— Не ми е нужна. Вече съм разгряла. – Стрелна го с поглед през рамо. – Смяташ ли, че можеш да издържиш на темпото ми, каубой?

— Още не съм срещнал жена, която да ме надбяга – отвърна той самонадеяно.

— Сигурен ли си? Струва ми се, че напоследък доста си се омързеливил.

Той затича редом с нея.

— Едва ли може да се нарече мързел да играеш баскетбол три пъти седмично с градски тийнейджъри, които ме наричат „господин“.

Тя заобиколи една кална локва и се насочи на запад към Сентръл Парк.

— Изненадана съм, че можеш да се занимаваш с баскетбол в твоята напреднала възраст.

— Не мога. Коленете ме болят и повече не мога да скачам, затова обикновено ме вадят от игра още преди края на третата четвъртина. Те ме търпят само защото им купих екипите.

Докато заобикаляха един камион, блокирал тротоара, Фльор си спомни колко много харесваше умението на Джейк да се надсмива над себе си. След великолепното му тяло хуморът бе второто най-хубаво нещо у него. Тялото и откритата му мъжественост. И лицето му. Тя обичаше лицето му. Това, което не харесваше, бе манипулативното му поведение и двойствения му морал. Той я бе изкачил до върха на планината, а после я бе хвърлил безмилостно от там. Не биваше да предъвква миналото. Имаше да върши сериозна работа, а и достатъчно дълго го бе оставила на самотек.

— Откакто се нанесе, нито веднъж не съм чула тракането на пишеща машина над главата си.

— Не ме насилвай, става ли? – Лицето му тутакси доби затворено изражение.

Фльор се замисли за миг и реши да рискува.

— В събота вечер организирам купон. Искаш ли да дойдеш? – Вече се бе заела с подготовката на партито, което с Киси обсъждаха на откриването на агенцията, за да дадат възможност на Мишел и Саймън да се опознаят по-добре. Една приятна и весела компания можеше да помогне на Джейк да се отпусне. А и останалите щяха да го забавляват, така че нямаше да й се налага да се занимава с него.

— Извинявай, цветенце, но официалните вечери не са ми по вкуса.

— Това не е официална вечеря. Гостите сами готвят. Ще бъдат Мишел, Саймън Кейл и Киси. Поканих и Чарли Кинканун, но той ще отсъства от града.

— Наистина ли познаваш някого, който се казва Киси?

— Явно не си се запознал с нея на плажното парти на Чарли. Тя е най-добрата ми приятелка. Въпреки че… – Тя се поколеба. – Май е по-добре да не влизаш в тъмни стаи с нея.

— Интересен коментар за най-добрата ти приятелка. Ще имаш ли добрината да обясниш?

— Много скоро сам ще откриеш отговора. – Двамата профучаха покрай една жена, разхождаща двойка чихуахуа. – Размърдай се. Един от нас днес трябва да работи.

Известно време тичаха, без да разговарят. Накрая Джейк я погледна в лицето.

— Моят прес агент ми изпрати няколко изрезки от статии, които току-що прочетох. Оказва се, че двамата с теб сме били гореща двойка в нюйоркските клюкарски колонки в края на лятото.

— Наистина ли? – Онези колонки се бяха появили преди повече от два месеца. Фльор се чудеше кога ще го спомене.

— Не си достатъчно добра актриса, за да се направиш на невинна.

Разбира се, че съм.

Той се протегна и улови ръката й, принуждавайки я да спре.

— Ти си източникът на тези истории.

— Нуждаех се от публичност.

Гърдите му се повдигаха и спускаха под пуловера, докато се опитваше да успокои дишането си.

— Знаеш как се отнасям към личния си живот.

— Всъщност не съм нарушила светостта на личния ти живот, тъй като нито една от тези истории не е вярна.

Лицето му остана смръщено.

— Мразя евтините трикове.

— Колко забавно! Аз пък мислех, че ти си ги изобретил.

Устните му се стиснаха в сурова линия.

— Дръж името ми настрана от вестниците, Фльор. Смятай го за предупреждение. – Обърна се и пресече улицата.

— Аз не съм твой пресагент, забрави ли? – извика тя след него. – Представлявам само жалката ти литературна кариера.

Той не се обърна и ускори крачка.

* * *

За изненада на Фльор, Джейк дойде пръв на купона й в събота вечер. Почука на вратата точно в осем. Макар че бе сложила за всеки случай няколко бутилки мексиканска бира в хладилника, всъщност не го очакваше да дойде. Беше облечен в сравнително приличен тъмносив панталон и светлосива риза с дълги ръкави, от която очите му изглеждаха още по-наситено сини. Тикна в ръцете й пакет, увит в хартия за подаръци, и огледа вълнения й панталон с цвят на слонова кост и меднозлатистата копринена блуза.

— Ти някога изглеждаш ли зле?

Фльор измери с намръщен поглед пакета.

— Трябва ли да повикам сапьорския отряд?

— Престани да остроумничиш и го отвори.

Тя разгърна хартията и извади съвсем нов екземпляр на „Радостта от готвенето“.

— Точно за това си мечтаех.

— Знаех, че ще ти хареса.

Той я последва в кухнята и тя остави готварската книга върху плота. Въпреки ограничените си средства, Фльор бе доволна от уютната атмосфера. Излъска до блясък старата дървена маса и я украси в средата с хризантеми, топнати в нащърбеното глинено гърне, което бе открила в едно магазинче за стоки втора употреба. В същия магазин й продадоха с отстъпка комплект кърпи за чай на светлокафяво и масленозелено каре, които да използва като подложки за чинии. Джейк се приближи зад нея и тя долови аромата му на чиста риза и паста за зъби. Трепна, когато ръцете му повдигнаха косата й и докоснаха тила й малко под яката на блузата.

— Боже, колко си нервна. – Нещо малко и хладно се плъзна между гърдите й. Младата жена сведе поглед и видя синьо-зелено фуниевидно цвете от емайл, окачено на фина златна верижка. Миниатюрни диаманти проблясваха върху изящните листенца като утринна роса. Когато се извърна към него, зърна мярналото се за секунда върху лицето му нежно и уязвимо изражение. Настоящето избледня и за миг двамата сякаш се пренесоха във времето, когато всичко помежду им беше толкова леко и непринудено.

— Красиво е – промълви тя. – Не беше нужно…

— Не е кой знае какво. Това е грамофонче и отваря цветовете си рано сутрин. Забелязал съм, че утрото не е най-предпочитаното ти време от деня. – Той се извърна, слагайки край на момента.

Цветето се изплъзна от пръстите й. Само за миг бе позволила да отслаби бдителността си. Повече нямаше да се повтори.

— Защо не долавям никакви апетитни ухания? – попита той. – Трябва ли да се тревожа, че ще остана гладен?

— Готвачът още не е дошъл – отвърна Фльор с възможно най-безгрижен тон.

Като по поръчка, входният звънец иззвъня и тя забърза да отвори.

— Донесох моите ножове – оповести Мишел. Тази вечер беше облечен в панталон в цвят каки и синя тениска с дълги ръкави, върху чиято предница по диагонал бе пришита тясна мъжка вратовръзка на райета. Запъти се към кухнята. – Открих това прекрасно грозде в онова малко дюкянче на Канал Стрийт. Ходи ли на рибния пазар за камбалата, която ти поръчах да купиш?

— Тъй вярно, сър.

Докато оставяше торбата с продуктите върху плота, на

Фльор не й убягна колко уморен изглежда брат й и се зарадва, че е устроила това малко парти за него. Мишел забеляза Джейк.

— Мишел, сигурно помниш Джейк Коранда. Разоръжих го, преди да влезе, така че можеш свободно да го обиждаш.

Джейк се усмихна и се ръкува с Мишел.

Саймън пристигна след пет минути. Оказа се, че бе запален фен на филмите за Калибър и бе гледал всички до един. В нетърпението си да говори с Джейк, почти не забеляза Мишел. Мишел бе готов да се залови с готвенето и междувременно изреждаше на Фльор дългия списък от всички възможни гафове, за които той бе абсолютно сигурен, че ще провалят колекцията му. От гледна точка на сватовничеството вечерта не започваше особено обещаващо.

Появи се Киси и се насочи към кухнята.

— Извинявай, че закъснях, но Чарли ми се обади от Чикаго точно когато излизах.

— Значи, има напредък – заключи Фльор. – Поне отново си говорите.

— Мисля, че съм изгубила чара си. Каквото и да направя, той…

— Млъкна, щом видя Джейк, облегнат на плота. – Господи!

Фльор вдигна лъжичката, която Мишел бе изтървал.

— Киси, запознай се с Джейк Коранда. Джейк, представям ти Киси Сю Кристи.

Кръглите сини очи на Киси се ококориха, а яркочервените й устни се разтвориха, докато се взираше прехласнато в Джейк, чието лице разцъфна в широка усмивка. Киси приличаше на неустоимо детско лакомство.

— Удоволствието е мое – отрони тя и му отправи сладката си глуповата усмивка „как-ти-е-името-моряче“, а Джейк се изду като петел.

Фльор би трябвало да се развесели. Вместо това се почувства отново на тринайсет, стърчаща над останалите момичета, непохватна и тромава, със синини на лактите, превързани колене и лице, твърде голямо за тялото й. Киси, от друга страна, бе въплъщение на момчешките еротични сънища. Не след дълго двамата с Джейк вече правеха заедно салатата, докато Саймън се изживяваше като барман. Фльор се опитваше да смаже змийската глава на ревността, докато помагаше на Мишел да приготви едно от коронните си блюда – риба с грозде със сос от вермут и прясно масло.

Когато Джейк и Саймън се впуснаха да обсъждат коне, Киси се промъкна до Фльор.

— На живо е още по-секси, отколкото на екрана. Този мъж може да сложи в малкия си джоб всички мускулести красавци на земята.

— Зъбът му е крив – тросна се Фльор.

— Обзалагам се, че останалото не е.

* * *

Всички, освен Фльор, отлично се забавляваха. Мишел и Саймън най-после се впуснаха в оживен разговор, докато се наслаждаваха на великолепната камбала на Мишел, а когато панерчето с хляб за втори път обиколи масата, двамата вече изреждаха любимите си ресторанти. Не след дълго се договаряха непринудено да посетят едно модно заведение в Ийст Вилидж. Киси се опита да улови погледа на Фльор, за да се поздравят с победата, но тя се престори, че не забелязва.