— Защото той смята, че моето присъствие ще ти навреди. Не е ли глупаво, бебче? Когато видях розите онази вечер в галерията, разбрах, че той е искал да дойда при теб. Затова се постарах да стоя по-надалеч.

— До тази вечер.

— Опитах с всички сили. Повече не можах да издържа. Трябваше да разбера дали можем да започнем отново. Толкова много ми е мъчно за теб, бебче.

Фльор доби сурово изражение и впери студен поглед в Белинда. Майка й постепенно се сви и сведе унило глава.

— По-добре да си вървя. Внимавай с Алексей. – Отправи се към вратата. – И запомни. Никога не съм искала да ти причиня зло или да те нараня. Обичам те прекалено много.

Дори след толкова време Белинда не разбираше, че това, което бе сторила, бе грешно. Фльор вкопчи ръце в ръба на бюрото.

— Ти се държа като сводница.

Белинда се смути.

— Мъжът беше Джейк Коранда, бебче. Никога нямаше да те дам на друг.

Поколеба се за миг, после се измъкна през вратата.

* * *

Когато и последните гости си тръгнаха, Фльор бе напълно изтощена, но откриването на агенцията беше огромен успех и си струваше всеки напрегнат и уморен мускул. Младата жена пристъпи в преддверието и мина през вратата, която отделяше жилищните помещения в задната част на къщата. Улови уханието на евкалипт, разнасящо се от плетените кошнички – единствената декорация, която в момента позволяваше банковата й сметка. Влезе в дневната, включи лампите и се свлече върху дивана втора употреба. Красивата покривка с ресни едва скриваше избелялата протрита дамска, но тишината и спокойствието в стаята отнеха част от напрежението й. Зарея поглед през високите два етажа прозорци с метални рамки, доставени от стара текстилна фабрика в Нова Англия, към дворчето с малка градина. Дори през зимата беше красива с приличащите на дантела преплетени голи клонки и вечнозелените стъбла на пираканта с яркооранжеви плодове, катерещи се по високите тухлени стени. Някой ден тази почти празна стая щеше да се превърне в истински рай. Фльор си представяше уютна комбинация от скъпи мебели от орехово дърво, дебели ориенталски килими и старинни масички, украсени с цветя.

Дневната на втория етаж беше открито таванско помещение, оградено от перила. Фльор отиде до тях и погледна надолу към кухнята и къта за хранене. Върху изтърканите тухлени плочки на пода бе поставена стара маса от черешово дърво, подарък от Мишел за новия й дом. Сега около нея бяха подредени разнородни столове, но някой ден на тяхно място щеше да има старинни дървени столове с високи облегалки и ръчно тъкани килими по пода.

Угаси лампите в дневната и се отправи към спалнята. Пътьом свали ципа на роклята и я изхлузи. Само по сутиен и къси сатенени шортички тя прекоси голия под на стаята и отвори вратите на дрешника. Най-красивите дрехи висша мода в Ню Йорк бяха наблъскани в спалня, обзаведена само с един скрин с чекмеджета от гаражна разпродажба, скърцащ стол и двойно легло с липсваща табла откъм главата. Запали лампата в дрешника и окачи роклята. Докато се взираше в прекрасните дрехи, които Мишел бе създал за нея, свали китайските пръчици от косата си. Разтърси глава и периферното й зрение улови нещо. Фльор ахна и рязко се извърна.

Джейк лежеше заспал на леглото й.

Размърда се, вдигна ръка и закри очи.

— Нужно ли е да вдигаш толкова шум?

Изящните пръчици се изплъзнаха от пръстите й. Тя се отправи към леглото с гневни крачки и развята коса.

— Какво правиш тук? Махай се! Как влезе? Кълна се…

— Твоята секретарка ме пусна – прозина се той. – Тя мисли, че съм по-добър актьор от Боби де Ниро.

— Не си. Умееш единствено да се зъбиш и да присвиваш зловещо очи. – Отметна кичур от лицето си. – И нямаш право да пускаш в ход евтиния си чар, за да омайваш секретарката ми. – Първо пожара в сутерена, после Белинда, а сега и това. Тя изрита ядно матрака. – Махай се от тук! Това е моята къща.

Той включи нощната лампа и тялото й – същото тяло, което отказваше да откликне на всеки един от мъжете, с които бе излизала – сега се пробуди. При все че бе обръснал мустаците и се бе подстригал, откакто се срещнаха на партито на плажа, Джейк не изглеждаше по-цивилизован. Беше груб, мъжествен и безкрайно желан.

Неканеният гост се подпря на лакът и на свой ред я огледа внимателно. Фльор изведнъж си спомни, че стои пред него само по оскъдно бельо – златист изрязан сутиен и къси сатенени шортички. Той потри ъгълчето на устата си.

— Всичкото ти бельо ли е такова?

— С изключение на бонбоненорозовите ми бикини. А сега разкарай задника си от леглото ми.

— Може би ще наметнеш някоя роба? Фланелена, миришеща на пържен бекон?

— Не.

Джейк седна и спусна дългите си крака от ръба на леглото.

— Разбирам, че си бясна, задето не се появих на приема ти, но подобни изяви не са ми по вкуса. Все пак беше мило, че ме покани.

— Не съм те канила.

Сигурно Уил бе проявил самоинициатива. Тя грабна халата си, метнат на стола до леглото, и напъха ръце в ръкавите.

Погледът на Джейк се плъзна лениво по нея.

— Прекалено късно ли е да размисля за пържения бекон?

Фльор си спомни думите на Киси за студените русокоси красавици, кралиците на гаднярките. Скръсти ръце пред гърдите и се опита да влезе в образа.

— Какво искаш?

— Имам делово предложение за теб, но явно ти не си в настроение за разговори. – Джейк се изправи и се протегна. – Можем да го обсъдим утре сутринта, докато ми приготвяш закуската.

— Какво делово предложение?

— Утре. Къде ще ме настаниш за през нощта?

— Върху пейката в парка.

Той отново се отпусна на леглото.

— Благодаря, но тук е по-удобно. Хубав твърд матрак.

Фльор го удостои с най-смразяващия си поглед, докато отчаяно се опитваше да измисли как да се справи със ситуацията. Колкото и да й се искаше, не можеше да пренебрегне приказките му за деловото предложение, а очевидно тази вечер той нямаше намерение да навлиза в подробности.

— Можеш да се настаниш в стаята в дъното на коридора – тросна се тя. – Леглото сигурно ще е малко късо за теб, а матракът е на буци, но ако удариш по стената, плъховете едва ли ще те обезпокоят.

— Сигурна ли си, че няма да се чувстваш самотна тук?

— О, съвсем не. Нямам търпение най-после една вечер да спя сама за разнообразие.

Очите му се присвиха.

— Извинявай, че нарушавам навиците ти и явно няма да попълня списъка ти от завоевания.

— Не се притеснявай – усмихна се тя. – Едно момиче от време на време се нуждае от пълноценен сън, за да е свежо и красиво.

Това му затвори устата и той я остави сама.

Фльор отиде в банята и пусна водата, за да измие лицето си. Какво делово предложение имаше наум? Нима бе възможно той да иска да го представлява? Само при мисълта сърцето й учестено заби. Присъствието на Джейк Коранда в списъка й с клиенти щеше тутакси да й придаде стабилност и надеждност. И всичките й тревоги за бъдещето на агенцията ще изчезнат като с магическа пръчка.

Фльор побърза да слезе от облаците. Една установена суперзвезда едва ли ще наеме нова агенция по мениджмънт само защото собственичката на въпросната фирма някога му е била любовница. Освен ако не изпитваше угризения и не се опитваше да изкупи вината си.

Малко вероятно. Тя изплакна лицето си и се протегна за кърпата. И все пак… ако спечели Джейк за клиент, щеше да направи гигантска крачка към целта си „Фльор Савагар Асошиейтед“ да стане водеща агенция в мениджмънта на развлекателния бизнес.

Най-смелата, най-бързата, най-силната…

* * *

На следващата сутрин Фльор се събуди късно от аромата на прясно сварено кафе, разнасящ се от кухнята. Навлече най-стария си сив анцуг и върза косата си на опашка. Когато влезе в кухнята, завари Джейк да седи зад дървената маса с протегнати крака и да отпива от чашата с кафе. Тя отиде до хладилника и си наля портокалов сок. Трябваше да изиграе тази игра без грешки.

— Аз ще препека филийки, ако ти се заемеш с яйцата.

— Сигурна ли си, че можеш да се нагърбиш с подобна тежка и отговорна задача? Доколкото си спомням, готвенето не е сред най-добрите ти умения.

— Тъкмо заради това ти ще приготвиш яйцата. – Тя извади картон с яйца и го остави върху плота заедно с купа от неръждаема стомана. После грабна един грейпфрут, сложи го върху кухненската дъска и го разполови с един замах.

— Внимавай с ножа.

— Упражнявам се за по-големи и по-хубави неща. – Посочи към долното чекмедже. – Ако Птичаря Калибър се нуждае от престилка, може да намери там. Не обръщай внимание на розовите къдрички.

— Ти си истинско съкровище.

Нито един от двамата не проговори, докато не се настаниха един срещу друг край дървената маса. Фльор едва смогваше да преглъща препечената филийка. На ярката дневна светлина идеята той да подпише договор с нея изглеждаше още по-далечна и невероятна, но тя трябваше да знае със сигурност. Отпи от кафето.

— Ти нямаше ли безбожно скъпа къща някъде във Вилидж?

— Да, но там твърде много хора ме притесняват, затова понякога изчезвам. Това е едно от нещата, за които исках да поговоря с теб. Дали можем да уредим нещо за твоя таван?

— За моя таван?

— Секретарката ти ми го показа снощи, докато ме развеждаше из къщата. Мястото е супер – уединено, самостоятелно. Нуждая се точно от това, за да се скрия за известно време, докато работя. Място, където на никой няма да му хрумне да ме търси.

Фльор не можеше да повярва на ушите си. Джейк не я искаше за свой агент. Искаше я за хазайка! Разочарованието я задави. Тя хвърли салфетката.

— Нима толкова си свикнал хората да ти целуват задника, че си мислиш, че и аз ще се строя на опашката? – Стана от стола и посочи към вратата. – Няма да живееш в моята къща. Никога. А сега се измитай от тук! Писна ми да ти гледам физиономията.