Киси беше изнервена за филма, в който щеше да се снима в Лондон, и заразпитва Фльор за участието й в „Затъмнението“. Накрая засегна темата за Джейк.

— Напоследък много малко говориш за него.

Фльор остави настрани парчето пица.

— Той почти не вдига глава от пишещата машина. Когато се качвам в мансардата, за да го видя как е, дори не ме забелязва. – Но понякога все още тичаха заедно сутрин, макар че не разговаряха за нищо важно, а Джейк няколко пъти бе слизал да закусят в кухнята й.

— В превод това означава, че не спите заедно.

Темата за отношенията й с Джейк бе твърде сложна, затова Фльор се задоволи с най-простичкия отговор.

— Той е бил любовник на майка ми.

— Но не по негова инициатива – възрази Киси. – Мислих много по въпроса. Съдейки по всичко, което съм чувала за Белинда, тя е много съблазнителна жена. Джейк е бил млад мъж с гореща кръв. Тя го е прелъстила. Двамата с Джейк тогава не сте били любовници и каквото и да се е случило между тях, не те засяга.

— Тя трябва да е знаела за чувствата ми към него – рече Фльор горчиво, – но това не й е попречило да скочи в леглото му.

— Всичко това говори много красноречиво за нея, но не и за него. – Киси подви крака под себе си. – Нали наистина не вярваш на онези стари глупости, че Джейк те е съблазнил, за да спаси филма си? Срещала съм го само няколко пъти, но очевидно това не е в негов стил. Сигурна съм, че има своите недостатъци, но сляпата амбиция не е сред тях.

— Той има недостатъци, вярно е. И що се отнася до чувствата, той е най-непочтеният човек, когото съм срещала. Не допуска никого до себе си. Ако някой се приближи твърде много, бърза да издигне бариера. Оставя те да надникнеш за малко в душата му, а после затръшва вратата. Това става за обикновено приятелство, но не и за някой, който го обича.

Киси остави недоизядената коричка и я зяпна смаяно. Страните на Фльор пламнаха.

— Аз не го обичам! Господи, Киси, говорех по принцип. Да, има някои неща у него, които обичам – най-вече как изглежда и тялото му. Но… – Ръката й падна в скута. – Не мога да си го позволя. В живота ми имаше твърде много непочтени, манипулативни хора и нямам нужда от още един.

Киси я съжали и милостиво смени темата на разговора. Двете побъбриха за последната невроза на Оливия Кристи и дрехите, които Киси трябваше да вземе в Лондон. Накрая, изглежда, приятелката й изчерпа темите за разговор и чак тогава Фльор забеляза, че за цялата вечер името „Чарли Кинканун“ нито веднъж не се бе отронило от устните й. Но очите на Киси сияеха и тя едва се сдържаше на едно място, докато се хранеше. Може би цялото това вълнение не беше само заради работата.

— Нещо става между теб и Чарли – подметна Фльор.

— Чарли?

— Това е! Давай, изплюй камъчето!

— Ама наистина, Фльор, колко грубо се изразяваш!

Набедената грубиянка издърпа коричката от пръстите на Киси.

— Повече никаква пица, докато не ми кажеш какво става.

Приятелката й се поколеба, после вдигна колене и ги притисна към гърдите си.

— Обещай, че няма да се смееш, става ли? Зная, че ще ти се стори глупаво… – Усука на пръста си една къдрица. – Всъщност… – Преглътна мъчително. – Мисля, че съм влюбена в него.

— Защо да ми се стори глупаво?

— Защото Чарли не е най-подходящият партньор за мен, имайки предвид досегашните ми връзки.

Фльор се усмихна.

— Винаги съм смятала, че двамата с Чарли сте идеалната двойка. Ти си тази, която не беше съгласна.

Сега, след като бе съобщила новината, Киси бързаше да й каже всичко, докато не е изгубила смелост.

— Чувствам се такава глупачка. Той е най-прекрасният човек, когото някога съм срещала, но не знаех как да се държа с някого, който иска от мен нещо друго, освен секс. Всеки път, когато се опитвах да го прелъстя, той започваше да говори за датския философ Киркегор, за дадаизма или за „Никс“*, представяш ли си? И… чуй това… той не говореше с мен както другите мъже. Той наистина се интересуваше от мнението ми. Предизвикваше ме. И колкото повече разговаряхме, толкова повече се изпълвах с уважение към самата себе си, спомнях си колко съм умна. – Очите на Киси внезапно се наляха със сълзи. – Фльор, усещането е толкова приятно.

[* Баскетболен отбор от Ню Йорк. – Б.пр.]

Фльор почувства, че и нейните очи запариха.

— Чарли е изключителен човек, какъвто си и ти.

— Най-смешното е, че отначало си мислех само как да го примамя в леглото, където – нека си го признаем – аз се чувствам в свои води. Отърквах се в него или му казвах, че мускулите ми са се схванали и искам да ми разтрие гърба. Или когато дойдеше да ме вземе, го посрещах полугола. Но колкото и да се държах безсрамно и да го предизвиквах, той като че ли не забелязваше. Постепенно започнах да забравям, че трябва да го съблазня, и просто се наслаждавах на компанията му. Тогава забелязах, че той не е толкова равнодушен към мен, колкото се преструваше. Но пак му беше нужна цяла вечност, за да действа.

Като видя замечтаното изражение на Киси, Фльор се усмихна.

— Изглежда, чакането си е струвало.

— Не му позволих да ме докосне – ухили се Киси.

— Майтапиш ли се?

— Толкова е приятно да те ухажват. После, преди две седмици, една вечер след репетицията той цъфна в апартамента ми. Започна да ме целува и на мен страшно ми хареса, но се изплаших, че ще го разочаровам. По изражението му ми стана ясно, че той знае как се чувствам, защото само ми се усмихна с онази негова сладка и разбираща усмивка. И после заяви, че трябва да поиграем на скрабъл.

— На скрабъл? – Все пак всичко си има граница и Фльор беше разочарована от Чарли.

— Е… не обикновения скрабъл. Нещо като… стрип скрабъл.

Браво на теб, Чарли. Фльор повдигна вежди.

— Може ли да попитам как се играе тази перверзия?

— Наистина е много просто. За всеки двайсет точки, които спечели противникът ти, трябва да свалиш нещо от облеклото си. И знаеш ли, Фльор, колкото и да ми се искаше да си легнем заедно, наистина ми хареса да ме ухажват, а освен това се оказа, че съм истински шампион на скрабъл. – Киси напра ви драматичен жест с ръка. – Започнах настъпателно с думите „хайдутин“ и „чайка“.

— Впечатлена съм.

— После го нокаутирах със „суроватка“ и „жаргон“ и спечелих бонус за двойна дума.

— Това сигурно окончателно го е сащисало.

— Сащиса го. Но той отвърна на удара, като свърза „восък“ със „суроватка“ и „челюст“ с „чайка“.

— Затаила съм дъх в очакване.

— На свой ред той ме тушира с „каид“.

— Няма такава дума.

— О, да, има. В Северна Африка така наричат вожд на племето, макар че я знаят само световните шампиони по скрабъл и вманиачените любители на кръстословици.

— И?

— Не разбираш ли? Кучият му син ме пришпорваше!

— Мили Боже!

— Накратко, той постави „зебу“ хоризонтално и образува „злота“ вертикално. След това моят „лос“ изглеждаше много жалък, но най-лошото тепърва предстоеше.

— Ще се пръсна от напрежение.

— „Флокс“ и утрояване на думата.

— Ама че дявол!

* * *

До Коледа Фльор бе подбрала трима страхотни клиенти – двама актьори и певец. Алексей не бе предприел нищо срещу нея, а старите истории за нарушените договори започнаха да замират. Слуховете за Джейк продължаваха, но се заговори, че той отново е започнал да пише, така че клюките не бяха толкова злостни. Представянето на първия албум на „Раф Харбър“ надмина очакванията, а безспорният успех на колекцията на Мишел все повече укрепваше доверието в нейната агенция. Когато след премиерата на трети януари Киси получи възторжени отзиви за изпълнението си, Фльор имаше чувството, че всичките й мечти са се сбъднали.

Джейк престана да тича сутрин с нея, а когато се качваше на тавана, за да го види как е, той почти не й проговаряше. Работеше върху книгата си вече близо три месеца и все повече се топеше. Беше заприличал на скелет, косата му се спускаше под яката и понякога забравяше да се бръсне с дни.

В една студена петъчна вечер, през втората седмица от януари, нещо я събуди. Пълна тишина. Защо не чуваше пишещата машина? Младата жена се размърда.

— Всичко е наред, цветенце – прошепна дрезгав глас. – Аз съм.

Бледата светлина от уличните лампи, процеждаща се през завесите откъм зимната градина, осветяваше достатъчно стаята, за да различи Джейк, прегърбен на стол, недалеч от леглото й, изпънал дългите си крака.

— Какво правиш тук? – промърмори тя сънено.

— Гледам те, като спиш. – Гласът му прозвуча меко в полумрака на стаята. – Светлината рисува в косата ти. Помниш ли как ни обгръщаше, когато се любехме?

Кръвта закипя в натежалото й от съня тяло.

— Спомням си.

— Никога не съм искал да те нараня – промълви той пресипнало. – Ти просто попадна под кръстосан огън.

Фльор не желаеше да мисли за миналото.

— Това беше отдавна. Вече не съм толкова наивна.

— Не съм съвсем сигурен. – В гласа му прозвуча остра нотка. – Ще ти е доста трудно да ме накараш да повярвам, че правиш кариера по гръб – не съм виждал върволица от мъже да минава през спалнята ти.

Тя искаше той да бъде мил и нежен. Да й говори за рисунки и светлина в косата.

— Не и докато живееш над главата ми. Отиваме в техните жилища.

— Нима? – Той бавно се надигна от стола и започна да разкопчава ризата си. – Ако раздаваш безплатно прелестите си, мисля, че сега е мой ред.

Тя рязко седна в леглото.

— Нищо не раздавам безплатно!

Джейк смъкна ризата.

— Това можеше да се случи преди месеци. Трябваше само да го поискаш.

— Аз! А защо ти не поиска?

Той не каза нищо. Ръката му се спусна към ципа на джинсите.

— Спри веднага.

— Не ми се ще. – Ципът се отвори, разкривайки голия му плосък корем. – Свърших книгата.