Той запрати препечената триъгълна филийка в чинията.

— Ще го приема като „може би“.

— Не ми се прави на умник. Ти си…

— Позволи ми да довърша. Снощи ти казах, че имам за теб делово предложение. Седни и хапни от тези превъзходни бъркани яйца, докато говорим.

Тя седна, но не докосна яйцата.

Джейк избута чинията си и изтри устни със салфетката.

— Повече не мога да продължавам така. Снимките на филма за Калибър приключиха и аз си вземем шест месеца отпуск, за да започна отново да пиша. Ако сега не преодолея творческия блокаж, никога няма да успея. Искам ти да ме представляваш.

Фльор едва не хлъцна от изненада. Сигурно не бе чула правилно! Той искаше тя да му бъде агент? Изпълни се с въодушевление. Тяхното минало можеше да превърне това в най-трудното предизвикателство, пред което се бе изправяла, но тя бе достатъчно силна, за да се справи. С усилие овладя вълнението си.

— Ще се радвам да те представлявам. Зная, че мога да облекча живота ти. Както вече навярно си чул, аз предлагам пълен мениджмънт за елитна група клиенти. Мога да водя всичките ти дела, целия ти бизнес, юридическите въпроси, преговорите за филмите, рекламата…

— Имам добър екип, който отлично се справя с всичко това – прекъсна я Джейк нетърпеливо.

Фльор застина.

— Тогава какво точно ми предлагаш?

— Искам да се грижиш за всичко, което пиша.

Тя го зяпна слисано.

— Няма що, голяма работа.

— Ако искаш името ми да е в списъка с клиентите ти, това е единственият начин.

— Но ти не си написал нищо след „Затъмнението“! – Едва се сдържаше да не се разкрещи. – Името ти в списъка с моите автори няма да ми спечели нищо, освен присмех. – Грабна чинията си и я понесе към умивалника.

— Ти си виновна за творческия ми блокаж, хлапе. Сега ще се наложи да ме отблокираш.

Чинията се счупи, когато я тръшна в умивалника.

— Защо постоянно го повтаряш?

— Проблемът започна, след като ти се появи в живота ми.

— Това не е отговор.

Столът му изскърца.

— Това е единственият отговор, който ще получиш.

Тя дори не се опита да прикрие гнева си.

— И как се предполага, че ще те „отблокирам“? Легнала по гръб?

— Ако това е начинът, нямам нищо против.

Преди да успее да метне нещо по него, той отиде до кафеника.

— Нуждая се от помощ, за да започна отново да пиша. Не зная какво се обърка, но се случи, докато снимахме „Затъмнението“.

Фльор хвърли счупената чиния в кошчето за боклук.

— Ти нямаш нужда да пишеш. Сигурна съм, че имаш достатъчно пари.

— Писането е моята истинска работа, цветенце. Актьорската игра е забавна и ме направи богат, но писането е моят живот, то ме кара да дишам. – Извърна се, сякаш дори това малко признание по някакъв начин го бе компрометирало. – Няма да ти се пречкам. Нуждая се единствено от уединение. И не е нужно да ти го казвам, но ако отново започна да пиша, твоята агенция ще спечели тлъст хонорар.

— Това е едно доста голямо „ако“. И защо трябва да пишеш в моята къща?

— Просто трябва – бе лаконичният отговор на въпроса й.

Все същият стар Джейк. Подмамваше я, разкривайки малка част от себе си, после бързаше да се затвори, преди да е успяла да надникне по-дълбоко. Но въпреки всевъзможните злъчни мисли, препускащи в главата й, Фльор знаеше, че я бе хванал натясно. Беше длъжна да се възползва от шанса, независимо от рисковете, които съвсем ясно съзнаваше. Сега съжаляваше за историите, които бе подшушнала на вестникарите за тях двамата… Представяше си хорските ехидни насмешки, ако се разчуе, че тя се бе ангажирала да представя писател, който вече не пишеше. Всички щяха да кажат, че Джейк й позволява да използва името му, защото спят заедно. Щяха да изтъкнат, че той не й се доверява достатъчно, за да й повери филмовата си кариера, а само писателската, която отдавна е пропаднала. Щеше да изглежда като жена, опитваща се да прави бизнес от спалнята.

Ами ако му помогне да започне отново да пише? Ако успее да пробие през творческия блокаж и Коранда напише нова пиеса? Тогава нямаше защо да се тревожи за слуховете, нито че парите й са на привършване. Това беше игра, която си заслужаваше риска. В същото време трябваше да внимава, за да не заплати твърде висока лична цена, ако отново се забърка с мъжа, който толкова дълбоко я бе наранил.

* * *

Слуховете тръгнаха два дни по-късно, но не за Джейк. В понеделник следобед Фльор тъкмо излизаше от офиса за срещата с нов талантлив певец, когото се надяваше да привлече за клиент, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се вицепрезидентът на една телевизионна компания, когото познаваше.

— Носи се един слух, за който мисля, че трябва да знаеш – рече той. – Някой усърдно напомня на хората за онези договори за реклама, които наруши, когато избяга от страната.

Фльор разтри очи и се опита да се престори, че новината не я бе разтревожила.

— Това са стари работи. Нямат ли за какво по-интересно да клюкарстват?

— Но е лош пиар за жена, която започва бизнес, основан върху доверието на клиента.

Не беше нужно да й го обяснява. Намекът бе ясен. Щом е нарушавала договори веднъж, неминуемо пак ще го направи. Сещаше се само за една причина тези истории да изплуват точно в този момент. Алексей бе направил следващия си ход.

Младият певец не се появи на срещата и не й бе трудно да отгатне защо. Влизаше в офиса, когато телефонът отново иззвъня. Този път се обаждаше Оливия Крайтън.

— Чух някои ужасни истории за теб, Фльор. Сигурна съм, че никоя не е вярна, и ти знаеш колко те обичам, но след това, което се случи с бедната Дорис Дей и всичките й пари, сама разбираш, че човек трябва да бъде много внимателен. Не желая да се чувствам несигурна.

— Напълно те разбирам. – Фльор си помисли за шестте старинни кристални чаши „Бакара“ и касата с отлежало бяло бургундско, което Оливия й бе изпратила само преди седмица, за да отпразнуват сключването на договора за „Заливът на дракона“. Сега празненството бе приключило. Уговори на Оливия среща за обяд, за да се запознае с Дейвид Бенис. С кожените кръпки на лактите и ароматната си лула той излъчваше повече стабилност от всеки друг и Фльор се надяваше, че ще може да успокои Оливия. Ала докато вървеше към кабинета на Дейвид, я загриза вината, че отново използва някой друг да реши проблемите й.

* * *

Вечерта на същия ден тя откри Мишел на втория етаж на преустроена фабрика в Астория, където уморените шивачки работеха върху моделите от колекцията му. Оставаха му по-малко от седем седмици и той бе изтощен до крайност от напрежението да приготви всичко навреме. Фльор не искаше да увеличава тревогите му, но повече не можеше да отлага. Трябваше да му каже какво става. Алексей несъмнено вече бе разбрал колко важен бе за нея успехът на колекцията на Мишел и не й бе нужна кристална топка, за да се досети коя ще е мишената на следващия му удар.

Мишел оправи шала, който бе вързала около врата на бялата кашмирена права рокля. Трябваше да се вдигне на пръсти, тъй като тя бе с обувки с токчета, които бяха станали неотменна част от деловия й гардероб, откакто бе осъзнала, че ръстът й понякога беше в нейна полза. Разказа му за изчезналите покани и пожара. Мишел я изслуша мълчаливо. Когато свърши, тя стисна ръката му.

— От тази вечер ще наема двайсет и четири часова охрана на шивашкото ателие.

Мишел бе толкова измъчен, че приличаше на болен.

— Наистина ли мислиш, че ще посегне на моделите?

— Сигурна съм. Като унищожи моделите, преди да си ги показал, ще нанесе възможно най-голямата вреда.

Брат й огледа помещението.

— Ако отстраним тази заплаха, той ще измисли нещо друго.

— Зная. – Фльор потърка бузата си. – Да се надяваме, че ще се отегчи. Но няма кой знае какво повече да направим.

* * *

Няколко дни след партито Джейк се нанесе на тавана, но през първата седмица не прекара много време там. Вместо това предпочете да остане в къщата си във Вилидж и да присъства на репетициите на новата постановка на една от старите му пиеси. Късно една вечер Фльор се унасяше в сън, когато чу стъпките му. Два дни по-късно до слуха й достигна шума на течаща вода, но не и потракването на пишеща машина.

За неин ужас, опасенията й се потвърдиха – плъзнаха слухове, че тя представлява Джейк в засега несъществуващите, бъдещите литературни начинания. Последното, което искаха агентите в офиса му на Западния бряг, беше тя да успее там, където те се бяха провалили, и Фльор подозираше кой е източникът на информацията. Това, както и продължаващите истории за нарушените договори, докато беше модел, подкопаваха малкото доверие, което бе успяла да изгради. Утвърден актьор и изгряващ млад писател, с които бе на път да сключи договор, се отказаха, а Оливия ставаше все по-капризна. През втората седмица на октомври Джейк започна да прекарва повече нощи на тавана, но Фльор нито веднъж не го видя, нито чу тракането на пишеща машина. Придържайки се към теорията, че физическите упражнения влияят добре върху творческото въображение и поне щяха да го изкарат сутрин от леглото, тя започна да пъха бележки под вратата му, в които го канеше да потича заедно с нея. Една студена есенна утрин, три седмици след като сключиха споразумението да го представлява, го завари да я чака на стъпалата пред входа.

Беше облечен в сив спортен пуловер с емблемата на ЮКЛА, тъмносин анцуг и овехтели маратонки „Адидас“. Когато я видя, нацупената му долна устна се изви в усмивка и сърцето й обезпокоително подскочи. Когато беше на деветнайсет, се разтапяше само като го зърне, но сега отношенията им бяха строго делови и тя никога повече нямаше да позволи да се поддаде на чара му. Взе трите стъпала с един скок и затича покрай него.

— Никога ли не си чувала за разгрявка? – подвикна той след нея.