Ужасът от сутрешния му разказ се бе трупал в нея през целия ден. Не спираше да мисли за „Затъмнение в неделя сутрин“ и масовото убийство, на което Мат е бил свидетел във Виетнам. Сега постоянно я измъчваше един въпрос. Дали Джейк, като своя герой, е бил безпомощен свидетел на масово убийство, или е бил деен участник?

Обви ръце около себе си и излезе от мансардата.

* * *

По-късно същата седмица Дик Спано й позвъни за пръв път.

— Трябва да открия Джейк.

— Той никога не ми се обажда – рече тя, което беше буквалната истина.

— Ако го направи, кажи му, че го търся.

— Едва ли ще ми се обади.

Вечерта Фльор се качи на тавана и каза на Джейк за обаждането. Очите му бяха кървясали, по лицето му бе набола брада и като че ли от дни не бе спал.

— Не желая да говоря с никого – заяви той. – Дръж ги далеч от мен, ще го направиш ли?

И Фльор наистина се постара. Успя за известно време да залъже финансовия му мениджър, адвоката му и всичките им секретарки, но някой толкова известен като Джейк не можеше просто да изчезне и след като минаха пет дни и обажданията станаха все по-настойчиви и разтревожени, тя разбра, че трябва да предприеме нещо. Обади се на Дик Спано.

— Чух се с Джейк – осведоми го Фльор. – Той е започнал отново да пише и за известно време се е покрил.

— Трябва да говоря с него. Има една работа, която не търпи отлагане. Кажи ми къде е.

Тя почука с химикалката върху бюрото.

— Мисля, че е в Мексико. Но не ми каза точно къде.

Дик изруга, после я бомбардира с дълъг списък от неща, които трябва да му каже, ако Джейк отново се обади. Фльор записа прилежно всичко и пъхна бележката в джоба си.

* * *

Октомври се смени с ноември, датата на представянето на колекцията на Мишел наближаваше, а слуховете за старите нарушени договори продължаваха. И като че ли това не стигаше, но измислените истории, които бе подшушнала на журналистите за връзката й с Джейк, продължаваха да уронват престижа й. Според слуховете Фльор Савагар не била нищо повече от провалила се моделка, която се опитва да върти бизнес по гръб. Нито един от клиентите, с които преговаряше, не подписа с нея. Всяка вечер заспиваше, но след няколко часа се събуждаше и оставаше дълго да лежи, заслушана в приглушеното тракане на пишещата машина. На сутринта използваше собствения си ключ, за да влезе в мансардата и да го провери. След известно време вече бе трудно да се каже кой от двамата беше по-изтощен.

Фльор прекара деня преди представянето на колекцията на Мишел в хотела, сновейки между техническите работници и дърводелците, които изграждаха модния подиум. Направо подлуди всички с постоянните си напомняния за пропуските и охраната при вратите. Дори Киси изгуби търпение, но всичко зависеше от колекцията на Мишел, а Алексей разполагаше с двайсет и четири часа да извърти мръсния си номер. Фльор се обади на Мишел във фабриката в Астория, за да се увери, че охраната е на поста си и всичко е наред.

— Всеки път, когато погледна, те са по местата си – увери я брат й.

Когато той затвори, Фльор осъзна, че е забравила да диша. Беше наела най-добрата охранителна компания в щата. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се надява, че ще си свършат добре работата.

* * *

Уили Бонадей се оригна и бръкна в джоба на униформата за ролката с хапчета против киселини. Понякога ги дъвчеше едно след друго, за да му помогнат да мине по-бързо дневната смяна. Работеше тук вече месец и тази вечер беше последната. Уили си мислеше, че да се охраняват някакви дрехи си е чиста безсмислица, но щом редовно му плащаха, той си гледаше съвестно работата.

В смяната им бяха четирима и това място бе по-охранявано от крепост. Постът на Уили беше точно зад входната врата на старата фабрика в Астория, а партньорът му Анди охраняваше отзад. Още двама млади мъже пазеха вратите на шивашкото ателие на втория етаж, където бяха заключени дрехите. На сутринта момчетата от дневната смяна щяха да придружат големите щендери с дрехи до камиона, който щеше да ги откара в хотела. До вечерта работата им тук ще е приключила.

Преди две години Уили охранява Реджи Джаксън*. Ето това беше работа по вкуса му. Когато двамата със зет му гледаха „Джайънтс“**, искаше да се хвали, че е охранявал Реджи Джаксън, а не някакви дрехи. Уили взе броя на „Дейли Нюз“. Докато обръщаше на спортната страница, очукан оранжев ван с надпис „Булдог Електроникс“ отстрани мина покрай главния вход, но Уили не го забеляза.

[* Американски бейзболен играч. – Б.пр.]

[** Професионален американски бейзболен отбор. – Б.пр.]

Мъжът зад волана на вана зави в малката пресечка на отсрещната страна на улицата, без да погледне към фабриката. Не беше нужно. През изминалата седмица минаваше оттук всяка вечер, всеки път с различни превозни средства и знаеше точно какво ще види. Знаеше за Уили, макар че не му бе известно името на мъжа, както и за охранителя при задния вход и заключената стая на втория етаж, също охранявана от един пазач. Разполагаше с точна информация за разписанието на дневната смяна, която щеше да застъпи след няколко часа, както и за това, че през нощта фабриката се осветява от интериорни лампи. Единствено лампите бяха важни за него.

Складът на отсрещната страна на улицата беше изоставен преди няколко години и ръждясалият катинар на задната врата не беше никакво препятствие пред челюстите на секача за болтове. Мъжът извади от вана куфара с инструментите. Беше доста тежък, но той бе привикнал и тежестта не го притесняваше. След като проникна безпроблемно в склада, включи джобния фенер и осветявайки пътя пред себе си, се отправи към предната част на сградата. Фенерът го дразнеше. Светлинният лъч се размиваше – нямаше ясни и точни очертания. Скапана светлина.

Светлината беше негова специалност. Чисти и тесни лъчи, остри като молив. Кохерентната светлина не се размиваше в безформени очертания като лъча на фенера.

Необходим му беше почти час, за да монтира всичко. Обикновено не отнемаше толкова дълго време, но той бе принуден да нагоди оборудването си с мощен телескоп, а монтажът му бе труден. Мъжът не бързаше, защото обичаше предизвикателствата, особено добре платените.

Като приключи, изтри ръце с парцала, който носеше със себе си, после избърса един кръг върху мръсното стъкло на прозореца на склада. Бавно и внимателно насочи и фокусира телескопа. Увери се, че всичко е както трябва. Лесно откри датчиците по тавана. Виждаше ги съвсем ясно, сякаш стоеше в средата на стаята на втория етаж.

Когато беше напълно готов, внимателно включи лазера и насочи чистия рубиненочервен лъч към най-далечния датчик. Оловният цилиндър на датчика трябваше да се нагрее само до седемдесет и четири градуса, за да се стопи. След секунди мъжът видя, че рубиненият лазерен лъч бе свършил отлично работата си. Той мина на следващия датчик, чийто оловен цилиндър също се разтопи от енергията на тесния остър лъч. След няколко минути всички датчици се задействаха и от дюзите на автоматичната пожарогасителна система рукнаха потоци вода върху стойките с дрехите.

Доволен, мъжът събра оборудването си и напусна склада.

* * *

Телефонното обаждане от охранителната компания събуди Фльор в четири сутринта. Тя изслуша пространното обяснение на мъжа от другия край на линията.

— Не будете брат ми – заръча, преди да затвори. После се зави през глава и отново заспа.

Разбуди я входният звънец. Фльор присви очи и погледна часовника и се зачуди дали от цветарския магазин са доставили бели рози в шест сутринта, но реши, че няма да си прави труда да проверява. Мушна глава под възглавницата и тъкмо задрямваше, когато някой грубо й я издърпа. Младата жена изкрещя и като светкавица се изстреля в седнало положение в леглото.

Джейк се бе надвесил над нея, облечен в джинси и суитшърт, който явно бе нахлузил на голо. Косата му бе разрошена, лицето – небръснато, а очите му се взираха в нея с изтерзан, кух поглед.

— Какво става с теб? Защо не отваряш вратата?

Фльор измъкна възглавницата от ръцете му и го удари с нея в корема.

— Шест и половина сутринта е!

— Ти излизаш да тичаш в шест! Къде беше?

— В леглото!

Той пъхна ръце в джобовете и се намръщи.

— И откъде можех да зная, че спиш? Когато не те видях от прозореца на мансардата, реших, че се е случило нещо лошо.

Очевидно повече не можеше да отлага ставането и тя изрита ядно завивките. Джейк се вторачи в омотаната около бедрата й нощница, без дори да се опитва да прикрие интереса си. Тя се протегна, за да включи нощната лампа, като нарочно нагласи краката си като момиче от реклама на матраци – с изпънати пръсти и деликатно извити сводове. Толкова проблеми я очакваха днес, а тя мислеше само как впечатли Джейк Коранда с краката си! Отвратена от себе си, Фльор стана, без да го поглежда.

— Ще направя закуска – рече той рязко.

Тя взе набързо душ и се напъха в джинси и стар пуловер за ски. Джейк я огледа над купата, в която чупеше яйцата. Застанал до печката, той й се струваше по-висок от всякога. Широките му рамене опъваха суитшърта по шевовете, придавайки му още по-агресивен и безкрайно мъжествен вид. Нужна й бе минута, за да проясни малко мислите си.

— Как влезе? Преди да си легна снощи, два пъти проверих дали вратите са заключени.

— Как предпочиташ яйцата – бъркани или на очи?

— Джейк…

— Не мога едновременно да бъбря с теб и да приготвям закуската. По-добре ми помогни, вместо да стоиш там като английската кралица. Макар че съм длъжен да призная, че ти изглеждаш далеч по-добре.

Типично по мъжки избягваше отговора, но тя реши засега да му позволи да се измъкне, защото беше гладна. Сложи филийките в тостера, извади каната с портокаловия сок, после наля кафето. След като подредиха масата и седнаха, тя премина в атака.