И ако трябваше да бъде честна, тя му отвръщаше със същото. Но в нейния случай бе различно. Тя го правеше, за да се защити. А той какво искаше да защити?