— Добре дошли, всички, на официалното откриване на агенцията за мениджмънт на знаменитости „Фльор Савагар Асошиейтед“.

Гостите я аплодираха учтиво, но тя видя скептицизма по лицата им. Представи им Уил и Дейвид, после заговори ентусиазирано за бандата на Саймън и новата роля на Оливия Крайтън в „Заливът на дракона“. Накрая даде знак на Мишел да се присъедини към нея на стълбите.

— С прискърбие съобщавам, че моят талантлив брат Мишел Савагар ще сподели невероятните си модели със света през ноември, когато ще покаже първата си колекция. – Бе привлякла вниманието на женската част от присъстващите и този път аплодисментите бяха много по-ентусиазирани. – За съжаление, това означава, че аз вече няма да съм най-важният му клиент.

— Ти винаги ще бъдеш най-важната за мен – изрече Мишел със силен акцент, което щеше да я разсмее, ако тъкмо тя не бе настояла да изтъкне френските си корени.

Репортерите дращеха трескаво в бележниците си, а джаз квартетът отново засвири. Мишел бе заобиколен от доброжелатели.

Фльор се пресегна да вземе висока чаша с шампанско, когато се приближи Киси.

— Добра работа, Фльоринда. Представи всичките си клиенти, с изключение на мен.

— За теб имам други планове, съкровище. Както отлично знаеш.

Киси откъсна с мъка взор от един секси музикален продуцент.

— Оливия Крайтън не спира да говори за новата си роля в „Заливът на дракона“, а тя дори не е главната. Освен това участва само в шест епизода.

— Хващам се на бас, че щом приключи с участието си в този сериал, следващата й роля ще е главна. – Фльор отпи от шампанското. – Вечерните сапунки събират голяма публика, а тя е идеална за телевизията. Смятам, че може да стане втора Джоан Колинс.

Беше й отнело цял месец, за да убеди продуцентите на „Заливът на дракона“ да прослушат Оливия, а след това още няколко дни да убеди самата Оливия, че това страхотно предложение е много по-малко унизително, отколкото рекламата за луксозните жилищни кооперации във Флорида. Но щом продуцентите чуха изпълнението й, веднага й дадоха ролята. Парите не бяха много, но следващия път Фльор щеше да оправи и този проблем. Оливия беше зряла, сексапилна красавица с изискани маниери, която привличаше симпатиите на жените на средна възраст, и Фльор бе готова да се обзаложи на всичко, че не след дълго рейтингът на сериала ще скочи.

Сексапилният музикален продуцент изчезна и Киси най-после насочи цялото си внимание към Фльор.

— Тази вечер си неотразима. И малко заплашителна.

— Наистина ли? Защо смяташ така?

— Приличаш ми на „другата жена“ от филмите. Изтънчената красавица блондинка, кралицата на гаднярките, която се опитва да отмъкне любимия на розовобузестата добра героиня.

— Супер – рече на глас Фльор, а наум додаде: „Една красавица блондинка, при това кралицата на гаднярките, не се тревожи за малките неща в този живот. Или за големите – като например Алексей Савагар, който се опитва да я съсипе“.

Тя бе казала на Киси и Мишел за пожара, но не бе споменала, че Алексей е замесен. От мига, в който Белинда се бе появила в галерия „Орлани“, Алексей си играеше на котка и мишка с нея. Липсващите покани бяха първото напомняне за желанието му да й отмъсти, а днес следобед бе потвърдил сериозността на намеренията си.

— Видя ли Мишел и Саймън? – смушка я Киси.

— Разочароваха ме.

С огромния си ръст и бръснатата глава Саймън беше най-забележителният мъж сред гостите, но очевидно не и за Мишел.

— И двамата имат такъв лош вкус за мъже – продължи Киси. – Предполагам, че не бива да се изненадваме, задето не си обръщат внимание един на друг.

— Онзи дребен глупак Деймън не се отделя от Мишел.

— Мишел и Саймън са страхотни – намръщи се Киси. – Изкушението да се заема с малко сватовничество е почти неустоимо.

Фльор наблюдаваше как Мишел се засмя на нещо, което Деймън каза.

— Не е наша работа.

— Права си.

— Мишел не се бърка в личния ми живот и аз му дължа същото.

— Ти си добра сестра.

— Какво ще кажеш за една вечеря в интимен кръг?

— Точно същото мислех и аз.

След като уреди този делови проблем, Киси огледа тълпата.

— Не ми ли каза, че си поканила Чарли Кинканун?

Въпросът бе зададен с нехаен тон, но Фльор не беше вчерашна.

— Ъхъ.

— Е, как мислиш, ще дойде ли?

— Не съм сигурна. Ти не си ли говорила с него?

— През последните две седмици не съм.

— Някакви проблеми?

Киси сви рамене.

— Предполагам, че е гей или нещо не е наред.

— Само защото един прекрасен мъж не ти обръща внимание, не означава, че е гей.

— Едва ли може да се нарече прекрасен.

— Изглежда, Кристи Бринкли не смята така. Явно за нея е прекрасен, защото чух, че двамата се срещат.

Беше подло да лъже най-добрата си приятелка, но след като Киси не желаеше да приеме Чарли Кинканун на сериозно, Фльор реши, че целта оправдава средствата.

— Кристи Бринкли! – изпухтя Киси възмутено. – Че тя стърчи една глава над него.

— Зад учената и богата фасада на Чарли се крие един много самоуверен мъж. Не мисля, че се интересува особено от подобни дреболии като ръст и тям подобни.

— Наистина не ми пука – заяви Киси пренебрежително. – Освен това никога не съм намирала Кристи за чак толкова привлекателна.

— Да бе. Какво чак толкова привлекателно има в някой с идеални черти на лицето и великолепно тяло?

— Мислиш, че си го заслужих, нали?

— О, да.

— Не съм влюбена в него, така че изтрий това самодоволно изражение. Чарли не проявява романтичен интерес към мен. Ние сме приятели.

Уил отмъкна Фльор, за да поговори с един репортер, преди тя да посъветва приятелката си да престане с глупостите. След като свърши с позирането пред фотографите, Фльор се натъкна на Шон Хауъл, който определено не присъстваше в списъка с гостите. На трийсет някогашният тийнейджърски идол не беше толкова красив както на двайсет и две, когато Фльор бе принудена да излиза с него на срещите, уредени от Белинда. Оттогава кариерата му вървеше само надолу и се носеха слухове, че дължи четвърт милион на данъчните.

— Здравей, прекрасна. – Той подмина бузата й и се насочи към устата. Езикът му бръсна горната й устна. – Нямаш нищо против двойка непоканени да се появят на партито ти, нали?

До тях блесна светкавица на фотоапарат.

— Очевидно не.

— Хей, това е бизнес, нали? – Той плъзгаше ръка по гърба й, като някой гимназист, проверяващ дали момичето носи сутиен. – Чух, че си търсиш клиенти, а аз тъкмо се оглеждам за нов агент, така че може би ще се договорим.

— Не мисля, че идеята е добра. Едва ли ще се получи. – Фльор понечи да се изсули покрай него, когато внезапно я обзе ужас. – Какво имаше предвид с „двойка непоканени“?

— Белинда те очаква в кабинета ти. Помоли ме да ти кажа.

За миг Фльор се изкуши да напусне собственото си парти, но тя повече нямаше да бяга, а това не беше нещо, което можеше да отложи или избегне.

* * *

Белинда стоеше с гръб към вратата и разглеждаше литография на Луиз Невелсон, която Фльор бе купила с печалбите от продажбите на паладия. Докато младата жена се взираше в дребничкия изправен гръб на майка си, в очите й запариха сълзи и остра болка прониза сърцето й. Тя си припомни как се хвърляше в прегръдките на Белинда, когато се появяваше пред вратите на манастира, как заравяше лице в нежната извивка на шията й. Белинда беше нейната героиня. Тя я защитаваше от монахините, казваше й, че е най-прекрасното момиче на света.

— Извини ме, бебче – промълви Белинда, без да откъсва поглед от литографията. – Зная, че не ме искаш тук.

Фльор седна в креслото зад бюрото, използвайки строгия му внушителен вид, за да се защити от нахлулите болезнени чувства, които я караха да изтича през стаята и да прегърне силно тази, която някога обичаше най-много от всички на света.

— Защо си дошла?

Белинда се извърна. Носеше синя рокля с богат набор волани и атлазени обувки със средно високи извити токчета, привързани със синя панделка около глезените. Тоалетът бе твърде младежки за четирийсет и пет годишна жена, но й стоеше идеално.

— Опитах се да стоя далеч от теб. Откакто видях белите рози онази вечер в галерия „Орлани“… Но повече не можах да издържа.

— Какво означават за теб розите?

Пръстите на Белинда зашариха непохватно по закопчалката на вечерната й чантичка, украсена със скъпоценни камъни. Успя да я отвори и извади цигара.

— Никога не биваше да унищожаваш онзи „Роял“. – Извади златна запалка и я щракна с треперещите си пръсти. – Алексей те мрази до смърт.

— Не ми пука. – Фльор се прокле заради пресекливата нотка в гласа си. – Алексей не ми е никакъв.

— Исках да ти кажа – промълви Белинда тихо. – Никога няма да узнаеш колко пъти исках да ти кажа кой е истинският ти баща. – Погледът й се зарея невиждащо през стаята. – Ние живяхме заедно три месеца в „Градините на Аллах“. Ерол Флин беше велика звезда, Фльор. Безсмъртен. Ти толкова много приличаш на него.

Фльор удари силно с длан по бюрото.

— Как си могла да ме лъжеш? През всичките тези години! Защо не ми каза истината, вместо да ме оставиш да се измъчвам с въпроса защо баща ми не ме иска, защо ме е отпратил далеч от дома?

— Защото не исках да ти причиня болка, бебче.

— Лъжите ти ми причиниха много по-голяма болка, отколкото истината някога би могла. През цялото време мислех, че аз съм виновна, задето Алексей ме е пропъдил от семейството ми.

— Но, бебче, ако ти бях казала истината, ти щеше да ме намразиш.

Майка й изглеждаше толкова крехка и безпомощна, че Фльор нямаше повече сили да я гледа и слуша. Опитваше с всички сили да се овладее.

— Защо Алексей те е изпратил при мен? Зная, че той го е направил.

Белинда издаде тих и нервен смях.