[* Tableau vivant (фр.). - пантомими, композиции, представяни от позиращи хора, претворяващи известни художествени произведения, въображаеми картини, скулптури или сцени. – Б.пр.]

Постепенно се откроиха фигурите на манекенките, заели грациозни пози в ефирните си рокли – гърдите, лактите и коленете им бяха издадени под невероятни ъгли като в картина на Томас Харт Бентън*. Някои държаха ветрила от палмови листа, застинали във въздуха. Една от тях, стиснала в ръка четка за коса, бе свела ниско глава, а косата й се спускаше към пода като клони на върба. Фльор чу шепота на зрителите, които тайно се озъртаха настрани, за да видят реакцията на другите. Беше ясно, че никой не бърза с оценката, докато не се ориентира накъде духа вятърът.

[* Американски художник (1889-1975), автор на фрески, пресъздаващи ежедневието на обикновения американец, с ярки, наситени цветове и добре очертани геометрични форми. – Б.пр.]

Внезапно една фигура се отдели от останалите и пристъпи плахо в кръга от синя светлина. Погледна към публиката за миг, сетне примигна, сякаш се опитваше да реши дали да им се довери. Накрая започна да говори. Разказа им за Бел Рев, плантацията, която бе изгубила, за Стенли Ковалски, онова животно в човешки облик, за което се бе омъжила скъпата й сестра Стела. Гласът й звучеше развълнувано, лицето й бе уморено и измъчено. Накрая девойката замлъкна и простря ръце към зрители те, сякаш ги умоляваше да я разберат. Отново зазвуча нежният блус. Сломена, тя изчезна в сенките.

Последва миг на омагьосана тишина, после се разнесоха плахи аплодисменти, които постепенно се усилиха. Невероятният монолог на Киси като Бланш Дюбоа от „Трамвай Желание“ ги бе разтърсил. Фльор усети как до нея Чарли се отпусна облекчено.

— Те я харесаха, нали?

Тя кимна, сетне затаи дъх, надявайки се, че ще харесат и моделите на Мишел. Колкото и да бе вдъхновяващо изпълнението на Киси, най-важното този следобед беше модата.

Музиката стана по-бърза и манекенките една след друга оживяваха и запристъпваха иззад прозрачната завеса на подиума. Бяха облечени в ефирни летни рокли, навяващи спомени за дъхави цветя, горещи южняшки нощи и трамвай, наречен „Желание“. Роклите бяха с меки и женствени линии, без всякаква натруфеност, специално създадени за жени, уморени да приличат на мъже. Ню Йорк не бе виждал нищо подобно от години.

Фльор слушаше приглушените възбудени коментари, трескавото дращене на писалките върху бележниците. Аплодисментите за първите няколко модела бяха любезни, но докато роклите се сменяха една след друга, публиката бавно биваше завладяна от красотата, създадена от Мишел, и ръкоплясканията ставаха все по-силни и енергични, докато накрая прераснаха в оглушителен грохот, обхванал цялата зала.

Когато и последните модели напуснаха подиума, Чарли най-сетне изпусна от гърдите си дълго сдържания въздух.

— Имам чувството, че за последните петнайсет минути преживях цял живот.

Пръстите й бяха изтръпнали и чак сега Фльор осъзна, че ги бе впила в коляното му.

— Само един ли?

Последваха още две живи картини, всяка нова жънеше по-голям успех от предишната. Задушната влажна гора от „Нощта на игуаната“ беше декор за втория монолог на Киси, както и фон за пъстроцветния калейдоскоп от ежедневни тоалети, представени от момичетата. Накрая Киси изигра своята потресаваща Маги от „Котка върху горещ ламаринен покрив“ на фона на силуета на голямо желязно легло. Сцената беше своеобразно въведение към екзотичната колекция от вечерни рокли, събуждащи сладки декадентски спомени, която изправи зрителите на крака.

Когато представянето завърши, Фльор наблюдаваше как Мишел и Киси се покланят и мислеше, че от днес нататък животът на брат й и най-добрата й приятелка никога няма да бъде същият. Тя не би могла да се отблагодари по-добре на Киси за непоклатимото й искрено приятелство и не би могла по-добре да възмезди Мишел за всичките години на необоснована омраза, освен като се постарае и двамата да получат публичното признание, което заслужаваха. Докато прегръщаше Чарли, тя осъзна, че успехът на двамата й клиенти ще повлияе и на нейната кариера. Този следобед Фльор Савагар бе спечелила огромно доверие.

Зрителите напускаха местата си и тя зърна Джейк, застанал в дъното на залата. Миг преди да изчезне, той вдигна двата си палеца нагоре в знак на успеха й.

* * *

Следващата седмица премина във вихъра на телефонни обаждания и интервюта. Списанието „Ежедневно дамско облекло“ помести водеща статия за колекцията на Мишел, като я нарече „Нова женственост“, а модните редактори се надпреварваха да го разпитват за бъдещите му планове. Мишел се представи блестящо на пресконференцията, която Фльор организира, а след това я заведе на вечеря. Двамата се усмихваха триумфално един на друг над менютата.

— Потомците на Савагар се справиха добре, нали, голяма сестричке?

— Доста добре, малки братко. – Тя докосна поплинения ръкав на куртката сафари, която бе облякъл върху тъмночервена копринена риза, френски военен пуловер и швейцарска армейска вратовръзка. – Обичам те, Мишел. Много те обичам. Трябва да ти го казвам по-често.

— Аз също. Страшно много те обичам. – Той замълча за миг, сетне наклони глава и косата му докосна рамото. – Притеснява ли те това, че съм гей?

Тя повдигна брадичката му с ръка.

— Бих предпочела да живееш щастливо до края на дните си с някоя жена и да ме дариш с цяла тайфа племеннички и племенници, но след като няма да стане, искам да имаш стабилна връзка с мъж, който те заслужава.

— Някой като Саймън Кейл?

— Сега, след като го спомена…

Той остави менюто и я погледна тъжно.

— Няма да се получи, Фльор. Зная, че много го желаеш, но няма да стане.

Тя се смути.

— Май престъпих границата, нали? Не е моя работа.

— Да, – усмихна се той, – не-е. Но знаеш ли колко много означава за мен това, че някой е загрижен за моето щастие?

— Внимавай, ще го приема като позволение да се бъркам в живота ти.

— Недей. – Той отпи от чашата с вино. – Саймън е специален човек и между нас се породи искрено приятелство, което укрепва с всеки изминал ден, но това е всичко. Саймън е силен и независим. Той не се нуждае от никого.

— А това е важно за теб, нали? Да се чувстваш нужен?

Брат й кимна.

— Зная, че ти не харесваш Деймън. И си права. Той може да бъде егоистичен и не е от най-умните и просветени хора, които съм срещал. Но ме обича, Фльор, и се нуждае от мен.

Фльор се постара да преглътне разочарованието.

— Не мога да кажа, че Деймън има лош вкус.

Тя се замисли за Джейк. Сексуалното й привличане към него ставаше все по-силно след всяка тяхна среща. Не му вярваше, но го желаеше. И защо да не може да го има? Превъртя идеята в главата си. Без емоционално обвързване. Само як, мръсен секс. В крайна сметка тъкмо това винаги я бе теглило към него. И не беше ли това същността на истинското освобождение? Жените не бяха длъжни да играят игрички. Не биваше да играят. Трябваше да погледне Джейк право в очите и открито да му заяви, че иска да…

Какво? „Да си легнат“, беше твърде безвкусно, „да се любят“, съдържаше намек за нещо повече, „да правим секс“, простееше, а „да се чукаме“, бе вулгарно.

Нима трябваше да се откаже само заради затруднение в подбора на думите? Как щеше да постъпи един мъж? Как щеше да действа Джейк?

А защо Джейк не поеме инициативата?

И в този миг младата жена осъзна, че никога не би могла да бъде сексуална хищница, колкото и силно да го желаеше. Нямаше значение дали неохотата й се коренеше в културните задръжки, или в биологичния инстинкт, тъй като освобождението на жената винаги дяволски се усложняваше, когато стигнеше до вратата на спалнята.

* * *

Фльор се опитваше да не обръща внимание на пишещата машина. Вместо това се съсредоточи върху графика на прослушванията на Киси и опитите да отгатне следващия ход на Алексей. Всички, които досега я избягваха и не отговаряха на телефонните й обаждания, сега изведнъж се надпреварваха да говорят с нея. През първата седмица на декември, един месец след представянето на колекцията на Мишел, Киси подписа договор за участие в съкратената версия на „Пети юли“. След това тя трябваше да отлети за Лондон, за да играе поддържащата роля във високобюджетен приключенски филм.

Двете с Киси от седмици не разговаряха за нищо, освен за работа, и Фльор много се зарадва, когато една вечер отвори входната врата и видя приятелката й да стои на прага с пица и голяма бутилка диетична кола.

— Също като в старите времена – заяви Киси, докато отвътре се разнасяха звуците на „Текила на разсъмване“ на „Ийгълс“. – С тази разлика, че сега сме богати и известни. Може би трябва да минем на белуга, макар че не мога да си представя да заменя нашата американска пеперони за някаква комунистическа рибешка изгъзица.

Фльор отпи малка глътка от шикозните чаши „Бакара“, които Оливия Крайтън й бе подарила.

— Мислиш ли, че сме лицемерки, задето пием диетична кола и ядем пица? Всъщност можем да си позволим всякаква вкусотия.

— Оставям те да философстваш за етиката и морала, а аз ще похапна. От закуска не съм слагала и троха в уста и умирам от глад. – Киси захапа лакомо парчето пица, което току-що бе извадила от кутията. – Никога в живота си не съм била по-щастлива.

— Май наистина много обичаш пица.

— Нямам предвид пицата. – Киси отново откъсна голяма хапка, но този път я сдъвка добре, преди да заговори. – А пиесата, филма, изобщо всичко. Вчера великият Боб Фос ме поздрави. Не някакво си: „Здрасти, хлапе“, а „Здравей, Киси“. Самият цар на мюзикълите Боб Фос!

Фльор усети как в гърдите й се надига огромна вълна на удоволствие. Всичко това бе нейно дело.

Внезапно пред очите й се мярна щастливото лице на Белинда и удоволствието й се стопи. Така ли се бе чувствала майка й, когато бе направлявала кариерата й?