— Отново си омаял секретарката ми. Риата ти е извадила дубликат от своя ключ.

Джейк загреба от яйцата.

— Признай си – не се предаваше Фльор. – Няма друг начин да се сдобиеш с ключ.

— Защо твоята филийка е по-дебело намазана с масло от моята?

— Риата има ключ. Аз имам. Мишел има. Това е. Ако я уволня, ще ти тежи на съвестта.

— Няма да я уволниш. – Той смени своята препечена филийка с нейната. – Брат ти ми даде дубликат от ключа си няколко вечери след партито. Разказа ми за баща ви. Мишел се тревожи за теб и аз също не съм спокоен, след като зная, че онова откачено копеле те е взело на мушка. Когато тази сутрин не излезе да тичаш, се изплаших, че по някакъв начин ти е сторил нещо лошо.

Загрижеността му я трогна, но за да не се издаде, го изгледа кръвнишки.

— Алексей няма да ме нарани физически. Мишел би трябвало

да го знае. Той иска да съм жива, за да страдам. Твоите проблеми малко ли са ти, че си се захванал с моите?

— Не ми харесва това, което той прави.

Тя си взе обратно филийката.

— И аз не подскачам от радост.

Известно време двамата се храниха мълчаливо. Джейк отпи от кафето.

— Обикновено не се докарваш с джинси и маратонки за работа. Какво става?

— Ще съпровождам щендерите с дрехите до хотела. Носачите ще пристигнат след час, така че се очертава дълъг ден. – Изгледа го многозначително. – Точно заради това исках тази сутрин да поспя още малко. А и не мога да изляза от къщата, докато всичко това е тук. – Махна неопределено към дневната.

Джейк вече бе видял редиците метални стойки с окачените дрехи в черни найлонови торби.

— Ще ми обясниш ли какво точно става, или трябва сам да се досетя?

— Знаеш, че днес е представянето на колекцията на Мишел.

— И онова там са моделите?

Тя кимна и му разказа за фабриката в Астория и за телефонното обаждане рано тази сутрин.

— Охранителите не са съвсем сигурни как са се задействали противопожарната система и пръскачките, но всички тоалети, които са висели на стойките в ателието, са подгизнали и на практика унищожени.

Джейк повдигна въпросително вежди.

— Всички дрехи там обаче бяха евтина конфекция – поясни тя. – Киси, Саймън, Чарли и аз ги подменихме миналата нощ, след като Мишел и шивачките си тръгнаха. – Искаше й се да изпита задоволство, задето бе надхитрила Алексей, ала сега, след като всичко бе приключило, започваше отново да се тревожи. Стана и се запъти към телефона. – Трябва да се обадя на Мишел, за да не получи инфаркт, когато тази сутрин отиде във фабриката.

Джейк също се изправи.

— Почакай минутка. Да не би да искаш да кажеш, че Мишел не знае, че си преместила моделите му тук?

— Това не е негов проблем. Аз потроших скъпоценното бугати и аз съм тази, на която Алексей иска да отмъсти. Мишел има достатъчно тревоги на главата си.

Джейк рязко заобиколи масата.

— Ами ако Алексей изпрати някой от главорезите си тук? Какво щеше да правиш тогава?

— Фабриката гъмжи от охрана. Алексей няма причина да подозира, че моделите са тук.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Изобщо не мислиш! – Докато вървеше към нея, джобът на суитшърта му се удари в ръба на кухненския плот и тя чу тъп звук. За пръв път й направи впечатление, че единият край на дрехата е по-провиснал от другия. Джейк тутакси мушна ръката си в джоба.

Фльор остави слушалката на вилката.

— Какво носиш?

— Какво имаш предвид?

Косъмчетата на тила й настръхнаха.

— В джоба ти. Какво е то?

— В джоба ли? Ключовете ми.

— И какво друго?

Той сви рамене.

— Двайсет и втори, автоматичен.

Тя се вторачи слисано в него.

— К… какво?

— Пистолет.

— Да не си откачил? – Фльор се нахвърли отгоре му. – Донесъл си пистолет тук! В къщата ми? Да не мислиш, че това е някой от филмите ти?

Погледът му не трепна и в очите му нямаше дори сянка на разкаяние.

— Няма да се извинявам. Не знаех какво ще заваря, като вляза.

Незнайно как Фльор се улови, че мисли за малкото момиченце с ризката на жълти патета и масовото клане. Вледеняващият страх, който на всяка цена искаше да пропъди, задумка по вратата на подсъзнанието й.

— Не мърдай от тук. Отивам да нахлузя някакви дрехи – нареди той и излезе от кухнята.

Инстинктите й крещяха, че Джейк никога не би участвал в зверства, дори в разгара на война. Ала не можеше толкова лесно да убеди разума. Сега съжаляваше, че го е допуснала отново в живота си. Въпреки всичко, което знаеше за него, тя отново му позволяваше да пробие защитата й.

Когато той се появи отново, белите рози бяха пристигнали.

Джейк доби мрачно изражение.

— Кучи син.

— Добрата новина е, че Алексей явно още не е разбрал, че плановете му са се провалили.

— Да го оставим да тъне в заблуда. – Джейк вдигна телефона и набра номера по памет. – Мишел, Джейк е. Потеглям към хотела с твоята колекция и Жената чудо*. Като се видим, ще ти разкажа цялата история.

[* Героиня от комикси, опитен и храбър воин, принцеса на амазонките, притежаваща свръхчовешка сила и издръжливост. – Б.пр.]

— Не е нужно да го правиш – каза Фльор, когато той затвори. – Аз мога да се справя.

— Без повече приказки.

Носачите пристигнаха и Джейк само дето не ги претърси основно, преди да ги пусне в къщата. Остана нащрек и не се отдели от Фльор, докато товареха щендерите, след това се качи с нея в камиона отзад и я придружи до хотела. Когато слязоха, стоеше настрани, ала нито веднъж не я изпусна от поглед, а веднъж Фльор зърна как ръката му бръкна бавно в джоба на якето. При все че се стараеше да остане незабележим, не след дълго един от хотелските служители го разпозна и много скоро се оказа заобиколен от фенове, които тикаха в ръцете му за автограф всякакви късчета хартия – от квитанции за багаж до билети за паркинг. Тя знаеше колко много Джейк мрази подобна публичност и шумотевица, но той покорно раздаваше автографи и остана на поста си, докато не разтовариха и последната стойка.

След това известно време не го видя, но всеки път щом решеше, че най-после се е прибрал, го зърваше, притаен в сенките до някое стълбище или служебен вход, нахлупил бейзболната шапка ниско на челото. Присъствието му я успокояваше, а това никак не й харесваше. След като тази лудница приключи, Фльор реши да проведе един дълъг и труден разговор със себе си.

Сред целия хаос, царящ зад кулисите, Фльор се стараеше да излъчва увереност и спокойствие, каквито не изпитваше. Твърде много зависеше от следващите няколко часа. Поради огромния интерес към колекцията, щеше да има две представяния – в ранния и късния следобед. Всяка манекенка имаше отделна стойка с дрехите, които щеше да демонстрира, подредени по реда на обличане, както и нужните аксесоари. Обикновено щендерите се приготвяха от предишния ден, но тъй като Фльор пазеше зорко моделите до тази сутрин, всичко трябваше да се организира за много кратко време. В последния момент се търсеха недостигащи аксесоари, стана едва ли не катастрофално объркване с обувките и всичко това придружено с мрачни погледи в нейна посока. Междувременно пристигнаха операторите от различни телевизии, за да заснемат колекцията за бутиците и универсалните магазини.

Един час преди шоуто Фльор се преоблече в тоалета, който бе донесла. Беше избрала едно първите творения на Мишел – яркочервена тясна рокля, с два шлица отпред: единият започваше от шията и стигаше до гърдите, а другият – малко над коляното до средата на прасеца. Пеперуди, извезани с мъниста, украсяваха едното рамо и същите, но по-малки, се кипреха върху носовете на червените атлазени обувки с високи токчета.

Зад кулисите се появи Киси, бледа и напрегната.

— Това е най-ужасната идея, хрумвала ти някога. Мисля, че имам температура. Обзалагам се, че съм пипнала някой грип. Сигурна съм.

— Малко си изнервена. Поеми дълбоко дъх. Всичко ще е наред.

— Малко ли! Та аз цялата съм кълбо от нерви, Фльор Савагар! Сякаш ястреби разкъсват вътрешностите ми!

Фльор я прегърна, излезе иззад кулисите и се смеси с тълпата, изпълваща залата. Когато свърши разговорите с модните редактори и позирането за фотографите, краищата на пръстите й се бяха вкочанили от напрежение. Тя седна на малкия позлатен стол до подиума, който бяха поставили специално за нея, и стисна ръката на Чарли Кинканун.

Той се наведе към нея и прошепна:

— Подслушах доста разговори и започвам да се тревожа. Хората тук смятат, че моделите на Мишел са претрупани и превзети, само финтифлюшки и дантелки, каквото и да означава това.

— Означава, че моделите му карат жените да изглеждат като жени и модните редактори не знаят как да реагират, но много скоро ще сменят мнението си и ще го приемат. – Искаше й се да се чувства толкова уверена, колкото звучеше, но истината беше, че всеки нов дизайнер, който се осмеляваше да наруши модните тенденции, можеше да бъде разкъсан на парчета от могъщите арбитри в света на модата. Репортерката от „Ежедневно дамско облекло“ имаше враждебно изражение и Фльор разбра какво имаше предвид Киси, като каза, че ястреби да разкъсват вътрешностите й.

Светлините бавно угаснаха и зазвуча тъжна музика в ритъма на блуса. Фльор заби нокти в дланите си. Сложните и елитарни театрални постановки бяха излезли от мода, като наборите и дантелите. Днес на мода беше простотата – моден подиум, модели и дрехи. Те отново нарушаваха традициите, или както се казваше, плуваха срещу течението, и всичко заради нея. Тя бе тази, която въвлече Мишел в тази глупава авантюра.

Постепенно разговорите в залата стихнаха. Музиката зазвуча по-силно и светлините в пространството зад модния подиум разкриха „жива картина“* зад прозрачна завеса, придаваща призрачен вид на сцената. Очертанията на декорите – перило от ковано желязо, уличен фенер, палмови клонки и счупени жалузи – пресъздаваха бедняшки двор в Ню Орлиънс в задушна лятна нощ.