Киси и Джейк си разменяха шеги, сякаш се познаваха от години. После започнаха да си тананикат песните на един нов певец, когото и двамата харесваха. Фльор се питаше заядливо защо просто не си легнат и не приключат с глупостите.

Когато дойде време за десерта, Фльор извади ореховата торта, която бе купила същия следобед от любимата си пекарна. Всички останаха във възторг, но тя едва успя да преглътне една хапка. Предложи да пият ирландското кафе в дневната. Киси седна на дивана. Обикновено Фльор щеше да седне до нея, но сега грабна една от големите възглавници за под, за да остави дивана свободен за Джейк, който не пропусна да се настани до Киси.

Всички, освен домакинята, се впуснаха в дискусия за най-добрите рок банди на всички времена. Тя се чувстваше толкова нещастна, че в стомаха й се образува лепкава буца, която нямаше желание да анализира отблизо. Киси й се усмихна съчувствено. Фльор извърна глава.

Приятелката й се прокашля.

— Фльоринда, ти ми каза, че ще ми дадеш назаем ахатовите си обеци. Покажи ми къде са, преди да съм си тръгнала без тях.

Фльор не й бе обещавала нищо подобно и отвори уста, за да го каже, но улови един от онези пронизващи стоманени погледи на Киси Магнолия. Не желаеше доскорошната й приятелка да устрои някоя сцена, затова се надигна неохотно и се повлече след Киси към спалнята.

Когато се озоваха там, Киси скръсти ръце пред пищните си гърди.

— По-добре да изтриеш това изражение на влюбено паленце или се кълна в Бог, че ще се върна в дневната и ще му пусна език пред очите ти.

— Не разбирам за какво говориш.

Киси я изгледа отвратено.

— На път съм да се откажа от теб. Вече си на двайсет и шест. Достатъчно възрастна, за да не се познаваш добре.

— Познавам се отлично.

Вместо да отговори, Киси започна да потропва нетърпеливо с върха на едната си червена пантофка. Фльор клюмна и цялата й злост се изпари.

— Съжалявам – промърмори едва чуто.

— И би трябвало. Държиш се налудничаво.

— Права си. И дори не разбирам защо.

— Защото си позеленяла от ревност, ето защо.

— Не ревнувам! Не и в този смисъл, който си мислиш.

Но Киси не беше вчерашна и не можеше лесно да я заблудят.

— Откакто ме познаваш, виждала ли си някога да не флиртувам с някой готин тип, да не говорим за мъж като него? Такъв неустоим сладур? – Премлясна замечтано. – И какво правиш ти? Нищо, ето какво. Подвиваш опашка и се свиваш в ъгъла. Срамувам се заради теб.

Фльор също се срамуваше от себе си.

— Не беше заради Джейк. Не съм толкова глупава. Просто отново се почувствах като едра и тромава тийнейджърка.

— Не ти вярвам – отсече Киси Магнолия. – Не смяташ ли, че е крайно време да престанеш да се самозалъгваш и добре да си изясниш чувствата, които изпитваш към онзи великолепен мъж, който седи в дневната ти?

— Чувствата ми към него са породени от доларовите знаци. Наистина, Киси. На практика изгубих Оливия, а единствените клиенти, които искат да сключат договор с мен, са тези, които аз не желая да представлявам, като онзи кретен Шон Хауъл. Джейк дори не се преструва, че пише, и… – Тя млъкна. – Това не е извинение. Съжалявам, Киси. Ти си права. Наистина се държах детински. Прости ми.

Киси най-после омекна.

— Добре. Но само защото и аз се чувствам по същия начин всеки път, когато ви видя заедно двамата с Чарли.

— Мен и Чарли? Защо?

Киси въздъхна и отбягна погледа на приятелката си.

— Той толкова много те харесва, а аз зная, че по външност не мога да се меря с теб. Всеки път, когато двамата разговаряте, се чувствам като човечето от рекламата на поничките „Пилсбъри“

Фльор не знаеше да плаче или да се смее.

— Явно аз не съм единствената, която не се познава много добре. – Тя прегърна Киси, после погледна часовника си. – Тази вечер по телевизията дават „Буч Касиди“. Ако не бъркам часа, ще можем да погледаме малко и да се върнем при останалите, преди да са забелязали, че ни няма. Искаш ли да си доставим това удоволствие?

— И още как. – Киси включи малкия телевизор, кацнал върху масичка втора употреба в ъгъла на спалнята. – Не мислиш ли, че вече сме твърде стари да си припадаме по актьори?

— Вероятно. Може би трябва да посвещаваме повече време на религията.

— А може би не.

Бандата от пущинака на Уайоминг тъкмо бе обрала пътническия влак по линията Овърланд между Сан Франциско и Чикаго и Пол Нюман, в ролята на Буч, заедно с Робърт Редфорд като мустакатия Сънданс Кид, отдъхваха и отпиваха от питиетата си на терасата на публичен дом. Киси и Фльор приседнаха на края на леглото, когато учителката Ета Плейс се изкачи по стъпалата на малката фермерска къща, запали вътре лампата и разкопча две копчета от блузата. Стигна до спалнята, свали дрехата и я закачи в гардероба. Сетне се извърна и изпищя, когато видя изваяното лице на Сънданс Кид да се взира заплашително в нея от другия край на стаята.

— Продължавай, учителке – подкани я той.

Очите й се разшириха от ужас, а той бавно извади револвера и го насочи към нея.

— Всичко е наред. Не ми обръщай внимание. Продължавай.

Учителката нерешително развърза дългата долна фуста, която се свлече на пода и тя я прекрачи. Вдигна я и я притисна засрамено пред гърдите си, опитвайки се да скрие извезаната по краищата камизола от очите на бандита.

— Разпусни косата си – нареди той.

Тя пусна фустата и извади фуркетите.

— Тръсни глава.

Нито една жена със здрав разум не би посмяла да спори със Сънданс Кид под дулото на револвера, насочен към корема й, и учителката смирено се подчини. Беше само по камизола и Сънданс Кид нямаше какво повече да нарежда – просто вдигна револвера и запъна петлето.

Пръстите на Ета бавно се заеха с дългата редица копчета на камизолата. Накрая краищата на предницата се разтвориха. Ръцете на Сънданс Кид се придвижиха към кръста му. Разкопча колана с кобура, захвърли го и се приближи към нея. Плъзна ръце под разтворените краища на тънката дреха.

— Знаеш ли какво искам? – попита Ета.

— Какво?

— Поне веднъж да не закъсняваш!

Докато Ета обвиваше ръце около врата на Редфорд, Фльор въздъхна и стана, за да изключи телевизора.

— Трудно е да се повярва, че тази сцена е написана от мъж, нали?

Киси се взираше в тъмния екран.

— Уилям Голдман е голям сценарист, но се хващам на бас, за каквото кажеш, че жена му е написала тази сцена, докато той е бил под душа. Какво не бих дала…

— Ъхъ. Истинска женска сексуална фантазия, груба и необуздана.

— Цялата тази сексуална заплаха, идваща от любовник, който знаеш, че никога няма да те нарани. – Киси облиза устни.

Фльор докосна медальона на шията си.

— Колко жалко, че вече не се раждат такива мъже.

* * *

Джейк стоеше в коридора до открехнатата врата, заслушан в разговора на двете жени. Нямаше намерение да подслушва, но Фльор се държа много странно през цялата вечер, а и двете с приятелката й отсъстваха твърде дълго от гостната, затова той реши да провери какво става. Сега съжаляваше. Това беше точно от онези разговори, които един мъж никога не биваше да чува. Какво всъщност искаха жените? Постоянно дрънкаха за мъжката чувствителност и равноправие, но насаме, ето ги, две интелигентни жени направо прималяват до оргазъм, когато мъжът се държи като пещерен човек.

Може би изпитваше малко ревност. Той беше един от най-касовите мъжкари на десетилетието, живееше над главата на Фльор Савагар, но изглежда, всичко, което искаше тя, бяха остроумните им словесни двубои. Зачуди се дали и на Редфорд не се налага да търпи подобни дивотии. Ако имаше справедливост на този свят, Редфорд ще седи сега пред телевизора някъде в Сънданс, Юта, и ще наблюдава как жена му се прехласва по една от дивашките любовни сцени на Птичаря Калибър. Мисълта го изпълни със задоволство, което обаче бързо избледня, докато се промъкваше надолу по коридора. Както и да го погледнеш, сега никак не беше лесно да си мъж.

* * *

На следващата сутрин Джейк излезе да бяга с Фльор, но докато тичаха към Сентръл Парк, двамата почти не си проговориха. Не й даваше мира мисълта, че трябва да намери някакъв начин поне да го накара да се опита да пише. Когато се върнаха в къщата, тя импулсивно предложи да споделят неделната закуска. Може би на пълен стомах щеше да е по-общителен, но той отклони поканата.

— Правилно – процеди младата жена студено. – Напоследък графикът ти е толкова натоварен заради цялото това време, което прекарваш над пишещата машина.

Джейк дръпна ципа на суитшърта.

— Ти нищо не знаеш.

— Дори опитваш ли се да пишеш?

— За твое сведение, вече съм изписал цял бележник.

Джейк твореше над пишеща машина и тя нито за секунда не

му повярва.

— Покажи ми.

Той се начумери и я подмина на път за тавана.

Тя взе душ навлече джинси и любимия си плетен пуловер. Напоследък беше толкова заета с колекцията на Мишел, капризите на Оливия и опитите да предвиди следващия ход на Алексей, че не се бе съсредоточила достатъчно върху проблема над главата си. Джейк Коранда бе сключил с нея сделка да започне отново да пише, а не правеше нищо да изпълни своята част.

В десет часа тя излезе в предния коридор и отключи вратата,

водеща към апартамента на тавана. Качи се по стълбата и почука на неговата врата, но никой не отговори и тя пъхна ключа в ключалката.

Просторната мансарда се осветяваше от голям тавански прозорец и два по-малки правоъгълни прозореца от двете страни. Фльор не бе стъпвала тук, откакто Джейк се бе нанесъл, и сега видя, че е донесъл два удобни фотьойла, легло, дълг диван и Г-образен работен плот, състоящ се от бюро и по-малка маса, върху която се мъдреше пишеща машина и неразпечатан пакет с хартия.

Той бе качил крака на бюрото и подхвърляше небрежно баскетболна топка от едната ръка в другата.